Последната дупка на кавала: текст-шега от Здравка Евтимова
Когато ме пробиха някъде, момент преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от смут! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми подозрения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциалист! В един български селяндур! Къде бе гледал татко ми, свределът, създаден в блестящата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която въпреки и проектирана в Перник, въпреки всичко бе от стомана! Защо не ме бяха стартирали в културна флейта или пък в обой - принадлежности с благородно родословие и елитно образование, а ме намушиха в родната дървения. Какво черно бъдеще се обрисува пред мен - да бъда опипвана от пръсти на слабограмотен кавалджия - аз, която в любовта съм по този начин взискателна и всеотдайна! Моят възвишен овал заслужава нещо надалеч по-стойностно. Не съм дупка за български дудук!
Още не мога да отворя както прилича единственото си око, въпреки че към този момент зная - аз съм дупка-виртуоз! Обезателно би трябвало да се преместя във висшите музикални среди. Ако би трябвало личния си селски дудук ще завлека там! Клона, от който са го издялали, дървото, на което е раснал клонът, цялата гора ще извлека като ракета притежател във висшите музикални селения. Има клон, дърво, гора, единствено с цел да се родя, да блесна аз - последната дупка. Толкова се гордея! Толкова сила имам! Понякога си мисля дали съм единствено дупка, или вулкан. Всичко мога да погълна, само че мога и да изригна. Добре, че не се занимавам с дреболии. Сигурно съм звезда. Не, аз съм по-скоро галактика от мисъл и възприятие. Благодарна съм, че най-накрая интуитивно открих този факт.
Ами в случай че някой европейски музикант се влюби в мен? Европейските му пръсти ще ме допират нежно и ще изтръгват от сензитивния ми отвор най-божествения тон, на който е способна една музикална душа. Вестниците незабавно ще отбележат моя успех, ще получа предложения за гастроли в Съединени американски щати, Австралия, Токио и Шанхай. Тромпети и флигорни иска ми се изясняват в обич. Тромбоните, които нормално остават остарели ергени, ще подмятат подире ми еротични подмятания през минута. Ах, толкоз съм млада. Трябва да бъда изключително взискателна при основаване на връзки и контакти! Дано се опазя от глупави юношески грехове. Много би трябвало да внимавам.
Замислих се надълбоко. Какви великански провокации стояха пред мен. Как не се бях сетила за тях по-рано! Направо не мога да допускам. Ми то е явно даже за млад гений като мен.
В родното ми място последните дупки на кавала са скъп запас, национално благосъстояние. Търсят ги къде ли не, обсипват ги с внимание, развиват уменията им, с цел да ги повдигнат във висшите кръгове. Те, блестящите последни дупки, оглавяват сдружения, организации, структури. Постепенно се трансформират в корона на мирозданието. Така и би трябвало да бъде!
Нищо не коства толкоз скъпо, колкото една последна дупка с хъс и капацитет!
Каква отговорност пада върху нежния ми овал! Ето, отворих напълно единственото си око към света. Всичко в близост цъфти и връзва. Прекрасно! Усещам - скромната ми татковина ще се прочуе около мен. Само се опасявам да не стана толкоз известна, че хората вместо да се обръщат към родното ми място с неговото географско наименование, да вземат да го назовават с моето лично име - Последна дупка на кавала!
Още не мога да отворя както прилича единственото си око, въпреки че към този момент зная - аз съм дупка-виртуоз! Обезателно би трябвало да се преместя във висшите музикални среди. Ако би трябвало личния си селски дудук ще завлека там! Клона, от който са го издялали, дървото, на което е раснал клонът, цялата гора ще извлека като ракета притежател във висшите музикални селения. Има клон, дърво, гора, единствено с цел да се родя, да блесна аз - последната дупка. Толкова се гордея! Толкова сила имам! Понякога си мисля дали съм единствено дупка, или вулкан. Всичко мога да погълна, само че мога и да изригна. Добре, че не се занимавам с дреболии. Сигурно съм звезда. Не, аз съм по-скоро галактика от мисъл и възприятие. Благодарна съм, че най-накрая интуитивно открих този факт.
Ами в случай че някой европейски музикант се влюби в мен? Европейските му пръсти ще ме допират нежно и ще изтръгват от сензитивния ми отвор най-божествения тон, на който е способна една музикална душа. Вестниците незабавно ще отбележат моя успех, ще получа предложения за гастроли в Съединени американски щати, Австралия, Токио и Шанхай. Тромпети и флигорни иска ми се изясняват в обич. Тромбоните, които нормално остават остарели ергени, ще подмятат подире ми еротични подмятания през минута. Ах, толкоз съм млада. Трябва да бъда изключително взискателна при основаване на връзки и контакти! Дано се опазя от глупави юношески грехове. Много би трябвало да внимавам.
Замислих се надълбоко. Какви великански провокации стояха пред мен. Как не се бях сетила за тях по-рано! Направо не мога да допускам. Ми то е явно даже за млад гений като мен.
В родното ми място последните дупки на кавала са скъп запас, национално благосъстояние. Търсят ги къде ли не, обсипват ги с внимание, развиват уменията им, с цел да ги повдигнат във висшите кръгове. Те, блестящите последни дупки, оглавяват сдружения, организации, структури. Постепенно се трансформират в корона на мирозданието. Така и би трябвало да бъде!
Нищо не коства толкоз скъпо, колкото една последна дупка с хъс и капацитет!
Каква отговорност пада върху нежния ми овал! Ето, отворих напълно единственото си око към света. Всичко в близост цъфти и връзва. Прекрасно! Усещам - скромната ми татковина ще се прочуе около мен. Само се опасявам да не стана толкоз известна, че хората вместо да се обръщат към родното ми място с неговото географско наименование, да вземат да го назовават с моето лично име - Последна дупка на кавала!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ