За любовта или “От къде идват бебетата”?
Казват ни, че смисълът на живота е да имаш дете. Каква е подобаваща възраст да станеш родител? Колко доста би трябвало да се тормозим в случай че сме на XX години и към момента сме сами?
От няколко години все ме мъчеха тези въпроси. Имам седем годишна връзка с човек, който обичам. Всички непрекъснато ни питат за какво нямаме деца? Защо не сме женени? Омръзна ми да изобретявам способи за отговаряне. Аз желая да ми се случат и двете неща, и женитба, и деца. Просто не разбирам за какво би трябвало да се случат когато хората кажат.
Единственото нещо, в което съм сигурна е, че аз споделих “Да ” на индивидът до мен преди доста години. И няма никакво значение дали ще го направя и пред нашите другари. Важното е, че той знае. Важното е, че нашата обич продължава да пораства с годините и става все по-хубаво и по-хубаво. Всеки ден виждам толкоз разнообразни нюанси да обичаш. Да обичаш, не да бъдеш влюбен! И въпреки че за тези седем години съм се влюбвала хиляди пъти в него, за нас от дълго време мина стадият на влюбването и направи място на обичта. Не спирах да се запитвам откакто аз на този стадий съм изцяло щастлива, за какво толкоз доста хора ни гледат все едно не сме наред?
Тогава попаднах на една книга “Оковите на майчината обич ” на Анатолий Некрасов. И изненада! Смисълът не е в това да раждаме деца. Смисълът е в любовта сред двама души. Че нали точно от тази обич се раждат децата. И изтъквам “Децата са нашите дребни учители, освен това постоянно са по – мъдри от нас. Те идват в фамилията, с цел да живеят родителите по-щастливо ”. Докато четях книгата всички интроекти, прилежно повтаряни ми десетилетия наред започнаха да се бунтуват. „ Как може да мислиш че децата не са смисъла на живота? “ Само че след средата на книгата към този момент имах вяра на създателя.
Представете си едно тригодишно дете. Любопитно, палаво и безусловно прелестно! И една отдадена майка, която е вярвала, че то би трябвало да е смисъла на живота ѝ. Детето е изцяло свободно, желае да учи света и след това мама се появява и му споделя: „ Ти си смисълът на живота ми! Цялото ми благополучие! Ще умра, в случай че ти се случи нещо. “ И по този начин единствено на три годинки дребното дребосъче знае, че носи цялата отговорност за живота и щастието на майка си.
А в този момент си представете едно друго три годишно дете. Неговата майка не е не запомнила мъжа до нея след раждането на бебето. Напротив, тяхната обич е станала още по – мощна, те са по – дружно от всеки път. Детето вижда по какъв начин мама и тати се гушват вечер до момента в който то си играе и са изцяло щастливи. То отива да се гушне при тях, там, при онази обич, която то толкоз добре познава, любовта с помощта на която е пристигнало на този свят.
След като прочетох тази книга, няколко дни нещо в мен се наместваше. Опитвах се да направя място за една друга позиция. Тази, която сърцето ми ми нашепваше в продължение на няколко години. И в този момент съм спокойна, не бързам за на никое място. Наслаждавам се на любовта ни с индивида до мен. И когато ние двамата решим, точно от тази обич ще се роди дете. Защото “главната цел на фамилията не е основаването и раждането на децата, а разкриването на себе си в взаимното прекарване на мъжа и дамата “.
