Има ограничения кога и колко удръжки от заплатата се правят
Кога и какви удръжки от заплатата могат да бъдат правени?
Ж.С., София
Според настоящите правила на Кодекса на труда (КТ) трудовото заплащане се изплаща в пари. Допуска се по изключение, когато е планувано в акт на Министерски съвет или в групов и самостоятелен трудов контракт някакви допълнителни възнаграждения да са в натура. Общото предписание обаче е, че се заплаща в пари. Те се изплащат предплатено или дефинитивно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Плаща се персонално на служащия или служителя - по ведомост или против квитанция, или по документално искане на служащия или служителя - на негови близки. По документално искане на служащия или служителя трудовото му заплащане се превежда на влог в посочената от него банка. Това са правилата, записани в настоящите разпореждания на КТ, въпреки че на процедура към този момент съвсем всичко се изплаща по банков път.
И тук се стига до разпоредбите за удръжките. Законът категорично дефинира, че без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му заплащане. По остарял бит, незабавно по-късно са дадени куп изключения, при които такива въпреки всичко се позволяват.
Така удръжки може да има за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми в резултат на механически грешки;
3. налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, обезпечен за всички осигурителни случаи;
5. запори, наложени по съответния ред - тук се имат поради запори поради потвърдени задължения, поради обезпечение, поради дължими издръжки и така нататък
6. удръжки в случаите, в които е ангажирана лимитираната имуществена отговорност на служащия или служителя, в случай че е направил нещо, в случай че е развалил и т.н.
Веднага по-късно е постановено, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, открит с Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това значи, че КТ дефинира по кое време може, а Граждански процесуален кодекс - какъв брой може.
В Граждански процесуален кодекс е определен несеквестируем приход. Така там е записано, че в случай че осъществяването е ориентирано върху трудовото заплащане или върху друго каквото и да е заплащане за труд, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържат само определени суми.
Така, ако лице получава месечно заплащане в размер сред минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, то може да му се отнеме една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които устоя. Ако пък получава месечно заплащане в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, то може да се удържи горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които устоя, разпорежда Граждански процесуален кодекс.
Тези ограничавания обаче не се отнасят до отговорностите за прехрана. Последната се удържа изцяло. Иначе месечното трудово заплащане се дефинира, откакто се приспаднат дължимите върху него налози и наложителни осигурителни вноски.
Ж.С., София
Според настоящите правила на Кодекса на труда (КТ) трудовото заплащане се изплаща в пари. Допуска се по изключение, когато е планувано в акт на Министерски съвет или в групов и самостоятелен трудов контракт някакви допълнителни възнаграждения да са в натура. Общото предписание обаче е, че се заплаща в пари. Те се изплащат предплатено или дефинитивно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Плаща се персонално на служащия или служителя - по ведомост или против квитанция, или по документално искане на служащия или служителя - на негови близки. По документално искане на служащия или служителя трудовото му заплащане се превежда на влог в посочената от него банка. Това са правилата, записани в настоящите разпореждания на КТ, въпреки че на процедура към този момент съвсем всичко се изплаща по банков път.
И тук се стига до разпоредбите за удръжките. Законът категорично дефинира, че без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му заплащане. По остарял бит, незабавно по-късно са дадени куп изключения, при които такива въпреки всичко се позволяват.
Така удръжки може да има за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми в резултат на механически грешки;
3. налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, обезпечен за всички осигурителни случаи;
5. запори, наложени по съответния ред - тук се имат поради запори поради потвърдени задължения, поради обезпечение, поради дължими издръжки и така нататък
6. удръжки в случаите, в които е ангажирана лимитираната имуществена отговорност на служащия или служителя, в случай че е направил нещо, в случай че е развалил и т.н.
Веднага по-късно е постановено, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, открит с Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това значи, че КТ дефинира по кое време може, а Граждански процесуален кодекс - какъв брой може.
В Граждански процесуален кодекс е определен несеквестируем приход. Така там е записано, че в случай че осъществяването е ориентирано върху трудовото заплащане или върху друго каквото и да е заплащане за труд, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържат само определени суми.
Така, ако лице получава месечно заплащане в размер сред минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, то може да му се отнеме една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които устоя. Ако пък получава месечно заплащане в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, то може да се удържи горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които устоя, разпорежда Граждански процесуален кодекс.
Тези ограничавания обаче не се отнасят до отговорностите за прехрана. Последната се удържа изцяло. Иначе месечното трудово заплащане се дефинира, откакто се приспаднат дължимите върху него налози и наложителни осигурителни вноски.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ