Когато искаш някой да ти се отчита, хубаво е преди

Когато искаш някой да ти се регистрира, хубаво е преди този момент да направиш нещо за него Пре­дим­с­т­во­то на обу­че­ни­е­то от раз­с­то­я­ние е, че всич­ки - ро­ди­те­ли и учи­те­ли, се пос­та­вих­ме на мяс­то­то на дру­гия, каз­ва Ле­да Ав­ра­мо­ва
Ле­да Ав­ра­мо­ва е учи­тел по ан­г­лийс­ки език в Час­т­но на­чал­но учи­ли­ще " Пи­та­гор " в Со­фия. Пре­ди дни пуб­ли­ку­ва в со­ци­ал­ни­те мре­жи гне­вен ста­тус по по­вод ан­ке­та на ре­ги­о­нал­но­то уп­рав­ле­ние на об­ра­зо­ва­ни­е­то, с ко­я­то то тър­си от ро­ди­те­ли­те об­рат­на връз­ка за то­ва по какъв начин учи­те­ли­те се спра­вят с пре­по­да­ва­не­то он­лайн. То­ва бе по­вод " Стан­дарт " да я по­тър­си за ко­мен­тар.

Лип­с­ва ми жи­во­то об­щу­ва­не с де­ца­та

Уче­ни­ци­те ми са на две тре­ти от ни­во­то, на ко­е­то щя­ха да бъ­дат при нор­мал­ни ус­ло­вия

- Гос­по­жо Ав­ра­мо­ва, Вие на­пи­сах­те дос­та гне­вен ста­тус в со­ци­ал­ни­те мре­жи по по­вод ан­ке­та­та, в ко­я­то Ре­ги­о­нал­но­то уп­рав­ле­ние на об­ра­зо­ва­ни­е­то ис­ка от ро­ди­те­ли­те об­рат­на връз­ка, с цел да про­ве­ри по какъв начин те оце­ня­ват дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние. Как­во Ви про­во­ки­ра?

- По­во­дът бе, че РУО яв­но въз­п­ри­е­ма се­бе си един­с­т­ве­но и са­мо ка­то ин­с­ти­ту­ция, на ко­я­то да се от­чи­та­ме и ко­я­то да ни кон­т­ро­ли­ра. РУО ис­ка об­рат­на връз­ка на ба­за­та на не­що не­е­фек­тив­но - как­во ще раз­бе­рат те за на­ша­та ра­бо­та, ко­га­то им от­го­во­рят ро­ди­те­ли­те? Ни­що. Ос­вен то­ва, ко­га­то ис­каш ня­кой да ти се от­чи­та и да го кон­т­ро­ли­раш, ху­ба­во е пре­ди то­ва ти да си нап­ра­вил не­що смис­ле­но и ка­чес­т­ве­но за не­го. Пър­во ни хвър­ли­ха нап­ра­во в дъл­бо­ка­та во­да на дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние и ни ка­за­ха прос­то да плу­ва­ме, а ед­ва след то­ва ни пус­на­ха спа­си­тел­ни по­я­си.

И то­ва не е са­мо РУО, а ця­ла­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма - и ми­нис­тер­с­т­во, и дру­ги ин­с­ти­ту­ции. На­ис­ти­на, има учи­те­ли, ко­и­то са мно­го доб­ре под­гот­ве­ни да ра­бо­тят в елек­т­рон­на сре­да, поз­на­ват ди­ги­тал­ни ин­с­т­ру­мен­ти, плат­фор­ми и дру­ги ре­сур­си, само че то­ва не е об­що­то ни­во на бъл­гар­с­кия учи­тел. В ма­со­ва­та си част учи­те­ли­те се ока­за­ха не­под­гот­ве­ни да се спра­вят. Бе­ше ни да­де­на за­да­ча­та да се спра­вим и се опи­тах­ме да нап­ра­вим как­во­то ни е по си­ли­те. Ин­с­ти­ту­ци­и­те се опи­та­ха да нап­ра­вят то­ва, ко­е­то им е по си­ли­те, аз не об­ви­ня­вам ни­ко­го за то­ва по какъв начин е ре­а­ги­рал, чис­то и прос­то за­що­то ня­ма­ше различен на­чин, по кой­то да се ре­а­ги­ра. Опи­та­ха се да ни под­по­мог­нат, само че то­ва ни­то бе­ше сис­те­ма­тич­но, ни­то бе­ше дос­та­тъч­но. Ние се оп­ра­вях­ме са­ми. А още от са­мо­то на­ча­ло се ис­ка­ше от нас да се от­чи­та­ме, че ра­бо­тим по­не по 5 ас­т­ро­но­ми­чес­ки ча­са дневно, при по­ло­же­ние, че аз ня­мам ко­ле­га, кой­то да е ра­бо­тил по-мал­ко от 10. Ро­ля­та им на кон­т­ро­лен ор­ган, изис­к­ващ фор­мал­на от­чет­ност, ко­я­то и без то­ва от­к­рай вре­ме съ­щес­т­ву­ва в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще, си е на ли­ния и се­га, ко­га­то обу­че­ни­е­то е раз­лич­но.

- А по какъв начин се случ­ва обу­че­ни­е­то, след ка­то не всич­ки учи­те­ли са на ед­нак­во ни­во. Има ли опас­ност част от де­ца­та да ос­та­нат с про­пус­ки в зна­ни­я­та?

- Ня­мам ця­лос­тен пог­лед към ра­бо­та­та на всич­ки ко­ле­ги. В на­ше­то учи­ли­ще ус­пях­ме да се ор­га­ни­зи­ра­ме срав­ни­тел­но бър­зо със соб­с­т­ве­ни си­ли, зна­ния и ква­ли­фи­ка­ции и да за­поч­нем обу­че­ни­е­то още от пър­вия ден на из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние. Но го нап­ра­вих­ме " на мус­ку­ли ", имах­ме вът­реш­но обу­че­ние меж­ду ко­ле­ги­те и не­ща­та тръг­на­ха. Но на дру­ги мес­та хо­ра­та имат не са­мо тех­ни­чес­ки зат­руд­не­ния. За да се осъ­щес­т­вя­ва по­доб­но обу­че­ние, все­ки учи­тел и уче­ник тряб­ва да имат ус­т­ройс­т­во, как­то и ви­со­кос­ко­рос­тен ин­тер­нет. То­ва на нас ни­кой не ни го е оси­гу­рил. А при по­ло­же­ние, че ни­що по­доб­но не е оси­гу­ре­но, да ис­кат да ме кон­т­ро­ли­рат до­ри и за то­ва, кол­ко ча­са съм пре­по­да­ва­ла, из­г­леж­да, ме­ко ка­за­но, не­ле­по. Та на ня­кои мес­та ко­ле­ги­те имат как­то тех­ни­чес­ки зат­руд­не­ния, та­ка и не­дос­та­тъч­на ек­с­пер­ти­за по от­но­ше­ние на ра­бо­та­та с те­зи плат­фор­ми, с прог­ра­ми­те, с мно­гоб­рой­ни­те елек­т­рон­ни ре­сур­си, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват. То­ва, че съ­щес­т­ву­ват, не е га­ран­ция, че все­ки мо­же да ги из­пол­з­ва би­ло то учи­тел, уче­ник или ро­ди­тел. Не­ща­та са не­рав­но­мер­ни, само че те бя­ха не­рав­но­мер­ни не са­мо в дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние, а и в ре­ал­но­то. А как­ви ще бъ­дат про­пус­ки­те и кое до­къ­де ще се ус­вои, ня­ма по какъв начин да бъ­де ус­та­но­ве­но в мо­мен­та, по прос­та­та при­чи­на, че ня­ма ме­ха­ни­зъм, кой­то да сле­ди как­во е про­пус­на­то. А и не му се виж­да кра­ят - не зна­ем ко­га ще тег­лим чер­та­та да ви­дим на как­во ни­во са де­ца­та. Про­пус­ки­те ще ги ус­та­но­вя­ва­ме във вре­ме­то нап­ред, с цел да раз­бе­рем ка­къв ще е ре­зул­та­тът от ця­ло­то то­ва дис­тан­ци­он­но обу­че­ние.

- Мо­же би обу­чи­тел­ни­те кур­со­ве тряб­ва­ше да за­поч­нат по-ра­но...

- Та­ка на­ре­че­ни­те ква­ли­фи­ка­ции на учи­те­ли­те в ма­со­во­то бъл­гар­с­ко учи­ли­ще са пъл­на смеш­ка. Те са на­ис­ти­на фор­мал­ни. Аз са­ма­та имам ин­те­рес към из­пол­з­ва­не­то на тех­но­ло­гии и знам, че ня­ма по какъв начин да из­бя­га­ме от тях, само че съм се са­мо­о­бу­ча­ва­ла. И всъщ­ност то­ва ми по­мог­на да мо­га да се оп­ра­вям в мо­мен­та. Ква­ли­фи­ка­ци­и­те са про­веж­да­ни до­се­га на пар­че, без сис­те­ма, без об­ща ми­съл как­во це­лим. Пред­по­ла­гам, че се­гаш­на­та си­ту­а­ция ще да­де концепция на ин­с­ти­ту­ци­и­те да сис­те­ма­ти­зи­рат мал­ко по­ве­че не­ща­та око­ло ква­ли­фи­ка­ци­и­те на учи­те­ли­те.

- Вие пре­по­да­ва­те ан­г­лийс­ки език на де­ца от вто­ри клас. Как те въз­п­ри­е­мат си­ту­а­ци­я­та - ог­ра­ни­че­ни­я­та, изо­ла­ци­я­та, обу­че­ни­е­то от вкъ­щи?

- Де­ца­та ми, сла­ва Бо­гу, са спо­кой­ни и по­ве­че си го­во­рим по учеб­ни те­ми, от­кол­ко­то по лич­ни в мо­мен­та. Се­мейс­т­ва­та имат мно­го го­ля­ма ро­ля и ние има­ме къс­мет, че на­ши­те ро­ди­те­ли ус­пя­ха да им оси­гу­рят ус­ло­вия да учат от вкъ­щи. Ко­га­то де­ца­та са по-мал­ки, по-труд­но въз­п­ри­е­мат ма­те­ри­а­ла без лич­но­то при­със­т­вие на учи­те­ля. Съв­сем по раз­ли­чен на­чин се учи, ко­га­то си в клас­на стая и ди­на­ми­ка­та е дру­га, от­кол­ко­то в случай че ин­фор­ма­ци­я­та ид­ва през ус­т­ройс­т­ва и мик­ро­фо­ни. Та­ка че по-ско­ро пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то пред мен е по какъв начин да въз­п­ри­е­мат учеб­ния ма­те­ри­ал, от­кол­ко­то че те чис­то емо­ци­о­нал­но не се спра­вят. Проб­ле­мът е нап­ри­мер, че те са мо­же би на две тре­ти от ни­во­то, на ко­е­то щя­ха да бъ­дат при нор­мал­ни учеб­ни ус­ло­вия. Ве­че има­ме тол­ко­ва мал­ко вре­ме он­лайн, че аз не ус­пя­вам да ги чуя всич­ки­те. То­ва е мно­го неп­ри­ят­но и мно­го теж­ко - в клас­на­та стая с мал­ки де­ца не­ща­та са да­леч по-ин­те­рак­тив­ни. А тук за мал­ко­то вре­ме, ко­е­то ни е да­де­но - 30 ми­ну­ти, поч­ти не ус­пя­ва­ме да спо­де­лим лич­ни не­ща и ко­мен­та­ри. Те си обяс­ня­ват и един на различен как­во да пра­вят, от­къ­де да вля­зат в плат­фор­ми­те, та­ка че в край­на смет­ка за тях ще има и по­ло­жи­те­лен резултат - ще по­на­у­чат не­що чис­то тех­ни­чес­ки пок­рай ця­ла­та та­зи си­ту­а­ция.

- Лип­с­ва ли Ви жи­во­то об­щу­ва­не с де­ца­та?

- Мно­го. Съв­сем раз­лич­но е. И спо­ред мен сме още­те­ни всич­ки стра­ни от то­ва, че не сме за­ед­но. Но та­ка­ва е си­ту­а­ци­я­та - ос­та­ва ни да я при­е­мем и да из­ва­дим от нея то­ва, ко­е­то мо­жем.

- А по какъв начин се включ­ват ро­ди­те­ли­те?

- От глед­на точ­ка на то­ва, че де­ца­та са мал­ки, им съ­дейс­т­ват на 100 про­цен­та. По­ма­гат им да из­п­ра­щат до­маш­ни, да си под­гот­вят за­да­ни­я­та. Мно­го ми е мъч­но за ро­ди­те­ли­те на уче­ни­ци­те ми, за­що­то не знам по какъв начин мо­же да се из­дър­жи та­ко­ва не­що - еди­ни­ят от се­мейс­т­во­то е вкъ­щи или ра­бо­ти от вкъ­щи, ко­е­то не знам по какъв начин се случ­ва при по­ло­же­ние, че през целия ден де­те­то е на ком­пю­тъ­ра. Мо­же да има соб­с­т­вен ком­пю­тър, само че кол­ко ду­ши мо­гат да си го поз­во­лят не е яс­но. Мо­ят наследник е в де­се­ти клас и има мно­го мал­ка нуж­да от мо­е­то съ­дейс­т­вие в обу­че­ни­е­то, само че ед­но мал­ко де­те до пе­ти-шес­ти клас, при ко­е­то тряб­ва да има въз­рас­тен - по какъв начин се спра­вят те­зи се­мейс­т­ва, не мо­га да си пред­с­та­вя. А ро­ди­те­ли­те на мо­и­те уче­ни­ци са мно­го съп­ри­час­т­ни, ня­ма кри­ти­ки. И то­ва е не­що по­ло­жи­тел­но, ко­е­то мо­га да ка­жа за ра­бо­та­та от раз­с­то­я­ние - че се пос­та­вих­ме по-ка­чес­т­ве­но на мяс­то­то на дру­гия. Да ви­дим как­во му е на не­го, по какъв начин той опит­ва да се бо­ри. И в край­на смет­ка то­ва ще ни спло­ти.