Китай е похарчил $240 млрд. за спасяване на затънали в дълг към него страни
Китай е похарчил 240 милиарда $, с цел да избавя страни, които не се оправят със заемите, получени по плановете от самодейността му " Един пояс, веднъж ".
Това сочат нови данни от изследване на откриватели от Световната банка, AidData, Harvard Kennedy School и IfW Kiel (Института в Кил за международна икономика), от " Гардиън ". Според проучването подкрепяни от страната банки са дали избавителни пакети на 22 страни, измежду тях Аржентина, Пакистан, Шри Ланка и Украйна.
Според тези данни близо 80% от помощта е дадена след 2016 година, а единствено през 2021 година доближава 40 милиарда Тъкмо в интервала след 2016 година понижава финансирането за инфраструктурни планове от самодейността, отпускано от Китай. Наблюдава се внезапен спад от двата съществени китайски кредитора, Chinese Development Bank и Export-Import Bank of China: от 87 милиарда през 2016 година до 3.7 милиарда през 2021 в.
Китай се видя заставен да промени стратегиите си за развиване поради неуспеха на няколко инфраструктурни плана и проблемите с дълга, които претърпяха няколко страни, получаващи такива средства, поради високите разноски за обслужване на заеми, продължава " Гардиън ". Трудности се появиха и поради войната в Украйна, пандемията, проблеми със снабдителните вериги и възходящите лихвени проценти.
Европа и Китай се сблъскват на балканската " автомагистрала към нищото "
Цитиран специалист отбелязва, че желанието на Китай да отпуска такива средства може да е " самопризнание, че самодейността " Един пояс, веднъж " цели в такава степен построяването на връзки, в каквато е за инфраструктура ". Според него процесът единствено ще утвърди връзките на тези страни с Китай и ще го трансформира в още по-голям за бъдещите стопански траектории на разрастващите се страни.
Кристоф Требеш, съавтор на отчета, отбелязва, че според данните световната финансова система към този момент е " по-многополясна, по-малко институционализирана и по-малко транспарантна ". " Виждаме ясни исторически паралели с времето, когато Съединени американски щати стартира да изгрява като световна финансова мощ, от 30-те години на предишния век и изключително след Втората международна война. "
Китай може да е постоянно най-големият двустранен заемодател на страни с ниски и междинни приходи, само че поддръжката му постоянно е на по-висока от междинната цена: 5% е междинната ливха, при нормалните 2% за заем от Международния валутен фонд. При нова избавителните пакети постоянно са за страни, към този момент преживяващи високи равнища на задлъжнялост към Китай.
Това сочат нови данни от изследване на откриватели от Световната банка, AidData, Harvard Kennedy School и IfW Kiel (Института в Кил за международна икономика), от " Гардиън ". Според проучването подкрепяни от страната банки са дали избавителни пакети на 22 страни, измежду тях Аржентина, Пакистан, Шри Ланка и Украйна.
Според тези данни близо 80% от помощта е дадена след 2016 година, а единствено през 2021 година доближава 40 милиарда Тъкмо в интервала след 2016 година понижава финансирането за инфраструктурни планове от самодейността, отпускано от Китай. Наблюдава се внезапен спад от двата съществени китайски кредитора, Chinese Development Bank и Export-Import Bank of China: от 87 милиарда през 2016 година до 3.7 милиарда през 2021 в.
Китай се видя заставен да промени стратегиите си за развиване поради неуспеха на няколко инфраструктурни плана и проблемите с дълга, които претърпяха няколко страни, получаващи такива средства, поради високите разноски за обслужване на заеми, продължава " Гардиън ". Трудности се появиха и поради войната в Украйна, пандемията, проблеми със снабдителните вериги и възходящите лихвени проценти.
Европа и Китай се сблъскват на балканската " автомагистрала към нищото " Цитиран специалист отбелязва, че желанието на Китай да отпуска такива средства може да е " самопризнание, че самодейността " Един пояс, веднъж " цели в такава степен построяването на връзки, в каквато е за инфраструктура ". Според него процесът единствено ще утвърди връзките на тези страни с Китай и ще го трансформира в още по-голям за бъдещите стопански траектории на разрастващите се страни.
Кристоф Требеш, съавтор на отчета, отбелязва, че според данните световната финансова система към този момент е " по-многополясна, по-малко институционализирана и по-малко транспарантна ". " Виждаме ясни исторически паралели с времето, когато Съединени американски щати стартира да изгрява като световна финансова мощ, от 30-те години на предишния век и изключително след Втората международна война. "
Китай може да е постоянно най-големият двустранен заемодател на страни с ниски и междинни приходи, само че поддръжката му постоянно е на по-висока от междинната цена: 5% е междинната ливха, при нормалните 2% за заем от Международния валутен фонд. При нова избавителните пакети постоянно са за страни, към този момент преживяващи високи равнища на задлъжнялост към Китай.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ