Мъдростта на Уаби саби
Книгата „ Уаби саби ” ни учи по какъв начин да живеем в задоволство и мир със себе си. Авторката Бет Кемптън е японовед и кариерен съветник. Тя ни вкарва в японската духовна идея Уаби саби, която ни оказва помощ да открием хубостта в несъвършенството и да се приемем такива, каквито сме. Подтиква ни да прегърнем даровете на простичкия, спокоен и натурален живот, като ни демонстрира по какъв начин да реализираме равновесие измежду хаоса. Представяме ви фрагменти от книгата й „ Уаби Саби ” на издателство „ Skyprint ”, а първите 30 от вас, които се абонират за печатното Списание 8 в интервала 8 август – 7 септември, ще получат книгата като подарък.
Формулирането на ясно определение за уаби саби е комплицирана задача. То е малко като любовта – мога да ви кажа какво мисля, че е, и по какъв начин я усещам, само че едвам когато сами я изпитате, ще я разберете същински. Истината е, че множеството хора в никакъв случай не са се опитвали да формулират тази концепция, а и не считат за належащо. Те са израсли с нея. Това е умеенето да се ориентират в света и да ценят хубостта. То им е вродено.
Уаби саби е интуитивна реакция към хубостта, отразяваща същинската природа на живота. Уаби саби е да приемаш и оценяваш мимолетната, несъвършена и непълна същина на всичко. Уаби саби е да прегърнеш даровете на простичкия, спокоен и натурален живот. Уаби саби е положение на сърцето. То е надълбоко вдишване на мирис и постепенно издишване. То е възприятието в мигове на същинска благодарност – съвършен миг в един посредствен свят. Можем да го развием, в случай че сме подготвени да виждаме детайлите и да култивираме приятност. И го изпитваме, когато живеем най-автентичните, най-вдъхновяващите версии на живота си. За да го постигнеш, би трябвало да преживяваш света, да се чувстваш част от него, а не като го наблюдаваш в профил. Да се откажеш от комплицираните тактики и освободиш чувствителността си. Да поспреш, с цел да се огледаш. Принципите, залегнали в основата на уаби саби, могат да ни научат по какъв начин да спрем да преследваме съвършенството и да се приемем такива, каквито сме. Те ни учат по какъв начин да избягаме от хаоса и устрема към материалното в актуалния живот, с цел да можем да се задоволяваме с по-малко. Напомнят ни да търсим хубостта в всекидневието, да си върнем способността да се трогваме от нея и да бъдем признателни за самия живот.
Тайната на уаби саби е в това давиждаш света не с логиката на мозъка, а с чувствителността на сърцето.
* * *
Житейските уроци, на които ни учи уаби саби и които ще разгледаме в тази книга, се коренят в следните хрумвания: Светът наподобява по напълно друг метод, когато се научиш да го виждаш и преживяваш със сърцето. Всичко, в това число самият живот, е непостоянно, ненапълно и несъвършено. Затова съвършенството е непостижимо, а несъвършенството е естественото положение на всичко, в това число на нас самите. В простотата се крие велика хубост, благосъстояние и разтуха. Въпреки това уаби саби не е панацея. То е увещание за това, че тишината, простотата и хубостта могат да ни оказват помощ да се потопим изцяло в мига, и това е урокът за всички нас.* * *Пространството, което обитаваме, въздейства на метода, по който живеем, и на възприятията, с които прекосяваме през всекидневието.
Красотата на „ одухотворената елементарност “ се състои в това, че с нейна помощ може да превърнем всяко жилище – без значение от размера или средствата – в прелестно място за обитаване. Това идва като огромно облекчение за тези от нас, които ахкат по списания за вътрешен дизайн и се изтезават от опасението, че домът им в никакъв случай няма да наподобява по този начин. Уаби саби ни припомня, че това не е належащо. Домът е, с цел да живеете в него, а живеенето не е изключително подредено занятие. Добрата вест е, че хаосът на действителния живот, леко преправен, може да предложи доста неща. Повечето от нас към този момент разполагат с уютно пространство. С малко време и усърдие вашият дом може да се трансформира в леговище, отразяващо това, което в действителност е значимо за вас.
Не е нужно да чакате идеалния миг – когато имате пари за ремонт, когато децата изоставен дома или когато най-накрая имате време да подредите всички чекмеджета и шкафове. Можете да започнете още през днешния ден, още тук. Това не е набор от правила; това е набор от хрумвания и въпроси, които би трябвало да имате поради, с цел да го извършите по своя метод.
Много от нас имат домове, цялостни с непотребни движимости, макар че това не ни харесва. Купуваме неща, когато не ни трябват. Казваме си, че най-накрая би трябвало да сложим всичко в ред, само че вместо да го създадем, включваме тв приемника. В дългогодишната си работа с хора, които се пробват да създадат фундаментални променив живота си, освобождението от непотребните неща постоянно е било значима част от пътя към тази цел. Веднага щом стартират да се освобождават от повече и повече неща, те виждат какъв брой елементарно се отърсват от отрицателните мисловни модели, възприятието за непълнота, робуването на работата, привързаността към предишното и устрема към живот, нямащ връзка с това, което в реалност желаят или което същински ценят. Това е мястото, където уаби саби действително може да помогне.
Когато осъзнаете, че сте напълно посредствен човек, няма да имате потребност от толкоз доста „ неща “, които да повдигат самочувствието ви. В последна сметка, одухотворената елементарност в дома ви работи за вас и преживяванията, които желаете да създадете за себе си, за фамилията и приятелите си. Тя ще ви помогне да станете това, което обичате, и да си отворите пространство за същинско ентусиазъм. Тя е това, което ви притегля. Тя е качество, дълбочина и избор. Тя ви оказва помощ да престанете да се осъждате и да се концентрирайте върху това, което можете да постигнете с това, което към този момент имате.
Домът, въодушевен от уаби саби, е умерено място, което приветства госта и сгрява фамилния живот. Той е място за скъпите неща, които носят обич и провокират мемоари, а не просто за нови неща, купени по волност. Няма вярно или неправилно. Ще създадете скромен жанр, изпълнен в напълно посредствен тип. По-късно в тази глава ще ви дам няколко съвета по какъв начин да се освободите от непотребните движимости и одухотворено да опростите жилището си в жанр уаби саби.
* * *
Нека да забележим какво можем да научим за неуспеха, когато подхождаме към него със светогледа на уаби саби: Не е належащо да харесваме неуспеха, с цел да се учим от него. Провалът укрепва нашата резистентност и ни оказва помощ да се развиваме по други способи. И когато спрем да се опитваме да бъдем безупречни, може би даже няма да гледаме на „ неуспеха “ като на „ неуспех “. Чувството за неуспех няма да продължава постоянно. Нищо не трае постоянно. Всеки ден е опция за ново начало. Всичко се трансформира. Може би това е моментът да спрете, да се обърнете и да се заемете с нещо друго.
* * *Конкуренцията не е неприятно нещо. Тя ни стимулира да одобряваме провокации и да усъвършенстваме уменията си. Проблемът идва, когато се опитваме да реализираме съвършенство в свят, където прекалено много неща не зависят от нас. Рискът от неуспех зависи от размера на сцената, на която желаеме да играем. Всеки може да успее във всичко, в случай че сцената е задоволително дребна. Възможността за развиване е в разширението на тази сцена и това неизбежно значи, че ще има моменти, когато губим. Но в случай че през цялото време осъзнаем какво е това – опция да излезем от нашата зона на комфорт и да отворим сърцата си за още по-голям опит – тогава то е подарък. Когато пробваме шанса си на по-голяма сцена и не ни потръгне, това не е неуспех, а миг на развиване.
Формулирането на ясно определение за уаби саби е комплицирана задача. То е малко като любовта – мога да ви кажа какво мисля, че е, и по какъв начин я усещам, само че едвам когато сами я изпитате, ще я разберете същински. Истината е, че множеството хора в никакъв случай не са се опитвали да формулират тази концепция, а и не считат за належащо. Те са израсли с нея. Това е умеенето да се ориентират в света и да ценят хубостта. То им е вродено.
Уаби саби е интуитивна реакция към хубостта, отразяваща същинската природа на живота. Уаби саби е да приемаш и оценяваш мимолетната, несъвършена и непълна същина на всичко. Уаби саби е да прегърнеш даровете на простичкия, спокоен и натурален живот. Уаби саби е положение на сърцето. То е надълбоко вдишване на мирис и постепенно издишване. То е възприятието в мигове на същинска благодарност – съвършен миг в един посредствен свят. Можем да го развием, в случай че сме подготвени да виждаме детайлите и да култивираме приятност. И го изпитваме, когато живеем най-автентичните, най-вдъхновяващите версии на живота си. За да го постигнеш, би трябвало да преживяваш света, да се чувстваш част от него, а не като го наблюдаваш в профил. Да се откажеш от комплицираните тактики и освободиш чувствителността си. Да поспреш, с цел да се огледаш. Принципите, залегнали в основата на уаби саби, могат да ни научат по какъв начин да спрем да преследваме съвършенството и да се приемем такива, каквито сме. Те ни учат по какъв начин да избягаме от хаоса и устрема към материалното в актуалния живот, с цел да можем да се задоволяваме с по-малко. Напомнят ни да търсим хубостта в всекидневието, да си върнем способността да се трогваме от нея и да бъдем признателни за самия живот.
Тайната на уаби саби е в това давиждаш света не с логиката на мозъка, а с чувствителността на сърцето.
* * *
Житейските уроци, на които ни учи уаби саби и които ще разгледаме в тази книга, се коренят в следните хрумвания: Светът наподобява по напълно друг метод, когато се научиш да го виждаш и преживяваш със сърцето. Всичко, в това число самият живот, е непостоянно, ненапълно и несъвършено. Затова съвършенството е непостижимо, а несъвършенството е естественото положение на всичко, в това число на нас самите. В простотата се крие велика хубост, благосъстояние и разтуха. Въпреки това уаби саби не е панацея. То е увещание за това, че тишината, простотата и хубостта могат да ни оказват помощ да се потопим изцяло в мига, и това е урокът за всички нас.* * *Пространството, което обитаваме, въздейства на метода, по който живеем, и на възприятията, с които прекосяваме през всекидневието.
Красотата на „ одухотворената елементарност “ се състои в това, че с нейна помощ може да превърнем всяко жилище – без значение от размера или средствата – в прелестно място за обитаване. Това идва като огромно облекчение за тези от нас, които ахкат по списания за вътрешен дизайн и се изтезават от опасението, че домът им в никакъв случай няма да наподобява по този начин. Уаби саби ни припомня, че това не е належащо. Домът е, с цел да живеете в него, а живеенето не е изключително подредено занятие. Добрата вест е, че хаосът на действителния живот, леко преправен, може да предложи доста неща. Повечето от нас към този момент разполагат с уютно пространство. С малко време и усърдие вашият дом може да се трансформира в леговище, отразяващо това, което в действителност е значимо за вас.
Не е нужно да чакате идеалния миг – когато имате пари за ремонт, когато децата изоставен дома или когато най-накрая имате време да подредите всички чекмеджета и шкафове. Можете да започнете още през днешния ден, още тук. Това не е набор от правила; това е набор от хрумвания и въпроси, които би трябвало да имате поради, с цел да го извършите по своя метод.
Много от нас имат домове, цялостни с непотребни движимости, макар че това не ни харесва. Купуваме неща, когато не ни трябват. Казваме си, че най-накрая би трябвало да сложим всичко в ред, само че вместо да го създадем, включваме тв приемника. В дългогодишната си работа с хора, които се пробват да създадат фундаментални променив живота си, освобождението от непотребните неща постоянно е било значима част от пътя към тази цел. Веднага щом стартират да се освобождават от повече и повече неща, те виждат какъв брой елементарно се отърсват от отрицателните мисловни модели, възприятието за непълнота, робуването на работата, привързаността към предишното и устрема към живот, нямащ връзка с това, което в реалност желаят или което същински ценят. Това е мястото, където уаби саби действително може да помогне.
Когато осъзнаете, че сте напълно посредствен човек, няма да имате потребност от толкоз доста „ неща “, които да повдигат самочувствието ви. В последна сметка, одухотворената елементарност в дома ви работи за вас и преживяванията, които желаете да създадете за себе си, за фамилията и приятелите си. Тя ще ви помогне да станете това, което обичате, и да си отворите пространство за същинско ентусиазъм. Тя е това, което ви притегля. Тя е качество, дълбочина и избор. Тя ви оказва помощ да престанете да се осъждате и да се концентрирайте върху това, което можете да постигнете с това, което към този момент имате.
Домът, въодушевен от уаби саби, е умерено място, което приветства госта и сгрява фамилния живот. Той е място за скъпите неща, които носят обич и провокират мемоари, а не просто за нови неща, купени по волност. Няма вярно или неправилно. Ще създадете скромен жанр, изпълнен в напълно посредствен тип. По-късно в тази глава ще ви дам няколко съвета по какъв начин да се освободите от непотребните движимости и одухотворено да опростите жилището си в жанр уаби саби.
* * *
Нека да забележим какво можем да научим за неуспеха, когато подхождаме към него със светогледа на уаби саби: Не е належащо да харесваме неуспеха, с цел да се учим от него. Провалът укрепва нашата резистентност и ни оказва помощ да се развиваме по други способи. И когато спрем да се опитваме да бъдем безупречни, може би даже няма да гледаме на „ неуспеха “ като на „ неуспех “. Чувството за неуспех няма да продължава постоянно. Нищо не трае постоянно. Всеки ден е опция за ново начало. Всичко се трансформира. Може би това е моментът да спрете, да се обърнете и да се заемете с нещо друго.
* * *Конкуренцията не е неприятно нещо. Тя ни стимулира да одобряваме провокации и да усъвършенстваме уменията си. Проблемът идва, когато се опитваме да реализираме съвършенство в свят, където прекалено много неща не зависят от нас. Рискът от неуспех зависи от размера на сцената, на която желаеме да играем. Всеки може да успее във всичко, в случай че сцената е задоволително дребна. Възможността за развиване е в разширението на тази сцена и това неизбежно значи, че ще има моменти, когато губим. Но в случай че през цялото време осъзнаем какво е това – опция да излезем от нашата зона на комфорт и да отворим сърцата си за още по-голям опит – тогава то е подарък. Когато пробваме шанса си на по-голяма сцена и не ни потръгне, това не е неуспех, а миг на развиване.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ