Книгата Отвъд PR-а е моето изпълнено обещание към баща миНачалниците

Книгата " Отвъд PR-а " е моето изпълнено заричане към татко ми Началниците в Българска национална телевизия не ми позволиха да излъча изявление с княгиня Мария-Луиза Разказвам за какво първото прессъобщение  за Национална движение „Симеон Втори" бе писано зад Океана Аз съм твърдо за мажоритарни избори Той бе поръчител, че страната ще се оправи с условията за участие Европейски Съюз, споделя Цветелина Узунова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Дългогодишният прессекретар на цар Симеон II Цветелина Узунова издаде своята първа книга " Отвъд PR-а " (изд. " Труд " ). В нея тя споделя забавни случки от работата си с царя в мандата му като министър-председател, както и по-късно. Медии, политика, история, дипломация са тематики, които се преплитат в един вълнуващ роман от първо лице.Цветелина Узунова е ефирен публицист и специалист по PR и обществена дипломация. Работила е повече от 10 години като водеща на " По света и у нас " в Българска национална телевизия. След  това става шеф на Правителствената осведомителна работа. От 2006 година има своя компания за PR. Тя е издирван съветник както от представители на бизнеса, по този начин и от политици. Книгата й излезе във връзка 20 година от завръщането на цар Симеон II в България и е по книжарниците в цялата страна. Това е първата книга у нас, писана от прессекретар на министър председател.

- Г-жо Узунова, по какъв начин се роди концепцията за тази книга?
- Когато през 2001 година започнах  да работя с цар Симеон II и като виждах какъв брой необикновен човек е, започнах да групирам списък, да си вардя мемоари. Чрез него пред мен се отвори един нов свят - на международни водачи, европейска аристокрация, значими фигури от всички континенти, само че и на незнайни обстоятелства за Третото българско царство и царското семейство, които през тоталитаризма съзнателно са били манипулирани или скрити. Баща ми доста настояваше един ден да напиша за всичко това. Всъщност книгата ми е изпълнено заричане пред него. За жал, той си отиде преди осем години, само че съм сигурна, че знае и  е удовлетворен. От друга страна, моите близки другари от дълго време упорстват да го направя. Аз все отлагах. Но не щеш ли пристигна моментът. Подтикна ме и журналистическият ентусиазъм за писане, и желанието да споделя забавни моменти от годините, в които бях в екипа на царя, да разясня правилата в нашата толкоз значима специалност. Да работиш с същински благородник, с цар, е неповторим житейски късмет.
- Какви са първите мнения?
- Оценките са невероятни и това доста ме радва. Всеки ден получавам мнения от читатели. Един от първите, който доста ме развълнува, беше, че с тази книга връщам усета към класата в ръководството на България. И в действителност. Ще прочетете доста обстоятелства, случки, фрагменти от публикации, които приказват тъкмо за това. Особено на фона на ниското равнище на политиката у нас сега, тези фрагменти в книгата ми вършат най-силно усещане на хората. На други им е любопитно да научат повече за царя и царското семейство. На сътрудниците от пиар гилдията пък им е забавно да схванат по какъв начин сме работили във връзка с царския и държавен пиар и протокол. Даже споделят, че е напряко учебник по държавен пиар. Доволна съм, че всеки намира нещо свое, нещо, което го допира. Книгата не е единствено за царя, за обществените връзки. Тя е за класата в политиката. Това, което през днешния ден толкоз липсва.
- Издайте някои любопитни случки, които сте описала.
- Давам образци по какъв начин европейските и международни водачи се отнасяха към царя, по какъв начин го посрещаха. Как с помощта на него престижът на България в Европа се промени и то за положително. Показателна е една аудиенция в Копенхаген, където премиерът-домакин се обърна към него и като цар, и като министър-председател. Незабравима за мен е конференцията в Брюксел, на която царят отговаряше на всеки език, на който му задаваха въпрос. И това изуми всички присъстващи. България стоеше по различен метод в техните очи след този неповторим брифинг. Разкривам и невероятната загадка на знамето на моята гимназия, защитавана повече от 70 години. Спомням си и за подготовката към сватбата на княгиня Калина. Има доста забавни глави. Публикувам и единственото изявление със сестрата на царя - княгиня Мария-Луиза, в дома й в Съединени американски щати. Друг български публицист не е снимал там. Когато го донесох през 1994 година, телевизионните началници в Българска национална телевизия не ми позволиха да го излъча. Разказвам и за първото прессъобщение на Национална движение „Симеон Втори", когато съдът отхвърляше да записва партията за изборите през юни 2001 година и трябваше да се заяви на българите какво се случва. Ще разберете и за какво е писано зад океана, не тук. За неговото незабавно разпространяване оказа помощ Владимир Танев, тогава публицист в Дарик Радио. Отделям особено внимание на подмолната машина за операции, която използваше всевъзможни канали и механизми, с цел да дискредитира царя. Но дано не разгадавам всичко.
- Защо царят остана неразбираем?
- Не мисля, че е тъкмо по този начин. Интелигентните хора добре виждаха напъните му, високото му равнище. И до през днешния ден оценяват  обективно персоналния му принос за връщането на България в европейското семейство. Без царя като министър председател, евентуално щяхме да влезем в Европейски Съюз след 2009 година или 2013 година Днес даже не можем да си го помислим. Той беше поръчител, че страната ще се оправи с условията за участие, въпреки и недобре готова. Даже си мисля, че в случай че той беше станал президент през есента на 2001 година, щяхме да сме членки още в първата вълна по разширението, дружно с Чехия, Унгария и Полша. А не по-късно с Румъния. Но тогава Конституционният съд одобри решение, съгласно което претендентите за президент трябваше да са живели 5 години в България. За целия народ беше ясно, че тогавашните ръководещи от ОДС го направиха, с цел да попречат на Симеон II да заеме този пост. Но хората желаеха да гласоподават за него. Имаше мощна вълна на смяна. Затова той сътвори Национална движение „Симеон Втори". Интересни исторически времена бяха.Днес от ден на ден хора виждат голямата разлика сред неговата класа в ръководството и всичко, което последва. Не го схванаха тези, които елементарно се оставяха да бъдат манипулирани от подправени вести и внушения. Също и тези, които изпитваха комплекси от него като политици.
- Царят даде късмет на младежи. Сега още веднъж се приказва за промяна на поколенията в политиката. Как гледате на това?
- Във всичко би трябвало да има последователност. Едно от значимите послания на царя като министър председател беше хората в държавната администрация да се назначават по отношение на качествата им, а не по партийна принадлежност, както постоянно се е предписание у нас. Това беше тотално нов метод.Младите експерти би трябвало да имат късмет да вземат участие в ръководството, само че не започвайки от нулата. Опитните чиновници не трябва да бъдат уволнявани с всяко ново държавно управление.  Така до средата няма да стигнем. От друга страна обаче, би трябвало да си дадем сметка, че има политици, които с години стоят в Народното събрание, да вземем за пример, и хората даже не знаят имената им, камо ли какво са създали за народа и България. Аз съм твърдо за мажоритарни избори. Крайно време е да се постави точка на анонимните претенденти. Също считам, че в ръководството би трябвало да влизат хора с потвърден опит, достижения, престиж от работата им преди политиката. Не е добре да се учат в придвижване и да се упражняват върху ориста на милиони българи. Представете си, че човек не е управлявал нито компания, нито екип, не е отговарял за огромни бюджети и внезапно му връчвате милиони от парите на данъкоплатците, слагате го шеф на стотици държавни чиновници... Той, естествено, няма да има компетенциите да се оправи. И по тази причина непрекъснато виждаме посредствени резултати. Защото има " назначени водачи " с какви ли не подмолни зависимости или хора, които нямат никакъв управнически опит. Хората избират някого с огромни очаквания, след това се разочароват, избират нов " избавител ", отново се разочароват... И смяна няма. Това е една нездравословна политическа центрофуга, в която страната се върти към този момент 30 години. В политиката и в ръководството би трябвало да влизат честни, съумели хора, визионери, които към този момент са се потвърдили, постигнали са персоналното си благоденствие. И по тази причина са достигнали до това мислене, което ги стимулира да работят за обществото. Не знам за какво нашият народ избра да научи всички тези уроци по най-трудния метод. Вероятно ще минат още няколко вота, до момента в който полезностите и подобаващите хора си дойдат по местата. Вярвам, че този миг е близо.