Прости правила за добър живот
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ДОБЪР ЖИВОТ
от Уилям Мълиган
Превод: Снежана Милева
Как да прилагате четирите добродетели на стоицизма за повече смисъл и задоволство
Очаквайте на 21 януари!
За книгата
От хиляди години стоиците развиват система от простички хрумвания, предават ги на идващото потомство и ги популяризират по света. Макар да е зародило толкоз от дълго време, това философско обучение може да ни помогне в разрешаването на проблеми в днешния свят. То ни дава справочник към стойностния живот и обстоен проект за самоусъвършенстване. По този път няма последователност, а просто създавате положителни привички, които улесняват взимането на положителни решения, а това ви носи благополучие. С развиването на самообладание, съпричастност и мъдрост пък помагате и на близките.
Може да започнете още през днешния ден и незабавно ще усетите усъвършенстване в живота си. Като прилагате в всекидневието си четирите добродетели на стоицизма, можете да успокоите мозъка си, да се откъснете от разсейващите екрани и културата на консуматорство и да постигнете вътрешен мир и задоволство. Стоицизмът извършва тъкмо обещанията си и цялата му философия е обвързвана с постоянството. Важното е да си дадете опцията да изградите тези мънички положителни привички, да изберете по какъв начин желаете да живеете и на тази основа да изграждате своето благополучие.
Откъс
ГЛАВА 1
Че какво му е на живота ми?
или Как стоицизмът може да усъвършенства всичко
Може би всяка заран се будите щастливи, а в края на деня полагате глава на възглавницата с възприятие на задоволство и приятна отмалялост и незабавно заспивате блажено, подготвяйки се за още един щастлив ден. Може би в никакъв случай не се карате с другари и сътрудници, дългите опашки не ви изнервят и не сте страдали поради края на връзка или загуба на работа. Може би сте от тези, за които чашата е постоянно не просто полупълна, а преливаща.
Ако е по този начин, поздравления. Вероятно не е нужно да четете тази книга.
За всички нас, останалите, обаче животът от време на време е просто поредност от удари. От дребни недоволства, като да изпуснем рейса, да ни свърши бензинът, другар да анулира срещата или да ни повикат на оперативка тъкмо когато сме отхвърлили всички задания, до по-сериозни провокации като да се разделим с колегата, да останем без работа или наш непосредствен да почине, животът през XXI век е безкрайна поредност от прочувствени, финансови, мисловни и житейски задания, заровени под натиска и притегателната мощ на обществените медии и комплицираните връзки в интернет обществото.
Ние не печелим задоволително, не се храним вярно, не изглеждаме и не се обличаме, както би трябвало, нямаме задоволително другари, а в случай че имаме, с тях не вършим това, което би трябвало да вършим. Домът ни би трябвало да е по-хубав, работата ни – по-приятна, а заниманията да ни носят пари; би трябвало непрекъснато да поставяме грижи за себе си и постоянно да сме в час с новините, с цел да сме осведомени и готови за всичко, което може да се случи.
Изтощително е.
Дори да се научим да одобряваме умерено изпускането на рейса, при днешното движение и стрес на живота това надали ще промени кой знае какво. По света има такива огромни проблеми! Какво значение има, че можем да свием плещи, когато някой ни пререди в супермаркета?
Странната истина обаче е, че тези мънички отстъпки в действителност водят до смяна. Животът е формиран от моменти – в този вие седите и четете това. Други дребни моменти ви карат да се чувствате по-добре или по-зле, а в някой кофти ден, когато са се натрупали задоволително отрицателни моменти, човек има възприятието, че му е унищожен целият ден или месец, или цялата година. Понякога, след няколко мънички неприятни случки през предходните дни, всичко просто ни идва допълнително.
Представете си обаче какъв ще е животът ви, в случай че тези дребни неща не ви нервират. Представете си по какъв начин си изграждате такива положителни привички, свързани с дребните неща, че когато се случи нещо огромно, вие към този момент сте привикнали да възприемате друго тези въпроси. Въпросите за това какво можете и какво не можете да контролирате; за неизбежността на гибелта и полезността на живота. За отпечатъка, който желаете да оставите след себе си и у хората. За това какъв брой елементарно можете да намерите щастието, стига да знаете по какъв начин да го търсите.
В живота си съм имал компликации. И огромните, и дребните ми тежаха, потискаха ме и ме трансфораха в трагичен и разтревожен младеж, а след това в изстрадал, отрицателен и ядосан възрастен. Бях непрекъснато спъван от срамежливост и тревога, терзаех се за личното си битие и желаех да оказвам помощ на хората към мен, само че страхът и личните ми мисли постоянно ме сковаха. Пресичах улицата, с цел да избегна срещата с познати, и не ходех на събирания, тъй като не спирах да мисля за това какво съм споделил или какво бих могъл да кажа. Това ми костваше другарства, работи и благоприятни условия. Престанах да се храня, не можех да дремя и се трансфорах в заложник на личните си ограничавания. Всички книги за самопомощ, които прочетох по това време, ми се костваха написани от хора, цялостни с убеденост в себе си, които знаят всички отговори и нямат никакво подозрение в триумфа си – с други думи, по нищо не приличаха на мен.
*
И тогава открих стоицизма.
Или по-точно, майка ми ме срещна със стоицизма. Тя бе самотна майка на седем деца, работеше като здравна сестра и имаше късо подстригана розова коса. И до през днешния ден си остава най-силният човек, който познавам.
По това време бях строителен служащ и всеки ден прекарвах на път по четири часа, с цел да върша нещо, което не харесвах и за което ми плащаха малко, за шеф, с който не се разбирах. Когато го молех най-малко да ми дава минимална отплата, той отхвърляше с думите, че в случай че в действителност желая повече пари, ще работя всеки уикенд, а освен през множеството от тях. Имах възприятието, че животът ми се изплъзва и като че ли с всеки ден проектите и упоритостите ми за бъдещето пресъхват. И тогава майка ми ми даде една книга. Открай време не си падах изключително доста по четенето, само че тя означи, че така и така имам време в рейса и щом не ми се гади от пътешестване, мога най-малко да го прекарам в четене. Майка ми, която работеше като здравна сестра, преди този момент бе управлявала център за лекуване на наркомани и доста от книгите ѝ бяха за възобновяване, взаимозависимост и логика на психиката – все неща, необикновени за зарибяване на нов четец. Аз обаче постепенно прекосявах от една книга към идната, която избирах от препълнената ѝ библиотека, и по този начин започнах да откривам светове, за които в никакъв случай не се бях замислял, гласове, които не си бях представял. Един ден осъзнах, че към този момент не виждам на тези четири часа като на изгубено време, а като на подарък, който други хора обезверено желаеха. Едно проклинание се бе трансформирало в благословия.
Рано една заран, до момента в който чаках рейса, при мен пристигна един боклукчия и ми подаде книга. Сигурно съм гледал комплицирано, тъй като той ми изясни, че постоянно ме виждал да чета и когато забелязал тази книга, оставена върху един резервоар, решил да ми я резервира. Не сподели нищо друго, аз му благодарих и той си отиде. Повече не го видях, само че този дребен жест от чужд човек промени нещо в съзнанието ми. Възможно ли бе хората не всеки път да са евентуална опасност? Можеше ли да е правилно, че множеството хора желаят да вършат положително?
Накрая прочетох „ Към себе си “ на Марк Аврелий. На пръв взор невероятно мъчно четиво за човек, който допреди година съвсем не бе отварял книга – метафизичен дневник на две хиляди години, написан в Древна Гърция? Още щом започнах да чета обаче, ми стана ясно, че наличието е извънредно забавно и изцяло подходящо за живота ми и този на хората към мен. Помня, когато прочетох фрагмент, в който Марк Аврелий написа за своята цел да бъде „ сходен на канара, в която непрекъснато се разрушават вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода към нея се връща обратно “*. Самият аз живеех в подобен ужас и неустановеност, че когато си показах какво е да си спокоен и сигурен в един неустойчив свят, всякакво придвижване в мен спря и аз почувствах слаба вяра, че бъдещето ми може да е друго от всичко, което съм си представял. Колкото повече четях, толкоз повече се удивлявах, че тази уважавана историческа персона, последният от великите римски императори, е бил човек като мен – тревожел се е за фамилията си, за нрава си, за увереността си, за близките. Въпреки че е водел войни и е управлявал империя, главната му грижа е била по какъв начин може да бъде добър човек и да черпи своята мощ от добротата, справедливостта и вниманието към другите.
Дори и да не оферираше отговор на всичко, стоицизмът ме накара да си задавам въпроси, свързани с това по какъв начин да пребивавам и да умра, тъй че да направя света по-добър. Той говореше за почтеност и връзка, самоусъвършенстване и елементарност, избор, мощ и истина.
Сега, когато поглеждам обратно и виждам по какъв начин съм се държал, по какъв начин съм се чувствал и съм реагирал на обстановките в предишното, това все едно е бил някой различен. Парализирах се при мисълта, че би трябвало да вляза в магазин, не можех да приказвам с другари, не ходех по купони, в учебно заведение мълчах. Бях сянка, непрекъснато обезпокоителен и ужас&н, постоянно некадърен да направя най-простички неща. Стоическата философия обаче промени мисленето ми за всичко, в това число зле платената и изтощителна работа по градежите. Дотогава бях воден от възприятие на преданост към шефа ми, макар държанието му – може би от боязън от незнайната опция, – само че стоицизмът ми оказа помощ най-сетне да напусна тази работа и да се захвана с това, което в действителност желаех да върша.
Тогава животът ми се промени. Когато бяхме дребни и майка ми ни отглеждаше сама, на вратата непрекъснато чукаха хора да си желаят парите. Бягахме от действителността, като гледахме освен филми, само че и спомагателните фрагменти за самото им снимане, с цел да разберем колкото може повече за това по какъв начин се вършат те. И не щеш ли с братята ми започнахме общ бизнес, обвързван със основаване на филми, които да оказват помощ на хората да живеят по-добре, и мечтаехме един ден тримата да превземем Холивуд.
Не след дълго установихме офиса си на тавана в къщата на майка ни – схлупено помещение, цялостно с коледна декорация. Мястото служеше и като спалня за мен и единия от братята ми. От наклонените покривни греди стърчаха яркорозови изолационни стъклопласти и даже в най-високата точка не можехме да се надигнем. Спестявахме всяко допустимо пени от това, което печелехме като служащи, с цел да си купим компютри и да основем „ Мълиган брадърс ”, медийна компания с една-единствена цел – да въодушевява за смяна. През лятото се обграждахме с вентилатори, с цел да не прегреят компютрите, а през зимата работехме и спяхме там, навлечени с палта и ръкавици – тъй като с братята ми бяхме твърдо решени да следваме проекта си. Докато работехме, аз изчетох всичко, което открих, за стоическата философия, преди последователно да видя по какъв начин тя ми носи все по-голямо благополучие и задоволство. (Когато компанията най-сетне означи триумф, ние обединихме напъните си и изплатихме къщата в желанието си да благодарим на майка ни за всичко, което бе направила за нас.)
Един от най-интригуващите аспекти на стоицизма е концепцията за практичните привички – дребните неща, които се построяват всеки ден, с цел да задействат благодетелен цикъл – колкото повече се водим от концепциите на стоицизма, толкоз по-лесно ни е да реагираме по този начин, че да се усещаме добре и да накараме и близките да се усещат по-добре. Ние прекомерно постоянно удължаваме познатите компликации в живота ни – нещастната връзка, несъответствуващата за нас работа, непродуктивните другарства, – тъй като не знаем дали ще вземем вярното решение, с цел да насочим живота си в по-добра посока. Понякога се постанова нещо да ни принуди да се променим, с цел да открием по-хубавия живот, а в случай че не настъпи обективно усъвършенстване, стоицизмът предлага опцията да открием и развием устойчивост, оптимизъм, вероятност, мъдрост и наслада.
Е, по какъв начин ви звучи – коства ли си да опитате?
ДА ОБОБЩИМ
Стоицизмът построява практични привички.
Още щом започнете, ще почувствате нова наслада в живота си.
Не е наложително човек да е самоуверен по рождение, само че той се ражда с капацитет. Без храброст не можем да бъдем поредни в проявяването на никоя друга добродетел. Не можем да бъдем положителни, неподправени, милостиви, великодушни или почтени.
МАЯ АНДЖЕЛОУ
п редставя
ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ДОБЪР ЖИВОТ
от Уилям Мълиган
Превод: Снежана Милева
Как да прилагате четирите добродетели на стоицизма за повече смисъл и задоволство
Очаквайте на 21 януари!
За книгата
От хиляди години стоиците развиват система от простички хрумвания, предават ги на идващото потомство и ги популяризират по света. Макар да е зародило толкоз от дълго време, това философско обучение може да ни помогне в разрешаването на проблеми в днешния свят. То ни дава справочник към стойностния живот и обстоен проект за самоусъвършенстване. По този път няма последователност, а просто създавате положителни привички, които улесняват взимането на положителни решения, а това ви носи благополучие. С развиването на самообладание, съпричастност и мъдрост пък помагате и на близките.
Може да започнете още през днешния ден и незабавно ще усетите усъвършенстване в живота си. Като прилагате в всекидневието си четирите добродетели на стоицизма, можете да успокоите мозъка си, да се откъснете от разсейващите екрани и културата на консуматорство и да постигнете вътрешен мир и задоволство. Стоицизмът извършва тъкмо обещанията си и цялата му философия е обвързвана с постоянството. Важното е да си дадете опцията да изградите тези мънички положителни привички, да изберете по какъв начин желаете да живеете и на тази основа да изграждате своето благополучие.
Откъс
ГЛАВА 1
Че какво му е на живота ми?
или Как стоицизмът може да усъвършенства всичко
Може би всяка заран се будите щастливи, а в края на деня полагате глава на възглавницата с възприятие на задоволство и приятна отмалялост и незабавно заспивате блажено, подготвяйки се за още един щастлив ден. Може би в никакъв случай не се карате с другари и сътрудници, дългите опашки не ви изнервят и не сте страдали поради края на връзка или загуба на работа. Може би сте от тези, за които чашата е постоянно не просто полупълна, а преливаща.
Ако е по този начин, поздравления. Вероятно не е нужно да четете тази книга.
За всички нас, останалите, обаче животът от време на време е просто поредност от удари. От дребни недоволства, като да изпуснем рейса, да ни свърши бензинът, другар да анулира срещата или да ни повикат на оперативка тъкмо когато сме отхвърлили всички задания, до по-сериозни провокации като да се разделим с колегата, да останем без работа или наш непосредствен да почине, животът през XXI век е безкрайна поредност от прочувствени, финансови, мисловни и житейски задания, заровени под натиска и притегателната мощ на обществените медии и комплицираните връзки в интернет обществото.
Ние не печелим задоволително, не се храним вярно, не изглеждаме и не се обличаме, както би трябвало, нямаме задоволително другари, а в случай че имаме, с тях не вършим това, което би трябвало да вършим. Домът ни би трябвало да е по-хубав, работата ни – по-приятна, а заниманията да ни носят пари; би трябвало непрекъснато да поставяме грижи за себе си и постоянно да сме в час с новините, с цел да сме осведомени и готови за всичко, което може да се случи.
Изтощително е.
Дори да се научим да одобряваме умерено изпускането на рейса, при днешното движение и стрес на живота това надали ще промени кой знае какво. По света има такива огромни проблеми! Какво значение има, че можем да свием плещи, когато някой ни пререди в супермаркета?
Странната истина обаче е, че тези мънички отстъпки в действителност водят до смяна. Животът е формиран от моменти – в този вие седите и четете това. Други дребни моменти ви карат да се чувствате по-добре или по-зле, а в някой кофти ден, когато са се натрупали задоволително отрицателни моменти, човек има възприятието, че му е унищожен целият ден или месец, или цялата година. Понякога, след няколко мънички неприятни случки през предходните дни, всичко просто ни идва допълнително.
Представете си обаче какъв ще е животът ви, в случай че тези дребни неща не ви нервират. Представете си по какъв начин си изграждате такива положителни привички, свързани с дребните неща, че когато се случи нещо огромно, вие към този момент сте привикнали да възприемате друго тези въпроси. Въпросите за това какво можете и какво не можете да контролирате; за неизбежността на гибелта и полезността на живота. За отпечатъка, който желаете да оставите след себе си и у хората. За това какъв брой елементарно можете да намерите щастието, стига да знаете по какъв начин да го търсите.
В живота си съм имал компликации. И огромните, и дребните ми тежаха, потискаха ме и ме трансфораха в трагичен и разтревожен младеж, а след това в изстрадал, отрицателен и ядосан възрастен. Бях непрекъснато спъван от срамежливост и тревога, терзаех се за личното си битие и желаех да оказвам помощ на хората към мен, само че страхът и личните ми мисли постоянно ме сковаха. Пресичах улицата, с цел да избегна срещата с познати, и не ходех на събирания, тъй като не спирах да мисля за това какво съм споделил или какво бих могъл да кажа. Това ми костваше другарства, работи и благоприятни условия. Престанах да се храня, не можех да дремя и се трансфорах в заложник на личните си ограничавания. Всички книги за самопомощ, които прочетох по това време, ми се костваха написани от хора, цялостни с убеденост в себе си, които знаят всички отговори и нямат никакво подозрение в триумфа си – с други думи, по нищо не приличаха на мен.
*
И тогава открих стоицизма.
Или по-точно, майка ми ме срещна със стоицизма. Тя бе самотна майка на седем деца, работеше като здравна сестра и имаше късо подстригана розова коса. И до през днешния ден си остава най-силният човек, който познавам.
По това време бях строителен служащ и всеки ден прекарвах на път по четири часа, с цел да върша нещо, което не харесвах и за което ми плащаха малко, за шеф, с който не се разбирах. Когато го молех най-малко да ми дава минимална отплата, той отхвърляше с думите, че в случай че в действителност желая повече пари, ще работя всеки уикенд, а освен през множеството от тях. Имах възприятието, че животът ми се изплъзва и като че ли с всеки ден проектите и упоритостите ми за бъдещето пресъхват. И тогава майка ми ми даде една книга. Открай време не си падах изключително доста по четенето, само че тя означи, че така и така имам време в рейса и щом не ми се гади от пътешестване, мога най-малко да го прекарам в четене. Майка ми, която работеше като здравна сестра, преди този момент бе управлявала център за лекуване на наркомани и доста от книгите ѝ бяха за възобновяване, взаимозависимост и логика на психиката – все неща, необикновени за зарибяване на нов четец. Аз обаче постепенно прекосявах от една книга към идната, която избирах от препълнената ѝ библиотека, и по този начин започнах да откривам светове, за които в никакъв случай не се бях замислял, гласове, които не си бях представял. Един ден осъзнах, че към този момент не виждам на тези четири часа като на изгубено време, а като на подарък, който други хора обезверено желаеха. Едно проклинание се бе трансформирало в благословия.
Рано една заран, до момента в който чаках рейса, при мен пристигна един боклукчия и ми подаде книга. Сигурно съм гледал комплицирано, тъй като той ми изясни, че постоянно ме виждал да чета и когато забелязал тази книга, оставена върху един резервоар, решил да ми я резервира. Не сподели нищо друго, аз му благодарих и той си отиде. Повече не го видях, само че този дребен жест от чужд човек промени нещо в съзнанието ми. Възможно ли бе хората не всеки път да са евентуална опасност? Можеше ли да е правилно, че множеството хора желаят да вършат положително?
Накрая прочетох „ Към себе си “ на Марк Аврелий. На пръв взор невероятно мъчно четиво за човек, който допреди година съвсем не бе отварял книга – метафизичен дневник на две хиляди години, написан в Древна Гърция? Още щом започнах да чета обаче, ми стана ясно, че наличието е извънредно забавно и изцяло подходящо за живота ми и този на хората към мен. Помня, когато прочетох фрагмент, в който Марк Аврелий написа за своята цел да бъде „ сходен на канара, в която непрекъснато се разрушават вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода към нея се връща обратно “*. Самият аз живеех в подобен ужас и неустановеност, че когато си показах какво е да си спокоен и сигурен в един неустойчив свят, всякакво придвижване в мен спря и аз почувствах слаба вяра, че бъдещето ми може да е друго от всичко, което съм си представял. Колкото повече четях, толкоз повече се удивлявах, че тази уважавана историческа персона, последният от великите римски императори, е бил човек като мен – тревожел се е за фамилията си, за нрава си, за увереността си, за близките. Въпреки че е водел войни и е управлявал империя, главната му грижа е била по какъв начин може да бъде добър човек и да черпи своята мощ от добротата, справедливостта и вниманието към другите.
Дори и да не оферираше отговор на всичко, стоицизмът ме накара да си задавам въпроси, свързани с това по какъв начин да пребивавам и да умра, тъй че да направя света по-добър. Той говореше за почтеност и връзка, самоусъвършенстване и елементарност, избор, мощ и истина.
Сега, когато поглеждам обратно и виждам по какъв начин съм се държал, по какъв начин съм се чувствал и съм реагирал на обстановките в предишното, това все едно е бил някой различен. Парализирах се при мисълта, че би трябвало да вляза в магазин, не можех да приказвам с другари, не ходех по купони, в учебно заведение мълчах. Бях сянка, непрекъснато обезпокоителен и ужас&н, постоянно некадърен да направя най-простички неща. Стоическата философия обаче промени мисленето ми за всичко, в това число зле платената и изтощителна работа по градежите. Дотогава бях воден от възприятие на преданост към шефа ми, макар държанието му – може би от боязън от незнайната опция, – само че стоицизмът ми оказа помощ най-сетне да напусна тази работа и да се захвана с това, което в действителност желаех да върша.
Тогава животът ми се промени. Когато бяхме дребни и майка ми ни отглеждаше сама, на вратата непрекъснато чукаха хора да си желаят парите. Бягахме от действителността, като гледахме освен филми, само че и спомагателните фрагменти за самото им снимане, с цел да разберем колкото може повече за това по какъв начин се вършат те. И не щеш ли с братята ми започнахме общ бизнес, обвързван със основаване на филми, които да оказват помощ на хората да живеят по-добре, и мечтаехме един ден тримата да превземем Холивуд.
Не след дълго установихме офиса си на тавана в къщата на майка ни – схлупено помещение, цялостно с коледна декорация. Мястото служеше и като спалня за мен и единия от братята ми. От наклонените покривни греди стърчаха яркорозови изолационни стъклопласти и даже в най-високата точка не можехме да се надигнем. Спестявахме всяко допустимо пени от това, което печелехме като служащи, с цел да си купим компютри и да основем „ Мълиган брадърс ”, медийна компания с една-единствена цел – да въодушевява за смяна. През лятото се обграждахме с вентилатори, с цел да не прегреят компютрите, а през зимата работехме и спяхме там, навлечени с палта и ръкавици – тъй като с братята ми бяхме твърдо решени да следваме проекта си. Докато работехме, аз изчетох всичко, което открих, за стоическата философия, преди последователно да видя по какъв начин тя ми носи все по-голямо благополучие и задоволство. (Когато компанията най-сетне означи триумф, ние обединихме напъните си и изплатихме къщата в желанието си да благодарим на майка ни за всичко, което бе направила за нас.)
Един от най-интригуващите аспекти на стоицизма е концепцията за практичните привички – дребните неща, които се построяват всеки ден, с цел да задействат благодетелен цикъл – колкото повече се водим от концепциите на стоицизма, толкоз по-лесно ни е да реагираме по този начин, че да се усещаме добре и да накараме и близките да се усещат по-добре. Ние прекомерно постоянно удължаваме познатите компликации в живота ни – нещастната връзка, несъответствуващата за нас работа, непродуктивните другарства, – тъй като не знаем дали ще вземем вярното решение, с цел да насочим живота си в по-добра посока. Понякога се постанова нещо да ни принуди да се променим, с цел да открием по-хубавия живот, а в случай че не настъпи обективно усъвършенстване, стоицизмът предлага опцията да открием и развием устойчивост, оптимизъм, вероятност, мъдрост и наслада.
Е, по какъв начин ви звучи – коства ли си да опитате?
ДА ОБОБЩИМ
Стоицизмът построява практични привички.
Още щом започнете, ще почувствате нова наслада в живота си.
Не е наложително човек да е самоуверен по рождение, само че той се ражда с капацитет. Без храброст не можем да бъдем поредни в проявяването на никоя друга добродетел. Не можем да бъдем положителни, неподправени, милостиви, великодушни или почтени.
МАЯ АНДЖЕЛОУ
Източник: plovdiv-online.com


КОМЕНТАРИ