Ключов център за добив на биткойн в Китай прекратява „копаенето на криптовалути
Китайският самостоятелен район Вътрешна Монголия възнамерява да забрани новите планове за рандеман на криптовалути и да приключи работата на съществуващите предприятия за „ копаене “ на биткойн в опит да ограничи потреблението на сила, съобщи Си Ен Би Си.
Биткойнът е основан на децентрализирана система, което значи, че криптовалутата не се емитира от един централен орган. За интервенциите с биткойн се употребява блокчейн технология, която на процедура съставлява безконечен указател с транзакции, валидирани чрез разрешаване на комплицирани математически уравнения (процеса прочут като копаене) от хора (миньори), които употребяват за задачата мощни компютърни системи. Миньорите получават биткойн като премия за разрешаването на уравненията.
Високата мощ на компютърните системи обаче води и до голяма консумация на сила. Копаенето на биткойн харчи 128,84 тepaвaтчaca електрическа енергия нa гoдинa – повече от страни като Украйна и Аржентина, сочат данни от проучване на Кеймбриджкия университет.
Китай дава отговор за към 65% от световния добив на биткойн, като единствено Вътрешна Монголия способства за 8% поради ниските цени за сила. За съпоставяне, Съединени американски щати дават отговор за 7,2% от международния рандеман.
До проекта за преустановяване на интервенциите за „ копаене “ на криптовалути във Вътрешна Монголия се стигна, откакто районът не съумя да покрие задачите на държавното управление за ползване на сила през 2019 година и стана обект на съществени рецензии от Пекин.
В отговор комисията за развиване и промяна в Вътрешна Монголия показа проекти за ограничение на потреблението, в това число и този за прекратяването на работата на „ мините “ за криптовалута до 2021 година
Макар че китайското държавно управление поддържа развиването на блокчейн технологията, то постоянно подхваща ограничения против самите криптовалути. Пекин подлага на напън бизнесите, участващи в интервенции с криптовалути, в това число огромните тържища за търговия с цифрови монети.
Азиатската страна също по този начин се стреми да ограничи въглеродния си отпечатък, като предходната година президентът Си Дзинпин съобщи, че Китай ще доближи пик на въглеродните излъчвания до 2030 година и въглероден неутралитет до 2060 г.
Биткойнът е основан на децентрализирана система, което значи, че криптовалутата не се емитира от един централен орган. За интервенциите с биткойн се употребява блокчейн технология, която на процедура съставлява безконечен указател с транзакции, валидирани чрез разрешаване на комплицирани математически уравнения (процеса прочут като копаене) от хора (миньори), които употребяват за задачата мощни компютърни системи. Миньорите получават биткойн като премия за разрешаването на уравненията.
Високата мощ на компютърните системи обаче води и до голяма консумация на сила. Копаенето на биткойн харчи 128,84 тepaвaтчaca електрическа енергия нa гoдинa – повече от страни като Украйна и Аржентина, сочат данни от проучване на Кеймбриджкия университет.
Китай дава отговор за към 65% от световния добив на биткойн, като единствено Вътрешна Монголия способства за 8% поради ниските цени за сила. За съпоставяне, Съединени американски щати дават отговор за 7,2% от международния рандеман.
До проекта за преустановяване на интервенциите за „ копаене “ на криптовалути във Вътрешна Монголия се стигна, откакто районът не съумя да покрие задачите на държавното управление за ползване на сила през 2019 година и стана обект на съществени рецензии от Пекин.
В отговор комисията за развиване и промяна в Вътрешна Монголия показа проекти за ограничение на потреблението, в това число и този за прекратяването на работата на „ мините “ за криптовалута до 2021 година
Макар че китайското държавно управление поддържа развиването на блокчейн технологията, то постоянно подхваща ограничения против самите криптовалути. Пекин подлага на напън бизнесите, участващи в интервенции с криптовалути, в това число огромните тържища за търговия с цифрови монети.
Азиатската страна също по този начин се стреми да ограничи въглеродния си отпечатък, като предходната година президентът Си Дзинпин съобщи, че Китай ще доближи пик на въглеродните излъчвания до 2030 година и въглероден неутралитет до 2060 г.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ