Когато хората са обединени не от любов, а от омраза…

Когато хората са обединени не от обич, а от омраза… Когато заварката не е продължаването, не е Ероса, а Танатоса – връзките стартират да се разпадат. Защото постигането на гибел е със заложен край и на ползите. Това е краткотрайно бъдеще с начертан небосвод. Какво е общото сред четворната коалиция и Румен Радев – унищожаването .


Това написа в профила си във Facebook писателят Христо Стоянов.

Ето какво още написа той:

Все едно на какво, в тази ситуация е унищожаването на ГЕРБ, и в частност на Бойко Борисов. Това е хоросанът, който ги свързва. Защото те нямат визия за след това. Да речем, реализиран триумф. Ами, после… После няма да има.

Защото те са основани с невисок небосвод. Апропо, по този начин бе унищожено и Съюз на демократичните сили – към този момент съм писал за това. Съюз на демократичните сили не ги обединяваше концепция – лява, дясна или каквато и да е там. В Съюз на демократичните сили имаше разнообразни идейно партии – БСДП, Български земеделски народен съюз, Християндемократи, националисти, Либералдемократи, демократи…

Но всички те обединени от омразата. И когато Иван Костов им подреди да станат партия в нея останаха единствено мразещите… Българска комунистическа партия стана Българска социалистическа партия и… нямаше кого да мразят… Свърши хоросанът.

Всъщност, тази коалиция припомня по своя състав Съюз на демократичните сили тогава. Съюз на демократичните сили като коалиция разнородна в идейно отношение, обединена, основана от ненавист. Някои от младите в тази коалиция даже нямат памет за началото на ГЕРБ…

Преди дванадесет години ръководителят на Парламента е бил на двадесет години… На него даже и омразата не му е достоверна – с цел да натрупаш ненавист са нужни мемоари, разочарования… Внушената ненавист е омразата на „Хитлерюргенд“ или Комсомола у нас… Даже омразата не е достоверна, тъй като са привнесени мемоари в теб.

Сръбският отстъпник Милован Джилас бе споделил: “ „По-лоши от комунистите са единствено късните антикомунисти“. Мисля, че нещо такова се е получило тука, в новия политически хоросан при четворната коалиция. И ентусиазмът, който се пробват да придадат на обществото все в миналото има край.

Помнещите времето на Тодор Живков изпитват носталгия по него – имат база за съпоставяне. Сигурността, основана на равна беднотия плюс поривите на младостта е сменена с липса на визия и неустановеност в този момент. А носталгията води единствено до опустошения.

Носталгията не е обич към несъмнено минало, носталгията е ненавист към настоящето… Още повече, че бъдеще не се строи или прави по картинки от предишното, а по идеи… А те постоянно са с висок небосвод, постоянно са някъде оттатък него. Отвъд омразата и персоналната суета…