Казват, че мечтите се сбъдват. Няма нищо по-вярно от това.

Казват, че фантазиите се сбъдват. Няма нищо по-вярно от това. Какво ще стане, в случай че си пожелаеш да се " преродиш " и животът ти сервира пътешестване до Италия? Ще се окаже, че в действителност няма нищо невероятно и няколко дни на това магическо място могат да потвърдят това.

Никога не бях предполагала, че отправяйки това обръщение към вселената, то ще се реализира тъкмо по този метод, с едно няколкодневно пътешестване. Още със стъпването си на италианска земя, усетих, че мястото е особено. Първата спирка Рим – безконечният град, бързо ме завъртя в лудия си темп и ме накара да изпитам адреналин, който бях не запомнила. Напрежението във въздуха е заразяващо, шумни улици, огромни пространства, хора от всички точки на света, вървящи с нестихваща сила. Смели и разнообразни - италианците притеглят погледа и няма по какъв начин да не ги обикнеш поради пламъка в очите и сърцата. А солидните и  величествени здания, които са станали очевидци на безчет ориси и исторически събития, внушават  почит и омагьосват със съвършенството си. Малки, скрити улички, гъмжащи от хора, където можеш да се насладиш на най-вкусните неща.

Не знам кой е градът, който в никакъв случай не спи, само че Рим сигурно оставя чувството за подобен.

Пулсът му постоянно е учестен, а хората в него – постоянно подготвени да покорят света, като че ли живеят за последно. Ако не си срещал любовта, там може да се случи, тъй като освен всеки я носи в себе си, само че и не се опасява да я покаже. Ако искаш да вървиш без спирка и да откриваш нови и нови съкровища, мястото ти е там. Ако искаш да бъдеш самоуверен и да се почувстваш свободен, духът на хората бързо ще се влее в теб и няма да има спънки и за най-съкровените ти стремежи, тъй като даже и да не пуснеш монета във фонтана Ди треви, магията във въздуха, е толкоз мощна, че няма по какъв начин да те подмине.

Рим е прелестен, може да се обикаля с дни, само че пътят продължава, и се озовавам на другата прекаленост – безшумно, малко, курортно градче, което в първия миг не можеш да свържеш по нищо с досегашната Италия, която съм видяла, с изключение на по името – Фано. Светлите цветове са на всички места: по чадърите и шезлонгите, на плажа, в дребните уютни детски кътове, в зелената растителност, в разбиващите се талази. Италианската тирада е тази, която скоро напомня