Ето защо времето лети по-бързо с възрастта
Когато бяхме деца, летните ваканции изглеждаха безкрайни, а дните преди Коледа се точеха като години. Защо в този момент, когато сме възрастни, отпуските изтичат за момент, а седмиците, месеците и даже цели сезони минават със свистене край ушите ни?
Това ускорено време не е резултат от осъществявания ни с паники и отговорности живот. Всъщност проучванията демонстрират, че субективно възприетото време минава по-бързо при по-възрастните хора, което прави живота ни да наподобява все по-натоварен и забързан, написа obekti.bg.
Има няколко хипотези, които се пробват да обяснят за какво усещането за време се форсира с възрастта.
Една от тях е обвързвана с биологичните промени във вътрешния ни часовник. Метаболизъмт се забавя с напредването на възрастта, сърцето бие по-бавно, дишането е по-бавно. Организмът на децата работи в интензивен темп. Те претърпяват повече биологични маркери (удари на сърцето, вдишвания и издишвания) за закрепен интервал от време, което води до чувството, че е минало повече време.
Друга догадка свързва възприетото време с количеството нова сетивна информация , която възприемаме. Множеството нови тласъци лишават на мозъка по-дълго време, с цел да обработи информацията, заради което интервалът от време наподобява по-дълъг.
Това може да изясни феномена с протичането на събитията „ на занимателен кадър “ – докладван постоянно в миговете преди катастрофи. Напривичните условия значат огромно количество нова информация.
Този феномен се изяснява и по различен метод: когато се сблъсква с нови ситуациир мозъкът ни резервира по-подробни мемоари, тъй че в загатна ни събитието протича по-бавно, в сравнение с е било в реалност. Това е потвърдено пробно при хора по време на свободно рухване.
Но по какъв начин да разбираем продължаващото редуциране на времето с възрастта? Хипотезата е, че колкото повече остаряваме, толкоз повече опознаваме заобикалящата ни среда. Не виждаме детайлностите в домовете и на работните си места.
За децата светът е непознато място, цялостно с нови прекарвания, които ги ангажират. Това значи, че те посвещават доста повече умствена сила, с цел да преподреждат вътрешните си показа за външния свят.
Хипотезата е, че затова времето тече по-бавно за децата, в сравнение с за възрастните, хванати в клопката на рутината. Колкото повече привикваме с всекидневните прекарвания, толкоз по-бързо тече времето. А като цяло с възрастта всичко става по-познато.
Какъв е биохимичният механизъм зад тази догадка? Предполага се, че отделянето на невротрансмитера допамин при възприемането на нови тласъци играе значима роля в измерването на времето.
След 20-годишна възраст и от ден на ден с напредването на годините, нивото на допамин спада и ни наподобява, че времето минава по-бързо.
Нито една от тези хипотези обаче не може да пасне точно с съвсем математическото и непрестанно ускорение на времето с напредването на възрастта.
Това ускорено време не е резултат от осъществявания ни с паники и отговорности живот. Всъщност проучванията демонстрират, че субективно възприетото време минава по-бързо при по-възрастните хора, което прави живота ни да наподобява все по-натоварен и забързан, написа obekti.bg.
Има няколко хипотези, които се пробват да обяснят за какво усещането за време се форсира с възрастта.
Една от тях е обвързвана с биологичните промени във вътрешния ни часовник. Метаболизъмт се забавя с напредването на възрастта, сърцето бие по-бавно, дишането е по-бавно. Организмът на децата работи в интензивен темп. Те претърпяват повече биологични маркери (удари на сърцето, вдишвания и издишвания) за закрепен интервал от време, което води до чувството, че е минало повече време.
Друга догадка свързва възприетото време с количеството нова сетивна информация , която възприемаме. Множеството нови тласъци лишават на мозъка по-дълго време, с цел да обработи информацията, заради което интервалът от време наподобява по-дълъг.
Това може да изясни феномена с протичането на събитията „ на занимателен кадър “ – докладван постоянно в миговете преди катастрофи. Напривичните условия значат огромно количество нова информация.
Този феномен се изяснява и по различен метод: когато се сблъсква с нови ситуациир мозъкът ни резервира по-подробни мемоари, тъй че в загатна ни събитието протича по-бавно, в сравнение с е било в реалност. Това е потвърдено пробно при хора по време на свободно рухване.
Но по какъв начин да разбираем продължаващото редуциране на времето с възрастта? Хипотезата е, че колкото повече остаряваме, толкоз повече опознаваме заобикалящата ни среда. Не виждаме детайлностите в домовете и на работните си места.
За децата светът е непознато място, цялостно с нови прекарвания, които ги ангажират. Това значи, че те посвещават доста повече умствена сила, с цел да преподреждат вътрешните си показа за външния свят.
Хипотезата е, че затова времето тече по-бавно за децата, в сравнение с за възрастните, хванати в клопката на рутината. Колкото повече привикваме с всекидневните прекарвания, толкоз по-бързо тече времето. А като цяло с възрастта всичко става по-познато.
Какъв е биохимичният механизъм зад тази догадка? Предполага се, че отделянето на невротрансмитера допамин при възприемането на нови тласъци играе значима роля в измерването на времето.
След 20-годишна възраст и от ден на ден с напредването на годините, нивото на допамин спада и ни наподобява, че времето минава по-бързо.
Нито една от тези хипотези обаче не може да пасне точно с съвсем математическото и непрестанно ускорение на времето с напредването на възрастта.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ