Избираме Чудесата на десетилетието
Класацията за най-любимите културно- исторически дестинации стартира от 5 декември
1,5 милиона туристи обикалят замъци, манастири и светилища всяка година
Ако се направи ранглиста на най-бързо разрастващите се сфери на активност в региона на услугите за последното десетилетие, то културно-историческият туризъм сигурно ще заеме челно място. Нещо повече – с двуцифрения растеж през последните години този сегмент се обрисува като основа за преформатиране на туристическата ни тактика. Визитната картичка на страната ни към този момент не са единствено дюните по морето или слънцето, което се оглежда в ски пистите. За последните 10 години България се изкачи на водещо място в европейската съкровищница и се трансформира в желана дестинация четири сезона, с помощта на културно- историческия туризъм.
Въпреки упреците за бутафорни крепости и замъци, за противоречиви дати и исторически персони, несъмнено е едно – Чудесата на България блестят с хубостта на днешния ден, а осведомителните технологии в доста от тях – ги придвижват от предишното непосредствено към бъдещето.
Със стотици милиони лв. от държавни бюджет и европейските стратегии, както и с поддръжка от Америка, Япония, Азербайджан, Холандия и редица други страни през последните 10 години излязоха стотици секрети от историята ни, възвърнаха се замъци, мостове, острови и манастири, консервираха се светилища и пещери, построиха се нови атракционни паркове, предпазени местности, екопътеки и осведомителни центрове. Те събират по над 1,5 милиона туристи всяка година. И най-важното – излязоха следващите доказателства, че България е люлката на европейската цивилизация.
Обновиха се първият манастир в Европа - край Чирпан, първата солница – Провадия, първият златен рудник – край Крумовград, първият каменен град – Плиска. Златото на Одрисите получи международна популярност в Лувъра, а светилищата, шарапаните и долмените занапред демонстрират хубостите си. Загадките от праисторията не престават да се разкриват и до през днешния ден с последните открития в пещерата Бачо Киро край Дряново, където интернационален екип откри най-старите до в този момент хомо сапиенс в Европа.
И въпреки всичко: Кои са Чудесата на десетилетието? Изборът е ваш, драги читатели на Стандарт.
В навечерието на 10-годишния празник на най-голямата национална акция за предпазване на културното завещание и разпространение на историческия туризъм – Чудесата на България, ви представяме 20 от обектите, които са се трансформирали в обичани дестинации и чакаме да извършите избора си за ТОП 10. Анкетата от на следващия ден – 5 декември, ще е в уеб страницата на " Стандарт " – www.standartnews.com, както и в обществените мрежи – в страниците на медията ни във Facebook и Инстаграм. Ще продължи до 20 декември.
Критериите, по които сме подбрали обектите са няколко. Извършена реорганизация и консервация, социализация и цифровизация, доходи от туристически услуги, включване в районен маршрут, спомагателни атракции.
1. Царевец и Трапезица
Царевец и Арбанаси са най-желаната туристическа дестинация във Велико Търново, посещавана от повече от 500 000 туристи всяка година. Те избират крепостта на Асеневци, с цел да се допрян до Второто българско царство и славния столичен интервал на Търновград.
През 1185 година, откакто Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се трансформира в нейно основно барикада и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, стопански и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. Сред владетелите, управлявали страната от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.
В най-северния завършек на Царевец се намира скален нос, който е прочут като Лобната канара. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на страната, а през XVI в. на това място е бил построен манастир. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската черква, която е възобновена.
Всички обекти са напълно реставрирани и налични целогодишно. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата- камбанария, откъдето се открива панорама към града. Уникална атракция е аудиовизуалният театър " Звук и светлина ", който чрез стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери показва моменти от българската история.
Напълно освежен е и хълмът Трапезица. Реставрацията на крепостта стана благодарение на пари от страната и на азербайджанската фондация за историческо и културно завещание " Гейдар Алиев ". Днес туристите могат да се качат на историческия рид по екопътека или посредством релсово оборудване - фуникуляр.
2. Провадия Солницата
Първата солница и най-старата крепостна стена на Европа се намират до Провадия. Преди съвсем 7 хилядолетия там почнало да се добива бялото злато – солта и то в големи за времето си количества - годишно към 10 тона сол, която служела за разменна монета. Разкопките демонстрират, че на мястото е имало заможно населено място, с солидни двуетажни къщи. Кюлчетата се съхранявали в каменни замъци, в които античните хора пазели солта от нашествия и грабежи. Затова се счита, че Провадия е първият монетен двор на Европа. Виждат се и останки от неповторима крепостна стена, която не е кръгла, тя е от забележителен брой прави прави, тъй че наблюдаващият от горната страна да може да вижда по-лесно нападателите. Укреплението на 6600 години и през днешния ден удивлява с устойчивостта си всеки клиент. Строено е с жълта глина.
Цялата история на най-древния град може да научите в музея, който се намира в къщата на изтъкнат българин в Провадия. В непосредственост е и крепостта Овеч, която е била форпост на Византия против нахлуващите от север войнствени племена. Свързана е с ръководството на цар Ивайло (1277 година – 1280 г.). Има и надписи от времето на хан Омуртаг. Най-силният интервал на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато укреплението е било едно от най-мощните в Източна България.
Консервирането и реконструкцията на обектите са финансирани от страната и общината с над 120 000 лв. за последните години. Над 100 000 туристи ги посещават годишно.
3. Хераклея Синтика и храмът на Ванга
В местността Рупите се намира както храмът на пророчицата Ванга „ Св. Петка Българска “, по този начин и един от най-древните градове в света. Ванга е считала, че на това място в миналото са живеели странни хора, които са имали големи знания, само че градът им е бил заровен под лавата.
Откритите скъпи находки през последните две години ускориха туристически интерес към античното населено място Хераклея Синтика. Над 70 000 към този момент го посещават годишно, запленени от статуята на император Август, голямата канализационна система, която е без аналог, и неповторимите „ лъвски глави “.
Според учените, Хераклея Синтика е можел да съперничи на основния и най-красив град на провинция Тракия – Филипополис, въпреки и да е много по-млад от него. Сравняват го с античния Ефес поради съхранената архитектура. Разкопките потвърждават, че градът е на близо 6 хиляди години. Площадът е обрисуван от гражданската базилика, светилище и дълга поредност от магазини. От разкритите елементи се вижда, че постройките са били богато облицовани с мраморни плочки, корнизите също били от мрамор. Предполага се, че градът е имал и монетарница, където са били сечени монети.
Беше открита красива и извънредно добре непокътната мраморна глава на женска скулптура. Откриха и огромна мраморна скулптура, евентуално на благодетеля на града - Тиберий Клавдий Бакхий.
4. Перперикон
Най-голямото тракийско светилище в Родопите – Перперикон, в което са вложени стотици хиляди за реорганизация и консервация, се радва и на двуцифрен растеж на туристите в последните години. Първите следи от живот на Перперикон са от късната новокаменна ера – в края на шестото и начало на петото хилядолетие пр.н.е. Още от това време той е бил обект на обожествяване. Първото светилище е на Бога-Слънце. То се намира наоколо до така наречен Овална зала, където в по-късно време било издигнато и това на Дионис.
По време на траките Перперикон е бил заветен скален град, столица и цитадела с царски замък. През езическия интервал на Римската империя, светилището функционирало, като виното и ритуалите се правели от тракийското племе беси, които живеели дружно с римляните. През 393-98 година обаче бесите били покръстени и светилището станало ненужно, по тази причина го засипали с пръст. Така ритуалните пространства се запазили за вековете.
Според учените на това място се е намирало фамозното светилище на господ Дионис, а пророчествата, направени в него, се сбъдвали. Много сходни истории ще чуете от екскурзоводите, до момента в който се изкачвате по стръмните пътеки на паметния комплекс. Обиколката трае към час и половина. Запазени са пространства от времето на траките. Най-впечатляващи са трите етажа на паметния комплекс, отдаден на Дионис. В Церемониалната зала са съхранени каменните пейки и стъпала. Има и каменен престол, изсечен високо в скалите, ситуиран на място, което слънцето огрява през целия ден.
5. Остров Св. Анастасия
Света Анастасия е една от най-големите ни атракции по Черноморието. Това е единственият населен български черноморски остров, неотдавна отворен като туристическа атракция. До него се стига с кораба „ Анастасия “, който потегля от Бургас и плава към половин час.
Обитаван е още от ІV-VІ век. Централно място него заема манастирът, който е издигнат 10-века по-късно. Той е работил до 1923 година, а по-късно в продължение на няколко години е бил трансфорат в затвор. Кръстен е на Света Анастасия, която е именита лечителка.
Музеят, ситуиран в Голямата манастирска постройка, е интерактивен и пресъздава по занимателен метод историята на острова. Има и зала с пиратското богатство, като по знамение избавено от потъналия транспортен съд. В Голямата манастирска постройка има и дребна хотелска част, разполагаща с няколко стаи за посетители.
Вкаменения пиратски транспортен съд от легендата може да се види от терасата зад църквата. Манастирският храм носи името „ Успение Богородично “ и в нея е непокътнат хубав дървен иконостас от 1802 година
Всеки, който посети острова, получава и документ, свидетелстващ, че е островитянин. Света Анастасия е част от културния плакат на Бургас и там се организират голям брой концерти и разнообразни представления.
Обектът се посещава от над 50 000 туристи през лятото.
6. Плиска и Велики Преслав
Плиска е най-големият град в Европа през VII век. Това е и първият град от камък на Стария континент след края на Римската империя. През 865 година Цар Борис I Михаил, преди малко покръстен и наложил християнството на българите, стартира строителството на величествен храм. Векове по-късно Голямата базилика остава най-големият християнски храм в Европа. Над 500 кг тежи всеки от големите мраморни блокове, с които е построена.
Върху Знака на прабългарите или така наречен Розета на Плиска се съдържат най-древните йероглифи и руни на територията на цяла Европа. Те съставляват доказателство за съществуването на прабългарския народ, който не е от азиатски генезис, а от древнотракийски. Розетката съставлява бронзов медальон във формата на седемлъчева звезда. На върха на всеки лъч са изписани антични, прабългарски, рунически знаци, а на гърба има езически християнски знак (IYI – Ипсилон с две хасти), който прилича смисъла на християнския кръст.
Свещеният бунар на Плиска е бил прочут с лековитата си вода още по време на траките.
Десетки хиляди посещават Плиска всяка година. Реставрирана е източната врата, която е била основният вход на крепостта. Сега това е и основният вход на резервата. На към 1,5 км от нея е Голямата базилика, която от години е в развой на възобновяване.
Само на половин час път се намира и Велики Преслав - втората столица на България, оповестена от Цар Симеон Велики. Градът е незабравим за времето си с канализацията си и водоснабдяването. Преславската книжовна школа популяризира България, ”Златният век ” дава в обилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата.
7. Бачковският манастир и Кръстова Гора
Бачковският манастир „ Успение Богородично “ е една от най-обичаните и посещавани свети обители у нас. Основан е през 1083 година от Григорий Бакуриани – популярен доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и брат му Абазий. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. Още в края на XI в. е фамозен с книжовната си школа.
През последните години вторият по величина и значителност манастир у нас бе главно ремонтиран. Обновени бяха параклисите, отдадени на " Всички светии ", на " Св. Аполстоли " и " Св. Теодори ". При реставрацията на стенописите в най-стария манастирски храм - " Св. архангели ", на бял свят излязоха неповторими и антични фрески.
Освен Бачковския манастир, в Родопите има още три места, където доминира възприятието за цялостно замайване. Това са Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора – привлекателен център за хиляди туристи от страната и света. Били са тракийски светилища, отразяващи вярванията на предците ни за света, като Кръстова гора е била считана за отражение на божественото, Караджов камък се е свързвал със света на мъртвите, а Белинташ – с този на живите.
Най-мистичната околност у нас, която е пазила кръста, на който е разпнат Христос, е Кръстова гора. Силната енергийна и лечебната мощ на региона събира всяка година хиляди миряни от България и прилежащите страни. Това става в нощта на 13 против 14 септември, когато православната черква отбелязва Кръстовден. Хората участват на литургията от среднощ до 2 часа сутринта и нощуват на голите поляни, с цел да се заредят с божествената сила. Спазва се непоколебим пост.
От главния храм до мястото със Светия кръст се стига по стълби, които минават сред 12 параклиса, носещи имената на 12-те апостоли. В тях вярващите също могат да възпламенят свещ и да се помолят на мира пред иконите на своя светец.
8. Старият Пловдив
Пловдив е петият най-древен град в света, основан 4000 години преди Христа. В него споменът за разнообразни цивилизации, столетия и стадии от развиването на света като че ли броди из всяка тясна уличка. Градът е очевидец както на най-силните интервали от развиването на българските земи, по този начин и на най-тъмните и мрачни епохи. Една от най-големите туристически дестинации у нас, изключително откакто стана Културна столица на Европа.
Основан е преди Рим, Атина и Константинопол, смята се за съвременник на Троя и Микена. Седемте тепета са една дребна част от Чудесата на Пловдив. Повечето от находките са открити инцидентно, като да вземем за пример театъра на Филипополис. Днес той се употребява като открит летен спектакъл за представления и концерти. Малката базилика на Филипопол е превърната в туристическо украшение, което се употребява за разнородни културни прояви. В непосредствена непосредственост се намират две други филипополски базилики, едната от които е считана за митрополитската черква на града (Голямата базилика). Тя е построена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, основния боен пълководец на провинция Тракия.
Безспорно най-интересният обект, който се чака да се трансформира в огромна пловдивска туристическа атракция в околните години, е Могилата Малтепе от I-II век след Христа, разкопана край с. Маноле. Това е изкуствено построен насип, като на върха се е извисявал култов храм. Съоръжението съставлява под земята пиедестал, чиято цел е била да държи и да изведе на огромна височина храмова сграда. В момента тече възобновяване на 20-метровата кула, като задачата е могилата да се трансформира в музей навън.
9. Белоградчишките скали и Магурата
Преди към 230 милиона години вследствие на тектонични промени към земите в региона на днешния град Белоградчик се наслоили песъчливи скали. Релефът бил мощно набразден. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали пясък, трошляк и глина. С течение на времето се получили конгломерати и пясъчници. После комплексът се нагънал, останал на сушата, почнал да се пука и ерозира. Така в продължение на милиони години се основали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.
Тези скални колони, образуват естествена цитадела, чийто защитителен капацитет е бил употребен още от антични времена. А причудливите им форми, наподобяващи великански скулптурни ваяния, всяко от които си има свое име, основават възприятието за невероятна вкаменена красота.
Днес Белоградчишките скали са се трансформирали в голяма туристическа атракция, която посещават над 130 000 туристи годишно. Предлагат се полет с балон, джип-сафари, разходка с планински електрически велосипед по забавни направления. Около тях всяко лято се организират концертни и оперни спектакли.
На 20 километра от скалите, се намира още една изключителна естествена забележителност. „ Магурата " е първата пещера у нас, открита за гости. Но е известна най-много с рисунките, които са неповторими по своя облик и смисъл. Признати са за едни от най-интересните шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа.
10. Триград
Наричат го Върха на света. Това е магическото родопско село Триград, събрало неповторимата хубост на двете пещери – Дяволското гърло и Ягодинската, както и величието на Триградското ждрело.
Освен с „ сатанинския “ тип на входа, името на пещерата Дяволското гърло е обвързвано и със странния факт, че каквото влезе в пещерата като че ли се гълтам и не излиза от нея. Тя се е получила от река, падаща подземен от 42 м височина, образувайки голяма зала, наречена „ Бучащата зала “. Дължината й е 110 м, ширината – 40 м, а височината й доближава до 35 м. Това е една от най-големите зали в българските пещери. Изчислено е, че в нея може да се побере цялата столична катедрала „ Св. Александър Невски “. В залата се намира най-високият под земята водопад на Балканския полуостров.
Туристическият маршрут стартира от изложба, която води до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала около спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният плач на водопада и голямото пространство на залата са в действителност впечатляващи. Целият маршрут е обезопасен с защитни парапети и в се изминава в наличието на екскурзовод.
Край пещерата има и доста атракции - спускания с лодка в нея, обиколки на местността с джипове.
11. Кабиле
Най-големият древен град в царството на траките е бил Кабиле, чиито остатъци са оживели и до през днешния ден край Ямбол. Името идва от богинята Кибела, която е еквивалент на древногръцката Артемида. Светилището там е основано още през 1480 година пр.н.е., в скалите на " Зайчи връх ". Смята се, че то е било употребявано като център за свещенодействия на първо време от дакомизийците – антична предтракийска цивилизация, населявала днешните български земи. Тракийският град Кабиле поражда в края на второто и началото на първото хилядолетие прочие Хр. към скалното светилище, а през ІІІ век прочие Хр. Кабиле се трансформира в един от най-важните градски центрове на Одриската страна. През този интервал там живеят тракийските царе Спарток и Скосток, което за малко прави Кабиле и столица на царството.
По-късно - през ІІ век, когато Тракия към този момент е провинция в Римската империя, Кабиле става един от най-важните римски военни лагери, а след приемането на християнството през 313 година Кабиле се трансформира в епископски център.
Днес Кабиле е актуализирана туристическа дестинация, която се посещава от десетки хиляди туристи и предлага атракции като възстановки и наблюдения с оптични уреди на Слънцето от Зайчи връх.
12. Панагюрското злато и наследството на одрисите
Най-красивото ни златно богатство - Панагюрското, обикаля от десетилетия целия свят и събира възхищението на милиони туристи. Застрахователната му стойност е 50 милиона евро. Включва 9 антични съда от тракийски царски сервиз, който няма аналог. За три от ритуалните чаши, които години наред бяха описвани с „ глави на амазонки “, се потвърди, изобразяват богините Атина, Афродита и Хера. Част от историците настояват, че предметите са направени в ателие на град Лампсак на южния бряг на Мраморно море.
Всяка година съкровището се излага в Панагюрище в особено издигната зала за период от 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в лична витрина от бронирано стъкло и може да се види в елементи.
Гробницата на Севт III в Голямата Косматка - на километър южно от гр. Шипка и на 12 км от Казанлък, пък е най-добре експонираният тракийски монумент в Долината на царете. Тя разполага с напълно построена инфраструктура и вентилационна система, която поддържа непрекъсната температура. И е една от най-големите културно-исторически атракции на страната ни. Главата на Севт III се намира в Националният археологически музей в София, а съкровищата му – в Националния исторически музей. Съхранен и мечът на владетеля.
Царската глава е била част от огромна представителна скулптура на Севт III, която е стояла на фундамент в столицата му Севтополис.
13. Ковачевица и Лещен
Привлекателните села в Западните Родопи Лещен и Ковачевица са доказателство за сполучлив селски туризъм в България. Изключително живописни, изпълнени с красиви естествени гледки и обичайната българска атмосфера, двете села през днешния ден са се трансформирали във ваканционни селища, които се радват на огромен интерес. Традиционният възрожденски дух на селата е непокътнат, само че по едно и също време с това в тях са вложени и всички обилни средства, които ги трансформират в магнитно място за туристи в региона на Гоце Делчев.
В село Лещен оферират неподготвено сафари с джип до резервата “Тъмната гора ” и античните тракийски светилища “Козият камък ” и “Черната канара ”. В Ковачевица, която се намира на 1000 метра надморска височина, популацията през днешния ден е едвам 50 души, само че обезлюдяването не се усеща поради многото туристи.
Там магията на историята се преплита с насладата от сегашното. Мястото като че ли съумява да предложи всичко, от което имаме потребност, с цел да се откъснем от еднообразното ежедневие. Необикновената природа, тайнствената атмосфера на Родопите, чистият въздух, спокойната среда и гостоприемството на локалните са причина всеки, посетил тези места, да ги назовава „ приказка от дърво и камък “.
14. Старият Несебър
Несебър е един от най-древните градове в Европа, зародил от времето на бронзовата ера и траките. Всеки поробител е оставил своите следи. Навремето в Стария град е имало над 100 църкви. Голяма част от тях са издигнати върху храмове от по-ранни столетия.
Траките са нарекли глада Месамбрия Понтика, преименуван през Средновековието на Месемврия.
Древните елини основават своя колония. Според една от легендите там е роден известният създател на басни Езоп. Изграждат солидна крепостна стена и нова водоснабдителна система, строят базилики, учебни заведения, секат лични бронзови и сребърни монети, градят градския амфитеатър. През 72 година прочие н.е. градът е завзет от римляните. След това идва византийското време, а през 812 година в града влиза Хан Крум. Славяни и прабългари се заселват тук. Век по-късно цар Симеон побеждава византийците при Ахелой и го включва в рамките на България. В XIV век, при властта на Иван Александър претърпява втори и максимален подем.
Наричат Несебър " енциклопедия " на християнското църковно строителство. В него са разкрити до момента 44 църкви от интервала от V до ХIХ век. Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. 18 от храмовете са добре непокътнати с пари от страната и от общината. Част от тях са възобновени и с пари от Холандската стратегия, както и с поддръжката на средства от Държавния департамент на Съединени американски щати.
Проект на община Несебър свързва църквите в туристически маршрут. А безспорният шедьовър измежду тези бижута на църковната архитектура е „ Св. Стефан ”. Това е най-посещаваният обект и единствената черква с съвсем напълно непокътнати истински фрески от XVI век. В града са непокътнати доста къщи от интервала на Възраждането, съхранена е и крепостната стена към градската врата.
15. Древна Сердика
Сердика е моят Рим. Тези знакови думите са оживели през вековете, с цел да стигнат и до наши дни. Изречени са Константин Велики, един от последните господари на цялата Римска империя. Неговият обичан град е Сердика, днешна София. А дворецът, в който на драго сърце отсядал, към момента е обект на спор. Според някои историци – той е в бил в днешния център на столицата, съгласно други – в късноримската резиденция – Скретиска край Костинброд.
Големият подем на Сердика се реализира при император Галерий. В църковно -политически проект неговото най-велико дело е издаването на Едикта на толерантността през април 311 година. С него освен се поставя завършек на антихристиянските гонения, само че и за първи път се формулира концепцията за религиозна толерантност, настояща и през днешния ден. Едиктът може да се види като монумент пред неповторимия храм " Св. София ", в който се е провел Сердикийският събор за приемането му. Древната черква - емблема на града, бе реставрирана като през днешния ден в подземията й могат да се видят останките от източния некропол на античния град Сердика и от три по-ранни църкви. В съседство е експонирана и гробницата на Хонорий, за който се допуска, че е бил сердикийски свещеник.
Блясъкът на антична Сердика бе оголен при разкопките под Ларгото и през днешния ден стотици хиляди туристи могат да ги видят експонирани в музея навън пред ЦУМ. Разкопките в близост обаче не престават, обещавайки да извадят на бял свят още от тайните на антична Сердика.
16. Цари Мали град
Една от най-новите атракции, напълно построена през десетилетието е - " Цари мали град ”. Това е цитадела на 17 века, която се намира върху хълма „ Свети Спас ” над с. Белчин, покрай Самоков.
Открити са голям брой ями с паметен темперамент, което демонстрира, че мястото е употребявано от локалното тракийско население като светилище. След завладяването на региона от римляните, хълмът продължава на действа като свято място. През III век е обкръжен със стена, построена от дървени колове, плет и глина. В средата на IV век тя е опожарена.
„ Цари мали град ” е охранявала античния и най-кратък път от Константинопол през Пауталия (Кюстендил) чак до Рим.
Крепостта се свързва с Гала Плацидия, дъщерята на император Теодосий. На хълма над Белчин са открити монети с нейния лик. Храмът „ Възнесение Христово ” е бил нравствен център, в него е открита баптистерия, тук е служил свещеник, покръствал локалните хора в християнството. Той е възобновен още веднъж през XV в. от Презвитер Йоан, откакто от тук минало шествието, пренасящи мощите на Свети Иван Рилски към Светата Рилска обител.
Днес крепостта и храмът са възобновени едно към едно. В кулите има музейни кътове, даващи визия за нравите, бита, облеклото и занаятите на древността. Мястото отвън крепостта е превърнато в атракцион, най-много с клатещия се въжен мост, с дължина над 100 м. Между атракциона и крепостната стена има макет на катапулт, изхвърлящ камъни, сред боровете има дървени статуи, изобразяващи рицари. Има и екопътеки към върха на хълма, както и специфичен панорамен асансьор.
17. Перистера
Мястото на крепостта Перистера е показано от гълъби на римския центурион Северей. По заповед на император Константин Велики, той подвига непристъпна цитадела, непокътната и възобновена, която се намира покрай Пещера. Строежът й стартира през IV век на днешния рид Св. Петка върху светилище на бесите, остатъци от което се виждат и през днешния ден.
Намерени са над 200 монети, 31 от които златни. Най-ценна е монетата на римския император Тиберий II Константин. Той е управлявал единствено 4 години (578-582) и сечените от него монети са неповторими. В света до този миг е позната единствено още една такава, която през днешния ден се пази в Турция.
Перистера е единствената цитадела с църкви в две от кулите - северната и южната. Разкрити са 28 жилища, в които са открити доста керамика и предмети от бита. Открити са 81 питоси, които назовават " първите хладилници ". Това са големи керамични делви, в които са се съхранявали зехтин и храни.
Над 4 милиона са вложени до момента във възобновяване и социализиране на крепостта, над 20 000 туристи я посещават всяка година.
18. Баба Вида
Единствената ни напълно непокътната средновековна цитадела се намира на северозападния бряг на огромния завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец. Разширена и укрепена е по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от постройките, издигнати по това време, са останали неразрушени. Цитаделата – най-укрепената част от построената по османско време Видинска градска цитадела, била наричана от османците Девствената цитадела, защото в никакъв случай не е била завземана със мощ.
Строежът на същинската цитадела е почнал през Х век. Византийски летописи сочат, че Видинската цитадела е издържала през 1003 година 8-месечна блокада от византийските войски, водени от императора Василий II. Византийците въпреки всичко влизат, само че с рушвет и машинация.
Почти през целия интервал на Второто българско царство крепостта е най-важното барикада в Северозападна България.
След края на XVIII век крепостта „ Баба Вида “ към този момент не се употребява за отбранителни цели, а служи най-вече за оръжеен склад и за затвор. В южния ъгъл на крепостта е непокътната бесилката на пандиза.
Крепостта се посещава от над 60 000 туристи всяка година, има доста атракции, сред които са танците и дуелите, пресъздаващи обичаи от епохи.
19. Свещари
Уникалният археологически резерват „ Сборяново “, покрай Исперих, в последното десетилетия получи международна популярност, защото с изключение на атракция за туристите, е привлекателен център за доста откриватели. Там са събрани тракийска гробница на владетеля на гетите дружно с десетки могили, остатъци от антична столица, за която се твърдеше, че е в Румъния и мюсюлманското светилище с доста легенди Демир баба теке.
Тракийската гробница е една от впечатляваща за интервала си и хвърля светлина върху живота на едни от най-хубавите воини – гетите, както и за огромния им държател Дромихед. Намерените на територията на резервата елементи от крепостни стени са от тракийския град Хелис, построен през IV в. пр.н.е. - столица на цар Дромихет.
Недовършените рисунки в тракийската гробница демонстрират, че цар Дромихед е умрял ненадейно в разцвета на силите си – на 36 години. С неповторимата си декорация от розетки и волски глави, свързани с гирлянди, тя е една от най-красивите.
Ако гробницата на Дромихед ни придвижва в бойните времена на гетите, то Демир баба теке споделя за духовния живот две хилядолетия по-късно, запазил духа от времето на траките и лечебните извори.
В превод наименованието на Демир баба теке значи „ храм на Железния татко ”, построен в чест на историческата персона Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за нравствен лидер и светец на мюсюлманската общественост къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Освен нравствен преподавател и врач на алианите, той е и светец за християните.
Гробницата-светилище е издигната върху тракийско светилище от ІV век, където преди години е имало оброчище и манастир. Това място се уважава от хора с разнообразни религиозни вярвания. Хора от разнообразни краища идват тук всяка година на втори август и преспиват навън, с цел да потърсят излекуване.
20. Вила Армира
Най-богатият частен замък у нас от римско време - Вила " Армира ", който се намира до Ивайловград, бе напълно освежен през последното десетилетие. Реставрацията на вилата дава опция на туристите да си показват в цялост какъв е бил животът на богатите римляни от първите епохи на новата епоха. Много скъпи черно-бели мозайки с лика на притежателя на вилата от втората половина на първи век и неговите две деца – момче и момиче, към този момент са сложени на своите места. Друга неповторима мозайка е главата на Медуза Горгона. Образът се среща и в мраморните фризове към басейна. Там са и присъщите Херми – глави на млади момчета, ваяни в чест на господ Хермес. Счита се, че в Армира се намира най-богата изложба от сходни облици. Хермите и облиците на Медуза-Горгона в украсата от мрамор са играли ролята на пазители на дома и фамилията.
Басейнът е неповторим с размерите, които са прекомерно огромни за частна сграда, която не е замък. Той е с дълбочина от 1,60 м и с дължина и широчина 11,0 х 7,0 метра. Той е бил под намерено небе и водата се затопляла от слънчевите лъчи. „ Парното ” във вилата, наречено хипокауст, осигурявало подово отопление. Във вилата е имало и сауна, което е било извънреден разкош.
1,5 милиона туристи обикалят замъци, манастири и светилища всяка година
Ако се направи ранглиста на най-бързо разрастващите се сфери на активност в региона на услугите за последното десетилетие, то културно-историческият туризъм сигурно ще заеме челно място. Нещо повече – с двуцифрения растеж през последните години този сегмент се обрисува като основа за преформатиране на туристическата ни тактика. Визитната картичка на страната ни към този момент не са единствено дюните по морето или слънцето, което се оглежда в ски пистите. За последните 10 години България се изкачи на водещо място в европейската съкровищница и се трансформира в желана дестинация четири сезона, с помощта на културно- историческия туризъм.
Въпреки упреците за бутафорни крепости и замъци, за противоречиви дати и исторически персони, несъмнено е едно – Чудесата на България блестят с хубостта на днешния ден, а осведомителните технологии в доста от тях – ги придвижват от предишното непосредствено към бъдещето.
Със стотици милиони лв. от държавни бюджет и европейските стратегии, както и с поддръжка от Америка, Япония, Азербайджан, Холандия и редица други страни през последните 10 години излязоха стотици секрети от историята ни, възвърнаха се замъци, мостове, острови и манастири, консервираха се светилища и пещери, построиха се нови атракционни паркове, предпазени местности, екопътеки и осведомителни центрове. Те събират по над 1,5 милиона туристи всяка година. И най-важното – излязоха следващите доказателства, че България е люлката на европейската цивилизация.
Обновиха се първият манастир в Европа - край Чирпан, първата солница – Провадия, първият златен рудник – край Крумовград, първият каменен град – Плиска. Златото на Одрисите получи международна популярност в Лувъра, а светилищата, шарапаните и долмените занапред демонстрират хубостите си. Загадките от праисторията не престават да се разкриват и до през днешния ден с последните открития в пещерата Бачо Киро край Дряново, където интернационален екип откри най-старите до в този момент хомо сапиенс в Европа.
И въпреки всичко: Кои са Чудесата на десетилетието? Изборът е ваш, драги читатели на Стандарт.
В навечерието на 10-годишния празник на най-голямата национална акция за предпазване на културното завещание и разпространение на историческия туризъм – Чудесата на България, ви представяме 20 от обектите, които са се трансформирали в обичани дестинации и чакаме да извършите избора си за ТОП 10. Анкетата от на следващия ден – 5 декември, ще е в уеб страницата на " Стандарт " – www.standartnews.com, както и в обществените мрежи – в страниците на медията ни във Facebook и Инстаграм. Ще продължи до 20 декември.
Критериите, по които сме подбрали обектите са няколко. Извършена реорганизация и консервация, социализация и цифровизация, доходи от туристически услуги, включване в районен маршрут, спомагателни атракции.
1. Царевец и Трапезица
Царевец и Арбанаси са най-желаната туристическа дестинация във Велико Търново, посещавана от повече от 500 000 туристи всяка година. Те избират крепостта на Асеневци, с цел да се допрян до Второто българско царство и славния столичен интервал на Търновград.
През 1185 година, откакто Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се трансформира в нейно основно барикада и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, стопански и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. Сред владетелите, управлявали страната от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.
В най-северния завършек на Царевец се намира скален нос, който е прочут като Лобната канара. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на страната, а през XVI в. на това място е бил построен манастир. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската черква, която е възобновена.
Всички обекти са напълно реставрирани и налични целогодишно. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата- камбанария, откъдето се открива панорама към града. Уникална атракция е аудиовизуалният театър " Звук и светлина ", който чрез стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери показва моменти от българската история.
Напълно освежен е и хълмът Трапезица. Реставрацията на крепостта стана благодарение на пари от страната и на азербайджанската фондация за историческо и културно завещание " Гейдар Алиев ". Днес туристите могат да се качат на историческия рид по екопътека или посредством релсово оборудване - фуникуляр.
2. Провадия Солницата
Първата солница и най-старата крепостна стена на Европа се намират до Провадия. Преди съвсем 7 хилядолетия там почнало да се добива бялото злато – солта и то в големи за времето си количества - годишно към 10 тона сол, която служела за разменна монета. Разкопките демонстрират, че на мястото е имало заможно населено място, с солидни двуетажни къщи. Кюлчетата се съхранявали в каменни замъци, в които античните хора пазели солта от нашествия и грабежи. Затова се счита, че Провадия е първият монетен двор на Европа. Виждат се и останки от неповторима крепостна стена, която не е кръгла, тя е от забележителен брой прави прави, тъй че наблюдаващият от горната страна да може да вижда по-лесно нападателите. Укреплението на 6600 години и през днешния ден удивлява с устойчивостта си всеки клиент. Строено е с жълта глина.
Цялата история на най-древния град може да научите в музея, който се намира в къщата на изтъкнат българин в Провадия. В непосредственост е и крепостта Овеч, която е била форпост на Византия против нахлуващите от север войнствени племена. Свързана е с ръководството на цар Ивайло (1277 година – 1280 г.). Има и надписи от времето на хан Омуртаг. Най-силният интервал на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато укреплението е било едно от най-мощните в Източна България.
Консервирането и реконструкцията на обектите са финансирани от страната и общината с над 120 000 лв. за последните години. Над 100 000 туристи ги посещават годишно.
3. Хераклея Синтика и храмът на Ванга
В местността Рупите се намира както храмът на пророчицата Ванга „ Св. Петка Българска “, по този начин и един от най-древните градове в света. Ванга е считала, че на това място в миналото са живеели странни хора, които са имали големи знания, само че градът им е бил заровен под лавата.
Откритите скъпи находки през последните две години ускориха туристически интерес към античното населено място Хераклея Синтика. Над 70 000 към този момент го посещават годишно, запленени от статуята на император Август, голямата канализационна система, която е без аналог, и неповторимите „ лъвски глави “.
Според учените, Хераклея Синтика е можел да съперничи на основния и най-красив град на провинция Тракия – Филипополис, въпреки и да е много по-млад от него. Сравняват го с античния Ефес поради съхранената архитектура. Разкопките потвърждават, че градът е на близо 6 хиляди години. Площадът е обрисуван от гражданската базилика, светилище и дълга поредност от магазини. От разкритите елементи се вижда, че постройките са били богато облицовани с мраморни плочки, корнизите също били от мрамор. Предполага се, че градът е имал и монетарница, където са били сечени монети.
Беше открита красива и извънредно добре непокътната мраморна глава на женска скулптура. Откриха и огромна мраморна скулптура, евентуално на благодетеля на града - Тиберий Клавдий Бакхий.
4. Перперикон
Най-голямото тракийско светилище в Родопите – Перперикон, в което са вложени стотици хиляди за реорганизация и консервация, се радва и на двуцифрен растеж на туристите в последните години. Първите следи от живот на Перперикон са от късната новокаменна ера – в края на шестото и начало на петото хилядолетие пр.н.е. Още от това време той е бил обект на обожествяване. Първото светилище е на Бога-Слънце. То се намира наоколо до така наречен Овална зала, където в по-късно време било издигнато и това на Дионис.
По време на траките Перперикон е бил заветен скален град, столица и цитадела с царски замък. През езическия интервал на Римската империя, светилището функционирало, като виното и ритуалите се правели от тракийското племе беси, които живеели дружно с римляните. През 393-98 година обаче бесите били покръстени и светилището станало ненужно, по тази причина го засипали с пръст. Така ритуалните пространства се запазили за вековете.
Според учените на това място се е намирало фамозното светилище на господ Дионис, а пророчествата, направени в него, се сбъдвали. Много сходни истории ще чуете от екскурзоводите, до момента в който се изкачвате по стръмните пътеки на паметния комплекс. Обиколката трае към час и половина. Запазени са пространства от времето на траките. Най-впечатляващи са трите етажа на паметния комплекс, отдаден на Дионис. В Церемониалната зала са съхранени каменните пейки и стъпала. Има и каменен престол, изсечен високо в скалите, ситуиран на място, което слънцето огрява през целия ден.
5. Остров Св. Анастасия
Света Анастасия е една от най-големите ни атракции по Черноморието. Това е единственият населен български черноморски остров, неотдавна отворен като туристическа атракция. До него се стига с кораба „ Анастасия “, който потегля от Бургас и плава към половин час.
Обитаван е още от ІV-VІ век. Централно място него заема манастирът, който е издигнат 10-века по-късно. Той е работил до 1923 година, а по-късно в продължение на няколко години е бил трансфорат в затвор. Кръстен е на Света Анастасия, която е именита лечителка.
Музеят, ситуиран в Голямата манастирска постройка, е интерактивен и пресъздава по занимателен метод историята на острова. Има и зала с пиратското богатство, като по знамение избавено от потъналия транспортен съд. В Голямата манастирска постройка има и дребна хотелска част, разполагаща с няколко стаи за посетители.
Вкаменения пиратски транспортен съд от легендата може да се види от терасата зад църквата. Манастирският храм носи името „ Успение Богородично “ и в нея е непокътнат хубав дървен иконостас от 1802 година
Всеки, който посети острова, получава и документ, свидетелстващ, че е островитянин. Света Анастасия е част от културния плакат на Бургас и там се организират голям брой концерти и разнообразни представления.
Обектът се посещава от над 50 000 туристи през лятото.
6. Плиска и Велики Преслав
Плиска е най-големият град в Европа през VII век. Това е и първият град от камък на Стария континент след края на Римската империя. През 865 година Цар Борис I Михаил, преди малко покръстен и наложил християнството на българите, стартира строителството на величествен храм. Векове по-късно Голямата базилика остава най-големият християнски храм в Европа. Над 500 кг тежи всеки от големите мраморни блокове, с които е построена.
Върху Знака на прабългарите или така наречен Розета на Плиска се съдържат най-древните йероглифи и руни на територията на цяла Европа. Те съставляват доказателство за съществуването на прабългарския народ, който не е от азиатски генезис, а от древнотракийски. Розетката съставлява бронзов медальон във формата на седемлъчева звезда. На върха на всеки лъч са изписани антични, прабългарски, рунически знаци, а на гърба има езически християнски знак (IYI – Ипсилон с две хасти), който прилича смисъла на християнския кръст.
Свещеният бунар на Плиска е бил прочут с лековитата си вода още по време на траките.
Десетки хиляди посещават Плиска всяка година. Реставрирана е източната врата, която е била основният вход на крепостта. Сега това е и основният вход на резервата. На към 1,5 км от нея е Голямата базилика, която от години е в развой на възобновяване.
Само на половин час път се намира и Велики Преслав - втората столица на България, оповестена от Цар Симеон Велики. Градът е незабравим за времето си с канализацията си и водоснабдяването. Преславската книжовна школа популяризира България, ”Златният век ” дава в обилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата.
7. Бачковският манастир и Кръстова Гора
Бачковският манастир „ Успение Богородично “ е една от най-обичаните и посещавани свети обители у нас. Основан е през 1083 година от Григорий Бакуриани – популярен доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и брат му Абазий. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. Още в края на XI в. е фамозен с книжовната си школа.
През последните години вторият по величина и значителност манастир у нас бе главно ремонтиран. Обновени бяха параклисите, отдадени на " Всички светии ", на " Св. Аполстоли " и " Св. Теодори ". При реставрацията на стенописите в най-стария манастирски храм - " Св. архангели ", на бял свят излязоха неповторими и антични фрески.
Освен Бачковския манастир, в Родопите има още три места, където доминира възприятието за цялостно замайване. Това са Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора – привлекателен център за хиляди туристи от страната и света. Били са тракийски светилища, отразяващи вярванията на предците ни за света, като Кръстова гора е била считана за отражение на божественото, Караджов камък се е свързвал със света на мъртвите, а Белинташ – с този на живите.
Най-мистичната околност у нас, която е пазила кръста, на който е разпнат Христос, е Кръстова гора. Силната енергийна и лечебната мощ на региона събира всяка година хиляди миряни от България и прилежащите страни. Това става в нощта на 13 против 14 септември, когато православната черква отбелязва Кръстовден. Хората участват на литургията от среднощ до 2 часа сутринта и нощуват на голите поляни, с цел да се заредят с божествената сила. Спазва се непоколебим пост.
От главния храм до мястото със Светия кръст се стига по стълби, които минават сред 12 параклиса, носещи имената на 12-те апостоли. В тях вярващите също могат да възпламенят свещ и да се помолят на мира пред иконите на своя светец.
8. Старият Пловдив
Пловдив е петият най-древен град в света, основан 4000 години преди Христа. В него споменът за разнообразни цивилизации, столетия и стадии от развиването на света като че ли броди из всяка тясна уличка. Градът е очевидец както на най-силните интервали от развиването на българските земи, по този начин и на най-тъмните и мрачни епохи. Една от най-големите туристически дестинации у нас, изключително откакто стана Културна столица на Европа.
Основан е преди Рим, Атина и Константинопол, смята се за съвременник на Троя и Микена. Седемте тепета са една дребна част от Чудесата на Пловдив. Повечето от находките са открити инцидентно, като да вземем за пример театъра на Филипополис. Днес той се употребява като открит летен спектакъл за представления и концерти. Малката базилика на Филипопол е превърната в туристическо украшение, което се употребява за разнородни културни прояви. В непосредствена непосредственост се намират две други филипополски базилики, едната от които е считана за митрополитската черква на града (Голямата базилика). Тя е построена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, основния боен пълководец на провинция Тракия.
Безспорно най-интересният обект, който се чака да се трансформира в огромна пловдивска туристическа атракция в околните години, е Могилата Малтепе от I-II век след Христа, разкопана край с. Маноле. Това е изкуствено построен насип, като на върха се е извисявал култов храм. Съоръжението съставлява под земята пиедестал, чиято цел е била да държи и да изведе на огромна височина храмова сграда. В момента тече възобновяване на 20-метровата кула, като задачата е могилата да се трансформира в музей навън.
9. Белоградчишките скали и Магурата
Преди към 230 милиона години вследствие на тектонични промени към земите в региона на днешния град Белоградчик се наслоили песъчливи скали. Релефът бил мощно набразден. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали пясък, трошляк и глина. С течение на времето се получили конгломерати и пясъчници. После комплексът се нагънал, останал на сушата, почнал да се пука и ерозира. Така в продължение на милиони години се основали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.
Тези скални колони, образуват естествена цитадела, чийто защитителен капацитет е бил употребен още от антични времена. А причудливите им форми, наподобяващи великански скулптурни ваяния, всяко от които си има свое име, основават възприятието за невероятна вкаменена красота.
Днес Белоградчишките скали са се трансформирали в голяма туристическа атракция, която посещават над 130 000 туристи годишно. Предлагат се полет с балон, джип-сафари, разходка с планински електрически велосипед по забавни направления. Около тях всяко лято се организират концертни и оперни спектакли.
На 20 километра от скалите, се намира още една изключителна естествена забележителност. „ Магурата " е първата пещера у нас, открита за гости. Но е известна най-много с рисунките, които са неповторими по своя облик и смисъл. Признати са за едни от най-интересните шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа.
10. Триград
Наричат го Върха на света. Това е магическото родопско село Триград, събрало неповторимата хубост на двете пещери – Дяволското гърло и Ягодинската, както и величието на Триградското ждрело.
Освен с „ сатанинския “ тип на входа, името на пещерата Дяволското гърло е обвързвано и със странния факт, че каквото влезе в пещерата като че ли се гълтам и не излиза от нея. Тя се е получила от река, падаща подземен от 42 м височина, образувайки голяма зала, наречена „ Бучащата зала “. Дължината й е 110 м, ширината – 40 м, а височината й доближава до 35 м. Това е една от най-големите зали в българските пещери. Изчислено е, че в нея може да се побере цялата столична катедрала „ Св. Александър Невски “. В залата се намира най-високият под земята водопад на Балканския полуостров.
Туристическият маршрут стартира от изложба, която води до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала около спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният плач на водопада и голямото пространство на залата са в действителност впечатляващи. Целият маршрут е обезопасен с защитни парапети и в се изминава в наличието на екскурзовод.
Край пещерата има и доста атракции - спускания с лодка в нея, обиколки на местността с джипове.
11. Кабиле
Най-големият древен град в царството на траките е бил Кабиле, чиито остатъци са оживели и до през днешния ден край Ямбол. Името идва от богинята Кибела, която е еквивалент на древногръцката Артемида. Светилището там е основано още през 1480 година пр.н.е., в скалите на " Зайчи връх ". Смята се, че то е било употребявано като център за свещенодействия на първо време от дакомизийците – антична предтракийска цивилизация, населявала днешните български земи. Тракийският град Кабиле поражда в края на второто и началото на първото хилядолетие прочие Хр. към скалното светилище, а през ІІІ век прочие Хр. Кабиле се трансформира в един от най-важните градски центрове на Одриската страна. През този интервал там живеят тракийските царе Спарток и Скосток, което за малко прави Кабиле и столица на царството.
По-късно - през ІІ век, когато Тракия към този момент е провинция в Римската империя, Кабиле става един от най-важните римски военни лагери, а след приемането на християнството през 313 година Кабиле се трансформира в епископски център.
Днес Кабиле е актуализирана туристическа дестинация, която се посещава от десетки хиляди туристи и предлага атракции като възстановки и наблюдения с оптични уреди на Слънцето от Зайчи връх.
12. Панагюрското злато и наследството на одрисите
Най-красивото ни златно богатство - Панагюрското, обикаля от десетилетия целия свят и събира възхищението на милиони туристи. Застрахователната му стойност е 50 милиона евро. Включва 9 антични съда от тракийски царски сервиз, който няма аналог. За три от ритуалните чаши, които години наред бяха описвани с „ глави на амазонки “, се потвърди, изобразяват богините Атина, Афродита и Хера. Част от историците настояват, че предметите са направени в ателие на град Лампсак на южния бряг на Мраморно море.
Всяка година съкровището се излага в Панагюрище в особено издигната зала за период от 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в лична витрина от бронирано стъкло и може да се види в елементи.
Гробницата на Севт III в Голямата Косматка - на километър южно от гр. Шипка и на 12 км от Казанлък, пък е най-добре експонираният тракийски монумент в Долината на царете. Тя разполага с напълно построена инфраструктура и вентилационна система, която поддържа непрекъсната температура. И е една от най-големите културно-исторически атракции на страната ни. Главата на Севт III се намира в Националният археологически музей в София, а съкровищата му – в Националния исторически музей. Съхранен и мечът на владетеля.
Царската глава е била част от огромна представителна скулптура на Севт III, която е стояла на фундамент в столицата му Севтополис.
13. Ковачевица и Лещен
Привлекателните села в Западните Родопи Лещен и Ковачевица са доказателство за сполучлив селски туризъм в България. Изключително живописни, изпълнени с красиви естествени гледки и обичайната българска атмосфера, двете села през днешния ден са се трансформирали във ваканционни селища, които се радват на огромен интерес. Традиционният възрожденски дух на селата е непокътнат, само че по едно и също време с това в тях са вложени и всички обилни средства, които ги трансформират в магнитно място за туристи в региона на Гоце Делчев.
В село Лещен оферират неподготвено сафари с джип до резервата “Тъмната гора ” и античните тракийски светилища “Козият камък ” и “Черната канара ”. В Ковачевица, която се намира на 1000 метра надморска височина, популацията през днешния ден е едвам 50 души, само че обезлюдяването не се усеща поради многото туристи.
Там магията на историята се преплита с насладата от сегашното. Мястото като че ли съумява да предложи всичко, от което имаме потребност, с цел да се откъснем от еднообразното ежедневие. Необикновената природа, тайнствената атмосфера на Родопите, чистият въздух, спокойната среда и гостоприемството на локалните са причина всеки, посетил тези места, да ги назовава „ приказка от дърво и камък “.
14. Старият Несебър
Несебър е един от най-древните градове в Европа, зародил от времето на бронзовата ера и траките. Всеки поробител е оставил своите следи. Навремето в Стария град е имало над 100 църкви. Голяма част от тях са издигнати върху храмове от по-ранни столетия.
Траките са нарекли глада Месамбрия Понтика, преименуван през Средновековието на Месемврия.
Древните елини основават своя колония. Според една от легендите там е роден известният създател на басни Езоп. Изграждат солидна крепостна стена и нова водоснабдителна система, строят базилики, учебни заведения, секат лични бронзови и сребърни монети, градят градския амфитеатър. През 72 година прочие н.е. градът е завзет от римляните. След това идва византийското време, а през 812 година в града влиза Хан Крум. Славяни и прабългари се заселват тук. Век по-късно цар Симеон побеждава византийците при Ахелой и го включва в рамките на България. В XIV век, при властта на Иван Александър претърпява втори и максимален подем.
Наричат Несебър " енциклопедия " на християнското църковно строителство. В него са разкрити до момента 44 църкви от интервала от V до ХIХ век. Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. 18 от храмовете са добре непокътнати с пари от страната и от общината. Част от тях са възобновени и с пари от Холандската стратегия, както и с поддръжката на средства от Държавния департамент на Съединени американски щати.
Проект на община Несебър свързва църквите в туристически маршрут. А безспорният шедьовър измежду тези бижута на църковната архитектура е „ Св. Стефан ”. Това е най-посещаваният обект и единствената черква с съвсем напълно непокътнати истински фрески от XVI век. В града са непокътнати доста къщи от интервала на Възраждането, съхранена е и крепостната стена към градската врата.
15. Древна Сердика
Сердика е моят Рим. Тези знакови думите са оживели през вековете, с цел да стигнат и до наши дни. Изречени са Константин Велики, един от последните господари на цялата Римска империя. Неговият обичан град е Сердика, днешна София. А дворецът, в който на драго сърце отсядал, към момента е обект на спор. Според някои историци – той е в бил в днешния център на столицата, съгласно други – в късноримската резиденция – Скретиска край Костинброд.
Големият подем на Сердика се реализира при император Галерий. В църковно -политически проект неговото най-велико дело е издаването на Едикта на толерантността през април 311 година. С него освен се поставя завършек на антихристиянските гонения, само че и за първи път се формулира концепцията за религиозна толерантност, настояща и през днешния ден. Едиктът може да се види като монумент пред неповторимия храм " Св. София ", в който се е провел Сердикийският събор за приемането му. Древната черква - емблема на града, бе реставрирана като през днешния ден в подземията й могат да се видят останките от източния некропол на античния град Сердика и от три по-ранни църкви. В съседство е експонирана и гробницата на Хонорий, за който се допуска, че е бил сердикийски свещеник.
Блясъкът на антична Сердика бе оголен при разкопките под Ларгото и през днешния ден стотици хиляди туристи могат да ги видят експонирани в музея навън пред ЦУМ. Разкопките в близост обаче не престават, обещавайки да извадят на бял свят още от тайните на антична Сердика.
16. Цари Мали град
Една от най-новите атракции, напълно построена през десетилетието е - " Цари мали град ”. Това е цитадела на 17 века, която се намира върху хълма „ Свети Спас ” над с. Белчин, покрай Самоков.
Открити са голям брой ями с паметен темперамент, което демонстрира, че мястото е употребявано от локалното тракийско население като светилище. След завладяването на региона от римляните, хълмът продължава на действа като свято място. През III век е обкръжен със стена, построена от дървени колове, плет и глина. В средата на IV век тя е опожарена.
„ Цари мали град ” е охранявала античния и най-кратък път от Константинопол през Пауталия (Кюстендил) чак до Рим.
Крепостта се свързва с Гала Плацидия, дъщерята на император Теодосий. На хълма над Белчин са открити монети с нейния лик. Храмът „ Възнесение Христово ” е бил нравствен център, в него е открита баптистерия, тук е служил свещеник, покръствал локалните хора в християнството. Той е възобновен още веднъж през XV в. от Презвитер Йоан, откакто от тук минало шествието, пренасящи мощите на Свети Иван Рилски към Светата Рилска обител.
Днес крепостта и храмът са възобновени едно към едно. В кулите има музейни кътове, даващи визия за нравите, бита, облеклото и занаятите на древността. Мястото отвън крепостта е превърнато в атракцион, най-много с клатещия се въжен мост, с дължина над 100 м. Между атракциона и крепостната стена има макет на катапулт, изхвърлящ камъни, сред боровете има дървени статуи, изобразяващи рицари. Има и екопътеки към върха на хълма, както и специфичен панорамен асансьор.
17. Перистера
Мястото на крепостта Перистера е показано от гълъби на римския центурион Северей. По заповед на император Константин Велики, той подвига непристъпна цитадела, непокътната и възобновена, която се намира покрай Пещера. Строежът й стартира през IV век на днешния рид Св. Петка върху светилище на бесите, остатъци от което се виждат и през днешния ден.
Намерени са над 200 монети, 31 от които златни. Най-ценна е монетата на римския император Тиберий II Константин. Той е управлявал единствено 4 години (578-582) и сечените от него монети са неповторими. В света до този миг е позната единствено още една такава, която през днешния ден се пази в Турция.
Перистера е единствената цитадела с църкви в две от кулите - северната и южната. Разкрити са 28 жилища, в които са открити доста керамика и предмети от бита. Открити са 81 питоси, които назовават " първите хладилници ". Това са големи керамични делви, в които са се съхранявали зехтин и храни.
Над 4 милиона са вложени до момента във възобновяване и социализиране на крепостта, над 20 000 туристи я посещават всяка година.
18. Баба Вида
Единствената ни напълно непокътната средновековна цитадела се намира на северозападния бряг на огромния завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец. Разширена и укрепена е по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от постройките, издигнати по това време, са останали неразрушени. Цитаделата – най-укрепената част от построената по османско време Видинска градска цитадела, била наричана от османците Девствената цитадела, защото в никакъв случай не е била завземана със мощ.
Строежът на същинската цитадела е почнал през Х век. Византийски летописи сочат, че Видинската цитадела е издържала през 1003 година 8-месечна блокада от византийските войски, водени от императора Василий II. Византийците въпреки всичко влизат, само че с рушвет и машинация.
Почти през целия интервал на Второто българско царство крепостта е най-важното барикада в Северозападна България.
След края на XVIII век крепостта „ Баба Вида “ към този момент не се употребява за отбранителни цели, а служи най-вече за оръжеен склад и за затвор. В южния ъгъл на крепостта е непокътната бесилката на пандиза.
Крепостта се посещава от над 60 000 туристи всяка година, има доста атракции, сред които са танците и дуелите, пресъздаващи обичаи от епохи.
19. Свещари
Уникалният археологически резерват „ Сборяново “, покрай Исперих, в последното десетилетия получи международна популярност, защото с изключение на атракция за туристите, е привлекателен център за доста откриватели. Там са събрани тракийска гробница на владетеля на гетите дружно с десетки могили, остатъци от антична столица, за която се твърдеше, че е в Румъния и мюсюлманското светилище с доста легенди Демир баба теке.
Тракийската гробница е една от впечатляваща за интервала си и хвърля светлина върху живота на едни от най-хубавите воини – гетите, както и за огромния им държател Дромихед. Намерените на територията на резервата елементи от крепостни стени са от тракийския град Хелис, построен през IV в. пр.н.е. - столица на цар Дромихет.
Недовършените рисунки в тракийската гробница демонстрират, че цар Дромихед е умрял ненадейно в разцвета на силите си – на 36 години. С неповторимата си декорация от розетки и волски глави, свързани с гирлянди, тя е една от най-красивите.
Ако гробницата на Дромихед ни придвижва в бойните времена на гетите, то Демир баба теке споделя за духовния живот две хилядолетия по-късно, запазил духа от времето на траките и лечебните извори.
В превод наименованието на Демир баба теке значи „ храм на Железния татко ”, построен в чест на историческата персона Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за нравствен лидер и светец на мюсюлманската общественост къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Освен нравствен преподавател и врач на алианите, той е и светец за християните.
Гробницата-светилище е издигната върху тракийско светилище от ІV век, където преди години е имало оброчище и манастир. Това място се уважава от хора с разнообразни религиозни вярвания. Хора от разнообразни краища идват тук всяка година на втори август и преспиват навън, с цел да потърсят излекуване.
20. Вила Армира
Най-богатият частен замък у нас от римско време - Вила " Армира ", който се намира до Ивайловград, бе напълно освежен през последното десетилетие. Реставрацията на вилата дава опция на туристите да си показват в цялост какъв е бил животът на богатите римляни от първите епохи на новата епоха. Много скъпи черно-бели мозайки с лика на притежателя на вилата от втората половина на първи век и неговите две деца – момче и момиче, към този момент са сложени на своите места. Друга неповторима мозайка е главата на Медуза Горгона. Образът се среща и в мраморните фризове към басейна. Там са и присъщите Херми – глави на млади момчета, ваяни в чест на господ Хермес. Счита се, че в Армира се намира най-богата изложба от сходни облици. Хермите и облиците на Медуза-Горгона в украсата от мрамор са играли ролята на пазители на дома и фамилията.
Басейнът е неповторим с размерите, които са прекомерно огромни за частна сграда, която не е замък. Той е с дълбочина от 1,60 м и с дължина и широчина 11,0 х 7,0 метра. Той е бил под намерено небе и водата се затопляла от слънчевите лъчи. „ Парното ” във вилата, наречено хипокауст, осигурявало подово отопление. Във вилата е имало и сауна, което е било извънреден разкош.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ