Супер Марио спаси еврозоната, но се провали в родината си
Когато Марио Драги пое юздите на италианското държавно управление преди 18 месеца мнозина в Италия, а и в Европа, въздъхнаха с облекчение. Човекът, възприеман като избавител на еврозоната в разгара на рецесията там, в този момент ще се погрижи и за Италия в миг на поредна политическа рецесия, си споделиха те.
До държавното управление на Драги тогава се стигна след следващата държавна рецесия в Италия. Тя беше провокирана от центристката партия „ Италия Вива ” на някогашния министър председател на Италия Матео Ренци. Тази политическа мощ бе формирана вследствие на разединение от лявата Демократическа партия и тя беше в състава на второто държавно управление на Джузепе Конте, включващо и демократите, и антисистемните от „ Движение 5 звезди ”. Ренци не харесваше стила на ръководство на Конте. В разгара на коронавирусната пандемия и въведеното изключително санитарно състояние Конте имаше право да постанова антиковидни ограничения посредством по този начин наречените „ постановления на ръководителя на държавно управление ”, без те да се разискват и гласоподават в Народното събрание. На Ренци това се стори като еднолично ръководство. Освен това той искаше и по-голяма изясненост по какъв начин ще се употребяват европейските средства за подкрепяне на закъсалата от пандемията италианска стопанска система. Заради всичко това Ренци изтегли министрите си от държавното управление на Конте и то падна.
Така се стигна до предлагането от президента Серджо Матарела Марио Драги да оглави държавно управление на националното единение, възприемано и като държавно управление на националното избавление във време на рецесия. В необятната коалиция на Драги влязоха антисистемните, левоцентристите, центристите, десноцентристите и крайнодесните. Единствено отхвърли да се включи в сходна разнородна и противоестествена коалиция патриотичната партия „ Италиански братя ” на някогашната министърка в четвъртото държавно управление на Берлускони – Джорджа Мелони.
Преди 18 месеца в Италия болшинството от политическите партии взеха решение да поддържат точно Драги като министър председател заради свършеното от него като началник на Европейската централна банка. За осем години под управлението на Драги ЕЦБ предприе ограничения, които при дебюта на еврото преди към 20 години бяха считани за немислими - понижаване на лихвите до съвсем негативни стойности, масирано пазаруване на активи на пазарите и разпределяне на големи заеми на банките. За да избави еврозоната, Драги сподели, че е подготвен на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го укориха тогава, че е насърчил свръхзатъналите в задължения страни от еврозоната да не се реформират. Драги бе упрекнат и поради ниските лихвени проценти. А в немското издание " Билд " той даже бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - върколак, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората.
Драги е приключил стопанска система в университета „ Сапиенца ” в Рим и има и докторантура в икономическата сфера от Масачузетския софтуерен институт. Кариерата му е богата. Преди да стане началник на ЕЦБ, той бе учител по стопанска система в редица италиански университети. Представлявал е Италия в Световната банка от 1984 година до 1990 година През 1991 година става основен шеф в министерството на хазната, което през днешния ден към този момент не съществува. Този пост той заема 10 години при няколко италиански държавни управления от ляво и от дясно. На този пост той е уредник на огромните приватизации, осъществени в страната от 1996 година до 2001 година. През 2005 година оглавява Италианската централна банка. Преди това е за малко в управлението на американската банка „ Голдман сакс ”.
Любопитно е, че през 1970 година в дисертацията си в университета „ Сапиенца ” Драги заключава, че възможна единна валута в Европа би било полуда и че въобще не би трябвало да се осъществя подобен план. Парадоксално няколко десетилетия по-късно точно той би трябвало да избавя една такава полуда от огромна рецесия.
Оглавявайки държавното управление на националното единение в Италия преди 18 месеца, Драги стартира значими промени, които Европейски Съюз изискваше, с цел да отпусне средствата за възобновяване на стопанската система, потърпевша от пандемията и локдауните. Някои от промените, като тази на пословично бавната правосъдната система, Италия чакаше от години.
Миналата година Драги наследи ръководството на една страна, минала през няколко локдауна поради коронавирусната пандемия. Той трябваше да направлява поетапното излизане от това положение, както и да направлява имунизационната акция против Ковид-19 и навлизането в необятна приложимост на зеления документ. Тези ограничения, породили обаче и много неодобрение в страната, целяха да спасят Италия от нов цялостен локдаун с напредването на новите талази на болестта през зимата. От тази пролет държавното управление на Драги стартира да разхлабва антиковидните ограничения, а на 1 юни разгласи окончателното им отпадане. Остана в действие единствено носенето на маски във вътрешния публичен превоз и в здравните заведения и наложителната имунизация за здравния личен състав.
През първата година на ръководство на Драги Италия стартира да получава първите пари от пакета от към 200 милиарда евро за постковидно икономическо възобновяване на страната.
През тази първа година на ръководство на Драги за него се заприказва и като за възможен нов неофициален водач на Европейски Съюз паралелно с френския президент Еманюел Макрон след отдръпването на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия. В края на 2021 година Италия, ръководена от Драги, получи самопризнание и от авторитетното списание " Икономист ", определило я за страна на годината, което се присъжда нормално на страни, минали през значими промени.
В края на предходната година обаче се заприказва, че Драги може да се отдръпна от премиерския пост и да бъде определен за президент – една много по-церемониална роля в страната. Самият Драги публично в никакъв случай не е обявявал, че се кандидатира за президентски мандат, само че това е типично за италианските президентски избори. Там може и да има публични претенденти за президент, само че може и единствено да се загатват имена, гласоподава се скрито в Народното събрание, оформят се обединения в поддръжка на някоя видна персона за поста и най-после се избира държавен глава.
В края на декември на годишната си конференция Драги съобщи, че е извършил това, което е имал за задача - да преведе страната през пандемичната рецесия и да обезпечи европейското финансиране за италианския проект за възобновяване на стопанската система. Мнозина възприеха това като предпочитание на Драги да завърши с премиерската кариера, да остави ръководството на политическите партии и да се пресели в президентския замък Куиринале.
Тогава зад концепцията за „ Драги президент на Италия ” застана левоцентристкият лагер, а десноцентристите се сплотиха зад концепцията някогашният министър председател Силвио Берлускони да бъде определен на поста. После Берлускони отпадна от конкуренцията, защото вероятността той да стане президент породи доста дискусия в Италия поради предишните му проблеми с правораздаването, както и поради свадите с дами, в които той се оказа заплетен. Десноцентристите потърсиха опция, до момента в който в средите на левоцентристите името на Драги за президент продължи да се загатва. Но тогава мнозина анализатори и политици започнаха да се тормозят от вероятността Драги да стане президент, тъй като тогава Италия ще остане без подобаващ министър председател и някои от промените, подети от Драги, може да се озоват в задънена улица, в случай че зад тях не стои моторът на държавно управление, ръководено от него.
Така в последна сметка след дълги разногласия и подмолни договаряния се стигна до преизбиране на сегашния президент Серджо Матарела, който в началото не искаше да остава за втори президентски мандат. И по този начин Драги остана министър председател. На пръв взор се резервира едно статукво, което е от изгода за Италия, само че тъкмо тогава се развихри украинската рецесия и разбърка картите. Така Драги се оказа в позиция да избавя Италия от нова рецесия, след политическата и ковидната.
Първоначално неговото държавно управление бе упрекнато, че не е осъдило бързо съветската инвазия в Украйна на 24 февруари. Наистина Италия го направи и посредством гласа на външния министър Луиджи Ди Майо, и посредством гласа на президента Серджо Матарела, и посредством гласа на самия Драги, само че това стана с леко забавяне. После имаше и леко неразбирателство сред Драги и украинския президент Володимир Зеленски. Двамата трябваше да проведат телефонен диалог, плануван бе час за него и той не се състоя. Драги съобщи, че се тормози, че диалогът не е бил извършен, тъй като може да се е случило нещо неприятно със Зеленски. Зеленски отвърна язвително, че идващия път ще се опита да промени графика на военните дейности в Украйна, с цел да може да си приказва по телефона с Драги. След интервенция на външните министри на двете страни нещата се изгладиха. Последваха доста телефонни диалози сред двамата, последният от които бе на 19 юли. Но мнозина възприеха това първо различие като негласна рецензия на Киев към Рим поради околните му връзки с Русия. И в действителност малко преди началото на съветската инвазия съветският президент Владимир Путин взе участие във видеконферентна среща с ръководители на италиански компании в миг, в който Западът стартира да изолира Русия поради скупчването на съветски военни по границата с Украйна.
През месеците на война в Украйна Драги трябваше да показва политически прагматизъм. Страната му изпрати на три пъти оръжия за Украйна, само че не разкри какви са били доставките за разлика от други страни. Твърдеше се, че не става дума за свръхмодерни оръжия. Тези доставки доведоха до първи пропуквания в държавната коалиция. Някои партии, измежду които „ Движение 5 звезди ” и „ Лига ”, заговориха за прекъсване на оръжейните доставки и за оказване на повече поддръжка за италианското население, наранено от рецесията, подбудена от войната. В страната цените на съществени артикули се усилиха, скочиха и цените на природния газ, тока и горивата. Драги одобри напролет ограничения в размер на общо 30 милиарда евро за подкрепяне на сънародниците си за справяне с рецесията.
Преди броени дни двете камари на Народното събрание одобриха и законопроекта „ Помощи ” с разнородни ограничения в размер на 23 милиарда за подкрепяне на популацията и на фирмите в условия на рецесия. Сред тези ограничения имаше както такива за данъчни облекчения, за месечни бонуси за посрещане на разноските по сметките, за възстановяване на енергийната успеваемост на жилищата и други, по този начин и ограничения за подкрепяне на зеления преход, само че също и за увеличение на енергийната самостоятелност на Италия (досега прекомерно подвластна от съветския газ и петрол), както и ограничения за осъществяване на огромни планове, които биха разрешили отколешни проблеми на популацията (като да вземем за пример план за инсинератор на отпадъците на Рим). Някои от тези ограничения бяха възприети като противоречащи на „ зелените хрумвания ”, защитавани от „ Движение 5 звезди ” на някогашния министър председател Конте. Например ограниченията за инсинератора, ограниченията за вероятно задействане на централи на въглища или ограниченията за нови терминали за полутечен природен газ. То настоя също да се обмисли въвеждане на минимална работна заплата като изпитание за битка с обедняването. Всичко това отвори нов фронт на различия в ръководещата коалиция на Драги. Още през юни външният министър Ди Майо дружно с към 60 депутати от „ Движение 5 звезди ”, подкрепящи политиката на Драги, се отделиха редиците на Конте и образуваха нова парламентарна група „ Заедно за бъдещето ”. А Драги бе упрекнат от симпатизантите на Конте, че не е направил нищо, с цел да попречи на този ерес в една водеща партия в неговата коалиция. И до момента в който „ Заедно за бъдещето ” застана зад Драги, то останалите от „ Движение 5 звезди ” избраха да не участват въобще на гласуването на законопроекта „ Помощи ” в двете парламентарни камари. Така се стигна и до следващата политическа рецесия. Драги завоюва гласуванията на закона и в двете камари, той резервира и болшинството си в тях, само че регистрира обстоятелството, че „ Движение 5 звезди ”, спечелило парламентарните избори преди четири години с най-вече проценти ( 33 процента), му отхвърля поддръжка и разгласи предходната седмица, че подава оставка, само че тя не бе призната от президента Матарела, който реши, че той би трябвало да се яви пред Народното събрание за препотвърждаване на доверието в него.
През месеците на украинската рецесия, засегнала и Италия, страната, ръководена от кабинета на Драги, хем поддържаше Украйна посредством изказвания, оръжейни доставки и банкет на украински бежанци, хем съумя да се приспособява към оферти от Русия механизъм за разплащане на газовите доставки в рубли. Но редом с това Италия поддържа налагането на ограничавания в Европейски Съюз на вноса на съветски нефт и на съветски въглища, изгони съветски дипломати, глоби съветски олигарси, притежаващи активи на италианска територия. А Драги стартира да прокарва концепцията за общи европейски ресурси от природен газ и за таван на цените на газа на европейско равнище.
През това време той изпрати външния министър Ди Майо на разнообразни задачи за диверсифициране на съветските газови доставки, от които до този миг Италия зависеше на 40 %. След бързи старания Италия откри различни сделки с Ангола, Либия, Израел, НР Конго, Египет, Мозамбик и води диалози и с Азербайджан, Аржентина и Япония, а при започване на тази седмица бе оповестено значимо съглашение с Алжир. То ще разреши да се усилят газовите доставки за Италия от Алжир в идните дни с още 4 милиарда кубични метра. От началото на годината Алжир достави на Италия 13,9 милиарда кубични метра природен газ, като по този метод надвиши със 113 % плануваните в началото размери, планувани в предходно съглашение сред двете страни. Благодарение на всички тези старания Италия понижи зависимостта си от съветския газ от 40 % на 25 %. Така страната се оказа релативно готова, когато Русия стартира да понижава подаваните за нея размери газ, което съответства с визитата на Драги в Киев дружно с водачите на Франция, Германия и Румъния на 16 юни, където те поддържаха кандидатура за еврочленство на Украйна, което разгневи още повече Москва.
Но едвам почнала да вижда светлина в тунела на тази енергийна взаимозависимост от Русия, Италия се озова в друга рецесия, подбудена от климатичните промени – невиждани горещини, суша и размразяване на ледниците. Заради последния феномен смъртоносна лавина на ледника Мармолада лиши наскоро живота на 11 души. На места пък река По понижа до рекордни равнища за последните 70 години, а региона Ломбардия наложи строги ограничавания в потреблението на вода. Така през днешния ден Италия се чуди по какъв начин ще се оправи с водната рецесия и климатичната рецесия в допълнение на украинската рецесия, която също надали ще завърши скоро.
Към всичко това се прибавя и рецесията с пословичния държавен дълг на Италия, който възлиза на 2,75 трилиона евро, или към 150 % от Брутният вътрешен продукт на страната. Брутният вътрешен артикул на Италия през днешния ден е по-нисък, в сравнение с преди 20 години, когато беше близо по ниво до този на Франция и Германия. За интервала 1999-2019 година италианският Брутният вътрешен продукт набъбна едвам със 7,9 на 100, до момента в който стопанските системи на Германия, Франция и Испания регистрираха напредък в размер надлежно на 30,2 %, 32,4 % и 43,6 %, напомни наскоро в разбор Франс прес. За този интервал всички страни членки на Европейски Съюз усилиха своя Брутният вътрешен продукт (с изключение единствено на Гърция) и по този начин Италия остана на опашката по напредък. По тази тематика наскоро пред Ройтерс Драги, който поради постигнатото си в Еврозоната, получи и прозвището Супер Марио, призна: " Това демонстрира, че аз не съм щит против сходни събития, аз съм просто човек “.
Още когато встъпи в служба предходната година, доближени на Драги припомниха, че когато той реши нещо, мнението му мъчно може да се промени. Но те също по този начин припомниха, че той умее да изпитва емпатия и към засегнатите от рецесиите хора. Днес се чака Драги още веднъж да отиде при президента Матарела и да подаде оставка. И надали някои може да промени мнението му в тази тенденция. Вчера в тирада в Сената на италианския парламент Драги съобщи, че един министър председател, който не е минал през теста на изборите, а е бил назначен (както е в неговия случай), би трябвало да търси още по-широка поддръжка. Но той изиска и да се възвърне досегашната ръководеща коалиция, с която са били осъществени значими промени. Тъй като и двете неща не се случиха, Драги няма към този момент претекстове да остане на поста. Над 2000 кметове на италиански градове го приканиха тези дни да остане на власт в миг на толкоз рецесии в страната. Но надали способността на Драги да изпитва емпатия към хората в рецесия ще надделее над убеждението му, че защото обединението, която той сформира преди 18 месеца, се разпадна публично през вчерашния ден, той няма към този момент законно съображение да продължи да ръководи.
Относно случилото се с Драги тези дни анализатори в Италия разясниха, че явно не е задоволително да си избавител на еврозоната и да си кръстен Супер Марио, с цел да успееш да разплетеш кълбото на италианската политическа рецесия или да наредиш италианския политически пъзел.
До държавното управление на Драги тогава се стигна след следващата държавна рецесия в Италия. Тя беше провокирана от центристката партия „ Италия Вива ” на някогашния министър председател на Италия Матео Ренци. Тази политическа мощ бе формирана вследствие на разединение от лявата Демократическа партия и тя беше в състава на второто държавно управление на Джузепе Конте, включващо и демократите, и антисистемните от „ Движение 5 звезди ”. Ренци не харесваше стила на ръководство на Конте. В разгара на коронавирусната пандемия и въведеното изключително санитарно състояние Конте имаше право да постанова антиковидни ограничения посредством по този начин наречените „ постановления на ръководителя на държавно управление ”, без те да се разискват и гласоподават в Народното събрание. На Ренци това се стори като еднолично ръководство. Освен това той искаше и по-голяма изясненост по какъв начин ще се употребяват европейските средства за подкрепяне на закъсалата от пандемията италианска стопанска система. Заради всичко това Ренци изтегли министрите си от държавното управление на Конте и то падна.
Така се стигна до предлагането от президента Серджо Матарела Марио Драги да оглави държавно управление на националното единение, възприемано и като държавно управление на националното избавление във време на рецесия. В необятната коалиция на Драги влязоха антисистемните, левоцентристите, центристите, десноцентристите и крайнодесните. Единствено отхвърли да се включи в сходна разнородна и противоестествена коалиция патриотичната партия „ Италиански братя ” на някогашната министърка в четвъртото държавно управление на Берлускони – Джорджа Мелони.
Преди 18 месеца в Италия болшинството от политическите партии взеха решение да поддържат точно Драги като министър председател заради свършеното от него като началник на Европейската централна банка. За осем години под управлението на Драги ЕЦБ предприе ограничения, които при дебюта на еврото преди към 20 години бяха считани за немислими - понижаване на лихвите до съвсем негативни стойности, масирано пазаруване на активи на пазарите и разпределяне на големи заеми на банките. За да избави еврозоната, Драги сподели, че е подготвен на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го укориха тогава, че е насърчил свръхзатъналите в задължения страни от еврозоната да не се реформират. Драги бе упрекнат и поради ниските лихвени проценти. А в немското издание " Билд " той даже бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - върколак, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората.
Драги е приключил стопанска система в университета „ Сапиенца ” в Рим и има и докторантура в икономическата сфера от Масачузетския софтуерен институт. Кариерата му е богата. Преди да стане началник на ЕЦБ, той бе учител по стопанска система в редица италиански университети. Представлявал е Италия в Световната банка от 1984 година до 1990 година През 1991 година става основен шеф в министерството на хазната, което през днешния ден към този момент не съществува. Този пост той заема 10 години при няколко италиански държавни управления от ляво и от дясно. На този пост той е уредник на огромните приватизации, осъществени в страната от 1996 година до 2001 година. През 2005 година оглавява Италианската централна банка. Преди това е за малко в управлението на американската банка „ Голдман сакс ”.
Любопитно е, че през 1970 година в дисертацията си в университета „ Сапиенца ” Драги заключава, че възможна единна валута в Европа би било полуда и че въобще не би трябвало да се осъществя подобен план. Парадоксално няколко десетилетия по-късно точно той би трябвало да избавя една такава полуда от огромна рецесия.
Оглавявайки държавното управление на националното единение в Италия преди 18 месеца, Драги стартира значими промени, които Европейски Съюз изискваше, с цел да отпусне средствата за възобновяване на стопанската система, потърпевша от пандемията и локдауните. Някои от промените, като тази на пословично бавната правосъдната система, Италия чакаше от години.
Миналата година Драги наследи ръководството на една страна, минала през няколко локдауна поради коронавирусната пандемия. Той трябваше да направлява поетапното излизане от това положение, както и да направлява имунизационната акция против Ковид-19 и навлизането в необятна приложимост на зеления документ. Тези ограничения, породили обаче и много неодобрение в страната, целяха да спасят Италия от нов цялостен локдаун с напредването на новите талази на болестта през зимата. От тази пролет държавното управление на Драги стартира да разхлабва антиковидните ограничения, а на 1 юни разгласи окончателното им отпадане. Остана в действие единствено носенето на маски във вътрешния публичен превоз и в здравните заведения и наложителната имунизация за здравния личен състав.
През първата година на ръководство на Драги Италия стартира да получава първите пари от пакета от към 200 милиарда евро за постковидно икономическо възобновяване на страната.
През тази първа година на ръководство на Драги за него се заприказва и като за възможен нов неофициален водач на Европейски Съюз паралелно с френския президент Еманюел Макрон след отдръпването на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия. В края на 2021 година Италия, ръководена от Драги, получи самопризнание и от авторитетното списание " Икономист ", определило я за страна на годината, което се присъжда нормално на страни, минали през значими промени.
В края на предходната година обаче се заприказва, че Драги може да се отдръпна от премиерския пост и да бъде определен за президент – една много по-церемониална роля в страната. Самият Драги публично в никакъв случай не е обявявал, че се кандидатира за президентски мандат, само че това е типично за италианските президентски избори. Там може и да има публични претенденти за президент, само че може и единствено да се загатват имена, гласоподава се скрито в Народното събрание, оформят се обединения в поддръжка на някоя видна персона за поста и най-после се избира държавен глава.
В края на декември на годишната си конференция Драги съобщи, че е извършил това, което е имал за задача - да преведе страната през пандемичната рецесия и да обезпечи европейското финансиране за италианския проект за възобновяване на стопанската система. Мнозина възприеха това като предпочитание на Драги да завърши с премиерската кариера, да остави ръководството на политическите партии и да се пресели в президентския замък Куиринале.
Тогава зад концепцията за „ Драги президент на Италия ” застана левоцентристкият лагер, а десноцентристите се сплотиха зад концепцията някогашният министър председател Силвио Берлускони да бъде определен на поста. После Берлускони отпадна от конкуренцията, защото вероятността той да стане президент породи доста дискусия в Италия поради предишните му проблеми с правораздаването, както и поради свадите с дами, в които той се оказа заплетен. Десноцентристите потърсиха опция, до момента в който в средите на левоцентристите името на Драги за президент продължи да се загатва. Но тогава мнозина анализатори и политици започнаха да се тормозят от вероятността Драги да стане президент, тъй като тогава Италия ще остане без подобаващ министър председател и някои от промените, подети от Драги, може да се озоват в задънена улица, в случай че зад тях не стои моторът на държавно управление, ръководено от него.
Така в последна сметка след дълги разногласия и подмолни договаряния се стигна до преизбиране на сегашния президент Серджо Матарела, който в началото не искаше да остава за втори президентски мандат. И по този начин Драги остана министър председател. На пръв взор се резервира едно статукво, което е от изгода за Италия, само че тъкмо тогава се развихри украинската рецесия и разбърка картите. Така Драги се оказа в позиция да избавя Италия от нова рецесия, след политическата и ковидната.
Първоначално неговото държавно управление бе упрекнато, че не е осъдило бързо съветската инвазия в Украйна на 24 февруари. Наистина Италия го направи и посредством гласа на външния министър Луиджи Ди Майо, и посредством гласа на президента Серджо Матарела, и посредством гласа на самия Драги, само че това стана с леко забавяне. После имаше и леко неразбирателство сред Драги и украинския президент Володимир Зеленски. Двамата трябваше да проведат телефонен диалог, плануван бе час за него и той не се състоя. Драги съобщи, че се тормози, че диалогът не е бил извършен, тъй като може да се е случило нещо неприятно със Зеленски. Зеленски отвърна язвително, че идващия път ще се опита да промени графика на военните дейности в Украйна, с цел да може да си приказва по телефона с Драги. След интервенция на външните министри на двете страни нещата се изгладиха. Последваха доста телефонни диалози сред двамата, последният от които бе на 19 юли. Но мнозина възприеха това първо различие като негласна рецензия на Киев към Рим поради околните му връзки с Русия. И в действителност малко преди началото на съветската инвазия съветският президент Владимир Путин взе участие във видеконферентна среща с ръководители на италиански компании в миг, в който Западът стартира да изолира Русия поради скупчването на съветски военни по границата с Украйна.
През месеците на война в Украйна Драги трябваше да показва политически прагматизъм. Страната му изпрати на три пъти оръжия за Украйна, само че не разкри какви са били доставките за разлика от други страни. Твърдеше се, че не става дума за свръхмодерни оръжия. Тези доставки доведоха до първи пропуквания в държавната коалиция. Някои партии, измежду които „ Движение 5 звезди ” и „ Лига ”, заговориха за прекъсване на оръжейните доставки и за оказване на повече поддръжка за италианското население, наранено от рецесията, подбудена от войната. В страната цените на съществени артикули се усилиха, скочиха и цените на природния газ, тока и горивата. Драги одобри напролет ограничения в размер на общо 30 милиарда евро за подкрепяне на сънародниците си за справяне с рецесията.
Преди броени дни двете камари на Народното събрание одобриха и законопроекта „ Помощи ” с разнородни ограничения в размер на 23 милиарда за подкрепяне на популацията и на фирмите в условия на рецесия. Сред тези ограничения имаше както такива за данъчни облекчения, за месечни бонуси за посрещане на разноските по сметките, за възстановяване на енергийната успеваемост на жилищата и други, по този начин и ограничения за подкрепяне на зеления преход, само че също и за увеличение на енергийната самостоятелност на Италия (досега прекомерно подвластна от съветския газ и петрол), както и ограничения за осъществяване на огромни планове, които биха разрешили отколешни проблеми на популацията (като да вземем за пример план за инсинератор на отпадъците на Рим). Някои от тези ограничения бяха възприети като противоречащи на „ зелените хрумвания ”, защитавани от „ Движение 5 звезди ” на някогашния министър председател Конте. Например ограниченията за инсинератора, ограниченията за вероятно задействане на централи на въглища или ограниченията за нови терминали за полутечен природен газ. То настоя също да се обмисли въвеждане на минимална работна заплата като изпитание за битка с обедняването. Всичко това отвори нов фронт на различия в ръководещата коалиция на Драги. Още през юни външният министър Ди Майо дружно с към 60 депутати от „ Движение 5 звезди ”, подкрепящи политиката на Драги, се отделиха редиците на Конте и образуваха нова парламентарна група „ Заедно за бъдещето ”. А Драги бе упрекнат от симпатизантите на Конте, че не е направил нищо, с цел да попречи на този ерес в една водеща партия в неговата коалиция. И до момента в който „ Заедно за бъдещето ” застана зад Драги, то останалите от „ Движение 5 звезди ” избраха да не участват въобще на гласуването на законопроекта „ Помощи ” в двете парламентарни камари. Така се стигна и до следващата политическа рецесия. Драги завоюва гласуванията на закона и в двете камари, той резервира и болшинството си в тях, само че регистрира обстоятелството, че „ Движение 5 звезди ”, спечелило парламентарните избори преди четири години с най-вече проценти ( 33 процента), му отхвърля поддръжка и разгласи предходната седмица, че подава оставка, само че тя не бе призната от президента Матарела, който реши, че той би трябвало да се яви пред Народното събрание за препотвърждаване на доверието в него.
През месеците на украинската рецесия, засегнала и Италия, страната, ръководена от кабинета на Драги, хем поддържаше Украйна посредством изказвания, оръжейни доставки и банкет на украински бежанци, хем съумя да се приспособява към оферти от Русия механизъм за разплащане на газовите доставки в рубли. Но редом с това Италия поддържа налагането на ограничавания в Европейски Съюз на вноса на съветски нефт и на съветски въглища, изгони съветски дипломати, глоби съветски олигарси, притежаващи активи на италианска територия. А Драги стартира да прокарва концепцията за общи европейски ресурси от природен газ и за таван на цените на газа на европейско равнище.
През това време той изпрати външния министър Ди Майо на разнообразни задачи за диверсифициране на съветските газови доставки, от които до този миг Италия зависеше на 40 %. След бързи старания Италия откри различни сделки с Ангола, Либия, Израел, НР Конго, Египет, Мозамбик и води диалози и с Азербайджан, Аржентина и Япония, а при започване на тази седмица бе оповестено значимо съглашение с Алжир. То ще разреши да се усилят газовите доставки за Италия от Алжир в идните дни с още 4 милиарда кубични метра. От началото на годината Алжир достави на Италия 13,9 милиарда кубични метра природен газ, като по този метод надвиши със 113 % плануваните в началото размери, планувани в предходно съглашение сред двете страни. Благодарение на всички тези старания Италия понижи зависимостта си от съветския газ от 40 % на 25 %. Така страната се оказа релативно готова, когато Русия стартира да понижава подаваните за нея размери газ, което съответства с визитата на Драги в Киев дружно с водачите на Франция, Германия и Румъния на 16 юни, където те поддържаха кандидатура за еврочленство на Украйна, което разгневи още повече Москва.
Но едвам почнала да вижда светлина в тунела на тази енергийна взаимозависимост от Русия, Италия се озова в друга рецесия, подбудена от климатичните промени – невиждани горещини, суша и размразяване на ледниците. Заради последния феномен смъртоносна лавина на ледника Мармолада лиши наскоро живота на 11 души. На места пък река По понижа до рекордни равнища за последните 70 години, а региона Ломбардия наложи строги ограничавания в потреблението на вода. Така през днешния ден Италия се чуди по какъв начин ще се оправи с водната рецесия и климатичната рецесия в допълнение на украинската рецесия, която също надали ще завърши скоро.
Към всичко това се прибавя и рецесията с пословичния държавен дълг на Италия, който възлиза на 2,75 трилиона евро, или към 150 % от Брутният вътрешен продукт на страната. Брутният вътрешен артикул на Италия през днешния ден е по-нисък, в сравнение с преди 20 години, когато беше близо по ниво до този на Франция и Германия. За интервала 1999-2019 година италианският Брутният вътрешен продукт набъбна едвам със 7,9 на 100, до момента в който стопанските системи на Германия, Франция и Испания регистрираха напредък в размер надлежно на 30,2 %, 32,4 % и 43,6 %, напомни наскоро в разбор Франс прес. За този интервал всички страни членки на Европейски Съюз усилиха своя Брутният вътрешен продукт (с изключение единствено на Гърция) и по този начин Италия остана на опашката по напредък. По тази тематика наскоро пред Ройтерс Драги, който поради постигнатото си в Еврозоната, получи и прозвището Супер Марио, призна: " Това демонстрира, че аз не съм щит против сходни събития, аз съм просто човек “.
Още когато встъпи в служба предходната година, доближени на Драги припомниха, че когато той реши нещо, мнението му мъчно може да се промени. Но те също по този начин припомниха, че той умее да изпитва емпатия и към засегнатите от рецесиите хора. Днес се чака Драги още веднъж да отиде при президента Матарела и да подаде оставка. И надали някои може да промени мнението му в тази тенденция. Вчера в тирада в Сената на италианския парламент Драги съобщи, че един министър председател, който не е минал през теста на изборите, а е бил назначен (както е в неговия случай), би трябвало да търси още по-широка поддръжка. Но той изиска и да се възвърне досегашната ръководеща коалиция, с която са били осъществени значими промени. Тъй като и двете неща не се случиха, Драги няма към този момент претекстове да остане на поста. Над 2000 кметове на италиански градове го приканиха тези дни да остане на власт в миг на толкоз рецесии в страната. Но надали способността на Драги да изпитва емпатия към хората в рецесия ще надделее над убеждението му, че защото обединението, която той сформира преди 18 месеца, се разпадна публично през вчерашния ден, той няма към този момент законно съображение да продължи да ръководи.
Относно случилото се с Драги тези дни анализатори в Италия разясниха, че явно не е задоволително да си избавител на еврозоната и да си кръстен Супер Марио, с цел да успееш да разплетеш кълбото на италианската политическа рецесия или да наредиш италианския политически пъзел.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ