Откъс от "Погребани в небесата"
Когато Едмънд Хилари става първият човек, качил Еверест, до него стои шерпът Тенсинг Норгей. Така е било от много време – откогато западният свят обръща взор към Хималаите, шерпите остават героите в сянка. През август 2008 година единайсет катерачи губят живота си на най-опасния връх на света – К2, само че двама шерпи въпреки всичко оцеляват. Преодолели и беднотия, и политически безредици, те се трансформират в едни от най-умелите планински катерачи на Земята. Базирана на невиждани изследвания и изявленията, " Погребани в небесата " за първи път разкрива изумителната им история. Издателство " Вакон " в този момент преиздава книгата.
Питър Зукерман и Аманда Падоан описват за пресечната точка в живота на Чиринг Дордже Шерпа и Пасанг Лама, проследявайки пътя им от високопланинските села в Хималаите, през бедняшките квартали на Катманду, ледниците на Пакистан, чак до базовия лагер на К2. Ето фрагмент от едно смразяващо премеждие.
© Издателство
ЗОНАТА НА СМЪРТТА
" Гърлото на бутилката " на К2, Пакистан
Зона на гибелта: към 8200 метра над морското ниво.
Увиснал от скалата, стиснал пикела, който единствен го разделя от гибелта, шерп на име Чиринг Дордже се оттласква наляво. Масивен мразовит пай се откъсва някъде горе и полита към него.
Къс с размерите на ледник.
Основата му засича, а останалата част неудържимо процепва въздуха надолу. Профучава около Чиринг, ожулва рамото му и изчезва от погледа.
Трррр. Разбива се в нещо, пръсва се на късчета.
Планината потръпва от удара. Стълбове от прахуляк, лед и сняг.
Около среднощ е, първи август, 2008. Чиринг има смътна визия къде се намира – при или покрай " Гърлото на бутилката " на К2, най-гибелния сектор на най-опасната планина. Приблизително на полетната височина на Боинг 737 " Гърлото на бутилката " се губи в тъмнината под шерпа. Под светлината на звездите и поради мъглата, сипеща се в пропастта, жлебът наподобява дълбок. Над него, като гребен на разбиваща се вълна, е застинал пай лед.
Недостигът на О2 е замъглил съзнанието на Чиринг. Гладът и изтощението са пречупили тялото му. Отваря уста, а езикът му замръзва. Иска да си поеме мирис, а въздух без капчица влага изгаря гърлото и пари очите му.
Чиринг се усеща като робот, премръзнал, прекомерно изтощен, с цел да мисли какво е пожертвал за К2. Вече няколко десетилетия планината изпълва съзнанието на шерпа, покорил Еверест 10 пъти. Далеч по-труден от Еверест, К2 е измежду най-престижните награди във високопланинския алпинизъм. Чиринг е тръгнал макар сълзите на жена си. Въпреки това, че експедицията коства повече, в сравнение с татко му е проработил за четирийсет години. Въпреки предизвестието на неговия будистки лама, че богинята на К2 няма да е благосклонна към изкачването.
Тази вечер Чиринг е достигнал билото на К2 без кислородна бутилка, което го подрежда измежду най-успешните алпинисти, само че слизането не върви съгласно проектите. Мечтал е за триумфа, за посрещане, почтено за воин, за популярност даже. Сега тези неща нямат значение. Чиринг има брачна половинка, две дъщери, преуспяващ бизнес и дузина родственици, които разчитат на него. Всичко, което желае, е да се прибере вкъщи. Жив.
По предписание слизането е по-безопасно. Алпинистите нормално се спускат в светлата част на деня, когато е по-топло и пътят се вижда добре. Обезопасени с двойни въжета, те се оттласкват от леда, като в това време са прикрепени към други въжета – застопорени, за надзор на скоростта. В лавиноопасните зони към " Гърлото на бутилката " те се спускат допустимо най-бързо. Така се редуцира времето, в което са изложени на заплаха, и опцията да останат заровени. Тъкмо такова бързо втурване е възнамерявал Чиринг, на него е разчитал.
Тъмно, безлунно. Въжетата са изчезнали, прерязани от падащи парчета лед. Няма по какъв начин да се обръща обратно. Само пикелът може да го избави от рухване. И освен него – за ремъка на кръста му е закачен различен планинар.
Мъжът, провесен под него, е Пасанг Лама. Преди три часа Пасанг се е разделил с пикела си, с цел да помогне на катерачи в извънредно нежелано състояние. Решил е, че ще оцелее и без него. Също като Чиринг Пасанг е разчитал на закрепените въжета, с цел да се спусне.
Когато въжетата в " Гърлото на бутилката " изчезват, Пасанг взема решение, че му е пристигнало времето. Без въжетата и пикела няма мърдане нито нагоре, нито надолу. Освен в случай че някой не му помогне. Но кой и за какво? Всеки, който прикачи Пасанг към себе си, ще полети надолу с него. Да удържиш даже и едно тяло единствено благодарение на пикел – това в " Гърлото на бутилката " е съвсем невероятно. Да удържиш две е два пъти по-трудно, два пъти по-рисковано. Опитите да го спасят биха били равностойни на самоубийство, мисли си Пасанг. Алпинистите по предписание са си самодостатъчни. Всеки разумен човек би го оставил да почине.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (940)
Питър Зукерман и Аманда Падоан описват за пресечната точка в живота на Чиринг Дордже Шерпа и Пасанг Лама, проследявайки пътя им от високопланинските села в Хималаите, през бедняшките квартали на Катманду, ледниците на Пакистан, чак до базовия лагер на К2. Ето фрагмент от едно смразяващо премеждие.
© Издателство
ЗОНАТА НА СМЪРТТА
" Гърлото на бутилката " на К2, Пакистан
Зона на гибелта: към 8200 метра над морското ниво.
Увиснал от скалата, стиснал пикела, който единствен го разделя от гибелта, шерп на име Чиринг Дордже се оттласква наляво. Масивен мразовит пай се откъсва някъде горе и полита към него.
Къс с размерите на ледник.
Основата му засича, а останалата част неудържимо процепва въздуха надолу. Профучава около Чиринг, ожулва рамото му и изчезва от погледа.
Трррр. Разбива се в нещо, пръсва се на късчета.
Планината потръпва от удара. Стълбове от прахуляк, лед и сняг.
Около среднощ е, първи август, 2008. Чиринг има смътна визия къде се намира – при или покрай " Гърлото на бутилката " на К2, най-гибелния сектор на най-опасната планина. Приблизително на полетната височина на Боинг 737 " Гърлото на бутилката " се губи в тъмнината под шерпа. Под светлината на звездите и поради мъглата, сипеща се в пропастта, жлебът наподобява дълбок. Над него, като гребен на разбиваща се вълна, е застинал пай лед.
Недостигът на О2 е замъглил съзнанието на Чиринг. Гладът и изтощението са пречупили тялото му. Отваря уста, а езикът му замръзва. Иска да си поеме мирис, а въздух без капчица влага изгаря гърлото и пари очите му.
Чиринг се усеща като робот, премръзнал, прекомерно изтощен, с цел да мисли какво е пожертвал за К2. Вече няколко десетилетия планината изпълва съзнанието на шерпа, покорил Еверест 10 пъти. Далеч по-труден от Еверест, К2 е измежду най-престижните награди във високопланинския алпинизъм. Чиринг е тръгнал макар сълзите на жена си. Въпреки това, че експедицията коства повече, в сравнение с татко му е проработил за четирийсет години. Въпреки предизвестието на неговия будистки лама, че богинята на К2 няма да е благосклонна към изкачването.
Тази вечер Чиринг е достигнал билото на К2 без кислородна бутилка, което го подрежда измежду най-успешните алпинисти, само че слизането не върви съгласно проектите. Мечтал е за триумфа, за посрещане, почтено за воин, за популярност даже. Сега тези неща нямат значение. Чиринг има брачна половинка, две дъщери, преуспяващ бизнес и дузина родственици, които разчитат на него. Всичко, което желае, е да се прибере вкъщи. Жив.
По предписание слизането е по-безопасно. Алпинистите нормално се спускат в светлата част на деня, когато е по-топло и пътят се вижда добре. Обезопасени с двойни въжета, те се оттласкват от леда, като в това време са прикрепени към други въжета – застопорени, за надзор на скоростта. В лавиноопасните зони към " Гърлото на бутилката " те се спускат допустимо най-бързо. Така се редуцира времето, в което са изложени на заплаха, и опцията да останат заровени. Тъкмо такова бързо втурване е възнамерявал Чиринг, на него е разчитал.
Тъмно, безлунно. Въжетата са изчезнали, прерязани от падащи парчета лед. Няма по какъв начин да се обръща обратно. Само пикелът може да го избави от рухване. И освен него – за ремъка на кръста му е закачен различен планинар.
Мъжът, провесен под него, е Пасанг Лама. Преди три часа Пасанг се е разделил с пикела си, с цел да помогне на катерачи в извънредно нежелано състояние. Решил е, че ще оцелее и без него. Също като Чиринг Пасанг е разчитал на закрепените въжета, с цел да се спусне.
Когато въжетата в " Гърлото на бутилката " изчезват, Пасанг взема решение, че му е пристигнало времето. Без въжетата и пикела няма мърдане нито нагоре, нито надолу. Освен в случай че някой не му помогне. Но кой и за какво? Всеки, който прикачи Пасанг към себе си, ще полети надолу с него. Да удържиш даже и едно тяло единствено благодарение на пикел – това в " Гърлото на бутилката " е съвсем невероятно. Да удържиш две е два пъти по-трудно, два пъти по-рисковано. Опитите да го спасят биха били равностойни на самоубийство, мисли си Пасанг. Алпинистите по предписание са си самодостатъчни. Всеки разумен човек би го оставил да почине.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (940)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ