Дълго подготвяното сближаване на Китай и Русия: Защо и откога?
Китай и Русия се сближават от ден на ден през последните години, в това число като търговски сътрудници. Отношенията посред им обаче крият както благоприятни условия, по този начин и опасности, до момента в който Русия прави опити да избяга от строгите наказания на Запада, пристигнали в отговор нейната инвазия в Украйна.
Общата търговия сред Китай и Русия скочи с 35.9% предходната година до рекордните 146.9 милиарда $, сочат китайските митнически данни. От тях излиза наяве още, че Русия е главен източник на нефт, газ, въглища и селскостопански артикули, а комерсиалните ѝ връзки с Китай са на остатък.
Откакто първите наказания против Русия бяха наложени през 2014 година – след анексирането на Крим – двустранната търговия с Китай се разшири с повече от 50%. Така азиатската страна се трансформира в най-голямата експортна дестинация за ръководената от Владимир Путин страна.
Заложената цел бе общата търговия сред двете страни да доближи 200 милиарда $ до 2024 година Миналия месец обаче, при визитата на Путин в Китай във връзка Зимните олимпийски игри, бе разгласен по-висок таргет – той към този момент е 250 милиарда $.
На фона на възходящите наказания против Русия, Китай може да компенсира болката на съседа си, като купува повече. Съществува обаче рискът от рестрикции и против самата нея.
В собствен разбор Reuters обобщава основните области на комерсиално съдействие сред Китай и Русия:
Петрол и газ
Износът на съветски нефт и газ за Китай непрестанно нараства. Русия е вторият максимален снабдител на нефт за Китай след Саудитска Арабия, с размери през предходната година от приблизително 1.59 милиона барела дневно, което съставлява 15.5% от китайския импорт.
Около 40% от доставките минават през 4070-километровия водопровод „ Източен Сибир “, който бе финансиран с китайски заеми за 50 милиарда $.
Русия също по този начин е третият снабдител на газ за Пекин, като през 2021 година изнесеното количество гориво доближи 16.5 милиарда куб. м. С него се покрива към 5% от китайското търсене.
Доставките по газопровода „ Силата на Сибир “, който не е обвързван с мрежата на западните съветски газопроводи, започнаха в края на 2019 година и би трябвало да набъбнат до 38 милиарда куб. м годишно до 2025 година За съпоставяне през 2019 година те са 10.5 милиарда куб. м. Те са част от 30-годишен контракт на стойност над 400 милиарда $.
Русия има за цел да построи втори газопровод „ Силата на Сибир 2 “ с потенциал от 50 милиарда куб. м годишно, който да минава през Монголия до Китай.
Русия също се подреди и като втория снабдител на въглища за Китай през 2021 година
Миналия месец Путин разкри нови съветски петролни и газови покупко-продажби с Китай на стойност към 117.5 милиарда $.
Търговия с храни
Търговията с храни на Русия с Китай е дребна, само че се разраства.
През 2019 година Китай позволи вноса на соя от всички райони на Русия и двете страни подписаха съглашение за задълбочаване на съдействието във веригите на доставка на бобовата просвета. Износът на соя за Китай възлиза на 543 058 тона предходната година и единствено след две години се чака да доближи 3.7 милиона тона.
През 2021 година Китай утвърди вноса на говеждо месо от Русия, а предишния петък позволи вноса на пшеница от всички райони на страната.
Износът на храни от Русия за Китай включва също риба, слънчогледово олио, рапично масло, птиче месо, пшенично брашно и шоколад.
Китай е голям покупател и на дървен материал от Далечния изток на Русия. Вносът на тази суровина и обвързваните с нея артикули през предходната година възлиза на 4.1 милиарда $.
В противоположната посока – Китай продава на Русия механични артикули, машини и транспортно съоръжение, мобилни телефони, коли и потребителски артикули. Китайският експорт за Русия доближи 67.6 милиарда $ предходната година, което е растеж от 34%.
Инвестиции
Западните наказания принудиха Русия да огледа още по-концентрирано към Китай за капиталови благоприятни условия през последните години. Китайските държавни банки пък помогнаха на страната да финансира какво ли не в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “ – от инфраструктура до петролни и газови планове.
Русия е надалеч от това да бъде най-големият адресат на държавно финансиране от Пекин. В интервала 2000-2017 година тя е взела общо 107 заема и експортни заема на стойност 125 милиарда $ от китайски държавни институции, сочат данни от изследователската лаборатория AidData на College of William and Mary.
Китай и Русия започнаха да употребяват личните си валути за споразумяване на двустранната търговия през 2010 година Откриха първата си валутна суап линия през 2014 година, която възобновиха през 2020 година със 150 милиарда юана за три години.
Сетълментите в юани съставляват 28% от китайския експорт за Русия през първата половина на 2021 година – за съпоставяне през 2013 този дял е едвам 2%. Тенденцията акцентира устрема на двете страни да понижат зависимостта си от $, като в същото време развиват свои лични трансгранични платежни системи.
Китайската валута представляваше 13.1% от валутните запаси на съветската централна банка през юни 2021 година – спрямо едвам 0.1% през юни 2017 година Наличностите в долари на Москва спаднаха до 16.4% от 46.3% в границите на същия интервал.
Общата търговия сред Китай и Русия скочи с 35.9% предходната година до рекордните 146.9 милиарда $, сочат китайските митнически данни. От тях излиза наяве още, че Русия е главен източник на нефт, газ, въглища и селскостопански артикули, а комерсиалните ѝ връзки с Китай са на остатък.
Откакто първите наказания против Русия бяха наложени през 2014 година – след анексирането на Крим – двустранната търговия с Китай се разшири с повече от 50%. Така азиатската страна се трансформира в най-голямата експортна дестинация за ръководената от Владимир Путин страна.
Заложената цел бе общата търговия сред двете страни да доближи 200 милиарда $ до 2024 година Миналия месец обаче, при визитата на Путин в Китай във връзка Зимните олимпийски игри, бе разгласен по-висок таргет – той към този момент е 250 милиарда $.
На фона на възходящите наказания против Русия, Китай може да компенсира болката на съседа си, като купува повече. Съществува обаче рискът от рестрикции и против самата нея.
В собствен разбор Reuters обобщава основните области на комерсиално съдействие сред Китай и Русия:
Петрол и газ
Износът на съветски нефт и газ за Китай непрестанно нараства. Русия е вторият максимален снабдител на нефт за Китай след Саудитска Арабия, с размери през предходната година от приблизително 1.59 милиона барела дневно, което съставлява 15.5% от китайския импорт.
Около 40% от доставките минават през 4070-километровия водопровод „ Източен Сибир “, който бе финансиран с китайски заеми за 50 милиарда $.
Русия също по този начин е третият снабдител на газ за Пекин, като през 2021 година изнесеното количество гориво доближи 16.5 милиарда куб. м. С него се покрива към 5% от китайското търсене.
Доставките по газопровода „ Силата на Сибир “, който не е обвързван с мрежата на западните съветски газопроводи, започнаха в края на 2019 година и би трябвало да набъбнат до 38 милиарда куб. м годишно до 2025 година За съпоставяне през 2019 година те са 10.5 милиарда куб. м. Те са част от 30-годишен контракт на стойност над 400 милиарда $.
Русия има за цел да построи втори газопровод „ Силата на Сибир 2 “ с потенциал от 50 милиарда куб. м годишно, който да минава през Монголия до Китай.
Русия също се подреди и като втория снабдител на въглища за Китай през 2021 година
Миналия месец Путин разкри нови съветски петролни и газови покупко-продажби с Китай на стойност към 117.5 милиарда $.
Търговия с храни
Търговията с храни на Русия с Китай е дребна, само че се разраства.
През 2019 година Китай позволи вноса на соя от всички райони на Русия и двете страни подписаха съглашение за задълбочаване на съдействието във веригите на доставка на бобовата просвета. Износът на соя за Китай възлиза на 543 058 тона предходната година и единствено след две години се чака да доближи 3.7 милиона тона.
През 2021 година Китай утвърди вноса на говеждо месо от Русия, а предишния петък позволи вноса на пшеница от всички райони на страната.
Износът на храни от Русия за Китай включва също риба, слънчогледово олио, рапично масло, птиче месо, пшенично брашно и шоколад.
Китай е голям покупател и на дървен материал от Далечния изток на Русия. Вносът на тази суровина и обвързваните с нея артикули през предходната година възлиза на 4.1 милиарда $.
В противоположната посока – Китай продава на Русия механични артикули, машини и транспортно съоръжение, мобилни телефони, коли и потребителски артикули. Китайският експорт за Русия доближи 67.6 милиарда $ предходната година, което е растеж от 34%.
Инвестиции
Западните наказания принудиха Русия да огледа още по-концентрирано към Китай за капиталови благоприятни условия през последните години. Китайските държавни банки пък помогнаха на страната да финансира какво ли не в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “ – от инфраструктура до петролни и газови планове.
Русия е надалеч от това да бъде най-големият адресат на държавно финансиране от Пекин. В интервала 2000-2017 година тя е взела общо 107 заема и експортни заема на стойност 125 милиарда $ от китайски държавни институции, сочат данни от изследователската лаборатория AidData на College of William and Mary.
Китай и Русия започнаха да употребяват личните си валути за споразумяване на двустранната търговия през 2010 година Откриха първата си валутна суап линия през 2014 година, която възобновиха през 2020 година със 150 милиарда юана за три години.
Сетълментите в юани съставляват 28% от китайския експорт за Русия през първата половина на 2021 година – за съпоставяне през 2013 този дял е едвам 2%. Тенденцията акцентира устрема на двете страни да понижат зависимостта си от $, като в същото време развиват свои лични трансгранични платежни системи.
Китайската валута представляваше 13.1% от валутните запаси на съветската централна банка през юни 2021 година – спрямо едвам 0.1% през юни 2017 година Наличностите в долари на Москва спаднаха до 16.4% от 46.3% в границите на същия интервал.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ