Бързи и мръсни – такива са съвременните коалиции
Коалиция стана мръсна дума, обичат да повтарят някои. Не, единствено избрани хора я вършат мръсна, отвръщат други. Всъщност, в случай че съдим по досегашната ни демократична история, всички са склонни да правят мръсотии при коалирането, без значение по какъв начин го разясняват.
Това, което следим около наближаващите избори на 14 ноември, единствено удостоверява подобен извод. Да обърнем внимание на най-актуалната и мечтана коалиция сега – „ Продължаваме промяната ”. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, които навлизат в политиката със скоростта на влака – стрела, омайват гласоподавателите със своята разновидност на похабения девиз на Национална движение „Симеон Втори" „ Почтеност във всичко ”. Много хубаво, но преди да ни убеждават какъв брой честно ще бъде бъдещото им държавно управление, трябваше да проявят политическа честност при избора на партии с чиято регистрация да вземат участие във вота. „ Волт ” и „ Средна европейска класа ” (СЕК) – обединения, чиито водачи станаха пословични през годините с политическа еластичност, надхвърляща опциите дори на индийски йога. и „ Политическо Движение Социалдемократи ”, което от 20 години се мотае по политическата сцена, без да си откри място. А Петков и Василев обещаваха, че няма да се събират с хора, които са били допълнително от една партия. Как ще се изясняват в този момент?
Иначе изцяло явно е за какво двете нови политически звезди избраха да наемат за изборите толкоз неугледни партии. Тандемът Петков – Василев намерено заявяваше, че би трябвало да получи от сътрудниците си цялостен картбланш да взема всички решения – да съставлява обединението, да подрежда кандидатските й листи, да урежда финансирането й. „ Волт ”, СЕК и социалдемократите бързо се съгласиха, несъмнено – като се прикачат към някогашните министри, тези партии се изкачват на националната политическа сцена, нещо другояче немислимо за тях. Пък и могат да се надяват да получат нещичко под масата – я да сложат собствен човек на избираемо място, я да уредят някого на пост след изборите. С огромните политически обединения обаче Петков и Василев не можеха да се надяват на същото. Големите знаят по какъв начин да се борят за ползите си и на ексминистрите щеше да им се наложи да вършат отстъпки, каквито не желаят. Затова си направиха бърза коалицийка, годна да я използват, както им харесва.
Всъщност „ Волт ” и СЕК могат да ни послужат като насочна точка и за други съединени по същия метод съюзи. На първо място, „ Изправи се.БГ! Ние идваме! ” (ИБГНИ), до неотдавна известна с неособено благозвучното „ Изправи се! Мутри вън! ”. Тук се събраха някогашната социалистка Мая Манолова, сега лидер на сдружение; политическото НЛО, известно като „ Отровното трио ”; Татяна Дончева – също рожба на Българска социалистическа партия, а в този момент притежател на „ Движение 21 ”; Мария Капон – в миналото народен представител от ОДС, понастоящем от „ Единна национална партия ”; и Димитър Делчев, наследил Меглена Кунева отпред на „ Движение България на жителите ”.
Ще е нужен истински летопис,
с цел да се опишат криволиците в политиката на изброените лица.
Фактът, че се събраха дружно в подобен деформиран, дясно-ляв, квазиграждански, тотално неидеологизиран съюз, подсказва единствената им цел – да пробият в Народното събрание, възседнали лозунгите за „ митинг и смяна ”. Точно в тази навалица се навърташе и създателят на „ Волт ” Настимир Ананиев, който обаче, с цел да предложи услугите си на Петков и Василев. Това беше показателно за правилата, на които се гради ИБГНИ. Друго доказателство даде – „ Земеделски национален съюз ” на Румен Йончев, прелетял през Българска социалистическа партия и Николай Бареков, с цел да се приземи до Манолова; и „ Движение на непартийните претенденти ” на Минчо Христов, който стартира кариерата си в „ Атака ” и напълно до неотдавна беше народен представител от „ Българска социалистическа партия за България ”. Каква шарена тайфа единствено!
СЕК – другият сътрудник на Петков и Василев, пък напълно до неотдавна се подвизаваше в обединението „ Национално обединяване на десницата ” (НОД). В основата на въпросното обединяване стоеше партията КОД на Петър Москов – преди години известна фигура в градската десница и министър в кабинета „ Борисов 2 ”, който в този момент се пробва да си изкопае ниша в консервативното дясно. Хлабавата, предизборно основана коалиция НОД небрежно се разпадна след отчайващия си резултат на вота на 11 юли. Сега обаче се възроди, с помощта на отзивчивостта на партия „ Републиканци за България ”, водена от някогашния зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, който се разбра с Москов за взаимно явяване на изборите.
Подобни образци могат да изреждат и още, само че няма смисъл.
Проблемът не е толкоз в безконечното прегрупиране на партиите. Колкото и да наподобява неприятно, от време на време това се постанова – когато идеологически близки партии желаят да станат по-силни. Няма нищо укоримо в обединяването на обединения от едно и също партийно семейство. Така могат да реализират по-добри резултати и да разширят опциите си да прокарват обещаните на гласоподавателите политики. Иначе казано, коалирането е напълно естествена част от политическия живот.
Засилващата се наклонност, която обаче през последните години, най-често няма нищо общо с сходни базисни политически правила. А има всичко общо с политическата непоследователност. Какво виждаме в изброените образци? В „ Продължаваме промяната ” – един скоростно съшит съюз под мотото „ ще се коалираме с всеки, стига да не ни се бърка в работата ”, тъй че Петков и Василев да се възползват от рейтинга си, преди се е стопил. В ИБГНИ – една чудовищна навалица от лица и партии с радикално друго политическо минало и идеологически идентичности, който се прикрива зад псевдореволюционни лозунги. В НОД – обединенията на двама залязващи политици, които събират дребното си сили, с цел да извикат дружно пред камерите: „ Вижте, още сме тука! ”
Така не се построява постоянна политическа система. Така не се прави политика. Поне не честна политика.
Това, което следим около наближаващите избори на 14 ноември, единствено удостоверява подобен извод. Да обърнем внимание на най-актуалната и мечтана коалиция сега – „ Продължаваме промяната ”. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, които навлизат в политиката със скоростта на влака – стрела, омайват гласоподавателите със своята разновидност на похабения девиз на Национална движение „Симеон Втори" „ Почтеност във всичко ”. Много хубаво, но преди да ни убеждават какъв брой честно ще бъде бъдещото им държавно управление, трябваше да проявят политическа честност при избора на партии с чиято регистрация да вземат участие във вота. „ Волт ” и „ Средна европейска класа ” (СЕК) – обединения, чиито водачи станаха пословични през годините с политическа еластичност, надхвърляща опциите дори на индийски йога. и „ Политическо Движение Социалдемократи ”, което от 20 години се мотае по политическата сцена, без да си откри място. А Петков и Василев обещаваха, че няма да се събират с хора, които са били допълнително от една партия. Как ще се изясняват в този момент?
Иначе изцяло явно е за какво двете нови политически звезди избраха да наемат за изборите толкоз неугледни партии. Тандемът Петков – Василев намерено заявяваше, че би трябвало да получи от сътрудниците си цялостен картбланш да взема всички решения – да съставлява обединението, да подрежда кандидатските й листи, да урежда финансирането й. „ Волт ”, СЕК и социалдемократите бързо се съгласиха, несъмнено – като се прикачат към някогашните министри, тези партии се изкачват на националната политическа сцена, нещо другояче немислимо за тях. Пък и могат да се надяват да получат нещичко под масата – я да сложат собствен човек на избираемо място, я да уредят някого на пост след изборите. С огромните политически обединения обаче Петков и Василев не можеха да се надяват на същото. Големите знаят по какъв начин да се борят за ползите си и на ексминистрите щеше да им се наложи да вършат отстъпки, каквито не желаят. Затова си направиха бърза коалицийка, годна да я използват, както им харесва.
Всъщност „ Волт ” и СЕК могат да ни послужат като насочна точка и за други съединени по същия метод съюзи. На първо място, „ Изправи се.БГ! Ние идваме! ” (ИБГНИ), до неотдавна известна с неособено благозвучното „ Изправи се! Мутри вън! ”. Тук се събраха някогашната социалистка Мая Манолова, сега лидер на сдружение; политическото НЛО, известно като „ Отровното трио ”; Татяна Дончева – също рожба на Българска социалистическа партия, а в този момент притежател на „ Движение 21 ”; Мария Капон – в миналото народен представител от ОДС, понастоящем от „ Единна национална партия ”; и Димитър Делчев, наследил Меглена Кунева отпред на „ Движение България на жителите ”.
Ще е нужен истински летопис,
с цел да се опишат криволиците в политиката на изброените лица.
Фактът, че се събраха дружно в подобен деформиран, дясно-ляв, квазиграждански, тотално неидеологизиран съюз, подсказва единствената им цел – да пробият в Народното събрание, възседнали лозунгите за „ митинг и смяна ”. Точно в тази навалица се навърташе и създателят на „ Волт ” Настимир Ананиев, който обаче, с цел да предложи услугите си на Петков и Василев. Това беше показателно за правилата, на които се гради ИБГНИ. Друго доказателство даде – „ Земеделски национален съюз ” на Румен Йончев, прелетял през Българска социалистическа партия и Николай Бареков, с цел да се приземи до Манолова; и „ Движение на непартийните претенденти ” на Минчо Христов, който стартира кариерата си в „ Атака ” и напълно до неотдавна беше народен представител от „ Българска социалистическа партия за България ”. Каква шарена тайфа единствено!
СЕК – другият сътрудник на Петков и Василев, пък напълно до неотдавна се подвизаваше в обединението „ Национално обединяване на десницата ” (НОД). В основата на въпросното обединяване стоеше партията КОД на Петър Москов – преди години известна фигура в градската десница и министър в кабинета „ Борисов 2 ”, който в този момент се пробва да си изкопае ниша в консервативното дясно. Хлабавата, предизборно основана коалиция НОД небрежно се разпадна след отчайващия си резултат на вота на 11 юли. Сега обаче се възроди, с помощта на отзивчивостта на партия „ Републиканци за България ”, водена от някогашния зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов, който се разбра с Москов за взаимно явяване на изборите.
Подобни образци могат да изреждат и още, само че няма смисъл.
Проблемът не е толкоз в безконечното прегрупиране на партиите. Колкото и да наподобява неприятно, от време на време това се постанова – когато идеологически близки партии желаят да станат по-силни. Няма нищо укоримо в обединяването на обединения от едно и също партийно семейство. Така могат да реализират по-добри резултати и да разширят опциите си да прокарват обещаните на гласоподавателите политики. Иначе казано, коалирането е напълно естествена част от политическия живот.
Засилващата се наклонност, която обаче през последните години, най-често няма нищо общо с сходни базисни политически правила. А има всичко общо с политическата непоследователност. Какво виждаме в изброените образци? В „ Продължаваме промяната ” – един скоростно съшит съюз под мотото „ ще се коалираме с всеки, стига да не ни се бърка в работата ”, тъй че Петков и Василев да се възползват от рейтинга си, преди се е стопил. В ИБГНИ – една чудовищна навалица от лица и партии с радикално друго политическо минало и идеологически идентичности, който се прикрива зад псевдореволюционни лозунги. В НОД – обединенията на двама залязващи политици, които събират дребното си сили, с цел да извикат дружно пред камерите: „ Вижте, още сме тука! ”
Така не се построява постоянна политическа система. Така не се прави политика. Поне не честна политика.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ