Колко беден е българинът?
Класациите постоянно ни напомнят, че България е най-бедната страна в Европейски Съюз. Уточнението " в Европейски Съюз " тук е доста значимо, тъй като то акцентира относителността на понятията за беднотия - те зависят от хората, с които се прави сравнението. Хубавото е, че България към този момент се съпоставя с едни от най-богатите. И в следствие от това българите не са удовлетворени от обстоятелството, че са по-заможни от 6/7 от останалото човечество.
Вярно е, че по множеството измерители, свързани с бедността, България е на последно място в Европейски Съюз. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също по този начин е правилно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо. Основният знак на Евростат е " риск от беднотия и обществено изключване ". През последните 10 години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За съпоставяне: данните за Румъния към 2018 година регистрират 32,5%, а за отличника Чехия - 12,2%.
Другият главен знак - за съществени материални ограничения, което е по-остра форма на беднотия, също е понижен: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. А забавното е, че сред 2017 и 2018 година имаме огромно усъвършенстване на всички знаци. Например: единствено за година нашият показател за съществени материални ограничения се е свил с към 10 пункта.
Как е по света?
Маркс е очаквал глобализацията на капитализма да докара до пауперизация на междинната класа и превръщането ѝ в пролетариат. Нищо такова обаче не се следи. Напротив - има световно понижаване на крайната беднотия (тази беднотия спада от над 90% по време на Френската гражданска война до към 10% днес).
Световната банка дефинира като извънредно небогати тези хора, които живеят с под 2 $ дневно ползване. В демократичните демокрации (и изключително в ЕС) такава Дикенсова беднотия съвсем няма. Днес такава няма в това число и в България, въпреки че бяхме изпаднали в тази група по време на банкрута на банковата ни система през 90-те години на предишния век.
Средната класа
Данните отхвърлят концепцията за всеобща пауперизация, само че въпреки всичко междинните съсловия в развитите западни общества имат съображение да се разказват като " потърпевши " и даже " обеднели " през последните десетилетия. Средната класа се усеща все по-заплашена от " изпадане " в по-долна класа поради загуба на работни места вследствие от глобализацията. Едно от последните проучвания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се концентрира върху междинната класа в развитите демократични демокрации - хората с сред 75% и 200% от междинния приход за дадена страна. В развитите стопански системи това са сред 50% (САЩ) и 70% (Скандинавия) от популацията. За последните три десетилетия тази група е намаляла с 3 на 100. Този спадът с 3% за цели 30 години надали може да бъде обсъждан като сериозна причина за неустановеност. Изследването обаче демонстрира също, че до момента в който субективно от ден на ден хора се " усещат " като " междинна класа ", обективно видяно тя се свива. Далеч по-важно е обаче забавянето на растежа на нейните приходи. През последното десетилетие те като цяло стагнират, до момента в който приходите на най-богатите 10% от обществото са се увеличавали с по-бърз ритъм (с 1/3 повече). В резултат икономическата тежест на междинната класа е намаляла спрямо тежестта на най-богатите. Затова и " страданието " на междинната класа се дефинира най-много като субективно чувство за растяща неустановеност и закъснение по отношение на най-богатите няколко % от популацията.
Българската беднотия
Това, което се случи през последните десетилетия в България, с цялостно съображение може да бъде наречено " европеизация ". Българинът стартира да се отнася към бедността от ден на ден като европеец, а не като човек от " втория " или " третия " свят и са налице трендовете:
1. Икономическият и общественият модел на България води до значително понижаване на относителния дял на хората, които по европейска формулировка са небогати. Ако трендовете се запазят, в идващите десетина години можем да чакаме догонване - в случай че не на отличниците, то най-малко на средняците в Европейски Съюз.
2. Българите от ден на ден " страдат " от болестта на развитите западни демокрации - повишаването на дистанцията сред междинната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва с изпреварващи темпове.
Три неверни изказвания
- Демокрацията е донесла беднотия. Нищо сходно - ние сме по-бедни от другите в Европейски Съюз главно поради двата банкрута на България през 1990-те и неохотната и закъсняла либерализация на икономиката;
- Членството в Европейски Съюз води до повишаване на бедността. Точно противоположното - то е фактор за значителен спад на бедността в страната;
- Неравенството нараства заради всеобщо обедняване. Не, неравенството нараства заради по-ускорено замогване на най-заможните.
Както при нас, по този начин и в цяла Европа се постанова недоволството поради растящото неравноправие, без обаче да има предпочитание за преразпределение посредством налозите. Този абсурд се изяснява по този начин: неравенството, което тревожи от ден на ден европейци, е това сред междинната класа и най-богатите. А повдигането на налозите на междинната класа няма да реши казуса. Няма да го реши и повдигането на налозите на най-богатите - най-вече те да отидат в чужбина или в сивия бранш. Дори и цялото им благосъстояние да се преразпредели, нарастването за междинната класа на човек ще е минимално. Затова " притиснатата междинна класа " работи опортюнистично и гласоподава за политици като Тръмп или брекзитърите, които са надалеч от концепциите за данъчно преразпределение. И по този начин се получава странният свят, в който всички се оплакват от растящото неравноправие, само че и един Ципрас смъква налозите.
Със съкращения
Вярно е, че по множеството измерители, свързани с бедността, България е на последно място в Европейски Съюз. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също по този начин е правилно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо. Основният знак на Евростат е " риск от беднотия и обществено изключване ". През последните 10 години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За съпоставяне: данните за Румъния към 2018 година регистрират 32,5%, а за отличника Чехия - 12,2%.
Другият главен знак - за съществени материални ограничения, което е по-остра форма на беднотия, също е понижен: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. А забавното е, че сред 2017 и 2018 година имаме огромно усъвършенстване на всички знаци. Например: единствено за година нашият показател за съществени материални ограничения се е свил с към 10 пункта.
Как е по света?
Маркс е очаквал глобализацията на капитализма да докара до пауперизация на междинната класа и превръщането ѝ в пролетариат. Нищо такова обаче не се следи. Напротив - има световно понижаване на крайната беднотия (тази беднотия спада от над 90% по време на Френската гражданска война до към 10% днес).
Световната банка дефинира като извънредно небогати тези хора, които живеят с под 2 $ дневно ползване. В демократичните демокрации (и изключително в ЕС) такава Дикенсова беднотия съвсем няма. Днес такава няма в това число и в България, въпреки че бяхме изпаднали в тази група по време на банкрута на банковата ни система през 90-те години на предишния век.
Средната класа
Данните отхвърлят концепцията за всеобща пауперизация, само че въпреки всичко междинните съсловия в развитите западни общества имат съображение да се разказват като " потърпевши " и даже " обеднели " през последните десетилетия. Средната класа се усеща все по-заплашена от " изпадане " в по-долна класа поради загуба на работни места вследствие от глобализацията. Едно от последните проучвания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се концентрира върху междинната класа в развитите демократични демокрации - хората с сред 75% и 200% от междинния приход за дадена страна. В развитите стопански системи това са сред 50% (САЩ) и 70% (Скандинавия) от популацията. За последните три десетилетия тази група е намаляла с 3 на 100. Този спадът с 3% за цели 30 години надали може да бъде обсъждан като сериозна причина за неустановеност. Изследването обаче демонстрира също, че до момента в който субективно от ден на ден хора се " усещат " като " междинна класа ", обективно видяно тя се свива. Далеч по-важно е обаче забавянето на растежа на нейните приходи. През последното десетилетие те като цяло стагнират, до момента в който приходите на най-богатите 10% от обществото са се увеличавали с по-бърз ритъм (с 1/3 повече). В резултат икономическата тежест на междинната класа е намаляла спрямо тежестта на най-богатите. Затова и " страданието " на междинната класа се дефинира най-много като субективно чувство за растяща неустановеност и закъснение по отношение на най-богатите няколко % от популацията.
Българската беднотия
Това, което се случи през последните десетилетия в България, с цялостно съображение може да бъде наречено " европеизация ". Българинът стартира да се отнася към бедността от ден на ден като европеец, а не като човек от " втория " или " третия " свят и са налице трендовете:
1. Икономическият и общественият модел на България води до значително понижаване на относителния дял на хората, които по европейска формулировка са небогати. Ако трендовете се запазят, в идващите десетина години можем да чакаме догонване - в случай че не на отличниците, то най-малко на средняците в Европейски Съюз.
2. Българите от ден на ден " страдат " от болестта на развитите западни демокрации - повишаването на дистанцията сред междинната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва с изпреварващи темпове.
Три неверни изказвания
- Демокрацията е донесла беднотия. Нищо сходно - ние сме по-бедни от другите в Европейски Съюз главно поради двата банкрута на България през 1990-те и неохотната и закъсняла либерализация на икономиката;
- Членството в Европейски Съюз води до повишаване на бедността. Точно противоположното - то е фактор за значителен спад на бедността в страната;
- Неравенството нараства заради всеобщо обедняване. Не, неравенството нараства заради по-ускорено замогване на най-заможните.
Както при нас, по този начин и в цяла Европа се постанова недоволството поради растящото неравноправие, без обаче да има предпочитание за преразпределение посредством налозите. Този абсурд се изяснява по този начин: неравенството, което тревожи от ден на ден европейци, е това сред междинната класа и най-богатите. А повдигането на налозите на междинната класа няма да реши казуса. Няма да го реши и повдигането на налозите на най-богатите - най-вече те да отидат в чужбина или в сивия бранш. Дори и цялото им благосъстояние да се преразпредели, нарастването за междинната класа на човек ще е минимално. Затова " притиснатата междинна класа " работи опортюнистично и гласоподава за политици като Тръмп или брекзитърите, които са надалеч от концепциите за данъчно преразпределение. И по този начин се получава странният свят, в който всички се оплакват от растящото неравноправие, само че и един Ципрас смъква налозите.
Със съкращения
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ