Най-трудният въпрос е как "Продължаваме промяната" ще се разбере с "Има такъв народ"
Коалицията като завоюва парламентарните избори. Мандатите й обаче няма да й разрешат да сформира държавно управление без тройна и даже четворна коалиция в бъдещото Народно заседание.Въпросите след изборите са доста - сривът на десницата е тежък, с непосредствен до техния резултат в Народното събрание влиза крайнонационалистическата, антиваксърска и антиевропейска партия " Възраждане ", следва балотаж за президент, където също има незнайни.
" Дневник " се обърна към политолози и политически анализатори за коментар на комплицираната политическа обстановка. Вижте отговорите наИвайло Дичев - професор по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
След изненадите в новия парламент има ли вяра за сформиране на държавно управление този път?
- Според мен има, тъй като отпред излезе една центристка партия, която размени идеологиите с прагматизъм. Не смеят да се нарекат демократични, тъй като тази дума у нас е превърната в засегнатост от националпопулистите, само че таман за това става дума - либерализмът е прагматизъм. Петков и Василев не са се скарали още с никого, не се занимават с отмъщения, гледат напред. Затова им повярваха хората.
Политическа партия е вероятен мост сред Българска социалистическа партия и " Демократична България " (ДБ), без който няма държавно управление. Да прибавим и оптимизма, който излъчват на фона на киселите физиономии на конкуренцията, не ни се карат като Борисов и Нинова. Карат хората да повярват, че можем.
Преговорите сред партиите явно ще са основни. Как би трябвало да протекат те? Допустими ли са взаимни отстъпки сред договарящите?
- Не може без взаимни отстъпки, това е същността на политиката, балансиране на разнопосочни ползи. Разбира се, има непреодолими неща, да вземем за пример настояването на Българска социалистическа партия да се строи " Белене ", мажоритарната система на " ИТН " (ИТН), лустрацията на Демократична България.
В случая главен ход би трябвало да бъде таймингът - да почнат с неща, по които има единодушие, да вземем за пример правосъдната промяна, следствието на злоупотребите, битката с следствията от коронавирус рецесията, зелената договорка. Чак след това, когато имат зад себе си избрани триумфи - дано почнат да си приказват по сложните тематики.
Аз мисля, че в вероятност ще се наложат някакви взаимни отстъпки и с Движение за права и свободи без Пеевски, и с ГЕРБ без Борисов. Но отново - въпрос на тайминг.
Много е значимо ние, гласоподавателите, да не насъскваме водачите един против различен и да не ги караме да чертаят червени линии. Тая работа стигна прекомерно надалеч и съвсем унищожихме страната, а ще се наложи да живеем дружно.
Как " Продължаваме промяната " ще се разбере с " ИТН "?
- Това ми се вижда най-трудният въпрос. Не разбирам логиката, която води тази партия, виждам единствено логика на психиката. Занимаваха се единствено с това да наскърбяват евентуалните си сътрудници, стигнаха до правосъдни процеси за клюка. Някои приказват за скришен проект да се саботира смяната, мен ми се вижда, че по-скоро се целят в някаква трета позиция, напомняща Симеон II (помните първия му кандидат-премиер?).
Трифонов беше деен в анти-БСП митингите през 1996, след това обаче грубо се скара с Костов, тъй като му смъкнаха предаването от малкия екран. Като че продължава да води война на два фронта и леко не помни ГЕРБ. Надявам се, че новата партия е една такава трета позиция, против която няма да тръгне - ще не помни казаното от Тошко Йорданов, че не желаят Петков за министър председател, и въобще ще извади напред по-умерени хора като Митева и Каримански ( беше с тези двамата, не със сценаристи).
Но в случай че ядрото на новото болшинство е построено от Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България, държавното управление май ще е по-стабилно.
Как виждате ролята на президента в тези договаряния?
- Радев въплъти фронта на смяната и ще продължи да го прави. Важна негова роля ще е да укротява Българска социалистическа партия, която може да кривне в идеологически безумия. Не разбирам за какво Борисов, който е един доста сръчен политик, реши да води този двубой персонално с Радев, малко в жанр " Междузвездни войни ". Наместо да го пренебрегва иронично и да се бори с Българска социалистическа партия. Не просто го направи мощен, само че и театрализира личното си проваляне - беше надвит от оня, който разгласи за най-големия си зложелател. Явно губи политическия си инстикт, време е да си върви.
След трагичния резултат на " Демократична България " какво е бъдещето на тази коалиция? Как нейният резултат беше повлиян от този на кандидат-президента Лозан Панов и противоположното?
- Десните вършат трета неточност от еднакъв вид след неуспеха с Неделчо Беронов и проектант Игнатов на кметските избори. Нямат претендент, само че идеологически са уверени, че не трябва да поддържат различен, и прекомерно надменни, с цел да се въздържат. Да бяха избрали откроено партиен водач! Лозан Панов на всичкото от горната страна се обърна против Демократична България, което смъкна техния резултат, подкопа и неговия - той се подреди след Костадинов!
Вероятно в обединението ще би трябвало да има оставки, само че основното е да премислят мястото си на политическата карта. Дали да не престават борбата с комунизма като оня японски боец, дето го разкрили в джунглата 20 години след края на Втората международна война? Или да потърсят други идентификации, да вземем за пример консервативни, религиозни, ксенофобски? Или назад - да бъдат демократични, отворени, бизнес насочени? Или да станат необятно гражданско придвижване, което да управлява всяка власт?
Битката с ГЕРБ и за правосъдна промяна са значими неща, само че незадоволителни за образуване на политическа еднаквост.
Каква ще е ролята на " Възраждане " в новия парламент?
- Аз не си представям с кого могат да взаимодействат, може би с Българска социалистическа партия по идиотски тематики като Истанбулската спогодба. Ще подвигат антиевропейски звук, с цел да си вършат реклама за последващи избори. Не знаем доколко са склонни към корупция, приказвам за депутатите, не Костадинов, който се изживява като Левски. Ако там има хора като предходните лъжепатриоти, могат да станат и те златен пръст в една или друга обстановка и да получат по нещо. В нашата бъркотия от време на време корумпираният е по-безопасен от идеологическия безумец.
Защо изборите 2 в 1 не можаха да задействат хората да гласоподават, както през април и юли? Какво попречи?
- Освен че ни писна? Ами президентските избори притеглят с персоналния конфликт. Такъв нямаше. Слушахме серия претенденти за популярност, които развиваха своите монолози и толкова. Радев си го знаем, Герджиков не зае позиция по нито един въпрос, Панов се държа като аутист, Сидеров и Луна го играха скандално.
Цялата тази обстановка - претендент мъж и вице жена, един тип фамилна двойка - даде леко лекомислен темперамент на изборите. Дано най-малко за втория тур Радев да одобри поканата на Герджиков за тв спор.
Какъв е шансът на Румен Радев на балотажа и може ли да се чака " превръщане на резултата ", както се закани подкрепеният от ГЕРБ Анастас Герджиков?
Културни подиуми на политическото С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- За мен любопитното тук е дали Движение за права и свободи ще призове да се гласоподава за Герджиков и по този начин ще официализира своя съюз с ГЕРБ, който двете партии другояче настойчиво отхвърлят. Президентите са алегорични фигури, по този начин ще се сблъскат смяна и статукво. Впрочем в случай че Движение за права и свободи съумеят да накарат десетина % от дисциплинирания си електорат да гласоподава за Герджиков, изходът няма да е напълно превдварително решен - партиите на смяната умерено могат да се демобилизират.
Защо съгласно вас социологическите изследвания не засякоха действителните процеси в обществото преди изборите?
- Да, голямо разминаване за първите двама - неточност от порядъка на 13%. Този феномен се разисква освен у нас, по този начин беше с избора на Тръмп, с Брекзит гласуването. Като че ли към този момент не работи демоскопският инструмент - хората не считат, че е техен цивилен дълг (или просто че е интересно) да дават отговор на социолози. Вероятно самите ни политически убеждения са станали прекомерно флуидни - няма ги към този момент старите всеобщи партии, където лоялността се предава от потомство на потомство, няма ги класите, където доста хора са в едно и също потомство.
Във всеки случай знаем, че числата в социологическите прогнози не трябва да се фетишизират - би трябвало да гледаме трендовете, да следим акцията, да четем обществените мрежи, в случай че щете, да беседваме със съседите си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Дневник " се обърна към политолози и политически анализатори за коментар на комплицираната политическа обстановка. Вижте отговорите наИвайло Дичев - професор по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
След изненадите в новия парламент има ли вяра за сформиране на държавно управление този път?
- Според мен има, тъй като отпред излезе една центристка партия, която размени идеологиите с прагматизъм. Не смеят да се нарекат демократични, тъй като тази дума у нас е превърната в засегнатост от националпопулистите, само че таман за това става дума - либерализмът е прагматизъм. Петков и Василев не са се скарали още с никого, не се занимават с отмъщения, гледат напред. Затова им повярваха хората.
Политическа партия е вероятен мост сред Българска социалистическа партия и " Демократична България " (ДБ), без който няма държавно управление. Да прибавим и оптимизма, който излъчват на фона на киселите физиономии на конкуренцията, не ни се карат като Борисов и Нинова. Карат хората да повярват, че можем.
Преговорите сред партиите явно ще са основни. Как би трябвало да протекат те? Допустими ли са взаимни отстъпки сред договарящите?
- Не може без взаимни отстъпки, това е същността на политиката, балансиране на разнопосочни ползи. Разбира се, има непреодолими неща, да вземем за пример настояването на Българска социалистическа партия да се строи " Белене ", мажоритарната система на " ИТН " (ИТН), лустрацията на Демократична България.
В случая главен ход би трябвало да бъде таймингът - да почнат с неща, по които има единодушие, да вземем за пример правосъдната промяна, следствието на злоупотребите, битката с следствията от коронавирус рецесията, зелената договорка. Чак след това, когато имат зад себе си избрани триумфи - дано почнат да си приказват по сложните тематики.
Аз мисля, че в вероятност ще се наложат някакви взаимни отстъпки и с Движение за права и свободи без Пеевски, и с ГЕРБ без Борисов. Но отново - въпрос на тайминг.
Много е значимо ние, гласоподавателите, да не насъскваме водачите един против различен и да не ги караме да чертаят червени линии. Тая работа стигна прекомерно надалеч и съвсем унищожихме страната, а ще се наложи да живеем дружно.
Как " Продължаваме промяната " ще се разбере с " ИТН "?
- Това ми се вижда най-трудният въпрос. Не разбирам логиката, която води тази партия, виждам единствено логика на психиката. Занимаваха се единствено с това да наскърбяват евентуалните си сътрудници, стигнаха до правосъдни процеси за клюка. Някои приказват за скришен проект да се саботира смяната, мен ми се вижда, че по-скоро се целят в някаква трета позиция, напомняща Симеон II (помните първия му кандидат-премиер?).
Трифонов беше деен в анти-БСП митингите през 1996, след това обаче грубо се скара с Костов, тъй като му смъкнаха предаването от малкия екран. Като че продължава да води война на два фронта и леко не помни ГЕРБ. Надявам се, че новата партия е една такава трета позиция, против която няма да тръгне - ще не помни казаното от Тошко Йорданов, че не желаят Петков за министър председател, и въобще ще извади напред по-умерени хора като Митева и Каримански ( беше с тези двамата, не със сценаристи).
Но в случай че ядрото на новото болшинство е построено от Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България, държавното управление май ще е по-стабилно.
Как виждате ролята на президента в тези договаряния?
- Радев въплъти фронта на смяната и ще продължи да го прави. Важна негова роля ще е да укротява Българска социалистическа партия, която може да кривне в идеологически безумия. Не разбирам за какво Борисов, който е един доста сръчен политик, реши да води този двубой персонално с Радев, малко в жанр " Междузвездни войни ". Наместо да го пренебрегва иронично и да се бори с Българска социалистическа партия. Не просто го направи мощен, само че и театрализира личното си проваляне - беше надвит от оня, който разгласи за най-големия си зложелател. Явно губи политическия си инстикт, време е да си върви.
След трагичния резултат на " Демократична България " какво е бъдещето на тази коалиция? Как нейният резултат беше повлиян от този на кандидат-президента Лозан Панов и противоположното?
- Десните вършат трета неточност от еднакъв вид след неуспеха с Неделчо Беронов и проектант Игнатов на кметските избори. Нямат претендент, само че идеологически са уверени, че не трябва да поддържат различен, и прекомерно надменни, с цел да се въздържат. Да бяха избрали откроено партиен водач! Лозан Панов на всичкото от горната страна се обърна против Демократична България, което смъкна техния резултат, подкопа и неговия - той се подреди след Костадинов!
Вероятно в обединението ще би трябвало да има оставки, само че основното е да премислят мястото си на политическата карта. Дали да не престават борбата с комунизма като оня японски боец, дето го разкрили в джунглата 20 години след края на Втората международна война? Или да потърсят други идентификации, да вземем за пример консервативни, религиозни, ксенофобски? Или назад - да бъдат демократични, отворени, бизнес насочени? Или да станат необятно гражданско придвижване, което да управлява всяка власт?
Битката с ГЕРБ и за правосъдна промяна са значими неща, само че незадоволителни за образуване на политическа еднаквост.
Каква ще е ролята на " Възраждане " в новия парламент?
- Аз не си представям с кого могат да взаимодействат, може би с Българска социалистическа партия по идиотски тематики като Истанбулската спогодба. Ще подвигат антиевропейски звук, с цел да си вършат реклама за последващи избори. Не знаем доколко са склонни към корупция, приказвам за депутатите, не Костадинов, който се изживява като Левски. Ако там има хора като предходните лъжепатриоти, могат да станат и те златен пръст в една или друга обстановка и да получат по нещо. В нашата бъркотия от време на време корумпираният е по-безопасен от идеологическия безумец.
Защо изборите 2 в 1 не можаха да задействат хората да гласоподават, както през април и юли? Какво попречи?
- Освен че ни писна? Ами президентските избори притеглят с персоналния конфликт. Такъв нямаше. Слушахме серия претенденти за популярност, които развиваха своите монолози и толкова. Радев си го знаем, Герджиков не зае позиция по нито един въпрос, Панов се държа като аутист, Сидеров и Луна го играха скандално.
Цялата тази обстановка - претендент мъж и вице жена, един тип фамилна двойка - даде леко лекомислен темперамент на изборите. Дано най-малко за втория тур Радев да одобри поканата на Герджиков за тв спор.
Какъв е шансът на Румен Радев на балотажа и може ли да се чака " превръщане на резултата ", както се закани подкрепеният от ГЕРБ Анастас Герджиков?
- За мен любопитното тук е дали Движение за права и свободи ще призове да се гласоподава за Герджиков и по този начин ще официализира своя съюз с ГЕРБ, който двете партии другояче настойчиво отхвърлят. Президентите са алегорични фигури, по този начин ще се сблъскат смяна и статукво. Впрочем в случай че Движение за права и свободи съумеят да накарат десетина % от дисциплинирания си електорат да гласоподава за Герджиков, изходът няма да е напълно превдварително решен - партиите на смяната умерено могат да се демобилизират.
Защо съгласно вас социологическите изследвания не засякоха действителните процеси в обществото преди изборите?
- Да, голямо разминаване за първите двама - неточност от порядъка на 13%. Този феномен се разисква освен у нас, по този начин беше с избора на Тръмп, с Брекзит гласуването. Като че ли към този момент не работи демоскопският инструмент - хората не считат, че е техен цивилен дълг (или просто че е интересно) да дават отговор на социолози. Вероятно самите ни политически убеждения са станали прекомерно флуидни - няма ги към този момент старите всеобщи партии, където лоялността се предава от потомство на потомство, няма ги класите, където доста хора са в едно и също потомство.
Във всеки случай знаем, че числата в социологическите прогнози не трябва да се фетишизират - би трябвало да гледаме трендовете, да следим акцията, да четем обществените мрежи, в случай че щете, да беседваме със съседите си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ