Кое ни дава власт в една връзка?
Казват, че още в първите часове на една връзка, можем да разберем кой от двамата сътрудници е по-властен и се пробва да се наложи. Във всички случаи единият сигурно има по-властно държание и се пробва да прояви превъзходство, въпреки и от време на време това да става съвсем неосезаемо. Когато обаче и двамата сътрудници желаят да са водещи, обстановката може да стане нетърпима. Кое ни дава опция да „ управляваме “ другия и кои са източниците на власт в една връзка? Как да избегнем огромните спорове, произлизащи от жаждата ни да командваме? Нека „ забележим “ някои съществени препоръки.
Всеки от нас влиза във връзка със своето си образование, ползи, желания и визии за живота, които умишлено или не се пробва да наложи върху колегата. И когато този сътрудник спре да се усеща добре във връзката, тъй като му натрапват избран метод на живот, друг от неговия, идва началото на края. Престанем ли да се редуваме във взимането и даването, нещата потеглят на зле. Знаете, че първоначално всеки е податлив да дава повече, без толкоз да обръща внимание на това, което получава. Мине ли обаче първичната еуфория на влюбването, това видимо равновесие се нарушава и не малко хора стартират да грабят с цялостни шепи, без да осъзнават какво в действителност дават в подмяна.
Как можем да избегнем налагането на колегата?
Добре е още първоначално да не позволяваме прекомерно постоянно използването на изрази като „ за мен е значимо първо на теб да ти е добре “- фраза, която съм чувала от не един и двама мъже или пък „ както ти кажеш “. По този метод намерено заявяваме, че нямаме срещу другият да бъде водещ във връзката и даже в този момент това да ни харесва, сигурно ще пристигна моментът, в който нещата ще се трансформират. Тогава, това наше начално благоволение може да ни изиграе доста неприятна смешка. Рано или късно се демонстрира Аз-ът със своите претенции, които може да са прекомерно много- насъбрани във времето (в което съвсем всичко е било „ оставям на теб да прецениш “). Необходимо е да заявим себе си от първия момент, с цел да бъдем признати такива, каквито сме. Да покажем, че имаме самочувствие, че сме самоуверени и знаем какво желаеме.
“Какво ни дава власт в една връзка? ”
Парите
Когато дамата печели повече от мъжа, това нормално е проблем, който кара мъжа да се усеща не задоволително важен. В противоположния вид е по-малко евентуално да зародят недоразумения. Парите са значим фактор, за който несъмнено би трябвало да приказваме и който не би трябвало да позволяваме да се трансформира във водещ във връзката ни. Обикновено, когато сме наясно със себе си- с това какъв брой знаем и можем и в случай че в действителност харесваме работата си и сме приети в нея, не изпитваме позор от това, че взимаме по-малка заплата от колегата. Ако обаче сме неудовлетворени от това, което вършим и непрекъснато мрънкаме, прекомерно евентуално е даже да не разберем по какъв начин сами разрешаваме на индивида до нас да ни „ ръководи “.
Децата
Някои дами се пробват да употребяват децата като тяхно оръжие, тъй като усещат силата си в развъждането и възпитанието им, изключително в ранната възраст. Стигат до там, че в случай че нещо не върви в фамилните взаимоотношения, те акцентират ролята си на майка - " коз ", който мъчно може да бъде надвит. Този вид манипулативно държание не води до нищо положително, несъмнено и в случай че в точния момент не осъзнаем, че по този начин не можем да разгадаем проблемите си, те ще се „ разрешат “ по противен метод от единствено себе си. Няма образован мъж, който да счита, че подобен вид държание е обикновено за едно същинско обичащо се семейство. Затова е добре още в самото начало на появяването на детето, да стартираме да поделяме грижите за него, а не в даден миг да заявим „ единствено аз съм се грижила за това дете, ти нямаш думата “. Да, майката е майка и нейната роля несъмнено е по-голяма в развъждането на децата, само че това не значи, че бащата не е равнопоставен. Всъщност, ние сме тези, които му даваме или не позицията на същински баща. Познавам дами, които с раждането на детето им, декларират, че грижите са изцяло поделени и че с мъжете си се редуват даже в дребните отговорности, като промяната на памперсите.
Физическата прелест
Когато единият сътрудник е по-атрактивен и харесван от срещуположния пол, съществува голям риск от това в даден миг той да стартира да употребява това си предимство като опасност по отношение на другия. Обикновено красивата жена е тази, която мисли „ мога да имам който пожелая “. Дойде ли моментът, в който тя стартира да изрича на глас тези си мисли, не е доста надалеч и раздялата. Никой мъж не желае да се усеща потискан и манипулиран заради обстоятелството, че си е намерил красива жена. Едно от най-неприятните неща, които може да аргументите на колегата си е да властвате върху него, с помощта на физическата си прелест. Никоя същинска и почтена жена не би го направила.
Грешките
Когато единият от двамата е съгрешил и е изневерил, другият умерено може да влезе в ролята на безконечна жертва и да държи в послушание обичания си. Особено неверен ход, който не малко хора „ употребяват “. Ако задачата ви е да накарате мъжа до вас да изпитва непрекъснато възприятие на виновност, несъмнено няма какво да вършиме с него. Не успявате ли да простите от цялото си сърце обещано провинение и позволявате ли си чрез него да командвате колегата си, бъдете сигурни, че мястото ви не е там. Забравете и започнете изначало.
Сред останалите източници на власт са многото другари, които единият има, както и задружното семейство, от което произлиза. Знаем, че всеки се усеща по-силен, когато има повече хора, на които да се опре, да потърси помощ. Ако разчитате само на колегата си и сте вкопчени в него, а той има доста другари, с които постоянно поддържа връзка, малко или доста вашата позиция ще е някак принизена. Затова е хубаво всеки да има своята среда, друга от фамилното огнище, само че по никакъв метод да не парадира с нея и да желае да я показа и с другия. Неговите другари стават и ваши и противоположното. Иначе се стига до съществени разминавания, които не водят до нищо положително.
Няма по какъв начин постоянно да сме с еднакъв старт и равни позиции. Влизайки в една връзка, би трябвало да сме изцяло наясно, че недоразумения ще има и че единият постоянно ще е най-малко с една концепция по-властен от другия. Характерите ни са комплицирана плетеница от разбирания и страсти, които няма по какъв начин да си съвпаднат на 100%. Също по този начин събитията непрестанно ще се променят- ту единият ще e в по-силна позиция, ту другият и в това няма нищо извънредно. Важното е обаче да намерим онази „ точка “, в която всеки ден да се срещаме и там да бъдем равни- в умеенето си да изслушаме, да разберем, да прегърнем и да дадем топлота и любов. Повярвайте, хората могат да се карат и интелигентно, стига да са задоволително рационални и осъзнали, че нищо не е толкоз просто и че компромисът също е решение. Още по-важно е в никакъв случай да не си разрешаваме да използваме обидни думи по отношение на колегата и постоянно да обясняваме от началото до края за какво сме постъпили по този начин, по какъв начин сме се чувствали и по какъв начин се усещаме към сегашния миг. Партньорът ни би трябвало да ни бъде и най-хубавият другар с изключение на всичко останало.
Всеки от нас влиза във връзка със своето си образование, ползи, желания и визии за живота, които умишлено или не се пробва да наложи върху колегата. И когато този сътрудник спре да се усеща добре във връзката, тъй като му натрапват избран метод на живот, друг от неговия, идва началото на края. Престанем ли да се редуваме във взимането и даването, нещата потеглят на зле. Знаете, че първоначално всеки е податлив да дава повече, без толкоз да обръща внимание на това, което получава. Мине ли обаче първичната еуфория на влюбването, това видимо равновесие се нарушава и не малко хора стартират да грабят с цялостни шепи, без да осъзнават какво в действителност дават в подмяна.
Как можем да избегнем налагането на колегата?
Добре е още първоначално да не позволяваме прекомерно постоянно използването на изрази като „ за мен е значимо първо на теб да ти е добре “- фраза, която съм чувала от не един и двама мъже или пък „ както ти кажеш “. По този метод намерено заявяваме, че нямаме срещу другият да бъде водещ във връзката и даже в този момент това да ни харесва, сигурно ще пристигна моментът, в който нещата ще се трансформират. Тогава, това наше начално благоволение може да ни изиграе доста неприятна смешка. Рано или късно се демонстрира Аз-ът със своите претенции, които може да са прекомерно много- насъбрани във времето (в което съвсем всичко е било „ оставям на теб да прецениш “). Необходимо е да заявим себе си от първия момент, с цел да бъдем признати такива, каквито сме. Да покажем, че имаме самочувствие, че сме самоуверени и знаем какво желаеме.
“Какво ни дава власт в една връзка? ”
Парите
Когато дамата печели повече от мъжа, това нормално е проблем, който кара мъжа да се усеща не задоволително важен. В противоположния вид е по-малко евентуално да зародят недоразумения. Парите са значим фактор, за който несъмнено би трябвало да приказваме и който не би трябвало да позволяваме да се трансформира във водещ във връзката ни. Обикновено, когато сме наясно със себе си- с това какъв брой знаем и можем и в случай че в действителност харесваме работата си и сме приети в нея, не изпитваме позор от това, че взимаме по-малка заплата от колегата. Ако обаче сме неудовлетворени от това, което вършим и непрекъснато мрънкаме, прекомерно евентуално е даже да не разберем по какъв начин сами разрешаваме на индивида до нас да ни „ ръководи “.
Децата
Някои дами се пробват да употребяват децата като тяхно оръжие, тъй като усещат силата си в развъждането и възпитанието им, изключително в ранната възраст. Стигат до там, че в случай че нещо не върви в фамилните взаимоотношения, те акцентират ролята си на майка - " коз ", който мъчно може да бъде надвит. Този вид манипулативно държание не води до нищо положително, несъмнено и в случай че в точния момент не осъзнаем, че по този начин не можем да разгадаем проблемите си, те ще се „ разрешат “ по противен метод от единствено себе си. Няма образован мъж, който да счита, че подобен вид държание е обикновено за едно същинско обичащо се семейство. Затова е добре още в самото начало на появяването на детето, да стартираме да поделяме грижите за него, а не в даден миг да заявим „ единствено аз съм се грижила за това дете, ти нямаш думата “. Да, майката е майка и нейната роля несъмнено е по-голяма в развъждането на децата, само че това не значи, че бащата не е равнопоставен. Всъщност, ние сме тези, които му даваме или не позицията на същински баща. Познавам дами, които с раждането на детето им, декларират, че грижите са изцяло поделени и че с мъжете си се редуват даже в дребните отговорности, като промяната на памперсите.
Физическата прелест
Когато единият сътрудник е по-атрактивен и харесван от срещуположния пол, съществува голям риск от това в даден миг той да стартира да употребява това си предимство като опасност по отношение на другия. Обикновено красивата жена е тази, която мисли „ мога да имам който пожелая “. Дойде ли моментът, в който тя стартира да изрича на глас тези си мисли, не е доста надалеч и раздялата. Никой мъж не желае да се усеща потискан и манипулиран заради обстоятелството, че си е намерил красива жена. Едно от най-неприятните неща, които може да аргументите на колегата си е да властвате върху него, с помощта на физическата си прелест. Никоя същинска и почтена жена не би го направила.
Грешките
Когато единият от двамата е съгрешил и е изневерил, другият умерено може да влезе в ролята на безконечна жертва и да държи в послушание обичания си. Особено неверен ход, който не малко хора „ употребяват “. Ако задачата ви е да накарате мъжа до вас да изпитва непрекъснато възприятие на виновност, несъмнено няма какво да вършиме с него. Не успявате ли да простите от цялото си сърце обещано провинение и позволявате ли си чрез него да командвате колегата си, бъдете сигурни, че мястото ви не е там. Забравете и започнете изначало.
Сред останалите източници на власт са многото другари, които единият има, както и задружното семейство, от което произлиза. Знаем, че всеки се усеща по-силен, когато има повече хора, на които да се опре, да потърси помощ. Ако разчитате само на колегата си и сте вкопчени в него, а той има доста другари, с които постоянно поддържа връзка, малко или доста вашата позиция ще е някак принизена. Затова е хубаво всеки да има своята среда, друга от фамилното огнище, само че по никакъв метод да не парадира с нея и да желае да я показа и с другия. Неговите другари стават и ваши и противоположното. Иначе се стига до съществени разминавания, които не водят до нищо положително.
Няма по какъв начин постоянно да сме с еднакъв старт и равни позиции. Влизайки в една връзка, би трябвало да сме изцяло наясно, че недоразумения ще има и че единият постоянно ще е най-малко с една концепция по-властен от другия. Характерите ни са комплицирана плетеница от разбирания и страсти, които няма по какъв начин да си съвпаднат на 100%. Също по този начин събитията непрестанно ще се променят- ту единият ще e в по-силна позиция, ту другият и в това няма нищо извънредно. Важното е обаче да намерим онази „ точка “, в която всеки ден да се срещаме и там да бъдем равни- в умеенето си да изслушаме, да разберем, да прегърнем и да дадем топлота и любов. Повярвайте, хората могат да се карат и интелигентно, стига да са задоволително рационални и осъзнали, че нищо не е толкоз просто и че компромисът също е решение. Още по-важно е в никакъв случай да не си разрешаваме да използваме обидни думи по отношение на колегата и постоянно да обясняваме от началото до края за какво сме постъпили по този начин, по какъв начин сме се чувствали и по какъв начин се усещаме към сегашния миг. Партньорът ни би трябвало да ни бъде и най-хубавият другар с изключение на всичко останало.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ