Книгата на Мелиса Оудън Ти ме носиш или мемоарите на

Книгата на Мелиса Оудън „ Ти ме носиш или записките на една щерка “ споделя за огромната мощ на прошката, на примирението. Историята, която е в основата на биографичния разказ, е шокираща поради чудовищното отчуждение на роднините и огромната обич на инцидентни очевидци.

Живот без раждане

Свикнали сме с обстоятелството, че животът на всеки човек стартира от раждането му. Оказва се, че това не постоянно се случва. Мелиса Оудън се ражда вследствие на аборт. 19-годишна студентка приключва бременността си на 31-та седмица по гледище на личната си майка-медицинска сестра. Тя напуща болничното заведение в Айова на 29 август 1977 година, без да поглежда обратно, вярвайки, че там оставя мъртво дете.

Като предписание, физиологичният аборт в късна бременност води до раждането на мъртво дете. По предписание лекарите изпращат дребното тяло за медицински боклуци. Този път операцията била несполучлива. Детето оживяло. То било момиче, което тежало малко повече от кг. Заплетена в епруветки, тя лежала в съвършено поделение за грижа за новородени в цялостно усамотение. Никой не се тормозил за нейното положение. Почти никой.

По подигравка на ориста сестрата, която била майка на същата тази 19-годишна студентка, била дежурна в тази промяна. Именно тя упорствала за преустановяване на нежеланата бременност. От нейно име детето е изпратено за медицински боклуци, тъй че нежният живот да бъде пресечен, преди да стартира. Случва се по този начин, че Мелиса дължи живота си не на майка си, а на дружелюбна здравна жена. Друга здравна сестра на име Мери чува бебето да стене и включва алармата.

Борба за живот

Случаят с Мелиса Оудън е свръхестествен с сполучливия си излаз. Педиатрите в градската болница в Айова Сиукс не са очаквали недоносено бебе да оцелее. Бебето страдало от конвулсии, проблеми с дишането и жълтеница. Най-благоприятната прогноза обещавала закъснение в развиването, проблеми със слуха и зрението. Но момичето живеело все пак. Всеки ден тя ставала все по-силна.

Три седмици по-късно Мелиса е преместена в друга болница. Оказва се, че детето даже няма облекла. Грижовните медицински сестри купили бебешки дрешки, дали на детето името Кейти Роуз. Бебето посочило невероятна воля за живот и съумява да се възвърне съвсем изцяло до три-месечна възраст. Тя към момента леко изоставала в развиването си, когато била осиновена от Рон и Линда Оудън. По това време двойката отглеждала момиче, на има Тами в продължение на четири години, също осиновено в ранна детска възраст.

Приятелски връзки

Тези родители обхванали с внимание момичето. До петгодишна възраст Мелиса била безусловно здрава. Рон и Линда поддържали връзка с грижовната сестра Мери, която в реалност избавя момичето след аборта. По-късно Мелиса стартира да се сприятелява с здравната сестра. Тази връзка продължава повече от десетилетие и означавала доста и за двете. Всъщност, още през 1977 година точно Мери се грижела за недоносеното бебе.

Родителите в никакъв случай не крият обстоятелството за осиновяването от децата си. Поради дребната разлика във възрастта, девойките се чувствали като същински сестри. Понякога сред тях избухвали детски разногласия. В един от тези моменти Мелиса научила чудовищните условия на своето раждане. За 14-годишен младеж израза „ Вашите родители не те желаеха “ е равностоен на детонация на атомна бомба. Целият свят се срутва в един момент.

Труден младеж

Не би трябвало да споделят, че незнанието може да бъде по-добро от знанието. Мелиса изживява стихия от страсти и усеща по отношение на биологичната си майка. Страх, яд и даже виновност за феноменалната жизнеспособност, която проявявала в първите моменти от живота я обхванали. 14-годишна не съумяла сама да се оправи с прочувствената тежест.

Мелиса стартира да страда от булимия, пристрастила се към алкохола и секса. Идеята, че оживяла макар желанията на биологичните ѝ родители, не й давала мира. Родителите не знаели за прочувствените проблеми на осиновената си щерка. Момичето се изолирало, станало потайно.

С времето Мелиса съумя да се оправи с психологическия потрес. Въпреки това тя намерила сили да продължи образованието си и влиза в Университета в Южна Дакота, с цел да учи политически науки. Втори път ориста ѝ изиграва жестока смешка. По-късно се оказва, че биологичната ѝ майка е учила в същия университет. А бабата, която преди време упорствала за аборта, станала учител в Университета. Когато била студентка Мелиса Оудън не знаела това.

Търсене на източници

Времето не лекува всичко. Мислите за предишното не ѝ давали мира, преследвали ден след ден 19-годишнат студентка. Мелиса преодоляла страха и почнала търсенето на биологичните си родители. Документите за осиновяване не давали никаква информация. Затова момичето отишло в градската болница Сиукс, с цел да изследва в детайли архивните записи. Дни наред тя прелиствала остарели телефонни указатели, вестници и годишници. Търсела най-малко някакъв жокер за произхода си.

Въпреки неуспехите, които я преследват, Мелиса продължава търсенето си дълги години. Един път, преглеждайки университетския годишник, тя обърнала внимание на преподавателка. Подобни черти на лицето подсказват роднинска връзка. В този миг Мелиса не знаела за съдбовното присъединяване на баба си в нейната орис. Момичето решило да й изпрати писмо, в което написа за хипотетичната връзка. Мелиса получила отговор от дядо си.

Той ѝ споделил, че раждането ѝ било нежелателно, наблегнал на безполезността на търсенето. Дядото обяснил, че не може да помогне на Мелиса да откри биологичната си майка. Отношенията в фамилията им били влошени и те не общували с щерка си от доста години. Оказало се, че раждането на Мелиса става съществена причина за отчуждението. Дядото и бабата изоставили неродената внучка и изгубили щерка си.

Дългоочаквани отговори

За известно време Мелиса Оудън прекратила търсенето. В живота й се появила връзка, прераснала в обич. Райън й направил предложение и Мелиса се сдобила със личен дом и семейство. Сега отглеждат две дъщери. Най-голямата от тях е родена в същата болница, като Мелиса.

Мелиса със брачна половинка си

Биологичните родственици сами се свързали с нея. Мелиса била навършила 36 години, когато получила писмо от братовчед си. Той разказал историята на нейното раждане и всичко си пристигнало на мястото. Мелиса Оудън към този момент имала отговори на въпросите.

Биологичната ѝ майка, като студентка в университета, обичала спорта. Много спортисти имат неточен менструален цикъл. Поради тази причина момичето дълго време не знаело за бременността. Родителите й били срещу, когато „ забавното положение “ на щерка й станало явно. Бабите и дядовците били срещу ранния брак. Противно на митингите на дъщерята, те поискали аборт.

Разбиране и амнистия

Мелиса научила, че в продължение на доста години бъркала, вярвайки, че биологичната ѝ майка не желала детето. Всъщност момичето просто не издържало на натиска на родителите си. Сестра й се пробвала да помогне. Тя отишла в болничното заведение, само че здравната сестра ѝ споделила, че е прекомерно късно.

Мелиса била шокирана, когато научила детайлностите за раждането си. Тя съжалила, че била ядосана на майка си през всичките години. Тогава Мелиса се поинтересувала по какъв начин осиновителите са съумели да осиновят дете без единодушието на биологичната майка. Било явно, че някой е подправил подписа.

17 години търсене завършили с щастлива роднинска среща. Скоро тя получила първото писмо от майка си. Кореспонденцията траяла три години, до момента в който дамите не решили да се срещнат. И двете минали през спорни усеща и страсти. Първите моменти от срещата минали без думи. Прегърнати, майка и стара щерка безмълвно плачели.

По-късно майката на Мелиса споделя, че през целия си живот се чувствала отговорна за нероденото бебе. Не знаела, че щерка й оцелява и израства в приемно семейство. Мелиса не упреква биологичната си майка. Тя дала прошка на баба си и биологичния си татко. Не могла да се срещне с баба си, защото тя към този момент била умряла. Майка й споделила, че по-късно родила още две дъщери, които са полусестри на Мелиса.

Животът по-късно

Често неразгадаем проблем дава смисъл на живота, трансформирайки се в самобитен движещ миг. Щастливото разрешаване на сложни въпроси внася промени в живота. Днес Мелиса поддържа връзка с от дълго време изгубени родственици. Запознанството с една от сестрите към този момент било факт, а скоро щяла да се срещне и с другата.

Освен това тя написа и издава биографична книга, в която приказва за претърпяното. Много читатели реагират бурно, разказвайки на авторката своите истории. Случаят на Мелиса не бил изолиран. От време на време лекарите се грижат и връщат към живот нежелани деца, чиито майки са решили да прекратят бременността си.

Мелиса Оудън става създател на общественост, която сплотява хора с сходна история на раждането. 223 души към този момент са се включили към тази необикновената общественост. Повечето от тях са американци. Мелиса се научила да прости на другите. Тя споделя значими прекарвания с хората, обяснявайки, че прошката прави индивида свободен от сърдечна болежка.

Автор: Десислава Михалева