Това може да е начинът, по който Венера е загубила водата си
Учените считат, че в миналото Венера е приличала доста повече на Земята. Как е еволюирала от този миг до днешния си тип е въпрос с дълбоки последствия освен за бъдещето на нашата планета, само че и за търсенето на живот отвън Слънчевата система.
(Във видеото може да научите повече за: Зорница или Вечерница? Всъщност това е Венера!)
Сега откривателите считат, че са разгадали значима част от пъзела: тайната на изчезналата вода на Венера.
" Венера има 100 000 пъти по-малко вода от Земята, макар че по принцип е със същите размери и маса ", изяснява планетарният академик Майкъл Чафин от Университета на Колорадо в Боулдър.
This Could Be How Venus Lost Its Water And Became a Hellish World
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Основният провинен?
Новите проучвания сочат развой, наименуван дисоциативна рекомбинация, при който водородът на Венера изтича в Космоса, което кара планетата да губи вода доста по-бързо, в сравнение с смятахме до момента.
Разглеждането на Венера и Земята една до друга повдига някои доста забавни въпроси. Наред с приликите в размера и масата, двете планети наподобяват повече или по-малко построени от едни и същи скали, с идентична конструкция на желязното ядро и скалистата тога.
Но там, където Земята е обилна, влажна и изпълнена с живот, Венера напълно не е такава. Венера е задушена от токсични облаци от въглероден диоксид, от които вали сярна киселина. Повърхността на Венера, изваяна от вулканизма, е подложена на неконтролируем парников резултат, който в този момент поддържа междинна температура от 464 градуса по Целзий (867 градуса по Фаренхайт).
Но изчезналата вода остава проблем. Моделите за нейното изгубване от Венера (планетите са пропускливи даже в най-хубавите времена) не можеха да отчетат количеството вода, което Венера би трябвало да е изгубила, в случай че тя би трябвало да има почти същото количество, което Земята е придобила по време на образуването си преди милиарди години.
Ако разпределим водата на Земята отмерено по повърхността ѝ, ще се сътвори световен океан с дълбочина 3 км, само че пресмятане, известно като световен равностоен пласт (GEL) демонстрира, че водата на Венера е единствено 3 см.
Изследователите, ръководени от Чафин и неговия сътрудник, планетарния академик Ерин Канджи от Калифорнийския университет в Боулдър, се пробваха да проучат това противоречие, като направиха компютърни симулации на процесите в атмосферата на Венера. Резултатите им сочат към развой, който е бил подценяван в продължение на 50 години: рекомбинацията на молекула, наречена HCO+.
Това е позитивен йон, състоящ се от водород, въглерод и О2, който се образува при комбинацията на въглероден диоксид и вода и загубата на негативно заредени електрони. Изследванията на екипа демонстрират, че когато електроните рекомбинират с молекулата, водородът се откъсва и се изпраща стремглаво в космоса. Без водорода водата към този момент не може да се образува.
Този механизъм може да изясни съвсем два пъти по-голямата загуба на вода от тази, която се отчиташе в предходните теории, като по този метод се взема решение казусът с разликата сред водата на Земята и тази на Венера.
In the distant past, Venus may have had oceans. Today, it's parched. Now, a team has come up with a new explanation for how the second planet from the Sun lost its water.
— Paul Rincon (@rincon_p)
Има и дребна измама. Моделът изисква много огромно количество HCO+ в атмосферата на Венера, а до момента не сме разкрили такова. Но това може да се дължи на обстоятелството, че не сме се сетили да го търсим, тъй че нито една от сондите, изпратени да прегледат по-малко мочурливия брат на Земята, не е имала опция да го открие.
Това обаче може да бъде решено в плановите проекти за бъдещите задачи до Венера.
" Досега не е имало доста задачи до Венера. Но новопланираните задачи ще употребяват десетилетията групов опит и процъфтяващия интерес към Венера, с цел да изследват крайностите на планетарните атмосфери, еволюцията и обитаемостта " , споделя Канджи.
(Във видеото може да научите повече за: Зорница или Вечерница? Всъщност това е Венера!)
Сега откривателите считат, че са разгадали значима част от пъзела: тайната на изчезналата вода на Венера.
" Венера има 100 000 пъти по-малко вода от Земята, макар че по принцип е със същите размери и маса ", изяснява планетарният академик Майкъл Чафин от Университета на Колорадо в Боулдър.
This Could Be How Venus Lost Its Water And Became a Hellish World
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Основният провинен?
Новите проучвания сочат развой, наименуван дисоциативна рекомбинация, при който водородът на Венера изтича в Космоса, което кара планетата да губи вода доста по-бързо, в сравнение с смятахме до момента.
Разглеждането на Венера и Земята една до друга повдига някои доста забавни въпроси. Наред с приликите в размера и масата, двете планети наподобяват повече или по-малко построени от едни и същи скали, с идентична конструкция на желязното ядро и скалистата тога.
Но там, където Земята е обилна, влажна и изпълнена с живот, Венера напълно не е такава. Венера е задушена от токсични облаци от въглероден диоксид, от които вали сярна киселина. Повърхността на Венера, изваяна от вулканизма, е подложена на неконтролируем парников резултат, който в този момент поддържа междинна температура от 464 градуса по Целзий (867 градуса по Фаренхайт).
Но изчезналата вода остава проблем. Моделите за нейното изгубване от Венера (планетите са пропускливи даже в най-хубавите времена) не можеха да отчетат количеството вода, което Венера би трябвало да е изгубила, в случай че тя би трябвало да има почти същото количество, което Земята е придобила по време на образуването си преди милиарди години.
Ако разпределим водата на Земята отмерено по повърхността ѝ, ще се сътвори световен океан с дълбочина 3 км, само че пресмятане, известно като световен равностоен пласт (GEL) демонстрира, че водата на Венера е единствено 3 см.
Изследователите, ръководени от Чафин и неговия сътрудник, планетарния академик Ерин Канджи от Калифорнийския университет в Боулдър, се пробваха да проучат това противоречие, като направиха компютърни симулации на процесите в атмосферата на Венера. Резултатите им сочат към развой, който е бил подценяван в продължение на 50 години: рекомбинацията на молекула, наречена HCO+.
Това е позитивен йон, състоящ се от водород, въглерод и О2, който се образува при комбинацията на въглероден диоксид и вода и загубата на негативно заредени електрони. Изследванията на екипа демонстрират, че когато електроните рекомбинират с молекулата, водородът се откъсва и се изпраща стремглаво в космоса. Без водорода водата към този момент не може да се образува.
Този механизъм може да изясни съвсем два пъти по-голямата загуба на вода от тази, която се отчиташе в предходните теории, като по този метод се взема решение казусът с разликата сред водата на Земята и тази на Венера.
In the distant past, Venus may have had oceans. Today, it's parched. Now, a team has come up with a new explanation for how the second planet from the Sun lost its water.
— Paul Rincon (@rincon_p)
Има и дребна измама. Моделът изисква много огромно количество HCO+ в атмосферата на Венера, а до момента не сме разкрили такова. Но това може да се дължи на обстоятелството, че не сме се сетили да го търсим, тъй че нито една от сондите, изпратени да прегледат по-малко мочурливия брат на Земята, не е имала опция да го открие.
Това обаче може да бъде решено в плановите проекти за бъдещите задачи до Венера.
" Досега не е имало доста задачи до Венера. Но новопланираните задачи ще употребяват десетилетията групов опит и процъфтяващия интерес към Венера, с цел да изследват крайностите на планетарните атмосфери, еволюцията и обитаемостта " , споделя Канджи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ