Началото на 2026 г. изправи Румъния, а и не само

Началото на 2026 година изправи Румъния, а и освен нея, пред комплицирани геополитически провокации. Поканата за участие в предизвикващия несъгласия Съвет за мир, препоръчан от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, се приема нееднозначно в страната, а в това време в Европейски Съюз още веднъж се заприказва за „ Европа на две скорости “, в която Румъния е сложена в риск от изолираност, най-малкото поради това, че е отвън еврозоната, само че освен.

Как се одобри в Букурещ поканата за участие в Съвета за мир на Доналд Тръмп?

Президентът на Румъния Никушор Дан реагира внимателно на поканата на президента на Съединени американски щати за присъединение към Съвета за мир, чийто правилник бе подписан по време на Световния стопански конгрес в Давос от 20-ина страни от Близкия изток, Азия, Европа, Латинска Америка и Кавказ. От Европейски Съюз единствено България и Унгария сложиха автограф под самодейността на Тръмп.

„ Това е покана, която ни оказва чест, като главната ѝ цел е стабилизирането на обстановката в Близкия изток. Начинът, по който първичният правилник на този механизъм беше направен, породи някои проблеми. Веднага откакто го получихме, започнахме съвещания и в този момент всички сме навлезли в двустранен и съвещателен развой на договаряния по този правилник, тъй че той да бъде съчетаем с други устави (…). Това е развой, който ще продължи седмици или даже месеци “, съобщи президентът на Румъния Никушор Дан, представен от в. „ Гъндул “.

Премиерът Илие Боложан от Национално-либералната партия съобщи, че Румъния би трябвало да проучва присъединяване си в този съвет взаимно с европейските водачи. Запитан от телевизия Диджи 24 дали Румъния има един милиард $, с цел да стане част от съвета, Боложан отговори: „ Разбира се, Румъния има опция да отпусне за един или различен план един милиард $, само че би трябвало да бъде пресметнато доста добре по какъв начин ще създадем това, тъй като всяка проливам, която отпускаме за един или различен план, би трябвало да може да бъде ясно оправдана от позиция на националния интерес и икономическата обстановка, в която се намираме “.

Социалдемократическата партия и Алианс за обединяване на румънците, които са най-големите партии в румънския парламент надлежно в ръководството и в съпротива, заеха позиции про-Тръмп.

Лидерът на Социалдемократическата партия Сорин Гриндяну разяснява, представен от осведомителния уебсайт Хотнюз: „ Когато главният снабдител на сигурност за твоята страна, в тази ситуация Румъния, ти насочи покана да участваш в Съвет за мир, казваш без запаси „ да “, а разноските в никакъв случай не са прекомерно високи “.

Джордже Симион, водач на най-голямата опозиционна партия Алианс за обединяване на румънците (AUR), заключи позицията на партията си в подкаст на в. „ Гъндул “: „ Партиите, които са в ръководството, следват Урсула фон дер Лайен (председателката на Европейската комисия - бел. ред.) и Макрон (президента на Франция - бел. ред.), ние вървим с Доналд Тръмп, в положително и неприятно (…) “.

Миналата седмица Джордже Симион бе на посещаване в Съединени американски щати, където участва на събитие в „ Тръмп Кенеди Арт Център “ във Вашингтон, на което бе разрязана торта във формата на Гренландия с глазура с американското знаме. Случката провокира остри рецензии към Симион в Румъния, в това число от страна на така наречен суверенисти, към които се числи и той.

Как възприемат самодейността румънците и има ли в Букурещ алтернатива „ Съединени американски щати или Европейски Съюз “?

Социологическо изследване на организация Авангард, извършено през януари, сподели, че румънците нямат еднопосочно мнение по въпроса за участие на страната в Съвета за мир. Четиридесет и четири % са на мнение, че Румъния е трябвало да се причисли към самодейността на Доналд Тръмп, 36 % са на противоположното мнение, а 20 на 100 не дават безапелационен отговор.

Същевременно анкетата сподели, че 62 % от румънците имат доверие на НАТО, 50 % – на Организация на обединените нации и също 50 % - на Европейски Съюз. Само 33 % имат доверие на Европейския парламент, а 32 на 100 – на Европейската комисия, демонстрираха данните от анкетата, представени в румънските медии.

Инициативата на Доналд Тръмп отвори в Румъния и дискусия би трябвало ли да бъде юридически избор сред Европейски Съюз и Съединени американски щати и въобще стои ли пред Букурещ сходна алтернатива.

„ В сферата на сигурността сме подвластни от Съединени американски щати, стопански сме подвластни от Европейски Съюз. Говорейки метафорично, може да се почине и от апетит, а освен при война “, разяснява пред в. „ Адевърул “ политическият анализатор Кристиан Хрицук. „ Бедността и неналичието на средства за развиване могат да доведат до безпорядък в една страна. И, за жалост за нас, Румъния не е в най-хубавата си форма, с цел да устои на стопански разтърсвания в този момент пред лицето на нови стихии “, уточни Хрицук, представен от „ Адевърул “.

Румънският евродепутат и някогашен министър на защитата Василе Дънку от СДП призна в изявление за румънската секция на Радио Франс интернационал (RFI), че Румъния ненапълно се усеща раздрана сред „ две такъми “.

„ От една страна имаме стратегическо партньорство със Съединени американски щати, което ни дава успокоение и възприятие за сигурност, в случай че не и самата сигурност, в Румъния има значими американски бази от логистична и оперативна позиция. От друга страна - имаме участието си в Европейски Съюз, което модернизира нашето общество и ни обезпечава средства, даже за оцеляването на Румъния “, съобщи Василе Дънку пред RFI. Според него Румъния не е длъжна да избира сред Европейски Съюз и Съединени американски щати и съпостави сходен избор със обстановка, при която дете да би трябвало да избира сред майка си и татко си.

Политическият анализатор Кристиан Хрицук означи обаче, че „ в извънредно нестабилната интернационална конюнктура, в която разпоредбите на интернационалното право и зачитането на суверенитета на дребните страни стават жизненоважни, Румъния би трябвало деликатно да пази дипломатическия баланс, който е подсигурил сигурността ѝ през последните десетилетия “.

Философът, държавник и анализатор Каталин Бучимяну уточни в авторска публикация на страниците на „ Адевърул “, че все по-видимото напрежение сред Вашингтон и Брюксел слага пред тестване дипломатическата еквилибристика. Според Бучимяну „ ерозията на обичайния трансатлантически консенсус “, който дълго време е разрешавал на Букурещ да заобикаля сложни стратегически избори, трансформира досегашната формула в румънската външна политика „ и със Съединени американски щати, и с Европейски Съюз “ от комфортна изразителност в евентуално рискова заблуда.

Румъния и концепцията за „ Европа на две скорости “

И до момента в който някои политици в Букурещ са отправили взор към Вашингтон, в Европейски Съюз още веднъж се заприказва за „ Европа на две скорости “ на фона на загуба на инерция в процесите на европейска интеграция в Румъния.

Германският министър на финансите Ларс Клингбайл възроди тази седмица една концепция на Франция отпреди 10 години, предлагайки нов формат, формиран от най-развитите страни на континента - Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия. Според Клингбайл „ времето за Европа на две скорости е настъпило “ поради нуждата от по-бързи и по-ефективни дейности в изискванията на възходяща геополитическа неустановеност, слаб стопански напредък и дълбоки вътрешни разлики в Европейски Съюз, заяви Ройтерс.

В писмото на немския финансов министър до сътрудниците му от шестте страни, с което организация Ройтерс се е срещнала, се съдържа проект от четири точки по какъв начин да се форсира съюзът на финансовите пазари, да се укрепи еврото, да се съгласуват по-добре вложенията в защита и да се обезпечат основни първични материали.

" За Румъния една Европа на две скорости значи преди всичко по-слабо политическо и икономическо въздействие от Брюксел ", счита известната румънска журналистка Сабина Фати. Според нея реализирането на тази самодейност може да докара до по-малко средства, по-малко вложения и да понижи още повече така и така дребната роля, която Букурещ има на масата на договаряния в Брюксел.

„ Румъния бе удовлетворена да влезе в клуба и не е имала искания, евентуално и тъй като, дружно с България – двете най-бедни и най-слабо реформирани страни от някогашния социалистически блок, хвана последния трен към Европейски Съюз “, разяснява Сабина Фати за румънската редакция на Дойче веле.

Тя напомня обаче, че в това време България е изготвила сериозна тактика за присъединението си към еврозоната и макар че през последните четири години страната е минала през 7 кръга парламентарни избори, е съумяла да одобри еврото от тази година.

„ Значи България ще се интегрира по-дълбоко в Европейски Съюз и евентуално ще стане по-значима за Брюксел, в това число от стратегическа позиция “, предвижда Сабина Фати.

Тази седмица, по време на посещаване в Германия, румънският министър председател Илие Боложан призна, че за разлика от България, Румъния към момента не извършва нужните критерии за влизане в еврозоната. Боложан уточни, че една от главните спънки е несъразмерният бюджетен недостиг на страната, който през 2024 година доближи най-високото ниво в Европейски Съюз от 9,3 %.

Премиерът уточни на взаимна конференция с немския си сътрудник Фридрих Мерц, че до момента в който Румъния не реализира бюджетен недостиг под 3 % от Брутният вътрешен продукт, тематиката за приемане на общата европейска валута „ не е на дневен ред “.

Коалиционното държавно управление на Боложан, в което „ тежка “ дума имат и социалдемократите на Сорин Гриндяну, предприе поредност от стопански ограничения, с цел да овладее бюджетния недостиг. Мерките за стягане на коланите, които включват и нараствания на налози и такси, се посрещат с всеобщи митинги от професионални и обществени групи.

И въпреки че съгласно данни на Министерството на финансите Румъния се оправя сполучливо с оздравяването на държавните финанси, завършвайки 2025 година с бюджетен недостиг от 7,65 % от Брутният вътрешен продукт (спрямо цел от 8,4 %, с която държавното управление се ангажира пред Европейската комисия), в ръководещата коалиция напрежението не стихва, а Социалдемократическата партия непрекъснато заплашва с овакантяване.

В румънските медии постоянно се разяснява вероятен съюз сред Социалдемократическата партия (СДП) и Алианса за обединяване на румънците (AUR), които се употребяват сега с най-висока степен на доверие измежду румънците. Опозиционната партия даже изпреварва СДП, която завоюва най-вече гласове на последните избори през 2024 година

Сорин Гриндяну неколкократно отхвърли опцията за съюз с националистите на Джордже Симион, само че наподобява че отношението към Съединени американски щати и по-конкретно към самодейностите на Доналд Тръмп са нещо, по което двете партии имат допирни точки.

Според политическия анализатор Кристиан Хрицук двамата водачи „ си играят с външната политика единствено за персонална полза “, само че философът Каталин Бучимяну обръща внимание на националистическия уклон измежду редица членове на СДП и намерено декларираната националистическа визия на AUR.

„ Двете партии, котирани с близо 58 % от гласовете (AUR – близо 40 % и СДП – 18 на сто), дадоха да се разбере, че са 100-процента съгласни с тръмпистка Америка “, написа Каталин Бучимяну в авторска публикация за в. „ Адевърул “.

„ Америка, която към този момент не им чете лекции за битката с корупцията и върховенството на закона, очевидно се харесва на водачите на тези партии “, показва Каталин Бучимяну и напомня, че от години румънските социалдемократи и националистите от AUR се бунтуват против изискванията, които им слага Западът.

„ Тайната им фантазия е, че под американския чадър Румъния ще получи цялостни гаранции за сигурност против Русия и може би даже ще реализира някои националистически мечти. Например, съюз с Република Молдова, вероятно и с Приднестровието, на фона на разпадането на Украйна. (…) Но тези илюзии подценяват суровата икономическа действителност. Приблизително 72 % от износа на Румъния отива в страни от Европейски Съюз. Всяко спиране на връзките с европейския обединен пазар би довело до срив на румънската стопанска система, унищожавайки всяка теоретична изгода от извънреден американски „ протекторат “, предизвестява Бучимяну в публикацията си за „ Адевърул “.

Румъния, както и други страни по света, ще би трябвало да вземат значими решения, свързани с външната политика и геополитическата си ориентировка.

„ Всичко, което бе издигнато за 70 години, след 1945 година, се разпадна в един мандат на президента Тръмп “, разяснява политическият анализатор Кристиан Хрицук, представен от „ Адевърул “. „ В един неустойчив свят външната политика не може да бъде сведена до алегорични жестове, фотоси или заявления, които имат за цел да оставят краткосрочно положително усещане. Цената може да бъде доста по-висока и да бъде платена от цялата страна “, предизвести анализаторът, визирайки позициите на водачите на двете най-големи партии в Румъния – СДП и АУР (AUR).