Книгата на Уилям Макнийл Възходът на Запада“ е едно от

Книгата на Уилям Макнийл " Възходът на Запада “ е едно от най-важните исторически проучвания на развиването на човешката цивилизация. Неслучайно е отличена с Националната премия за историческо проучване през 1964 година, тъй като има  амбициозен хронологически обсег и научна точност.

Авторът показва международната история като единно цяло – в духа на концепцията за взаимопроникването на културите, създадена от американските антрополози през 30-те години на XX век. В частност " Възходът на Запада “ се опира на разбирането, че главният фактор, който води до исторически значими обществени промени, е контактът с представители на непознати култури, които имат нови и непознати до този миг познания и умения. 

Центровете на високата просвета (т.е. цивилизациите) провокират паника и комплициране у своите привлекателни нововъведения. Изключително значим е контактът с непознати култури, тъй като това е главен мотор за обществените промени. Взаимодействията сред обособените цивилизации дефинират посоката на историческото развиване. Макнийл потвърждава безапелационно своята доктрина с експресивно изложение на основни моменти от международната история.

В първата част на том 1 се преглеждат разпространяването на неолитното земеделие и селищния живот в Стария свят и подемът на цивилизациите в долините на Тигър и Ефрат, Нил и Инд. Отделено е внимание на  високите достижения на месопотамската цивилизация, появяването на космополитна международна система в интервала 1700–500 година прочие Хр., както и развиването на зороастризма и юдаизма. Вълната от безчовечен нашествия, трансформирала картата на Близкия изток и послужила като насочна точка за развиването на цивилизациите в Индия, Гърция и Китай след 1500 година прочие Хр., също намира място в проучването.

Втората част на книгата е разбор на епохата на културно равновесие в Евразия: стадиите на културен подем на средиземноморския елинизъм, Индия и реинтегрирания от исляма Близък изток. Настъплението на елинизма към източната цивилизация и въздействието на космополитната Римска империя допълват разбора. Затварянето на евразийската ойкумена, забележителният културен подем на Индия в интервала 200–600 година и въздействието ѝ в Югоизточна Азия и Китай, както и нахлуването на номадски орди в Римската империя и Северен Китай, са неизменима част от наличието. Трансформацията на публичната организация и културата под натиска на варварските набези, както и измененията в пограничните региони на цивилизования свят допълват обзора за културното равновесие.

*Уилям Харди Макнийл (1917–2016) е американски историк и създател, прочут с теорията си, че контактът и взаимоотношението сред цивилизациите са движещата мощ на човешката история, за пръв път постулирана във " Възходът на Запада “ (1963). Той е почетен професор по история на Чикагския университет, където преподава от 1947-а до пенсионирането си през 1987 година

Макнийл придобива бакалавърска степен по изкуствата през 1938 година в Чикагския университет, където е редактор на студентския вестник и е въодушевен от антрополога Робърт Редфийлд. Получава магистърска степен по изкуствата през 1939 година (също в Чикагския университет) и написва дисертацията си за Тукидид и Херодот. Заминава в университета " Корнел “ при Карл Л. Бекер, с цел да работи за докторска степен по история, само че през 1941 година е свикан в армията на Съединени американски щати и служи във Втората международна война. След края ѝ се връща в „ Корнел “ и през 1947 година пази докторска дисертация.

През 1947 година Макнийл стартира да преподава в Чикагския университет, където остава през цялата си преподавателска кариера. Става професор през 1957 година и управлява катедрата по история от 1961 до 1967 година, утвърждавайки интернационалната ѝ известност.

През 1988 година е гост-професор в колежа " Уилямс “, Масачусетс, където води семинар на тематика „ Възходът на Запада “, като декларира, че преподаването „ е най-прекрасният метод да научите нещата “. Според Джон У. Бойър, някогашен негов студент и декан на Чикагския университет, Макнийл е бил " един от най-важните историци, преподавали в Чикагския университет през ХХ век “. Той се отдръпва от преподавателската активност през 1987 година и се реалокира в Колбрук, Кънектикът. Най-известният труд на Макнийл е " Възходът на Запада: история на човешкото общество “, оповестен през 1963 година, относително рано в кариерата му. За него през 1964 година създателят е почетен с Националната премия на Съединени американски щати за исторически и биографични книги.
Снимки – Уикипедия и изд. Изток-Запад По обявата работи: Наталия Маева