Толкова лош ли е бил Ньойският договор за България?
Клаузите му несъмнено са тежки и неприемливи за нас. Той се е закотвил в нашето историческо схващане като надали не най-голямото злополучие, което ни е сполитало и като надгробна плоча на българската национална концепция.
Че е неправдив – от наша позиция сигурно е подобен. За нас той е цялостен клокочещ котел от неправди, в който обаче не трябва да забравяме, че влизаме сами. Далеч не без помощта на съседите ни и Великите сили, несъмнено. Играта обаче е такава, че всеки би трябвало да гледа личните си ползи, а най-после просто се оказва, че останалите са си ги гледали по-добре от нас.
В резултат губим територии, одобряваме бежанци от тях, плащаме репарации и така нататък. Но това е в реда на нещата. Когато някой загуби война, си понася следствията, постоянно е било по този начин. За страдание постигането на блестящи военни победи не е задоволително, би трябвало да знаеш и по какъв начин да ги използваш. А когато по-голямата част от работата не е свършена, по-точно тази на политиците и дипломатите, е обикновено да се стигне до такива резултати.
Последствията обаче надалеч не са толкоз тежки, колкото биха могли да бъдат в тази обстановка. Особено пък в случай че погледнем какви са те за съдружниците ни – и тримата ни съдружници биват унищожени в Първата международна война. Това са три големи империи, които престават да съществуват вследствие на войната.
Германската империя, губи всичките си колонии, губи големи територии за сметка на Полша, Франция, Дания и Белгия и на нейно място по-късно е основана Ваймарската република. Наложени са й толкоз непостижимо тежки репарации, че стопанската система й изпада в хиперинфлация и цената на банкнотите им става по-ниска даже от тази на хартийките върху, които са напечатани.
Австро-унгарската империя е изцяло унищожена и разпокъсана. От нея остават две обособени парчета – страните Австрия и Унгария, всяка от които с по-малка територия от нашата.
Османската империя по Севърския контракт също е тотално разпокъсана. Впоследствие Ататюрк съумява да отвоюва огромна част от заетите от съглашенците земи, само че отново отвън новообразуваната Турска република остават Месопотамия, Сирия, Палестина, Арабия…
Единствено цар Фердинанд абдикира от престола в чужбина, само че без никой да го е принуждавал да прави това, а и синът му Борис III непосредствено наследява властта. Така че Ньой в действителност не унищожава нашето царство, както прави с Германската, Автро-унгарската и Османската империя.
Също по този начин репарациите, които тогава ни постановат по Ньойския контракт, не съставляват сериозна тежест за тогавашната ни стопанска система в дълготраен проект. Те възлизат на 2 милиарда франка, само че след поредност от договаряния съумяваме да договорим разсрочено заплащане, унищожаване на лихвите, унищожаване даже и на към този момент контрактувани цели траншове. И по този начин до 1931 година, когато напълно се анулира това, което е останало да плащаме по контракта.
Териториалните загуби са незначителни като за страна изгубила международна война и изключително спрямо тези на съдружниците ни, както към този момент отбелязахме (и като размер и като процент). Губим единствено Беломорска Тракия откъм Гърция, а откъм Сърбия три крайгранични градчета с прилежащите им землища (Цариброд, Босилеград и Струмица). Откъм Румъния – нищо, границата си остава по този начин както е била преди войната. А откъм Турция даже оставаме с дребна териториална облага – двете линии в кафяво:
За страдание тогава не съумяваме с оръжие да изпълним националното си обединяване по този начин, както ни се е желало, само че пък оцеляваме в една страшна война, каквато историята не е познавала до тогава, сами против целия свят, дружно със единствено трима съдружници, които за разлика от нас, не оцеляват най-после.
Не оцелява даже и, която макар че стартира войната на страната на спечелилите, в следствие от нея губи територии колкото няколко Българии и най-после пропада в блатото на болшевизма.
Нововъзникналото хървати и словенци, макар че наподобява на картата като една осъществена великосръбска фантазия, в действителност претърпява чудовищни човешки жертви и опустошения, както при основаването си вследствие на тази война, по този начин и при разпадането си в края на века. Следвоенните години там се характеризират най-много с апетит и беднотия, изобщо цялото ръководство на крал Александър Караджорджевич е запомнено като един тежък интервал за популацията. Достатъчно индикативен е фактът, че няма нито един негов монумент и даже нито една улица в Белград на неговото име.
реализира националното си обединяване през 1919 година, само че съумява да му се порадва тъкмо 20 години преди да загуби Южна Добруджа, Бесарабия и Буковина, които са им губи още при започване на Втората международна война.
„ Мегали концепция ” пък се срутва с гръм и тропот още през 1922 година Въпреки че по Севърския контракт им е дадена Източна Тракия и Западна Мала Азия (с изключение на Истанбул и проливите) и даже при избухналата Гръцко-турска война войските им стигат чак до Централна Мала Азия. Всичко това обаче го губят след това и то напълно не без наше присъединяване.
Голяма част от количествата оръжие и муниции на разоръжената българска войска, които Антантата би трябвало да прибере, в действителност са незаконно изпратени на закъсалите откъм въоръжение и доставяне турци. Дори преследвани от гърците елементи на турската войска са позволени да се спасят и презимуват на българска територия. Благодарение на тези оръжия и муниции Ататюрк съумява да разбие и изгони гърците от Мала Азия и Източна Тракия. След това идват страшни погроми и изселвания над понтийските гърци населяващи тези земи. Тъй че въпреки и леко косвено въпреки всичко им го връщаме на гърците за гоненията над етническите българи на тяхна територия.
Не на последно място би трябвало да се обърне внимание и на ситуацията с дадените жертви в Световната война. Това най-голямо военно изпитание, което нацията ни в миналото е полагала, достигайки до най-високото мобилизационно напрежение в света от близо 21% (над 800 000 войска към 1918 година при население от към 4 милиона души). Тоест всеки пети жител на страната е на фронта, или безусловно всеки здрав мъж в дейна възраст.
.
За съпоставяне съдружниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от популацията й), Австро-Унгария – 2 милиона (4% от населението), Османската империя – близо 3 милиона (15%). Дори и страните от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка. От Балканските страни единствено Гърция дава по-малко жертви от нас – към 160 000 жертви (3.5%), само че в случай, че нейното присъединяване във войната е напълно малко и като % от популацията жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават общо близо 1 200 000 жертви (27%), или съвсем седем пъти повече от нас.
Погледнато от този ъгъл, другите губят много повече от нас, тъй като в последна сметка по-важно от човешкия живот няма. Етническите българи, които след войната остават в рамките на други страни (или пък имигрират у нас) въпреки всичко са живели своя живот, добър или неприятен – индивидуален въпрос. Докато всички тези хора, стоящи зад горните числа, които ние назоваваме врагове, завършват земния си път през тази война и възможните им потомства в никакъв случай не се появяват на този свят. Докато нашите потомства, т.е. – ние, сме си тук, едвам 3% единствено са си отишли тогава.
В доста огромна степен това се дължи на силата на тогавашната българска войска, която изнася цялата война на непозната територия. Интересен факт е, че примирието с Антантата е подписано в миг, в който нито един български боец не се намира на предвоенната територия на страната и по трите фронта на които сме воювали в тази война, като по този метод тя не позволява опустошения и жертви на наша територия. Реално българската войска се предава непобедена, само че фактът че не съумяват да я разбият или пленят и че тя към момента е една крупна и боеспособна мощ, точно издейства тези по-изгодни клаузи при мирните договаряния по отношение на тези към нашите съдружници.
Както виждаме „ гибелта ” не е била чак толкоз черна, може би в най-голяма степен с помощта на армията. Разбираемо е, че тогавашната загуба е много горчива и сложна за преглъщане чаша, само че не е нужно постоянно да гледаме от мрачната страна на нещата. Хубаво е, че изобщо сме оживели в оня световен пожар отпреди 100 години и е хубаво, че знаем историята си и можем да си извадим поука от нейните неточности с цел да не ги повтаряме в никакъв случай повече.
Такава и още сходни истории, свързани с Първата международна война могат да бъдат открити в новата книга отдадена на 100-годишнината от тези събития. Книгата е „ Във вихъра на Великата война ” и излиза от перото на създателя на тази публикация – Радослав Тодоров. „ Във вихъра на Великата война ” излиза от щемпел на 20 май, а премиерата е на 17 май. Повече информация ТУК.
