Китай, а не Русия избра Тръмп
Китай, а не Русия избра Тръмп
Грабителската комерсиална политика на Китай му разреши да наложи своята воля на Америка и нанесе удар по елементарните американски служащи. Икономическата политика на Доналд Тръмп има за цел да преобърне политиката на надменно отношение към китайската опасност и да обезврежда тази опасност.
Макар сега цялото внимание на политиците и пресата да е съсредоточено върху съветската „ интервенция “ в изборите през 2016 година, в реалност то би трябвало да се концентрира върху ролята, която Китай изигра в избирането на Тръмп. Именно опасността от страна на Китай предопределя дейностите на Америка през днешния ден.
Грабителската комерсиална политика, която Китай води от дълго време, му разреши да натрапи своята воля на Съединени американски щати и нанесе най-сериозен удар по елементарните американски служащи в централната част на Съединени американски щати.
Тази грабителска политика включи операциите с валутния курс, несправедливите търговски практики и кражбата на интелектуална благосъстоятелност, която нанесе на Съединени американски щати най-сериозен удар. В резултат на това най-вече пострадаха американските индустриални предприятия. Безработицата, десетилетия на понижаващи се приходи и загубата на възприятие за лично достолепие – това е цената, която доста американски служащи бяха принудени да платят.
Демократите не направиха съвсем нищо, с цел да подобрят качеството на живот на служащите в американската промишленост, които изпитваха неодобрение и паника по отношение на провалената комерсиална политика на управляващите, безсилно наблюдавайки по какъв начин техните работни места изтичат зад граница. По тази причина щатите на „ сините якички “ гласоподаваха за Тръмп. Неговата икономическа политика има за цел да преобърне политиката на надменно отношение към китайската опасност и да обезвреждат тази опасност, до момента в който не е станало прекомерно късно.
Китайците манипулираха курса на своята валута в течение на няколко десетилетия, а на Америка й липсваше мощен водач и политическа воля, с цел да се опълчи на това. Членовете на американския Конгрес би трябвало да са наясно, че заради тази причина през 2017 година комерсиалният недостиг на Америка с Китай е достигнал 375 милиарда $. Американският експорт за Китай през 2017 година е достигнал 130 милиарда $, до момента в който вносът е надхвърлил 500 милиарда $. Ключовите точки на вноса са електронното и машинно съоръжение.
Китайците ежемесечно изнасят за Съединени американски щати голямо количество индустриални артикули – отчитайки евтината работна мощ и удобния обменен курс /който, прочее, е открит от Китайската национална банка/. След като те продадат своите артикули на американските компании и консуматори, те внасят своята облага в китайските банки, което разрешава на Китайската национална банка да реинвестира тези средства – основно в покупката на американски държавни скъпи бумаги. В момента Китай има облигации на американската хазна на стойност 1 трилион $ и е преди всичко по този индикатор измежду неамериканските държатели. Второто място принадлежи на Япония.
Тази безпогрешна за Китай обстановка изкуствено държи цената на неговата валута на ниско ниво, до момента в който китайската централна банка реинвестира в американски скъпи бумаги. А с цел да ги купи, Пекин се нуждае от долари, а не от юани. И по този начин доларът пораства /или неговият курс се държи на високо равнище/, до момента в който този на китайската валута остава същия или се намалява. Това разрешава на китайските артикули да остават евтини в целия свят. Но валутата на страна с интензивно комерсиално салдо би трябвало да пораства, а не да понижава.
Ако приказваме за митата, които Съединени американски щати наскоро вкараха във връзка с Китай, то с април 2018 година курсът на юана се намали с към 10% по отношение на $, вследствие на което въздействието на митата в размер на 10% беше сведено до нулата. Освен това, защото митата се заплащат с лека пролонгация, китайците даже завоюваха спрямо американските производители.
Струва си да се признае, че Съединени американски щати дадоха на Китай билет първа класа за влизане в световната комерсиална система, когато американският Конгрес гласоподава за приемането на Китай в Световната комерсиална организация. В отчета на представителя на американския президент на интернационалните търговски договаряния през 2017 година се споделя следното:
„ Днес, съвсем две десетилетия след даденото от тях заричане за поддръжка на многостранната комерсиална система на СТО, китайското държавно управление реализира редица непрекъснато усъвършенстващи се ограничения и практики, ориентирани към ограничение на достъпа до пазара на вносни артикули и услуги, а също по този начин за задграничните производители и снабдители на услуги. В същото време Китай дава на държавното управление обилни запаси и нормативна и юридическа база в поддръжка на китайската промишленост, в това число посредством начинания, ориентирани към приемането на иновационни технологии от задгранични компании в разнообразни браншове на стопанската система “.
Китай се възползва от тези права, които му дава участието в СТО, и пренебрегва своите отговорности.
В отчета на представителя на американски президент на интернационалните търговски договаряния Робърт Лайтхайзер се споделя, че вследствие на кражба на интелектуална благосъстоятелност от Китай и наложително предаване на технологии, американските компании годишно губят по 50 милиарда $ облаги. В оповестена наскоро публикация в организация „ Блумбърг “ под наименованието „ Какво е интелектуалната благосъстоятелност и дали Китай я краде “ се споделя следното:
„ Американските служители откриха съществени доказателства, че Китай се възползва от рестриктивните мерки за присъединяване на задграничен капитал, с цел да принуждава американските компании да предават своите технологии на китайските предприятия, и че Китай поддържа и реализира хакерски атаки против американски компании за приемането на достъп до търговски секрети “.
Преди 20 години китайската стопанска система беше седма в света, намираща се сред Италия и Бразилия. След 10 години тя към този момент беше трета – на практика наедно с Япония. За този интервал размерът на китайската стопанска система набъбна съвсем пет пъти. Днес тя е втората най-голяма в света, отстъпвайки единствено на Съединени американски щати: нейният размер е еднакъв на 60% от размера на американската стопанска система. От 1989 до 2018 година стопанската система на Китай растеше със междинна скорост от 9,6% годишно, значително изпреварвайки по темпове на напредък стопанска система на Съединени американски щати, която растеше със междинна скорост от 3% годишно. Междувременно Русия през 2017 година зае 11 място измежду най-големите стопански системи в света, а нейният размер е еднакъв на 8% от размера на американската стопанска система. Ако оценяваме съветската стопанска система в долари, то нейният размер ще бъде още по-малък. Не би трябвало да си вършим илюзии: точно Китай насочва предизвикателство към Съединени американски щати.
Китайците без доста звук насочат предизвикателство към икономическото владичество на Съединени американски щати в света и нападателно преследват своите националистически цели. Междувременно американците не престават да разискват едни и същи тематики, да туитват и да цитират едни и същи идеологизирани причини за „ скрит план “ с Русия – множеството експерти в региона на правото ще ви кажат, че този термин няма никаква процесуална мощ. Разбира се американците би трябвало да отговорят на хакерските атаки, ориентирани против американските избори, без значение от това дали те идват от Русия или някоя друга страна. Американците би трябвало да схванат, че опитите за интервенция в изборите ще продължат, затова те би трябвало да реагират уверено на тях.
Но въпреки опитите на Русия за интервенция в изборите да провокират паника, основната опасност за бъдещето на Америка е хищническото икономическо държание на Китай. Именно то, а не съветската опасност, би трябвало да стане сплотяващ девиз за американците. /БГНЕС
---------
Джеймс Уолкър, анализатор. „ The National Interest “
Грабителската комерсиална политика на Китай му разреши да наложи своята воля на Америка и нанесе удар по елементарните американски служащи. Икономическата политика на Доналд Тръмп има за цел да преобърне политиката на надменно отношение към китайската опасност и да обезврежда тази опасност.
Макар сега цялото внимание на политиците и пресата да е съсредоточено върху съветската „ интервенция “ в изборите през 2016 година, в реалност то би трябвало да се концентрира върху ролята, която Китай изигра в избирането на Тръмп. Именно опасността от страна на Китай предопределя дейностите на Америка през днешния ден.
Грабителската комерсиална политика, която Китай води от дълго време, му разреши да натрапи своята воля на Съединени американски щати и нанесе най-сериозен удар по елементарните американски служащи в централната част на Съединени американски щати.
Тази грабителска политика включи операциите с валутния курс, несправедливите търговски практики и кражбата на интелектуална благосъстоятелност, която нанесе на Съединени американски щати най-сериозен удар. В резултат на това най-вече пострадаха американските индустриални предприятия. Безработицата, десетилетия на понижаващи се приходи и загубата на възприятие за лично достолепие – това е цената, която доста американски служащи бяха принудени да платят.
Демократите не направиха съвсем нищо, с цел да подобрят качеството на живот на служащите в американската промишленост, които изпитваха неодобрение и паника по отношение на провалената комерсиална политика на управляващите, безсилно наблюдавайки по какъв начин техните работни места изтичат зад граница. По тази причина щатите на „ сините якички “ гласоподаваха за Тръмп. Неговата икономическа политика има за цел да преобърне политиката на надменно отношение към китайската опасност и да обезвреждат тази опасност, до момента в който не е станало прекомерно късно.
Китайците манипулираха курса на своята валута в течение на няколко десетилетия, а на Америка й липсваше мощен водач и политическа воля, с цел да се опълчи на това. Членовете на американския Конгрес би трябвало да са наясно, че заради тази причина през 2017 година комерсиалният недостиг на Америка с Китай е достигнал 375 милиарда $. Американският експорт за Китай през 2017 година е достигнал 130 милиарда $, до момента в който вносът е надхвърлил 500 милиарда $. Ключовите точки на вноса са електронното и машинно съоръжение.
Китайците ежемесечно изнасят за Съединени американски щати голямо количество индустриални артикули – отчитайки евтината работна мощ и удобния обменен курс /който, прочее, е открит от Китайската национална банка/. След като те продадат своите артикули на американските компании и консуматори, те внасят своята облага в китайските банки, което разрешава на Китайската национална банка да реинвестира тези средства – основно в покупката на американски държавни скъпи бумаги. В момента Китай има облигации на американската хазна на стойност 1 трилион $ и е преди всичко по този индикатор измежду неамериканските държатели. Второто място принадлежи на Япония.
Тази безпогрешна за Китай обстановка изкуствено държи цената на неговата валута на ниско ниво, до момента в който китайската централна банка реинвестира в американски скъпи бумаги. А с цел да ги купи, Пекин се нуждае от долари, а не от юани. И по този начин доларът пораства /или неговият курс се държи на високо равнище/, до момента в който този на китайската валута остава същия или се намалява. Това разрешава на китайските артикули да остават евтини в целия свят. Но валутата на страна с интензивно комерсиално салдо би трябвало да пораства, а не да понижава.
Ако приказваме за митата, които Съединени американски щати наскоро вкараха във връзка с Китай, то с април 2018 година курсът на юана се намали с към 10% по отношение на $, вследствие на което въздействието на митата в размер на 10% беше сведено до нулата. Освен това, защото митата се заплащат с лека пролонгация, китайците даже завоюваха спрямо американските производители.
Струва си да се признае, че Съединени американски щати дадоха на Китай билет първа класа за влизане в световната комерсиална система, когато американският Конгрес гласоподава за приемането на Китай в Световната комерсиална организация. В отчета на представителя на американския президент на интернационалните търговски договаряния през 2017 година се споделя следното:
„ Днес, съвсем две десетилетия след даденото от тях заричане за поддръжка на многостранната комерсиална система на СТО, китайското държавно управление реализира редица непрекъснато усъвършенстващи се ограничения и практики, ориентирани към ограничение на достъпа до пазара на вносни артикули и услуги, а също по този начин за задграничните производители и снабдители на услуги. В същото време Китай дава на държавното управление обилни запаси и нормативна и юридическа база в поддръжка на китайската промишленост, в това число посредством начинания, ориентирани към приемането на иновационни технологии от задгранични компании в разнообразни браншове на стопанската система “.
Китай се възползва от тези права, които му дава участието в СТО, и пренебрегва своите отговорности.
В отчета на представителя на американски президент на интернационалните търговски договаряния Робърт Лайтхайзер се споделя, че вследствие на кражба на интелектуална благосъстоятелност от Китай и наложително предаване на технологии, американските компании годишно губят по 50 милиарда $ облаги. В оповестена наскоро публикация в организация „ Блумбърг “ под наименованието „ Какво е интелектуалната благосъстоятелност и дали Китай я краде “ се споделя следното:
„ Американските служители откриха съществени доказателства, че Китай се възползва от рестриктивните мерки за присъединяване на задграничен капитал, с цел да принуждава американските компании да предават своите технологии на китайските предприятия, и че Китай поддържа и реализира хакерски атаки против американски компании за приемането на достъп до търговски секрети “.
Преди 20 години китайската стопанска система беше седма в света, намираща се сред Италия и Бразилия. След 10 години тя към този момент беше трета – на практика наедно с Япония. За този интервал размерът на китайската стопанска система набъбна съвсем пет пъти. Днес тя е втората най-голяма в света, отстъпвайки единствено на Съединени американски щати: нейният размер е еднакъв на 60% от размера на американската стопанска система. От 1989 до 2018 година стопанската система на Китай растеше със междинна скорост от 9,6% годишно, значително изпреварвайки по темпове на напредък стопанска система на Съединени американски щати, която растеше със междинна скорост от 3% годишно. Междувременно Русия през 2017 година зае 11 място измежду най-големите стопански системи в света, а нейният размер е еднакъв на 8% от размера на американската стопанска система. Ако оценяваме съветската стопанска система в долари, то нейният размер ще бъде още по-малък. Не би трябвало да си вършим илюзии: точно Китай насочва предизвикателство към Съединени американски щати.
Китайците без доста звук насочат предизвикателство към икономическото владичество на Съединени американски щати в света и нападателно преследват своите националистически цели. Междувременно американците не престават да разискват едни и същи тематики, да туитват и да цитират едни и същи идеологизирани причини за „ скрит план “ с Русия – множеството експерти в региона на правото ще ви кажат, че този термин няма никаква процесуална мощ. Разбира се американците би трябвало да отговорят на хакерските атаки, ориентирани против американските избори, без значение от това дали те идват от Русия или някоя друга страна. Американците би трябвало да схванат, че опитите за интервенция в изборите ще продължат, затова те би трябвало да реагират уверено на тях.
Но въпреки опитите на Русия за интервенция в изборите да провокират паника, основната опасност за бъдещето на Америка е хищническото икономическо държание на Китай. Именно то, а не съветската опасност, би трябвало да стане сплотяващ девиз за американците. /БГНЕС
---------
Джеймс Уолкър, анализатор. „ The National Interest “
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ