Иван Вазов и Зихра – история за една невъзможна любов
Казват, че даже най-влюбчивите хора в последна сметка попадат на клопката на любовта, в която имат очи единствено за един човек. Тогава като че ли влизат в ход редица незабележими пружинки, които набират инерция и работата последователно върви към една безнадеждна обич.
Подобна е и историята на Иван Вазов и сантименталния му блян Зихра. Всичко стартира когато поетът се отзовава на работа като правист в Берковица. От историята помним, че тази му кариера не се слави с необикновен триумф поради една противоречива издадена от него присъда – над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на рецензия.
Престоят му в Берковица обаче е същинско ентусиазъм за Вазов. Животът му прозира от благополучие, тъй като стартира да гледа на света през очите на влюбения. Един норвежки създател беше писал, че любовта е пъклена музика, която кара сърцата даже на старите да танцуват. А това важи с особена мощ за поетите, които издигат на фундамент своите вдъхновения.
Силните усеща на Вазов са към вдовицата на турския бей Зихра. Тя остава сама след трагичен случай, в който мъжът й се удавя в реката, когато бил доста пийнал. Известно е, че след гибелта му неин настойник става съветски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която назовават Пеша. Когато се среща с нея, любовта на писателя пламва от пръв взор.
Зихра също не остава безразлична към българския публицист. В решителния миг, когато би трябвало да напусне града с съветския офицер, тя избира да остане с обичания на сърцето си - Вазов. Зихра се трансформира в огромна опора за поета, като му вдъхва убеденост и нови сили да продължи своето дело. Това обаче не продължава дълго. Чувствата на Зихра се оказват по-нетрайни от тези на Вазов и любовта й отлита окончателно.
Има още...
Подобна е и историята на Иван Вазов и сантименталния му блян Зихра. Всичко стартира когато поетът се отзовава на работа като правист в Берковица. От историята помним, че тази му кариера не се слави с необикновен триумф поради една противоречива издадена от него присъда – над зло куче, която по-късно Алеко Константинов подлага на рецензия.
Престоят му в Берковица обаче е същинско ентусиазъм за Вазов. Животът му прозира от благополучие, тъй като стартира да гледа на света през очите на влюбения. Един норвежки създател беше писал, че любовта е пъклена музика, която кара сърцата даже на старите да танцуват. А това важи с особена мощ за поетите, които издигат на фундамент своите вдъхновения.
Силните усеща на Вазов са към вдовицата на турския бей Зихра. Тя остава сама след трагичен случай, в който мъжът й се удавя в реката, когато бил доста пийнал. Известно е, че след гибелта му неин настойник става съветски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която назовават Пеша. Когато се среща с нея, любовта на писателя пламва от пръв взор.
Зихра също не остава безразлична към българския публицист. В решителния миг, когато би трябвало да напусне града с съветския офицер, тя избира да остане с обичания на сърцето си - Вазов. Зихра се трансформира в огромна опора за поета, като му вдъхва убеденост и нови сили да продължи своето дело. Това обаче не продължава дълго. Чувствата на Зихра се оказват по-нетрайни от тези на Вазов и любовта й отлита окончателно.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ