Когато като булка ще заминаСамичка, без жениха съкровен,А ти, в

Когато като младоженка ще отпътува
Самичка, без жениха сърдечен,
А ти, в посърнала от жалост градина,
Останеш самичък, от гръмотевица съкрушен,
Дигни преклонен очи към небесата,
„ Да будет воля Твоя ” прошепни,
И в някой доста прекрасен сън душата
На твойта дребна Дора посрещни.Дора Дюстабанова В историята на българската просвета името на Дора Дюстабанова е съвсем заличено и на процедура незнайно. Затова пък творчеството и славата на нейната огромна обич – поетът Теодор Траянов – са останали записани вечно в учебниците по литература. Точно както тя го е желала – да живее в сянката на обичания мъж и да му служи, а той единствено да написа и да остане в историята с творбите си.
Дора е родена през 1905 година в София. Талантът й на актриса проличава още от дете и тя се записва в младежкия ораторски клуб в Ючбунар. Един от обичаните й поети е Христо Смирненски, чиито стихове тя постоянно рецитира и който посредством нея се среща със сестра й Женя, огромната обич на живота му.

След довеждане докрай на гимназията, по рекомендация на Смирненски, Дора става част от театралната студия на литературния кръг „ Хиперион “, където през 1924 година се среща с поета Теодор Траянов. По това време той е 41-годишен, преди малко се е върнал от Виена, където е оставил брачната половинка си австрийка и трите си деца и живее в София в цялостна бедност. Чувствителен човек и надарен стихотворец, Траянов ненавижда подмазването на властта, постовете и държавната работа и настойчиво страни от царя, който е обожател на творчеството му. Дора заживява с него и поема цялата прехрана на двойката със скромната си заплата на млада актриса, като даже изпраща пари на децата му във Виена. Независимо от разликата във възрастта, произхода и житейския опит, двамата се обичат мощно и не се разделят нито ден цели девет години, а по-късно Дора потегля с театъра на турнета. През това време те си пишат подробни писма всеки ден и точно с помощта на тях в историята е останала освен красива диря от любовта им (Траянов написа на Дора: „ Ти си ме откраднала цялостен цялостен – и тяло, и сърце, и душа, и дух. Оставила си в София единствено моята сянка и моята мисъл, с цел да мога да мисля за тебе! “), само че и редица любопитни обстоятелства и мнения към театралния и културния живот на тогавашна България.

Дора Дюстабанова е хубава и надарена, има доста функции в репертоара на Народния спектакъл - негърчето Шамлин от пиесата на Молиер „ Любовта-лекар ”, Настася в „ На дъното ” от Горки, Пук в „ Сън в лятна нощ ” от Шекспир, сляпата Берта в „ Щуреца на огнището ” от Дикенс, Дорина в „ Тартюф ”, Тоанета в „ Мнимия болен ” от Молиер, Аста в „ Малкият Йолф ” от Ибсен, само че най-любими за нея са моноспектаклите рецитали, в които проличава нейният ораторски гений. С поетичната драма „ Орлето “ тя обикаля страната – в това число военните гарнизони – и съумява да изпълни залите на всички места, а от това директно зависи размерът на хонорара й. Народният спектакъл заплаща на актьорите съгласно триумфа на спектаклите им – от време на време повече от непретенциозно.

Въпреки триумфите и аплодисментите обаче, Дора си остава една жена, изцяло смирена пред обичта си и великия мъж, с който споделя живота си. Ето какво му написа тя: „ Сега, когато за пръв път през нашия деветгодишен живот аз се деля от теб, виждам какво съм аз без теб. Аз виждам ясно, че това малко, което съставлявам от себе си, дължа единствено на теб. Да, Тодоре, единствено на теб! На твоето великолепие, на твоята добрина и на твоето безпределно достойнство!... Аз виждам ясно, аз трябваше да те срещна и да сложа целия си живот пред теб. Друг път в моя живот нямаше! “ Странно е, че една самостоятелна жена със лична сполучлива кариера, известна и евентуално ухажвана, съумява по този начин да се преобрази в любовта си и изцяло да заличи личните си качества в името на достолепията на обичания – Дора непрестанно му написа в този смисъл. Сякаш в нейния свят има място единствено за една основна роля и тя я отстъпва на него: „ Аз знам единствено, че те обичам безумно и че единствено за теб съм пристигнала тук на земята. Ти си възелът на моя живот. “Разбира се, този лиричен жанр е присъщ за писмата по това време и може би малко изпитвам завист на авторката, че е можела по този начин многословно, откровено и надълбоко да показва възприятията си. Ние към този момент от дълго време нямаме място в всекидневието си за тези умения – и епистоларните, и художествените.

Онова, което впечатлява най-вече в отношението на Дора към нейния обичан, е нейната безспорна и безпрекословна религия в неговия талант и поддръжката й. Тя също е била и бедна, и недооценявана от сътрудниците си, и отхвърляна поради връзката си с женен мъж, само че това не проличава и за момент. Всички мисли и дейности на Дора Дюстабанова са ориентирани към Траянов, към това да поддържа духа му, да го предизвиква във всичко, в това число да го кара да си купува хубави облекла от общия им бюджет, да се храни добре и да има всичко, което му е нужно. В това проличава нейната голяма женска мощ – това умеене, което единствено ние, девойките, притежаваме – да сме мощни и да бдим над тези, които обичаме.

Дора Дюстабанова умира на 32-годишна възраст при интервенция, както се твърди – незаконен аборт. Така единственото дете от връзката й с Теодор Траянов остава историята за тяхната голяма, мъчителна обич.