Класика е да се смята, че в наше време човек

Класика е да се счита, че в наше време човек се дами по обич. Или най-малко сме уверени, че по този начин би трябвало да е в идеалния вид. Това, несъмнено, също не дава цялостна гаранция за сполучлив брак, тъй като дългото и щастливо общуване сред двама е прекомерно комплицирано, а постоянно хората бъркат с обич обикновеното чувствено привличане, краткотрайното въодушевление, навика.

Факт е обаче, че да се стигне до Менделсоновия марш доста по-често въздействат други, разнообразни претекстове, което още в зародиш прави бракът жертван. Мнозина гледат на него като решение на досегашните си проблеми, без да си дават сметка за клопките, които крие този метод – основаването на нови, с още по-труден излаз обстановки.

Женитбата като избавление от родителите
Много известен метод при ранните бракове. Младият човек желаят да избягат от личното си семейство, скачайки в новото. Причините може да са изцяло основателни – деспотични, мощно контролиращи родители или алкохолици, та даже домашно и полово принуждение. Бракът е лесната жадувана смяна, само че рядко тя се оказва сполучлива. Този, който я е избрал, се хвърля на врата на първия, появил се в ролята на спасителя на бял кон. Крехката възраст го кара по-скоро да размени родителската настойчивост с тази на брачна половинка или неговото семейство.

Спасение от безпаричието
Класическият брак по сметка. Това е женитбата, която с един размах те вади от бедността и лъжливо ти взема решение всичките проблеми. Всъщност, какъв брой ще е огромна изгодата, зависи от упоритостите и височината на персоналната летва. За едни този брак дава обещание някаква материална сигурност, за други подсигурява златна клетка. Първоначално акцентът е върху златността й, само че с течение на времето става все по-ясно, че клетката си е клетка без значение от материала, от които е направена.

Спасение от самотата
Да, да си самичък е тъжно, то е едно празно и безсмислено съществувание и е доста, доста... самотно. Допълнителен проблем са всеобщо изпоженените другари и фактът, че оставаш без лична среда.
Истината е обаче, че до момента в който не се научиш първо да бъдеш самичък със себе си и това да ти харесва, няма по какъв начин различен човек да ти реши казуса. Нужно е да започнеш да се вглеждаш във вътрешното си Аз и да осмисляш това, което ти се случва, да намериш метод да живееш забавно и пълноценно, без това да зависи от различен. Защото даже и да се ожениш или омъжиш само, с цел да не си самичък, отново ще останеш духовно подобен. Несамотата не е физическото наличие на някой различен в стаята, не е да имаш, с кой да вървиш на нощни заведения и по магазините, а е човек, с който да можеш същински да споделяш и преживяваш. Казано в резюме – в случай че не си с точния човек, а с който и да е, само, с цел да не си самичък, това те връща в изходна позиция.

От нямане какво да върша, от досада
Това е забавен претекст за бракосъчетание, само че единствено на пръв взор. Много хора, като завършат учебно заведение или университет, престават да имат цел. Получава се чувството, че нищо не се случва в живота им. Създаването на семейство се намира за естественото продължение на житейската им история. В този случай първият от малко малко подобаващ претендент в близост прави работа.

Защото по този начин вършат всички
Това патриархално мислене също е доста известно по нашите ширини – рано или късно човек наложително би трябвало да се задоми. Особено известно е в дребните обитаеми места. Ако не се е оженил, стартира мълчешком да витае въпросът: „ На тая или тоя пък какво му има? ”. Някак си мъчно се възприема, че човек просто може да харесва безбрачният си живот – самичък, с краткотрайни сътрудници или просто, до момента в който и когато срещне „ своя човек “.

Защото ми е пристигнало времето
Твърде рискова причина, на която стават жертви доста свестни хора. Често това са хора, които дълго време са имали други цели – обучение, кариера, свои ползи и занимания, пътувания. Така незабелязано и за самите себе си са стигнали възраст, която в всеобщото схващане е призната като пределна – или се дами в този момент, или работата става рискова, изпускаш влака. Въпреки положителният живот, който имат, стартира нежният или по-настойчив напън от семейство, сътрудници и всевъзможни познати. Започват опити за запознавания и сватосвания даже, намеквания и многозначителни смешки. При дамите се злоупотребява с тезата за биологичния часовник и наложителното раждане на деца. Оттук нататък е единствено една крачката до подписване на недомислен брак с несъответствуващ човек.

В същинския живот предписания няма, всичко е доста самостоятелно и съответно. Понякога е допустимо да се питаш – за какво постъпих по този метод преди години. Първо самичък се чудиш на себе си, а след това започваш да изравяш комплекса от дреболии, които са повлияли на това, така значимо и персонално решение. Колкото и тривиално да звучи, когато срещнеш индивида за теб, освен ще го познаеш, само че и ще бъдеш сигурен, че това е той. Не е изключено да се случи в ранна младост, само че тогава това би било по-скоро въпрос на щастлива случайност. Много по-вероятно е да стане, когато като построена персона срещнеш също такава цялостна персона като теб. Зрялост, приключен темперамент, осмисленост и дълбочина не са празни думи, а са заварките на трайното и надълбоко възприятие, което е най-естествено да прерасне в основаването на семейство.