Когато имаш нужда от малко, получаваш малко
Когато имаш потребност от малко, получаваш малко. Първо спестяваш от себе си, след това всички пестят от теб…
Ерих Мария Ремарк споделя:
„ Жена, която икономисва от себе си, кара мъжете да желаят да икономисват единствено от нея! “
Първо спестяваме от себе си, по-късно животът икономисва от нас
Скромността, положителните обноски и положителният темперамент – качества, възпети в романите – се възнаграждават единствено там. В живота всичко е по-различно: за всеки безсъвестен човек скромността и положителният темперамент са качества, които могат да бъдат сполучливо употребявани.
Не всички качества са постоянно потребни, от време на време те са разрушителни: когато до честен човек има непочтен човек, който го употребява, положителните качества служат в интерес на злото. Запомнете това! Всеки благ, учтив и непретенциозен човек би трябвало да умее да се оправя с хората и да не им разрешава да го натискат.
Но с цел да разберете другите, би трябвало да разберете себе си и да си зададете въпроса: за какво дамите икономисват от себе си толкоз постоянно и какво получават от това?
Никой няма да ви благодари, че сте икономисали от себе си. Това, несъмнено, не се отнася единствено за материални богатства: дамите икономисват време за отмора, стараят се да угодят на всички, които са покрай тях, за сметка на самите себе си, потискат личните си стремежи в името на другите – и по този начин икономисват целия си живот.
Хората привикват: когато имаш потребност от малко, малко ти и дават. Първо спестяваш от себе си, след това всички пестят от теб. От подобен живот дамите се уморяват и разочароват.
Ако една жена попита ориста за какво има подобен живот, в който всичко е за другите и нищо за нея, в близост ще настъпи тишина.
Никой няма да се зарадва, че сте изтощена и изтощена, че нямате предпочитание за нищо, че се чувствате зле. Никой няма и да ви благодари, че сте икономисали от себе си.
Лошите привички водят до неприятен живот
Добрите привички не постоянно водят до добър живот, само че неприятните привички постоянно водят до неприятен живот. Навикът да спестявате от себе си се появява с появяването на обичан човек: сродна душа или деца.
Започва пренареждане в картината на света: цялостен живот вашата персона в съзнанието ви е била преобладаваща, в този момент не е. Една майка толкоз доста обича детето си, че е подготвена да се жертва. Влюбената жена е подготвена да пожертва своето време, улеснение и персонални цели, упоритости, единствено с цел да бъде с обичания. Децата привикват, че се жертваш за тях, а обичаният, че се жертвате за него – сами сте ги научили на това.
Какво ще се случи, в случай че една жена желае да си върне личността, да спре да икономисва и да не помни за себе си? Близките й, поради които прави всичко това, ще се разсърдят.
Да, да, никой няма да каже: „ Това, което направи за нас бе прелестно, благодаря! Сега е наш ред да спестим от себе си за теб! “ Само ще ви се ядосат: за какво им отнемате нещо, което постоянно са приемали за даденост?
Ако една жена се опасява да се опълчи на този яд, години, десетилетия ще отлетят и тогава тя ще разбере: „ Къде отиде животът ми? “
Ако не желаете животът ви да премине зад екрана на други животи, не пестете от себе си, за давате на другите: всеки човек има право на благополучен живот.
Несигурността унищожава милиони благоприятни условия
Какво значи да икономисваш от себе си в общ смисъл? Това е да си мислиш, че не си задоволително дипломиран за позицията, за която мечтаеш, че има доста по-добри и по-умни хора. Че не можеш да се научиш да танцуваш или да рисуваш, тъй като в никакъв случай не си го правила, а в близост има толкоз доста надарени хора, тъй че даже не би трябвало да пробваш. Че другите дами са по-добри единствено тъй като носът им е по-прав и косата им е по-гъста.
Икономисването от себе си е табиет, който ще ви принуди да се задоволявате с малко и да се стремите към най-малкото. Навик, който ще образува боязън от отменяне.
Ако нещо не се е получило, в случай че някой ви е отказал, това не е причина да сваляте летвата.
Не пестете от времето, което посвещавате на себе си, от вечерите с забавна книга в ръцете си, от фантазиите си, от дребните неща, които обичате с цялото си сърце: времето, прекарано на драго сърце, не може да се смята за пропиляно – то компенсира изразходваната сила.
Понякога като че ли хората си мислят, че ще живеят постоянно: те все чакат благоприятни условия от небето, те все се съпоставят с другите, чакат подобаващия миг и отсрочват всичко за по-късно, спестявайки себе си.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
