Да отгледаш дете на природата
Кое е това дете?
Това дете преди всичко цени и обича природата. От малко прекарва доста време навън – разходки в парка, вместо висенето пред тв приемника, вървене на село през лятото, вместо шляене по улиците. Мама и баща го водят в планината и на море и, приказвайки си с него, го срещат с всички чудеса, секрети и благосъстояния на природата. То не се опасява да пипа буболечки, кучета и котки, тъй като не е било плашено с „ кучето ще те изяде, в случай че не слушаш ”, Торбалан и каквото и да е чудовище. И не дели животните и буболечките на „ неприятни ” или „ положителни ”, те са просто такива, каквито е природата им – да, хапят, бодат, съскат, жилят, само че в случай че не ги закачаш и те не те закачат.
Детето на природата постоянно си играе с шишарки, жълъди, клечки, шумки и ги избира от евтините шарени трошки. През пролетта чака кокичето да се появи, само че не го къса, тъй като знае, че хубостта не е нарцисизъм, а шерване и всички имат право да се радват най-малко на едно кокиче. Лятото върви босо, тъй като земята е топла и мека и тревата прелестно гъделичка крачетата, а няма нищо по- хубаво от това след това да се изкъпеш със слънчева вода. През есента рови из листата, прави букети с тях, само че най- обича да шляпа из локвите, тъй като за кого това въобще е неправилно?! През зимата се въргаля в снега и не чува непрекъснато: „ ще изстинеш ”, тъй като е добре облечено, а вътре го чака топъл чай с мед и до момента в който го пие възторжено се радва на снежния човек през прозореца. Освен, че обича, то умее и да пази природата. Знае, че мястото на боклука е в коша, а когато постоянно се случва в близост да няма подобен, опаковките и хартийките не му натежават в чантата, до момента в който откри кошче.
Детето на природата е в особена връзка с хигиената. Не че не си мие ръцете откакто пипа животни, не си реше косата или не си чисти ушите в неделя преди градина или учебно заведение. Но знае, че не е съдбовно, в случай че не си бърше ръцете с мокри кърпички на всеки пет минути. Знае, че боклукът е замърсен и че там живеят микроби и заболявания, само че знае и че тялото му няма по какъв начин да се пребори с тях, в случай че не ги е срещал и познава най-малко малко. Постоянно пипа, учи и примъква някакви неща от парка, за което на други деца им се карат, само че то не се опасява от мръсотията, тъй като в последна сметка тя постоянно може да бъде победена с вода и сапун.
Детето на природата има отношение и към храната. На масата у дома има плодове и зеленчуци, а мама се старае да купува „ същински ” мляко, сирене, месо и други неща за ястие, въпреки да са по- скъпи. Понякога поставя семенца и ги гледа по какъв начин покълват, след това мама прави страхотна салатка с тях, а те хрупкат по- мощно от всяка вафла. Е, детето на природата обича шоколад, сладолед и други сладости, само че те му се поставят за особени заслуги, пък и знае, че скапват зъбките и с тях не трябва да се прекалява. А най му е сладко да си откъсне ябълка от дървото, да я забърше на крачола и да я хапне по пътя.
Детето на природата не е диваче – то е чистичко, най-малко колкото би трябвало, обича учебното заведение, учтиво е и относително чинно.
Не обича да стои на закрито дълго време, вместо „ не прави! ” му харесва да чува „ хайде да създадем ”. Не харесва да го командват, само че обича да има задачи и да оказва помощ, тъй като знае, че за това получава и хвалба, и шоколад. Да, от време на време работи с компютър и намира забавни излъчвания по малкия екран – въпреки всичко то живее през днешния ден, с всички нас, само че го прави за и обича да ( п )обърква възрастните с въпроси от вида „ за какво слънцето не пада от небето? ”, „ за какво кучето гони тъкмо котката, а котката гони тъкмо мишката? ”
Това дете е в контраст на доста деца, които всички познаваме – децата на компютърните игри, чатовете и хамбургерите. Деца, материално задоволявани, само че от никого невъзпитавани. Расли в непрекъснатата липса на време на родителите си и без значение, дали гледат телевизия по през целия ден или вървят по курсове и школи, са изгубили всякаква връзка с природата. Деца, със закърняло въображение, неспособни да мечтаят и да „ виждат ” фантазиите си, красивото и положителното, със съмнителни полезности, ограничаващи се с външния тип, финансовите благоприятни условия и умеенето за театралничене. С държание, демонстриращо демонична индиферентност към заобикалящия ги свят, прям мързел и голословна експанзия. Да се отгледа това дете е в действителност елементарно – просто безконтролно го оставяш да пораства като бурен, без даже да осъзнаваш, че този бурен може да задуши и твоя живот. Да отгледаш дете на природата обаче също не е мъчно – изисква се внимание, умеене да слушаш, да се оставяш от време на време то да води. Изисква се малко време, почитание към детската персона и доста разсъдливост към себе си като родител.
Това дете преди всичко цени и обича природата. От малко прекарва доста време навън – разходки в парка, вместо висенето пред тв приемника, вървене на село през лятото, вместо шляене по улиците. Мама и баща го водят в планината и на море и, приказвайки си с него, го срещат с всички чудеса, секрети и благосъстояния на природата. То не се опасява да пипа буболечки, кучета и котки, тъй като не е било плашено с „ кучето ще те изяде, в случай че не слушаш ”, Торбалан и каквото и да е чудовище. И не дели животните и буболечките на „ неприятни ” или „ положителни ”, те са просто такива, каквито е природата им – да, хапят, бодат, съскат, жилят, само че в случай че не ги закачаш и те не те закачат.
Детето на природата постоянно си играе с шишарки, жълъди, клечки, шумки и ги избира от евтините шарени трошки. През пролетта чака кокичето да се появи, само че не го къса, тъй като знае, че хубостта не е нарцисизъм, а шерване и всички имат право да се радват най-малко на едно кокиче. Лятото върви босо, тъй като земята е топла и мека и тревата прелестно гъделичка крачетата, а няма нищо по- хубаво от това след това да се изкъпеш със слънчева вода. През есента рови из листата, прави букети с тях, само че най- обича да шляпа из локвите, тъй като за кого това въобще е неправилно?! През зимата се въргаля в снега и не чува непрекъснато: „ ще изстинеш ”, тъй като е добре облечено, а вътре го чака топъл чай с мед и до момента в който го пие възторжено се радва на снежния човек през прозореца. Освен, че обича, то умее и да пази природата. Знае, че мястото на боклука е в коша, а когато постоянно се случва в близост да няма подобен, опаковките и хартийките не му натежават в чантата, до момента в който откри кошче.
Детето на природата е в особена връзка с хигиената. Не че не си мие ръцете откакто пипа животни, не си реше косата или не си чисти ушите в неделя преди градина или учебно заведение. Но знае, че не е съдбовно, в случай че не си бърше ръцете с мокри кърпички на всеки пет минути. Знае, че боклукът е замърсен и че там живеят микроби и заболявания, само че знае и че тялото му няма по какъв начин да се пребори с тях, в случай че не ги е срещал и познава най-малко малко. Постоянно пипа, учи и примъква някакви неща от парка, за което на други деца им се карат, само че то не се опасява от мръсотията, тъй като в последна сметка тя постоянно може да бъде победена с вода и сапун.
Детето на природата има отношение и към храната. На масата у дома има плодове и зеленчуци, а мама се старае да купува „ същински ” мляко, сирене, месо и други неща за ястие, въпреки да са по- скъпи. Понякога поставя семенца и ги гледа по какъв начин покълват, след това мама прави страхотна салатка с тях, а те хрупкат по- мощно от всяка вафла. Е, детето на природата обича шоколад, сладолед и други сладости, само че те му се поставят за особени заслуги, пък и знае, че скапват зъбките и с тях не трябва да се прекалява. А най му е сладко да си откъсне ябълка от дървото, да я забърше на крачола и да я хапне по пътя.
Детето на природата не е диваче – то е чистичко, най-малко колкото би трябвало, обича учебното заведение, учтиво е и относително чинно.
Не обича да стои на закрито дълго време, вместо „ не прави! ” му харесва да чува „ хайде да създадем ”. Не харесва да го командват, само че обича да има задачи и да оказва помощ, тъй като знае, че за това получава и хвалба, и шоколад. Да, от време на време работи с компютър и намира забавни излъчвания по малкия екран – въпреки всичко то живее през днешния ден, с всички нас, само че го прави за и обича да ( п )обърква възрастните с въпроси от вида „ за какво слънцето не пада от небето? ”, „ за какво кучето гони тъкмо котката, а котката гони тъкмо мишката? ”
Това дете е в контраст на доста деца, които всички познаваме – децата на компютърните игри, чатовете и хамбургерите. Деца, материално задоволявани, само че от никого невъзпитавани. Расли в непрекъснатата липса на време на родителите си и без значение, дали гледат телевизия по през целия ден или вървят по курсове и школи, са изгубили всякаква връзка с природата. Деца, със закърняло въображение, неспособни да мечтаят и да „ виждат ” фантазиите си, красивото и положителното, със съмнителни полезности, ограничаващи се с външния тип, финансовите благоприятни условия и умеенето за театралничене. С държание, демонстриращо демонична индиферентност към заобикалящия ги свят, прям мързел и голословна експанзия. Да се отгледа това дете е в действителност елементарно – просто безконтролно го оставяш да пораства като бурен, без даже да осъзнаваш, че този бурен може да задуши и твоя живот. Да отгледаш дете на природата обаче също не е мъчно – изисква се внимание, умеене да слушаш, да се оставяш от време на време то да води. Изисква се малко време, почитание към детската персона и доста разсъдливост към себе си като родител.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ