Когато говорим за продуктивност, всички сме изправени пред едно и

Когато приказваме за работливост, всички сме изправени пред едно и също: избран размер работа в лимитирано време. Всеки желае да свърши колкото се може повече и това да му отнеме малко време, с цел да има повече свободно. Днешно време е все по-трудно да се концентрираме - смарт телефони, обществени мрежи, осведомителният поток, който ни залива отвред.

При специалности, които са разположени в офиси, където кръжат доста хора, телефони звънят, има доста срещи и прекомерно разнопосочни действия под един покрив, съсредоточаването е още по-трудно. Точно там би трябвало да се ориентирани всички старания по икономисване на време, успеваемост и целенасочена работа - работното място. С, с от ден на ден специалности " на път ", част от които са устройства и диалози - ситуацията наподобява неспасяемо.

“ " Времето е единственият капитал, който хората имат и единственото нещо, което не могат да си разреши да изгубят " - Томас Едисон ”

Времето обаче ни е лимитирано и препускането в съревнование с него води до стрес, паника, недоспиване, неприятно хранене и най-нежелателните - или. Ако ви се коства, че имате сътрудници, които като че ли за по-кратко време правят повече неща, то те евентуално са намерили механизми да бъдат точно по-продуктивни и това не трябва да ви потиска, тъй като може да няма нищо общо с уменията им.

Какво вършат продуктивните хора

Не отсрочват - Ако нещо е привлякло вниманието им, те взаимодействат незабавно с него. Може да не го доведат до дъно, само че най-малко залагат основите на развой, който ще го направи. Отлагането във времето е доста подло. Задачата не излиза от главата ни, оставя ни възприятие на виновност и в последна сметка става все по-нежелано. Затова колкото се може по-навреме.

Приключват деня си с мисъл за идващия - естествените хора нямат самообладание да зарежат всичко и да си тръгнат след края на работния ден. Продуктивните хора, като се изключи че подреждат работното пространство, оставят от горната страна първите неща за идващия ден. Така още с влизането те насочват мисълта си към дилемите и се залавят тъкмо с това, което са оставили предходния ден. И като задача, и като темп на работа.

Започват с най-неприятното - в случай че може да се избира кое да се свърши първо, дано то да е най-непривлекателното. Някоя таблица с данни, статистика - значимото е да не се отсрочва за след по-леките задания. Нека по-приятното остане за самобитна премия след добре свършената скука. Така удовлетворението е по-голямо.

Обмислят добре какво да вършат със незабавното. Понякога стресът идва на дребни хапки от незабавните неща. Веднага би трябвало да се обадиш, незабавно би трябвало да отидеш. Дали в действителност незабавното не може да изчака, преди да се метнем на вълната му. Ако непрекъснато угаждаме на незабавните си задания, губим от фокус значимите, а в края на деня сме изтощени от бързане, без да сме свършили нищо доста.

Придържат се към проекта - изключително за срещи и конференции, където огромен брой хора имат свойството да губят времето на различен огромен брой хора. Ако ръководим сходна среща постоянно се придържаме към точките за разискване и даже да не сме на " горещия стол " е нужно да подсещаме при всяко лирично отклоняване. С риск да станем неприятни, само че бързо ще разберем, че е това, което в действителност всички желаят.

Казват " Не " - умеенето да се споделя " Не " е едно от основните умения освен в работна среда, а и в връзките ни. " Не " дефинира границите и не разрешава свободно прекосяване, което нормално е в наша щета. Когато считаме, че нещо не е за нас, ще ни изгуби времето и не е от наша изгода - " Не " прави работа да се отървем от него и да спестим времето си. Страхът и неудобството се преодоляват бързо на фона на изгодите.

Имат скица за разсейващите фактори - изключително за инспекция на мейли и обществени мрежи. Ако имате рутина обаче като кряскане на пощальон или наложително позвъняване е добре още веднъж да влязат в график. Доброто обмисляне на разсейващите фактори, които са неизбежни в един динамичен работен ден е едно от най-продуктивните неща, на които сме способни.

Край на мултитаскинга - до неотдавна едно от огромните достижения на работещия човек и привилегия на дамите се опроверга като един огромен палач на време. Противоположен на него е правилото: " Свърши едно, само че го свърши до край и както би трябвало " Мултитаскингът е подложен на проверка с разнообразни неврологични изслдвания, които удостоверяват, че стресът е неправдоподобен, до момента в който допаминовите равнища, които идват от чувството за добре свършена работа остават ниски. Особено значимо е дамите да се откажат от него, тъй като тяхната тревога постоянно се трансферира върху децата им.

Всеки може да сгреши - самоувереността е положително качество, само че тя не трябва да се бърка с нелепост. Ако приемем, че и 10 часа да сме се трудили над план, наложително сме объркали нещо, това ще улесни личното си сериозно мислене и ще видим грешката след инспекция. Продуктивните хора имат някой зад тила си, на чието мнение може да разчитат за инспекция и коректив. И най-хубавият създател има потребност от редактор.

Делегират права и отговорности - изключително в случай че са наясно със личните си благоприятни условия и сили. Ако позволим на някого да ни помогне, да свърши вместо нас нещо, това ще облекчи както напрежението, по този начин и времето ни. Нека е ясно кой какво прави по един план и това да има метод да се ревизира след това. Защото грешките са персонално нещо и отговорността е лична. Но не трябва да страдаме от страха, че някой може да обърка нещо.

Технологиите са средство, а не цел - това важи за всички джаджи, с които може да се оборудваме и които пестят време. Изцяло е неправилно мнението, че технологиите са врагове на връзките или обществения ни живот - просто би трябвало да се научим по какъв начин да ги употребяваме. Те са основани точно за това, да пестят време. Трудността идва от обсебването ни с тях и изместването на смисъла им - те са просто средство и би трябвало да можем да ги оставяме настрани.