Почти всеки втори българин си е купил книга през последната година
Книгата остава най-популярният и наличен допир на българина с изкуство и съвсем всеки втори си е купил книга през последната година. Това демонстрират данните от национално представително прочуване на " Алфа Рисърч " за 2018-а. За проучвания интервал 66% са прочели книга, което е растеж от 6 на 100 по отношение на 2014 година, а 46% са си купили книга, което е повишаване с от 9% по отношение на 2014 година
От другите измерения на културата като театралните изкуства най-голям е бил ползата към концертите – с фолклорна, рок, естрадна и известна музика, които са били посетени от 47%, или с към 7 на 100 повече от преди четири години.
Едва 17% са ходили на опера или балет Всеки трети българин се е насладил на театрална режисура, а всеки четвърти декларира, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са избрали оперно и балетното изкуство или класическата музика.
Увеличаващата се подвижност на българите, растежът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното завещание водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през миналата година галерия, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са следили, а сами са се присъединили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални или други сформира.
В териториален проект обаче съществува ясно изразена асиметрия на опциите за културен живот. 29% от интервюираните декларират, че са доста удовлетворени от културните действия в тяхното обитаемо място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но в случай че в огромните градове сред 45% и 55% показват мощна задоволеност от опциите за допир с културата, то съгласно близо 40% от живеещите в дребните обитаеми места такива действия въобще липсват.
За българина науката е напредък
Изследването преглежда и тематиката за науката. За 52% от българите днешната им визия за нея най-добре се разказва от думата " напредък ". Подобно е отношението и на още 21%, които избират сантименталното определение " слънце " от химна на Ст. Михайловски " Върви народе възродени ".
За едвам 9 на 100 научните открития са на първо място " риск ". Непредвидимите последици от изследователската активност обаче помрачават в по-малка степен облика на науката в България, в сравнение с опасността от " безпаричие ". 18% свързват науката с неналичието на задоволително средства за хората, които й се посвещават.
От другите измерения на културата като театралните изкуства най-голям е бил ползата към концертите – с фолклорна, рок, естрадна и известна музика, които са били посетени от 47%, или с към 7 на 100 повече от преди четири години.
Едва 17% са ходили на опера или балет Всеки трети българин се е насладил на театрална режисура, а всеки четвърти декларира, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са избрали оперно и балетното изкуство или класическата музика.
Увеличаващата се подвижност на българите, растежът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното завещание водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през миналата година галерия, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са следили, а сами са се присъединили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални или други сформира.
В териториален проект обаче съществува ясно изразена асиметрия на опциите за културен живот. 29% от интервюираните декларират, че са доста удовлетворени от културните действия в тяхното обитаемо място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но в случай че в огромните градове сред 45% и 55% показват мощна задоволеност от опциите за допир с културата, то съгласно близо 40% от живеещите в дребните обитаеми места такива действия въобще липсват.
За българина науката е напредък
Изследването преглежда и тематиката за науката. За 52% от българите днешната им визия за нея най-добре се разказва от думата " напредък ". Подобно е отношението и на още 21%, които избират сантименталното определение " слънце " от химна на Ст. Михайловски " Върви народе възродени ".
За едвам 9 на 100 научните открития са на първо място " риск ". Непредвидимите последици от изследователската активност обаче помрачават в по-малка степен облика на науката в България, в сравнение с опасността от " безпаричие ". 18% свързват науката с неналичието на задоволително средства за хората, които й се посвещават.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ