Кога е по-добре да се разделим
Когато човек е във връзка или брак е мъчно да огледа в профил с сериозно око на връзките. Все нещо се случва от общото всекидневие, все нещо разсейва и още веднъж поемаме в рутината. Или поглеждаш обратно с носталгия, измерваш извървения път, общите прекарвания, децата, компликациите и решаваш още веднъж да дадеш втори късмет, не безусловно навръх него, а на фамилията ви, на всичко това, което сте дружно.
Да осъзнаеш, че не си благополучен с някого никак не е елементарно, нормално би трябвало да се случи нещо, което да ти отвори очите, или просто след следващия скандал мъчително да си дадеш сметка, че в действителност вие от дълго време живеете на разнообразни планети, въпреки да спите на едно легло. А сърцето търси щастието постоянно и безапелационно и честността ни към него изисква да го следваме, когато то желае да избяга от гнева, от отчуждението. Кога е най- добре да се разделим? Кога е повратната точка, когато си казваш – „ по- добре щастливи поотделно, в сравнение с нещастни дружно ”?
Вие в действителност се карате доста – фамилният скандал е нещо всекидневно и от време на време даже здравословно. Поводи – колкото искаш. Най- постоянно двойките се карат за пари и тяхното консумиране. Ако няма открит механизъм на фамилен бюджет, в изискванията на понижени приходи и други разтърсвания като неочаквана безработица, ежедневните сдърпвания са налице. Те, дружно с дребните битови драми към семейството, са най честите аргументи за фамилен скандал. Но същински неприятното е, когато като се изключи че са всекидневие, те стават жестоки, изпъстрени с обиди и квалификации. Когато в действителност мотивът е чисто фиктивен, само че поради него се излива целият насъбран яд и засегнатост, които се коренят някъде другаде. Хората, които се обичат, се нараняват най- мъчително и знаят къде най- неприятно да настъпят. Всъщност опознаването на другия не носи сигурност, а доставя с цялостен боеприпас от обстоятелства, които единствено вие знаете един за различен. Особеностите на характера на другия са непреодолими дефекти. Вие просто не се харесвате и почитате повече. Крайният и най- неприятен вид е, когато се карате пред други хора или на обществено място - на улицата или в магазина. Това демонстрира, че дотолкоз сте затънали в яд един към различен, че погазвате с изключение на личното и непознатото достолепие. Публичното занемаряване и омаловажаване на другия, незачитането на неговите стремежи и темперамент е забележим и за близките и те се усещат неловко – заобикалят да ви канят на посетители въобще да се срещат с вас като двойка. Как приключват свадите също е показателно. Ако се сдобрявате бързо, някой благ жест към момента е задоволителен или извинението значи нещо – още има късмет. Но в случай че с следващия скандал вие стигате все по- надалеч и по- надалеч и заканите и обидите стават все по- действителни. И в случай че към този момент си представяте живота разграничени: „ ще те напусна, без теб ще ми е по- добре ”, значи в мозъка си към този момент сте разграничени.
Мълчанието въпреки това също доста се услажда. Дори и с дни да не си говорите или с половин уста някоя дежурна имитация, това като че ли е удобно и за двамата. Мъжът ви, че и вие, към този момент сте се уморили да мрънкате и повтаряте едно и също. Разговорите са безплодни и прерастват в скандал. Ако мълчанието устройва и двама ви – значи вие към този момент сте се отчуждили. Не споделяте, не планирате, не разговаряте на масата. Мълчанието има и друго измерение - не се докосвате, не се прегръщате, минават дни без буйна целувка. Мълчанието на телата минава и в леглото и сексът към този момент не върви. Той може и да не е най- значимото нещо в една връзка, само че е индикатор за всичко, което се случва в нея. Освен редките случаи, когато даже и в действителност разграничени, към момента вършиме страховит секс. Това единствено демонстрира, че вашата връзка е учредена на физическото привличане, вие цените високо химията сред вас и не оставяте края на връзката да сложи и завършек на преживяванията в леглото. Но в случай че мисълта за секс поражда неприятно възприятие или скука, в случай че все по- постоянно имате неоснователно главоболие, нещо несъмнено не е наред.
Но мъжете не обичат да мълчат дълго в леглото – стига се постоянно до невярност.
Изневярата е същинско разтърсване за една връзка. Много постоянно тя завършва точно до такава степен. Предателство, засегнатост, оскърбление, ненавист, изтощение, удар по самочувствието. Всичко това е задоволително. Изневярата демонстрира и опит да търси благополучие, разтуха, ново начало отвън отеснялата връзка и това на процедура е раздор. В някои случаи намираме сили да се оправим, да извиним и да открием, че към момента има нещо, което да ни държи дружно и такава е волята и на двамата. В тези случаи изневярата укрепва връзката неимоверно.
Но даже и огорчението от изневярата отново е симптом на някакви усеща, към момента демонстрира, че въпреки и с болежка ние към момента се интересуваме от другия. За разлика от безразличието, което като че ли е тъкмо противоположното на всичко, което е любовта. Незаинтересованост, игнориране, тотално незабелязване на другия – белким има по- ужасно за хора, които живеят дружно. Това е финалната права на една връзка. От там връщане обратно няма. Просто всички аргументи да сме дружно са изчерпани.
И в случай че всичко изброено дотук е в областта на възприятията, общуването и може да бъде субективно тълкувано, то има една причина, която без изключения задължава в интерес на раздялата – насилието. И един пестник е задоволителен да имаме не едно мислено и мислите ни да поемат в тази посока. Насилието не трябва да се случва в нито едно семейство и към възрастните, и към децата. Няма взаимни отстъпки, няма обещания, няма страдание.
Какво се случва, в случай че раздялата не се случи в точния момент? Ако сме прекомерно склонни да се вглеждаме в нещо безжизнено, да се надяваме, че нещата ще се оправят, без обаче никой да поставя усърдие?
Губим. Губим от живота си, който може да протича по- щастливо. Губим от самоуважението си, тъй като даваме по малко от него всякога когато снижаваме критериите си към колегата и към себе си. Във всеки случай губим самите себе си, тъй като пропиляваме шанса си да бъдем щастливи. А всеки има право на благополучие, стига да не за сметка на нечие непознато.
Понякога уцелването на точния миг е същинско знамение. Понякога просто го изпускаме. А от време на време съзнателно си затваряме очите и продължаваме по течението. Където и да води то.
Да осъзнаеш, че не си благополучен с някого никак не е елементарно, нормално би трябвало да се случи нещо, което да ти отвори очите, или просто след следващия скандал мъчително да си дадеш сметка, че в действителност вие от дълго време живеете на разнообразни планети, въпреки да спите на едно легло. А сърцето търси щастието постоянно и безапелационно и честността ни към него изисква да го следваме, когато то желае да избяга от гнева, от отчуждението. Кога е най- добре да се разделим? Кога е повратната точка, когато си казваш – „ по- добре щастливи поотделно, в сравнение с нещастни дружно ”?
Вие в действителност се карате доста – фамилният скандал е нещо всекидневно и от време на време даже здравословно. Поводи – колкото искаш. Най- постоянно двойките се карат за пари и тяхното консумиране. Ако няма открит механизъм на фамилен бюджет, в изискванията на понижени приходи и други разтърсвания като неочаквана безработица, ежедневните сдърпвания са налице. Те, дружно с дребните битови драми към семейството, са най честите аргументи за фамилен скандал. Но същински неприятното е, когато като се изключи че са всекидневие, те стават жестоки, изпъстрени с обиди и квалификации. Когато в действителност мотивът е чисто фиктивен, само че поради него се излива целият насъбран яд и засегнатост, които се коренят някъде другаде. Хората, които се обичат, се нараняват най- мъчително и знаят къде най- неприятно да настъпят. Всъщност опознаването на другия не носи сигурност, а доставя с цялостен боеприпас от обстоятелства, които единствено вие знаете един за различен. Особеностите на характера на другия са непреодолими дефекти. Вие просто не се харесвате и почитате повече. Крайният и най- неприятен вид е, когато се карате пред други хора или на обществено място - на улицата или в магазина. Това демонстрира, че дотолкоз сте затънали в яд един към различен, че погазвате с изключение на личното и непознатото достолепие. Публичното занемаряване и омаловажаване на другия, незачитането на неговите стремежи и темперамент е забележим и за близките и те се усещат неловко – заобикалят да ви канят на посетители въобще да се срещат с вас като двойка. Как приключват свадите също е показателно. Ако се сдобрявате бързо, някой благ жест към момента е задоволителен или извинението значи нещо – още има късмет. Но в случай че с следващия скандал вие стигате все по- надалеч и по- надалеч и заканите и обидите стават все по- действителни. И в случай че към този момент си представяте живота разграничени: „ ще те напусна, без теб ще ми е по- добре ”, значи в мозъка си към този момент сте разграничени.
Мълчанието въпреки това също доста се услажда. Дори и с дни да не си говорите или с половин уста някоя дежурна имитация, това като че ли е удобно и за двамата. Мъжът ви, че и вие, към този момент сте се уморили да мрънкате и повтаряте едно и също. Разговорите са безплодни и прерастват в скандал. Ако мълчанието устройва и двама ви – значи вие към този момент сте се отчуждили. Не споделяте, не планирате, не разговаряте на масата. Мълчанието има и друго измерение - не се докосвате, не се прегръщате, минават дни без буйна целувка. Мълчанието на телата минава и в леглото и сексът към този момент не върви. Той може и да не е най- значимото нещо в една връзка, само че е индикатор за всичко, което се случва в нея. Освен редките случаи, когато даже и в действителност разграничени, към момента вършиме страховит секс. Това единствено демонстрира, че вашата връзка е учредена на физическото привличане, вие цените високо химията сред вас и не оставяте края на връзката да сложи и завършек на преживяванията в леглото. Но в случай че мисълта за секс поражда неприятно възприятие или скука, в случай че все по- постоянно имате неоснователно главоболие, нещо несъмнено не е наред.
Но мъжете не обичат да мълчат дълго в леглото – стига се постоянно до невярност.
Изневярата е същинско разтърсване за една връзка. Много постоянно тя завършва точно до такава степен. Предателство, засегнатост, оскърбление, ненавист, изтощение, удар по самочувствието. Всичко това е задоволително. Изневярата демонстрира и опит да търси благополучие, разтуха, ново начало отвън отеснялата връзка и това на процедура е раздор. В някои случаи намираме сили да се оправим, да извиним и да открием, че към момента има нещо, което да ни държи дружно и такава е волята и на двамата. В тези случаи изневярата укрепва връзката неимоверно.
Но даже и огорчението от изневярата отново е симптом на някакви усеща, към момента демонстрира, че въпреки и с болежка ние към момента се интересуваме от другия. За разлика от безразличието, което като че ли е тъкмо противоположното на всичко, което е любовта. Незаинтересованост, игнориране, тотално незабелязване на другия – белким има по- ужасно за хора, които живеят дружно. Това е финалната права на една връзка. От там връщане обратно няма. Просто всички аргументи да сме дружно са изчерпани.
И в случай че всичко изброено дотук е в областта на възприятията, общуването и може да бъде субективно тълкувано, то има една причина, която без изключения задължава в интерес на раздялата – насилието. И един пестник е задоволителен да имаме не едно мислено и мислите ни да поемат в тази посока. Насилието не трябва да се случва в нито едно семейство и към възрастните, и към децата. Няма взаимни отстъпки, няма обещания, няма страдание.
Какво се случва, в случай че раздялата не се случи в точния момент? Ако сме прекомерно склонни да се вглеждаме в нещо безжизнено, да се надяваме, че нещата ще се оправят, без обаче никой да поставя усърдие?
Губим. Губим от живота си, който може да протича по- щастливо. Губим от самоуважението си, тъй като даваме по малко от него всякога когато снижаваме критериите си към колегата и към себе си. Във всеки случай губим самите себе си, тъй като пропиляваме шанса си да бъдем щастливи. А всеки има право на благополучие, стига да не за сметка на нечие непознато.
Понякога уцелването на точния миг е същинско знамение. Понякога просто го изпускаме. А от време на време съзнателно си затваряме очите и продължаваме по течението. Където и да води то.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ