Гроздето – сладкият дар на есента
Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава незнайно. За нея обаче четем още в старозаветните текстове на Библията. Там се споделя, че тя била първото растение, което Ной засадил на планината Арарат след отдръпването на водата от Великия потоп. В Древен Египет, Рим и Гърция плодовете на лозата – сочните и вкусни гроздове, също били почитани като свещени и то освен, поради омайното пиво, което се приготвяло от тях. Те били употребявани освен за храна, само че и като общоукрепващо, даже лечебно средство.
Това, което отличава гроздето от останалите плодове, е че наред с фруктозата (13%) съдържа и най-голямо количество глюкоза (11%). Този полизахарид е чисто гориво за клетките на нашето тяло, изключително за мозъка и сърцето, защото навлиза непосредствено в кръвта и дава моментална сила. Благодарение на това гроздето е чудесна закуска преди спорт, изпит или всяко едно умствено натоварване, а също така усъвършенства настроението.
Въпреки високото наличие на захари, плодът не е доста калоричен (60 ккал на 100 гр.), защото 75% от него е вода. Освен това, след похапването му, няма да ви обхване припадък на апетит. Причина за това е още веднъж огромното количество глюкоза, която за разлика от фруктозата, основава възприятие за задоволеност. Не на последно място монозахарида усъвършенства и обмяната на веществата. Всички това е задоволително съображение да не изключвате гроздето от менюто си по време на диета, макар апелите на някои диетолози.
Лечебното деяние на гроздето се дължи главно на органичните киселини (винена и ябълчена). Те имат общоукребващо и бактерицидно деяние – усъвършенстват работата на храносмилателната система, унищожават нездравословните бактерии, ускоряват имунитета и перисталтиката. Освен това от плода можете да си набавите доста минерали – най-вече калий, които усъвършенства работата на сърдечно-съдовата система и в по-малки количества магнезий, калции, фосфор, желязо и йод. От витамините в гроздето, се съдържат най-вече витамин С и представители на групата В (B1, В2, В6, В12, РР).
В ципата и се съдържат и доста полифеноли - антиоксидантни съединения, които имат противостареещото и противораково деяние. Именно на тях се основава славата на аленото вино. Затова цялото зърно е за предпочитане през гроздовия сок. Ако пък се колебаете сред бял или червен вид, изберете втория – цветът му се дължи на пигментите антоциани, които с изключение на, че защищават от свободните радикали, имат противовъзпалително деяние, усъвършенстват кръвообръщението и защищават от появяването на.
Как да изберем грозде
Най-сигурният белег, че гроздето е прясно е матовия налеп върху кожата. При това леката пигментация на зърната не трябва да ви тормози – тя напълно не значи, че гроздето е некачествено. Това, за което би трябвало да внимаваме е, да няма развалени зърна, тъй като гнилостният развой бързо ще се популяризира върху цялата чепка.
Сортовете с тънка кожа са по-приятни за ядене, само че са негодни за предпазване. Ако желаете да запазите грозде за по-дълго, купувайте плодове с дебела ципа и твърдо месо, като имате поради, че по-трайни са алените сортове. Сложете чепките на ветровито и проветриво място, най-добре окачени и от време на време в точния момент отстранявайте развалените зърна.
Това, което отличава гроздето от останалите плодове, е че наред с фруктозата (13%) съдържа и най-голямо количество глюкоза (11%). Този полизахарид е чисто гориво за клетките на нашето тяло, изключително за мозъка и сърцето, защото навлиза непосредствено в кръвта и дава моментална сила. Благодарение на това гроздето е чудесна закуска преди спорт, изпит или всяко едно умствено натоварване, а също така усъвършенства настроението.
Въпреки високото наличие на захари, плодът не е доста калоричен (60 ккал на 100 гр.), защото 75% от него е вода. Освен това, след похапването му, няма да ви обхване припадък на апетит. Причина за това е още веднъж огромното количество глюкоза, която за разлика от фруктозата, основава възприятие за задоволеност. Не на последно място монозахарида усъвършенства и обмяната на веществата. Всички това е задоволително съображение да не изключвате гроздето от менюто си по време на диета, макар апелите на някои диетолози.
Лечебното деяние на гроздето се дължи главно на органичните киселини (винена и ябълчена). Те имат общоукребващо и бактерицидно деяние – усъвършенстват работата на храносмилателната система, унищожават нездравословните бактерии, ускоряват имунитета и перисталтиката. Освен това от плода можете да си набавите доста минерали – най-вече калий, които усъвършенства работата на сърдечно-съдовата система и в по-малки количества магнезий, калции, фосфор, желязо и йод. От витамините в гроздето, се съдържат най-вече витамин С и представители на групата В (B1, В2, В6, В12, РР).
В ципата и се съдържат и доста полифеноли - антиоксидантни съединения, които имат противостареещото и противораково деяние. Именно на тях се основава славата на аленото вино. Затова цялото зърно е за предпочитане през гроздовия сок. Ако пък се колебаете сред бял или червен вид, изберете втория – цветът му се дължи на пигментите антоциани, които с изключение на, че защищават от свободните радикали, имат противовъзпалително деяние, усъвършенстват кръвообръщението и защищават от появяването на. Как да изберем грозде
Най-сигурният белег, че гроздето е прясно е матовия налеп върху кожата. При това леката пигментация на зърната не трябва да ви тормози – тя напълно не значи, че гроздето е некачествено. Това, за което би трябвало да внимаваме е, да няма развалени зърна, тъй като гнилостният развой бързо ще се популяризира върху цялата чепка.
Сортовете с тънка кожа са по-приятни за ядене, само че са негодни за предпазване. Ако желаете да запазите грозде за по-дълго, купувайте плодове с дебела ципа и твърдо месо, като имате поради, че по-трайни са алените сортове. Сложете чепките на ветровито и проветриво място, най-добре окачени и от време на време в точния момент отстранявайте развалените зърна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ