В България изследователите са открили вкаменелости, които доказват, че нашите

В България откривателите са разкрили вкаменелости, които потвърждават, че нашите предшественици са живели доста по-дълго и са съжителствали по-тясно с неандерталците, в сравнение с се предполагаше до момента, написа немското издание „ Билд”.

Досега антрополозите имаха вяра, че неандерталците са изчезнали или даже са унищожени хиляда години след идването на Homo sapiens в Европа.

Но по какъв начин биха могли да ни предадат толкоз доста гени?

Сега ДНК последователности от костни фрагменти от пещерата Бачо Киро демонстрират защо става дума: актуалният човек е имигрирал в Европа не преди 41 000 години, а 8000 години по-рано, съобщи.

Неандерталците и хомо сапиенс не са били конкуриращи се за оцеляване типове, както се предполагаше, които избягвали контакти или даже се биели между тях заради съмнение и омраза.

В реалност те са живели дружно умерено повече от 300 генерации. През ледниковата ера двата вида хора към момента са били разграничени от Средиземно море. Неандерталците са бродили из Европа и Азия като високоспециализирани ловци на мамути.

В същото време анатомично по-модерният хомо сапиенс се развива в Африка.

Когато африканците мигрират на север, те споделят общо местообитание с локалните поданици: „ Хомо сапиенс донесе ново държание в Европа и взаимодейства с локалните неандерталци “, оповестява Жан-Жак Хюблин, шеф на Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Лайпциг.

Новите находки демонстрират, че новодошлите не са пристигнали в Европа като завоеватели. Те са донесли със себе си нови оръжия и принадлежности, само че са живеели в същите пещери като неандерталците, създавали са фамилии с тях и са отглеждали деца дружно. Ето за какво към момента носим до четири % неандерталски гени през днешния ден.

Откритията като това в пещерата Бачо Киро в този момент дават решителни антропологични доказателства за ранното спокойно общуване на нашите предшественици в праисторическите времена.