Българските писмености - сътворител на материята
Когато приказваме за езика на предците по българските земи, нормално започваме със разногласието имали ли са траките книжовност (каквато е и водещата тематика в новия брой на Списание 8!). Но тук ще обосновем тезата за какво България е татковина на повече от три писмености по определението на Харолд Харман, като тръгнем по следата на историческа орис, която е директно обвързвана с нашия мироглед от най-древни времена. В Розетата от Плиска имаме код за разгадаване на антични познания, които могат да ни дадат отговори.
Рамената на Розетата, които са 7, демонстрират ясно защо става дума. 7 са небесните тела, детайлите и писменостите, директно свързани с развиването на цивилизационния развой на Земята. Не инцидентно и върху двете страни на артефакта има рунически знаци, които пък са свързани с премерване на времето и с дуалната природа на нашия свят. Българският календар е явен индикатор за хилядолетна традиция в античните науки като астрономия, астрология, математика, геометрия, алхимия, познаване на естествените цикли и промяната на столетия. Създаването на градове и познанията в архитектурата също са част от цялостния комплекс от свещени съзидателни науки.
Защо считам, че в цялата изследователска процедура е имало и концепция за целенасоченото развиване на писменостите, само че съгласно културната нужда и териториалния обсег? Развитието е било директно обвързвано и с календара, т.е. с визията на античните българи за връзката сред другите равнища на материалния и духовния светове и повтаряемостта на значимите събития. На българска земя са открити и не престават да се откриват доказателства за тази теза.
Древното познание с изключение на просвета е било и изкуство за отдадени и надарени хора, които е било нужно да преминат всички степени на образование и тествания. Както виждаме в орфизма, оптималният обсег на тази висша форма на съзнанието е седма степен. Идеята, че от пиктографска писмеността последователно става фонетична, има учредения, само че не и в хронологически проект. Би трябвало да осъзнаем кой и за какво я развива. Без дълбокото мистично наличие самопознанието не може да доближи до своя разцвет.
Сент-Ив д'Алведр през 1901 година разяснява, че първоезикът на „ Божествената популярност ”, чиято писменост браманите назовават „ Ватан ” или „ адамическа ”, явно е принадлежал на първата човешка раса. Тя се основава на пет начални геометрични форми и знаци, които предават информация с изключение на посредством знаци - 22 на брой, и посредством звуци. Това изложение в действителност е за глаголицата, която е по математически модел, означен посредством кръг, кръст и точка. НАСА открива, че буквите на глаголицата и придвижването на планетите от Слънчевата система са свързани със строга математическа и геометрична връзка. Всичко това ни навежда на мисълта, че в Розетата има и повсеместен сътворителен текст, а освен обособен код.
Всъщност глаголицата е свещеният език, който основава посредством формата, до момента в който кирилицата - посредством звука. Д-р Светлозар Попов привежда забавен извор от Ал Масуди в интерес на това, че кирилицата преди X век се считала за невероятна и на нея са говорили жителите на Манкир – столицата на Балкара. „ Кириали ”, както се наричала писмеността, се считала за „ първосвещена ”.
От античните текстове на „ протописменост ” от Караново, Градешница, Ситово, Белинташ и други отпреди най-малко 6000 година можем да заключим, че Балканите са не просто езикова лаборатория, само че и тези, които са я „ конструирали ”, са имали ясна визия за смисъла на писмеността като постепенен механизъм. Неслучайно 7 от нашите букви са по едно и също време и сказуеми. Изговореното сакрално слово се назовава на старобългарски „ глаголати ” – приказвам, или с други думи то е действено и основава първичния формат на материята. А диалектните форми„ глаголец ” и „ глагоръц ”- език на звънец, „ глагор ”- тембър, глас, ни предават връзката със звука на българската музика е съзидателна. Тази връзка е доста значима, защото първичният обединен вавилонски език, преди разбъркването ориста на народите, е бил комбиниране от знаци, музикални знаци и цветови маркери, съответстващи на духовни понятия. Орфическият език е съдържал и невми или първоначални означения на музикалните тонове. Те са били „ миксирани ” с вълшебен знаци и примитивен запис на понятия, което прави доста мъчно разчитането.
Класически образец е Ситовският надпис, чието четене би трябвало да стартира отдясно наляво. За това приказва един знак, сходен на змия, при започване на текста. Интересни са прочитите на Павел Серафимов и Александра Делова, които свързват текста с по-късни форми на българския. Според Никола Гигов Орфей посредством „ Книга на мъртвите ” разгадава кода на 78-те страници на Тот, които са били гравирани върху златни пластини с цифри и букви. Всъщност, в случай че се изследва родословието на Орфей, то може да се наблюдава до Тот, който е евентуално негов дядо или различен непосредствен родственик, доказателството виждаме загатнато в някои изображения в Египет.
Затова не е чудно, че се счита за сътворител на писмеността, обединявайки писмени знаци и финикийски букви. А по времето на аргонавтите Финикия се е считала за завършек на Тракия. Орфей показва пет неща като специфични блага от боговете и това са Словото, Любовта, Огънят, Музиката и Пшеницата. Всички те са директно свързани с развиването на генома на индивида. Именно по тази причина за Орфей най-тайнствен е знакът „ Е “, който се свързва с силата. Музикалният маг е бил един от четиримата беси-хорити, отдаден в тайната на отвъдния живот и балсамирането. Това навежда на мисълта, че е допустимо да е от рода на бесите. Интересно е описанието на Херодот за бесите, което освен ги дефинира като непокорни високопланинци, само че и като неотлъчно свързани с музикалните орфически обичаи. Те чествали така наречен карнеи, които по-късно се свързват с Аполон. Пеещите свещени химни жреци били наричани карни. За разчитане на точното значение ни оказва помощ съпоставката с една малко известна богиня, останала в паметта на северните славяни, която се назовава Карна. Тя оплита нишките на ориста и времето в едно кълбо и дава отговор за прераждането на душата. Така етимологично имаме доказана връзка на бесите с Египет и вярата в задгробния живот. Функцията на специфичните жреци на ориста е също по този начин да съпроводят душата в отвъдното, с цел да не бъде развалена. Отглас от вярването виждаме при богомилите епохи по-късно.
„ Меду-Нечер “ или Нетер (Божието слово), чийто притежател е Орфей, е със 7 лъча, написа в античните трудове. Лъчовете са „ седемте тона ” на генетичната памет. Всяко слово крие своя благозвучен еквивалент. Думите божии, изсвирени на лира, флейта или арфа, добиват възвишен музикален код. Тракиецът Орфей съчетава в едно пиктограми, музика и букви, което е точно този синкретичен език, който единствено върховен дух може да ръководи, като твори материалния свят. Тази свещена книжовност не може да бъде използвана разрушително. Това я прави с вътрешни отбрани против заличаването даже от времето.
Езикът на боговете има невероятна мощ и може да бъде свестен единствено от тях или от мъртвите съгласно египетската митология.„ Озирисовите правогласни ” са тези души, които могат да употребяват силата на свещеното слово, като произнасят защитни формули в отвъдното.
На всяка от 7-те степени дава отговор обособена геометрична и пространствена фигура и несъмнено число. Чрез пентатониката Орфей е надделял сирените и е избавил аргонавтите. И до през днешния ден споделяме за ясновидството, че това е „ шесто възприятие ”, което идва от хекзаметъра и пространствено разрастване на цифрата 6, което обаче е лимитът на човешкото знание. След него е седмицата, божественият достъп. Бог е 7 ноти, изпети от едно гърло в един и същи момент, твърди Орфей, засвидетелствано от Питагор. Платон споделя, че змията се омагьосва със слово и ето за какво някои антични текстове стартират със змия.
Че и по-късно е имало разграничаване сред свещеното и нормално слово, намираме в думите на Черноризец Храбър, който загатва за писмена, черти и внезапни. Едните са богосъдържателни текстове, другите се рисуват посредством врязване. Древните „ писмена “ са били издълбани на дъсчици с покритие от восък, а по-късно посредством „ сгъв “ дъсчиците са се затваряли, ритуално заключени във вътрешността с щемпел, тъй че този, който е заслужен и за който са предопределени, да разчупи печата и да прочете написаното. Т.нар. чернатица, която включва и невми, или знаци за тонове, сред знаците, е останала в Ситово. Синът на библейския Яфет - Яван (близко до Иван) е бил лидер на китийците, населявали Кипър, Македония и югозападна България. Те пишели със 100 букви, наречени в „ Български древен речник ” чентум или кентум. Според „ Новата италианска илюстрована енциклопедия ” от 1972 година на тази книжовност пишели всички антични философи и мислители.
Но дано да проучваме едно мое изобретение на съответен знак върху скално светилище в покрайнините на Шумен, открит през 2016 година Идентичен открих и в мегалитен комплекс в Блато, Кюстендилско, в удостоверение на горните съждения. Символът прилича буквата Ж, само че в действителност значи първичното съзидание на материята. Паралелно с това в по-късни столетия е марка на Богинята-майка.
Знак от с. Блато, Кюстендилско
Прави усещане, че сходно на други местности в страната, свързани с ритуали на античните ни предшественици, при започване на светилището има текст, който евентуално приканва поклонника да се смири и приведе в естетика своя вътрешен свят, с цел да бъде позволен до свещеното пространство. Такива текстове, и то евентуално отпреди 6000-7000 година пр.Хр., се намират на Белинташ (дължина към 70 см), Ситово, Шуменското плато наоколо до Мадарския конник. Фактът, че срещаме рунически надписи и в по-късно време, докъм VII-VIII в., приказва, че тази свещена книжовност се е употребила хилядолетия от един и същи народ по нашите земи. Най-поразително от всичко е, че на наша територия се намират в зародиш или в развиване основите на съвсем всички антични писмености, което е съображение да твърдим, че тук е античната езикова сакрална лаборатория.
Знак от района на Шумен
Текст покрай скални светилища, Мадара
Текст при започване на светилище до с. Блато
Знаци при започване на светилище, Шуменско
Основният жертвен комплекс от светилището „ Скумсале ”, Стрелча, измерен от екипа на доцент Алексей Гоцев, е 52,70 м - дължина и 12 м широчина, като е разграничен на два бранша – южен и северен. Същото разделяне се вижда и по продължение на целия масив от скални натрупвания. Многото фалоси в района са ориентирани към долината, която се намира на юг - югоизток. Това демонстрира един дълбокосмислен факт, а точно: че във времето на основаване на мегалитите разграничението на света е било по линията не изток и запад, а север и юг, което още веднъж ни връща към по-ранното датиране.
Самите светилища на античните са имали специфична функционалност. Те могат да „ запаметяват ” трайно звука на магичните слова. Особеното на сътворителните „ каменни метафори ” е, че креативното оплождане е показано като волеви акт, в който наедно с боговете взе участие и индивидът. Това, което несъмнено е изобретение, е, че местата като светилища „ Кулата ”, „ Скумсале ” в района на Стрелча са една от лабораториите за писменостите, които са „ заченати ” на наши земи. Тъй като преди към 100 000 млн. години се допуска, че местността е била под вода, доста от камъните имат странни вдълбавания, които могат да се вземат за естествени формирания. Но в действителност при вглеждане се вижда, че има огромни рунически знаци, които означават избрани паметници, и са сигурен знак за външна интервенция. В основата на едно от оборудванията се вижда знак непосредственост до сътворителен комплекс, който е добре прочут в глаголицата и значи буквата „ Л ”, а като разбиране показва Любов. Смятам, че това е първоосновата на тази писмен знак, тъй като необятната част е ориентирана нагоре и знакът е подложен в основата на яйцевиден паметник, с което се акцентира, че сътворението е единствено по себе си акт на божията обич.
Рунически знак върху главния фалос на „ Кулата ”
Глаголически знак под каменно яйце от светилище „ Кулата ”
Региона са обитавали точно бесите, които са се считали за специфична жреческа прослойка измежду траките с най-висша степен на посветеност и за които се знае, че са били писмени. Освен това имаме и ясна податка за наличието на замисъла в името на светилището „ Скумсале ”. Ако проследим етимологията, тя директно се свързва с добре позната българска дума „ кум ”. В началните времена кумът е бил характерен сановник, който с изключение на постоянните си сакрални отговорности и запазване на общността, е имал за задача да свързва другите генетични линии. Думата „ кум ” е най-близкият сродник на брачната двойка, който я сродява. Но по времето на траките, а и преди този момент жрецът е женел царя първо за Богинята-майка алегорично, а по-късно за земната брачна половинка. Кум Ра или Кумран – значи сановник на Ра. Втората част на думата Скумсале – Сале, може да се изведе от три разнообразни по наличие думи. От една страна САА може да се преведе като влага или вода, ЛА като Земя. Има връзка и с музикалните тонове Си и Ла. Сале въпреки това на санскрит е огън. Потвърждение на горната теза за ролята на свещените думи като зачатие на писмеността намиране на още едно място. В началото на комплекса „ Кулата ”, показващ сътворението, има фалос със стълба, която води до върха му. В основата й намираме забавни вкопани ниши. На пръв взор те са от натурален генезис. Но при вглеждане се вижда оформяне и сериозна аналогия с друго направление на писмеността – йероглифите, само че тук те са триизмерни. Някои от тях наподобяват ембрион. Така в едно виждаме началото на най-малко три писмености, развити по-късно на други носители. Това е директно удостоверение за метода на мислене на нашите предшественици като сътворци на материалния свят, извличащи сила от огледалния – възвишен свят, само че посредством ефективно Слово.
Йероглиф от фалос със стълба, водеща към небето, „ Кулата ”
Рунически знаци в комплекс „ Скумсале ”
Рунически знаци в комплекс „ Скумсале ”
За това, че всичко е издигнато за, можем да съдим и по други елементи на комплекса „ Кулата ”. Зад скулптурите на огромния фалос, вулвата и трона-сърце се намира едно внушително оборудване, пред което има долмен. В намирането на връзката сред обектите ще се доближи и до верните изводи в тази посока. Вижда се с просто око, че каменните изсичания надали са направени с дребни железни или костени принадлежности. Някои от ръбовете са идеално прави, а на други места се вижда, че структурите са отчасти опустошен или допълнен строеж.
Тракийските царе-жреци първи основават могилните диги в кръг, които са праобраз на огнището и огъня на Слънцето. По-късно в могилите се съчетава отвесният модел на света с неговата троичност и хоризонталният - с неговата четиричност. С други думи: с Кума се сътворява от Вода, Земя и Огън човешкото създание, като то е призовано от божествения си дом благодарение на Словото и Музиката. А материалният свят на телата придобива плът по същата божествена теорема.
Монумент „ Жреца ” или „ Близнаците ”
Съчетанието по едно и също време на долмени, менхири и мегалити е неповторимо, тъй като е на един и същи терен. Цялата „ иконография ” има свястно пояснение в митологията. Според трансферираните от нашите предшественици по-ранни познания към елините така наречен Диоскури (Διόσκουροι) са синове на Зевс пеласгийски, както го титулува Омир. Тракийското сходство на Зевс е Зберсурдос или Збелсур, а неговите синове са божествените братя-близнаци. От една страна е думата, знак на специфичен генезис - Диос, от друга имаме доста ясно обръщение, обвързвано с рода Дуло и това е знакът УР - Y в Збелсур. Двама братя-близнаци Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης) в един от митологичните истории са деца на Леда и Тиндарей, а сестрите им са хубавата Елена и Клитемнестра. Виждаме отпратка и към друга божествена четворката – Изида, Озирис, Сет и Нефтида.
Омир разказва близнаците Диоскури като смъртни, до момента в който други създатели им приписват величие. Но тук забавен е третият вид, при който Кастор е смъртен, а Полидевк - вечен, защото се смята, че първият е наследник на Тиндарей, а вторият - на Зевс. Това изцяло подхожда на монумента „ Жреца ” или „ Близнаците ” от светилище „ Кулата ”, тъй като посредством скалната статуя ясно се демонстрира, че нашият свят е разделен от този на боговете със стена. Тя не е непреодолима, само че прекосяването към величие става с подражаване на божествените качества и потребление на магическото сътворително слово. Преходът от божествения свят към материалния е креативен акт.
Цялата космогония се удостоверява и от откритите каменни яйца в комплекса, тъй като съгласно Луис Фарнел различим знак на Диоскурите е яйцевидната шапка „ пилос ” и две звезди над изображенията на колосите. Полидевк, който се намира в Бостънския музей, държи в дясната си ръка яйцето, в което е зародишът на Елена. Историята за Диоскурите участва и в генезиса на българите. Потвърждава го унгарският епос, който споделя за двама атланти, синове на колоса Менрот, които се женят за дами от рода Дуло, като изминават огромно разстояние, с цел да ги намерят.
Друга митологична история, която пък се свързва с метода на премерване на времето при българите и връзката сред календара и божественото слово, се отнася до Тот, който се намесва в една фамилна препирня сред Нут и РА. Тот скроил проект по какъв начин да помогне на бременната от Геб Нут, която провокирала гнева на първия си брачен партньор РА. Ревнивият РА забранил да се роди потомък на Земята от Геб. Тот, с цел да помогне на Нут, играл на зарове с Луната и спечелил една седемнадесета част от светлината и прибавил 5 дни към 360-дневния календар. Народът, който уважава и до през днешния ден така наречен 5 „ мръсни дни ” към Коледа, е българският. В светилищата „ Кулата ” и „ Скумсале ” има доказателства, че някои от оборудванията са били употребявани за календар или за премерване придвижването на звездите.
Какви са обстоятелствата, които удостоверяват ранната атлантска доктрина за произхода на писмеността по нашите земи в зоната „ Скумсале ” и „ Кулата ”? На противоположната страна на главния паметник на „ Кулата ” се намира дребна пирамида, която е тъкмо пред вкопан каменен олтар във формата на великански череп. Много забавно е, че пред дребната пирамида има една трапецовидна форма, която оформя сакралното пространство на сътворението и посредством главните геометрични форми към главата на атланта.
Изсичането на „ Жреца ” или „ Близнаците ” в „ Кулата ” с два симетрични триъгълника демонстрира същата двойнствена същина. Това е преходът в дословен смисъл сред живата и неживата материя или по-скоро: материята на отвъдното. Пазителите от двете страни на на монумента са разграничени от добре завършен великански изумителен знак, само че извърнат наопаки. Двата клина - братя, са симетрични и съвсем на идентична височина. Знакът, който прилича нос, в действителност би могъл да бъде по-късният египетски писмен знак за скиптър, преведен по системата Gardiner. Това подхожда и на обожествяването на мъжкия сексуален орган като сътворяващ живота. Но в това време е наблегнато на дуалната природа на света и на херметическия принцип, че това, което е горе, има измеримост при сътворението и долу. Преходът е означен и от долмена пред монумента. Той е вертикален на солидната канара на „ Близнаците ”, което още веднъж маркира граничните пространства.
Поради своя характерен формат и темперамент сакралната книжовност няма актуалното значение за връзката сред разнообразни човеци или общности. Тя има смисъл като отграничаваща първичната материя от вторичната и като „ глаголати ” – магическият сътворител на Словото.
Рамената на Розетата, които са 7, демонстрират ясно защо става дума. 7 са небесните тела, детайлите и писменостите, директно свързани с развиването на цивилизационния развой на Земята. Не инцидентно и върху двете страни на артефакта има рунически знаци, които пък са свързани с премерване на времето и с дуалната природа на нашия свят. Българският календар е явен индикатор за хилядолетна традиция в античните науки като астрономия, астрология, математика, геометрия, алхимия, познаване на естествените цикли и промяната на столетия. Създаването на градове и познанията в архитектурата също са част от цялостния комплекс от свещени съзидателни науки.
Защо считам, че в цялата изследователска процедура е имало и концепция за целенасоченото развиване на писменостите, само че съгласно културната нужда и териториалния обсег? Развитието е било директно обвързвано и с календара, т.е. с визията на античните българи за връзката сред другите равнища на материалния и духовния светове и повтаряемостта на значимите събития. На българска земя са открити и не престават да се откриват доказателства за тази теза.
Древното познание с изключение на просвета е било и изкуство за отдадени и надарени хора, които е било нужно да преминат всички степени на образование и тествания. Както виждаме в орфизма, оптималният обсег на тази висша форма на съзнанието е седма степен. Идеята, че от пиктографска писмеността последователно става фонетична, има учредения, само че не и в хронологически проект. Би трябвало да осъзнаем кой и за какво я развива. Без дълбокото мистично наличие самопознанието не може да доближи до своя разцвет.
Сент-Ив д'Алведр през 1901 година разяснява, че първоезикът на „ Божествената популярност ”, чиято писменост браманите назовават „ Ватан ” или „ адамическа ”, явно е принадлежал на първата човешка раса. Тя се основава на пет начални геометрични форми и знаци, които предават информация с изключение на посредством знаци - 22 на брой, и посредством звуци. Това изложение в действителност е за глаголицата, която е по математически модел, означен посредством кръг, кръст и точка. НАСА открива, че буквите на глаголицата и придвижването на планетите от Слънчевата система са свързани със строга математическа и геометрична връзка. Всичко това ни навежда на мисълта, че в Розетата има и повсеместен сътворителен текст, а освен обособен код.
Всъщност глаголицата е свещеният език, който основава посредством формата, до момента в който кирилицата - посредством звука. Д-р Светлозар Попов привежда забавен извор от Ал Масуди в интерес на това, че кирилицата преди X век се считала за невероятна и на нея са говорили жителите на Манкир – столицата на Балкара. „ Кириали ”, както се наричала писмеността, се считала за „ първосвещена ”.
От античните текстове на „ протописменост ” от Караново, Градешница, Ситово, Белинташ и други отпреди най-малко 6000 година можем да заключим, че Балканите са не просто езикова лаборатория, само че и тези, които са я „ конструирали ”, са имали ясна визия за смисъла на писмеността като постепенен механизъм. Неслучайно 7 от нашите букви са по едно и също време и сказуеми. Изговореното сакрално слово се назовава на старобългарски „ глаголати ” – приказвам, или с други думи то е действено и основава първичния формат на материята. А диалектните форми„ глаголец ” и „ глагоръц ”- език на звънец, „ глагор ”- тембър, глас, ни предават връзката със звука на българската музика е съзидателна. Тази връзка е доста значима, защото първичният обединен вавилонски език, преди разбъркването ориста на народите, е бил комбиниране от знаци, музикални знаци и цветови маркери, съответстващи на духовни понятия. Орфическият език е съдържал и невми или първоначални означения на музикалните тонове. Те са били „ миксирани ” с вълшебен знаци и примитивен запис на понятия, което прави доста мъчно разчитането.
Класически образец е Ситовският надпис, чието четене би трябвало да стартира отдясно наляво. За това приказва един знак, сходен на змия, при започване на текста. Интересни са прочитите на Павел Серафимов и Александра Делова, които свързват текста с по-късни форми на българския. Според Никола Гигов Орфей посредством „ Книга на мъртвите ” разгадава кода на 78-те страници на Тот, които са били гравирани върху златни пластини с цифри и букви. Всъщност, в случай че се изследва родословието на Орфей, то може да се наблюдава до Тот, който е евентуално негов дядо или различен непосредствен родственик, доказателството виждаме загатнато в някои изображения в Египет.
Затова не е чудно, че се счита за сътворител на писмеността, обединявайки писмени знаци и финикийски букви. А по времето на аргонавтите Финикия се е считала за завършек на Тракия. Орфей показва пет неща като специфични блага от боговете и това са Словото, Любовта, Огънят, Музиката и Пшеницата. Всички те са директно свързани с развиването на генома на индивида. Именно по тази причина за Орфей най-тайнствен е знакът „ Е “, който се свързва с силата. Музикалният маг е бил един от четиримата беси-хорити, отдаден в тайната на отвъдния живот и балсамирането. Това навежда на мисълта, че е допустимо да е от рода на бесите. Интересно е описанието на Херодот за бесите, което освен ги дефинира като непокорни високопланинци, само че и като неотлъчно свързани с музикалните орфически обичаи. Те чествали така наречен карнеи, които по-късно се свързват с Аполон. Пеещите свещени химни жреци били наричани карни. За разчитане на точното значение ни оказва помощ съпоставката с една малко известна богиня, останала в паметта на северните славяни, която се назовава Карна. Тя оплита нишките на ориста и времето в едно кълбо и дава отговор за прераждането на душата. Така етимологично имаме доказана връзка на бесите с Египет и вярата в задгробния живот. Функцията на специфичните жреци на ориста е също по този начин да съпроводят душата в отвъдното, с цел да не бъде развалена. Отглас от вярването виждаме при богомилите епохи по-късно.
„ Меду-Нечер “ или Нетер (Божието слово), чийто притежател е Орфей, е със 7 лъча, написа в античните трудове. Лъчовете са „ седемте тона ” на генетичната памет. Всяко слово крие своя благозвучен еквивалент. Думите божии, изсвирени на лира, флейта или арфа, добиват възвишен музикален код. Тракиецът Орфей съчетава в едно пиктограми, музика и букви, което е точно този синкретичен език, който единствено върховен дух може да ръководи, като твори материалния свят. Тази свещена книжовност не може да бъде използвана разрушително. Това я прави с вътрешни отбрани против заличаването даже от времето.
Езикът на боговете има невероятна мощ и може да бъде свестен единствено от тях или от мъртвите съгласно египетската митология.„ Озирисовите правогласни ” са тези души, които могат да употребяват силата на свещеното слово, като произнасят защитни формули в отвъдното.
На всяка от 7-те степени дава отговор обособена геометрична и пространствена фигура и несъмнено число. Чрез пентатониката Орфей е надделял сирените и е избавил аргонавтите. И до през днешния ден споделяме за ясновидството, че това е „ шесто възприятие ”, което идва от хекзаметъра и пространствено разрастване на цифрата 6, което обаче е лимитът на човешкото знание. След него е седмицата, божественият достъп. Бог е 7 ноти, изпети от едно гърло в един и същи момент, твърди Орфей, засвидетелствано от Питагор. Платон споделя, че змията се омагьосва със слово и ето за какво някои антични текстове стартират със змия.
Че и по-късно е имало разграничаване сред свещеното и нормално слово, намираме в думите на Черноризец Храбър, който загатва за писмена, черти и внезапни. Едните са богосъдържателни текстове, другите се рисуват посредством врязване. Древните „ писмена “ са били издълбани на дъсчици с покритие от восък, а по-късно посредством „ сгъв “ дъсчиците са се затваряли, ритуално заключени във вътрешността с щемпел, тъй че този, който е заслужен и за който са предопределени, да разчупи печата и да прочете написаното. Т.нар. чернатица, която включва и невми, или знаци за тонове, сред знаците, е останала в Ситово. Синът на библейския Яфет - Яван (близко до Иван) е бил лидер на китийците, населявали Кипър, Македония и югозападна България. Те пишели със 100 букви, наречени в „ Български древен речник ” чентум или кентум. Според „ Новата италианска илюстрована енциклопедия ” от 1972 година на тази книжовност пишели всички антични философи и мислители.
Но дано да проучваме едно мое изобретение на съответен знак върху скално светилище в покрайнините на Шумен, открит през 2016 година Идентичен открих и в мегалитен комплекс в Блато, Кюстендилско, в удостоверение на горните съждения. Символът прилича буквата Ж, само че в действителност значи първичното съзидание на материята. Паралелно с това в по-късни столетия е марка на Богинята-майка.
Знак от с. Блато, Кюстендилско
Прави усещане, че сходно на други местности в страната, свързани с ритуали на античните ни предшественици, при започване на светилището има текст, който евентуално приканва поклонника да се смири и приведе в естетика своя вътрешен свят, с цел да бъде позволен до свещеното пространство. Такива текстове, и то евентуално отпреди 6000-7000 година пр.Хр., се намират на Белинташ (дължина към 70 см), Ситово, Шуменското плато наоколо до Мадарския конник. Фактът, че срещаме рунически надписи и в по-късно време, докъм VII-VIII в., приказва, че тази свещена книжовност се е употребила хилядолетия от един и същи народ по нашите земи. Най-поразително от всичко е, че на наша територия се намират в зародиш или в развиване основите на съвсем всички антични писмености, което е съображение да твърдим, че тук е античната езикова сакрална лаборатория.
Знак от района на Шумен
Текст покрай скални светилища, Мадара
Текст при започване на светилище до с. Блато
Знаци при започване на светилище, Шуменско
Основният жертвен комплекс от светилището „ Скумсале ”, Стрелча, измерен от екипа на доцент Алексей Гоцев, е 52,70 м - дължина и 12 м широчина, като е разграничен на два бранша – южен и северен. Същото разделяне се вижда и по продължение на целия масив от скални натрупвания. Многото фалоси в района са ориентирани към долината, която се намира на юг - югоизток. Това демонстрира един дълбокосмислен факт, а точно: че във времето на основаване на мегалитите разграничението на света е било по линията не изток и запад, а север и юг, което още веднъж ни връща към по-ранното датиране.
Самите светилища на античните са имали специфична функционалност. Те могат да „ запаметяват ” трайно звука на магичните слова. Особеното на сътворителните „ каменни метафори ” е, че креативното оплождане е показано като волеви акт, в който наедно с боговете взе участие и индивидът. Това, което несъмнено е изобретение, е, че местата като светилища „ Кулата ”, „ Скумсале ” в района на Стрелча са една от лабораториите за писменостите, които са „ заченати ” на наши земи. Тъй като преди към 100 000 млн. години се допуска, че местността е била под вода, доста от камъните имат странни вдълбавания, които могат да се вземат за естествени формирания. Но в действителност при вглеждане се вижда, че има огромни рунически знаци, които означават избрани паметници, и са сигурен знак за външна интервенция. В основата на едно от оборудванията се вижда знак непосредственост до сътворителен комплекс, който е добре прочут в глаголицата и значи буквата „ Л ”, а като разбиране показва Любов. Смятам, че това е първоосновата на тази писмен знак, тъй като необятната част е ориентирана нагоре и знакът е подложен в основата на яйцевиден паметник, с което се акцентира, че сътворението е единствено по себе си акт на божията обич.
Рунически знак върху главния фалос на „ Кулата ”
Глаголически знак под каменно яйце от светилище „ Кулата ”
Региона са обитавали точно бесите, които са се считали за специфична жреческа прослойка измежду траките с най-висша степен на посветеност и за които се знае, че са били писмени. Освен това имаме и ясна податка за наличието на замисъла в името на светилището „ Скумсале ”. Ако проследим етимологията, тя директно се свързва с добре позната българска дума „ кум ”. В началните времена кумът е бил характерен сановник, който с изключение на постоянните си сакрални отговорности и запазване на общността, е имал за задача да свързва другите генетични линии. Думата „ кум ” е най-близкият сродник на брачната двойка, който я сродява. Но по времето на траките, а и преди този момент жрецът е женел царя първо за Богинята-майка алегорично, а по-късно за земната брачна половинка. Кум Ра или Кумран – значи сановник на Ра. Втората част на думата Скумсале – Сале, може да се изведе от три разнообразни по наличие думи. От една страна САА може да се преведе като влага или вода, ЛА като Земя. Има връзка и с музикалните тонове Си и Ла. Сале въпреки това на санскрит е огън. Потвърждение на горната теза за ролята на свещените думи като зачатие на писмеността намиране на още едно място. В началото на комплекса „ Кулата ”, показващ сътворението, има фалос със стълба, която води до върха му. В основата й намираме забавни вкопани ниши. На пръв взор те са от натурален генезис. Но при вглеждане се вижда оформяне и сериозна аналогия с друго направление на писмеността – йероглифите, само че тук те са триизмерни. Някои от тях наподобяват ембрион. Така в едно виждаме началото на най-малко три писмености, развити по-късно на други носители. Това е директно удостоверение за метода на мислене на нашите предшественици като сътворци на материалния свят, извличащи сила от огледалния – възвишен свят, само че посредством ефективно Слово.
Йероглиф от фалос със стълба, водеща към небето, „ Кулата ”
Рунически знаци в комплекс „ Скумсале ”
Рунически знаци в комплекс „ Скумсале ”
За това, че всичко е издигнато за, можем да съдим и по други елементи на комплекса „ Кулата ”. Зад скулптурите на огромния фалос, вулвата и трона-сърце се намира едно внушително оборудване, пред което има долмен. В намирането на връзката сред обектите ще се доближи и до верните изводи в тази посока. Вижда се с просто око, че каменните изсичания надали са направени с дребни железни или костени принадлежности. Някои от ръбовете са идеално прави, а на други места се вижда, че структурите са отчасти опустошен или допълнен строеж.
Тракийските царе-жреци първи основават могилните диги в кръг, които са праобраз на огнището и огъня на Слънцето. По-късно в могилите се съчетава отвесният модел на света с неговата троичност и хоризонталният - с неговата четиричност. С други думи: с Кума се сътворява от Вода, Земя и Огън човешкото създание, като то е призовано от божествения си дом благодарение на Словото и Музиката. А материалният свят на телата придобива плът по същата божествена теорема.
Монумент „ Жреца ” или „ Близнаците ”
Съчетанието по едно и също време на долмени, менхири и мегалити е неповторимо, тъй като е на един и същи терен. Цялата „ иконография ” има свястно пояснение в митологията. Според трансферираните от нашите предшественици по-ранни познания към елините така наречен Диоскури (Διόσκουροι) са синове на Зевс пеласгийски, както го титулува Омир. Тракийското сходство на Зевс е Зберсурдос или Збелсур, а неговите синове са божествените братя-близнаци. От една страна е думата, знак на специфичен генезис - Диос, от друга имаме доста ясно обръщение, обвързвано с рода Дуло и това е знакът УР - Y в Збелсур. Двама братя-близнаци Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης) в един от митологичните истории са деца на Леда и Тиндарей, а сестрите им са хубавата Елена и Клитемнестра. Виждаме отпратка и към друга божествена четворката – Изида, Озирис, Сет и Нефтида.
Омир разказва близнаците Диоскури като смъртни, до момента в който други създатели им приписват величие. Но тук забавен е третият вид, при който Кастор е смъртен, а Полидевк - вечен, защото се смята, че първият е наследник на Тиндарей, а вторият - на Зевс. Това изцяло подхожда на монумента „ Жреца ” или „ Близнаците ” от светилище „ Кулата ”, тъй като посредством скалната статуя ясно се демонстрира, че нашият свят е разделен от този на боговете със стена. Тя не е непреодолима, само че прекосяването към величие става с подражаване на божествените качества и потребление на магическото сътворително слово. Преходът от божествения свят към материалния е креативен акт.
Цялата космогония се удостоверява и от откритите каменни яйца в комплекса, тъй като съгласно Луис Фарнел различим знак на Диоскурите е яйцевидната шапка „ пилос ” и две звезди над изображенията на колосите. Полидевк, който се намира в Бостънския музей, държи в дясната си ръка яйцето, в което е зародишът на Елена. Историята за Диоскурите участва и в генезиса на българите. Потвърждава го унгарският епос, който споделя за двама атланти, синове на колоса Менрот, които се женят за дами от рода Дуло, като изминават огромно разстояние, с цел да ги намерят.
Друга митологична история, която пък се свързва с метода на премерване на времето при българите и връзката сред календара и божественото слово, се отнася до Тот, който се намесва в една фамилна препирня сред Нут и РА. Тот скроил проект по какъв начин да помогне на бременната от Геб Нут, която провокирала гнева на първия си брачен партньор РА. Ревнивият РА забранил да се роди потомък на Земята от Геб. Тот, с цел да помогне на Нут, играл на зарове с Луната и спечелил една седемнадесета част от светлината и прибавил 5 дни към 360-дневния календар. Народът, който уважава и до през днешния ден така наречен 5 „ мръсни дни ” към Коледа, е българският. В светилищата „ Кулата ” и „ Скумсале ” има доказателства, че някои от оборудванията са били употребявани за календар или за премерване придвижването на звездите.
Какви са обстоятелствата, които удостоверяват ранната атлантска доктрина за произхода на писмеността по нашите земи в зоната „ Скумсале ” и „ Кулата ”? На противоположната страна на главния паметник на „ Кулата ” се намира дребна пирамида, която е тъкмо пред вкопан каменен олтар във формата на великански череп. Много забавно е, че пред дребната пирамида има една трапецовидна форма, която оформя сакралното пространство на сътворението и посредством главните геометрични форми към главата на атланта.
Изсичането на „ Жреца ” или „ Близнаците ” в „ Кулата ” с два симетрични триъгълника демонстрира същата двойнствена същина. Това е преходът в дословен смисъл сред живата и неживата материя или по-скоро: материята на отвъдното. Пазителите от двете страни на на монумента са разграничени от добре завършен великански изумителен знак, само че извърнат наопаки. Двата клина - братя, са симетрични и съвсем на идентична височина. Знакът, който прилича нос, в действителност би могъл да бъде по-късният египетски писмен знак за скиптър, преведен по системата Gardiner. Това подхожда и на обожествяването на мъжкия сексуален орган като сътворяващ живота. Но в това време е наблегнато на дуалната природа на света и на херметическия принцип, че това, което е горе, има измеримост при сътворението и долу. Преходът е означен и от долмена пред монумента. Той е вертикален на солидната канара на „ Близнаците ”, което още веднъж маркира граничните пространства.
Поради своя характерен формат и темперамент сакралната книжовност няма актуалното значение за връзката сред разнообразни човеци или общности. Тя има смисъл като отграничаваща първичната материя от вторичната и като „ глаголати ” – магическият сътворител на Словото.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ