Д-р Стефан Константинов: Клиничните пътеки унищожават медицината
Клиничните пътеки са нездравословни за българското опазване на здравето, те не обезпечават качествено лекуване и не са подобаващи за възнаграждение на здравната помощ.
Въпреки увеличението на парите за опазване на здравето, пациентите не получават по-високо качество на здравната услуга.
Това съобщи доктор Стефан Константинов, някогашен министър на опазването на здравето (2010-2012 г.) и някогашен изпълнителен шеф на УСБАЛО (2017-2022 г.). Той е акушер-гинеколог с над 35 години медицински опит. С него беседваме за парите в опазването на здравето.
Бюджетът на НЗОК е скочил 2,6 пъти за 10 година
За опазване на здравето България харчи през 2021 година 2479 $ на глава от популацията, Гърция – 2973 $, Турция – 1827 $, Германия – 8011 $, приблизително за Европейски Съюз – малко над 4000 $ на глава от популацията.
През 2023 година се планува бюджетът на НЗОК да бъде 7,27 милиарда лв.. През 2013 година е бил 2,71 милиарда лева Имаме нарастване от 2,68 пъти. През това време имаме и инфлация, която за интервала от януари 2013 до януари 2023 година е била 35,7%. Разходите за опазване на здравето доста надвишават инфлацията и влизат повече пари.
„ За страдание, с тези пари не получаваме по-високо качество на здравната услуга. От статистиката се вижда, че предотвратимата смъртност остава доста по-висока в България, в сравнение с в Европейски Съюз. 231 души на 100 000 население, при междинна за Европейски Съюз – 160 души. Виждаме го в продължителността на живота, във имунизациите, междинната дълготрайност на живота след онкологични болести “, означи доктор Константинов.
В България най-вече се доплаща за медикаменти, само че не в лечебните заведения, а в извънболничната помощ, т.е. медикаментите, които си купуваме.
„ Това е 66,5% от всички доплащания. В България се заплаща 759 $ на глава от популацията на година за медикаменти. Богата Франция – 766, Румъния – 570, богата Дания – 402 $ “, означи някогашният здравен министър.
Клиничните пътеки – търсете парите
Д-р Константинов дефинира клиничните пътеки като едно неуместно и нездравословно решение за българското опазване на здравето. Те са доста елементарен обект за операции, източване и „ приплъзване “ на пациенти, намек за получилия известност израз – да го врътнем по клинична пътека.
Една от нелепостите на клиничните пътеки е минималният престой. „ Проблемът е, че доста хора имат болести, които не могат да попаднат в този най-малък престой. Обикновено човек остава в болница толкоз време, колкото има потребност. Проблемът е, че има доста хронични болести, които откакто излязат от острата фаза би трябвало да продължат да бъдат лекувани. Ние такива кревати нямаме “, съобщи доктор Константинов.
Минималният престой има и различен отрицателен стопански резултат.
„ По целия свят има следната наклонност – човек оптимално бързо да оздравее, минимално време да бъде в болница и бързо да бъде върнат в действителния живот. Ние слагаме най-малък престой на положения, които, в случай че отидете на частно да лекувате, ще престоите два-три часа в болница и на идващия ден ще сте на работа. Здравната каса при такива случаи изисква два дни престой. Два дни човек губи от работата, губи от производството, страната действително се лишава от средства, които той ще създаде. Социалното обезпечаване и работодателят би трябвало да платят. Това не се калкулира от никого. Ако погледнем картината, се виждат едни огромни недостатъци, по които се губят милиони, а може би и милиарди левове “, съобщи някогашният здравен министър.
Освен тези недостатъци има още един, който е най-големият – те унищожават медицината.
„ Всичко става официално, тъй като те имат официални условия – би трябвало да има толкоз лекари, би трябвало да е предписано едно главно лекарство и едно в допълнение. И стартира едно лъжене. Когато започнеш да лъжеш за дребни неща, крачката да го направиш за по-големи елементарно може да бъде направена. За страдание, един подобен дух на неистина и статистика се култивира към този момент четвърт век в България “, акцентира доктор Константинов.
Няма никаква смяна, тъй като клиничните пътеки са лесни за извличане.
„ България е една от страните с най-вече лечебни заведения за лекуване на глава от популацията, с най-вече кревати за интензивно лекуване в Европейски Съюз. В същото време непрестанно се приказва, че опазването на здравето и пътеките са недофинансирани, а апетитите за разширение на болничните структури – държавни и частни – са големи. Това значи, че се печелят пари. Хората, които желаят да печелят пари, не желаят промени при клиничните пътеки “, разясни медикът.
Според него тук е значимо какво желае страната: „ Дали желае да остави тези хора на печелят, или да каже, че първата функционалност на опазването на здравето е хората да са здрави, с цел да създават Брутният вътрешен продукт “.
Той обърна внимание на парадоксалната обстановка у нас: разкриват се лечебни заведения, макар, че се твърди, че това не е печеливша активност. Тези лечебни заведения не могат да се запълнят напълно и стоят на 50-60% запълнени.
„ Връзката са парите. Имаме 7 милиарда и още 3-4 милиарда, които хората доплащат. Когато имаш обезпечени 10 милиарда на година е ясно, че имаш големи финансови ползи. За опазването на здравето е главно да се подсигурява на хората да са здрави, да отсъстват минимално от работа и да живеят по-дълго “, акцентира доктор Константинов. /БГНЕС
