Кога в света водата на Потопа завърна се към свойте брегове, на

Кога в света водата на Потопа
завърна се към свойте крайбрежия,
на сушата от пяна на потока
излезе Любовта, тя тиха бе
и изпари се някакси до периода
а хиляди лета там срокът бе.

Има чудаци - още тука през днешния ден -
да гълтат с цялостна гръд от тази примес,
и ни премия чакат, нито упрек,
те мислят че, ще дишат ей по този начин,
а тук ненадейно те попадат в такт
и тука им сърца неравно чукат...

Вятър пресен определените пои,
и възкреси от мъртвите починал,
щом не любил си, тогава ти,
значи, не си дишал, и живял!

А доста ще е скитничество по пътя,
страна Любов - велика е страна!
И рицарите си пробва в тъга
по - строго ги изпитва днеска тя.
Ще желае дистанции, раздяла,
ще ги лиши от сън, покой по този начин...

Назад безумците не връщат отново
те към този момент са съгласни да платят
каква да е цена - даже живота,
да не се скъсат и да запазят
вълшебните си влакна с лик незрящ,
протегнати сред тях, тези щото...

Вятър пресен определените пои,
и възкреси от мъртвите починал,
щом не любил си, тогава ти,
значи, не си дишал, и живял!

Но доста от Любов пресити като че ли -
без слух са те - не чуват безстопанствен вик
Мълва и празнодумство броят ги,
от кръв плана този е подготвен.
На тях ще сложим свещи с респект някак -
погиващи в невиждана обич...

И гласовете им ще пеят в такт,
душите им ще бъдат във цветя,
и постоянно в мирис един ще бъдат елени,
щом срещнат се с въздишка на уста
по мостовете нежни във нощта,
по стеснен кръстопътя на галактика...

Аз за тях полята бих постлал -
те да пеят в сън и нескрито!
Аз щом вдишвам с любов съм живял!
Щом обичам - жив съм аз най-малко!

Превод: Васил Станев