Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И

Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И обикновено да е по този начин, поради времето, в което живеят. Не времето обаче е повода да се сблъскваме с едно много познато положение при днешните малчугани и то е така наречен свръхактивност. Някои родители считат, че това е безобидно краткотрайно положение, което ще се израсте или пък се самообвиняват в неточности във възпитанието. Нещата обаче въобще не стоят по този метод. Хиперактивността при децата е измежду най-често срещаните в детството нарушавания на невропсихологическото развиване. Ако отглеждаме такова дете, сме длъжни да знаем повече за това нарушаване и да му обърнем съществено внимание.

Синдромът на хиперактивност нормално е съпроводен с недостиг на вниманието т.е. детето е прекомерно интензивно и в това време извънредно разсеяно и невнимателно. Този проблем най-често се появява към 6-7 годишна възраст, като визира от 3 до 7 % от децата. Някои от признаците обаче могат да се срещнат още преди 5-годишна възраст.

Внимание: Оставено без лекуване, това нарушаване се задълбочава в юношеството и в зрелост, като може съществено да наруши личностното развиване и общественото действие на обособения субект. Навременното му различаване и съответните лечебни ограничения - навестяване на психолози, детски психиатри и невролози, могат изцяло да отстранят това отклоняване.

Симптомите на хиперактивност към предучилищна възраст

Невнимание, некадърност да довършва задача
Прибързаност и импулсивно държание
Моторна свръхактивност - детето мъчно се задържа на едно място в едно състояние
Пълна липса на самоконтрол, не отразява обстановка и какво държание се чака от него



Тези признаци, обаче не са неприсъщи и за деца, които не страдат от този проблем. Някои деца са в действителност доста енергични и темпераментни. Внимание би трябвало да обърнете тогава, когато:

Започнете да получавате недоволства от близките – учители, треньори, бавачки, баби и дядовци, че детето мъчно се приспособява по отношение на близките, пречи им, скапва цялостната дисциплинираност в група от деца и така нататък

Сами се убедите, че детето не намира интерес в нито една активност. Дори да е темпераментно и преносимо, все има някаква игра, която го ангажира и концентрира. При хиперактивните деца няма такива занимания.

Детето предизвиква пострадвания на други деца - без значение дали са единствено душевен ( устен тормоз) или има и физически. Усещането, че е ограничавано и неразбирано избива нормално в експанзия.

Тези проблеми в държанието не са вследствие на някаква смяна в живота му - нарушавания в дневния режим, пренасяне в ново жилище, фамилни неразбирателства.

Симптомите на Синдрома на хиперактивност с недостиг на вниманието са:

Предимно с нарушаване на вниманието- детето не слуша, когато му се приказва, не умее да се провежда в задания и действия, мъчно задържа вниманието си върху едно нещо, постоянно прави неточности от нехайство в учебно заведение или вкъщи, не рядко не помни и губи предмети.
Хиперактивно-импулсивен вид - детето не може умерено да стои на стола си, шава, мести се, става от мястото си в час, когато не би трябвало, тича напред-назад, мъчно изчаква реда си, бърза да отговори, без да е изслушало до дъно въпроса, прекалено много приказва, намесва се в диалози и игри.
Комбинирани- тогава, когато се следят най-малко 6 признака и от двата типа.

При децата под 6-годишна възраст, постоянно признаците остават неразпознати от родителите и възпитателите. Тези деца са описвани като свръхчувствителни към звук и светлина, по-голямата част от тях имат неприятен и разтревожен сън, раздразнителни са, нападателни, прочувствено лабилни. По-късно това им държание се задълбочава, като към него могат да се прибавят даже леки двигателни разстройства и проблеми в координацията. Обикновено за хиперактивността като сериозен проблем, родителите научават едвам откакто детето тръгне на учебно заведение, след неуспехите в образователната активност и компликациите със съучениците и с престижите. Тогава към този момент би трябвало да се обърне в действителност съществено внимание, а не просто да се сметне, че детето не е задоволително мъдро. А тази неточност се прави от не малко родители, които като че ли изпитват боязън да потърсят професионална помощ. Друга част от родителите се ласкаят, че детето е будно, друго, волево и не следва общоприетото. Това също е неверен метод, тъй като по този начин в действителност вършат неприятна услуга на детето - рано или късно социализацията и потребността от схващане го застига и тогава то ще е безпомощно да се свърже.



Към кого да се обърнем за помощ?

Когато се съмняваме, че детето ни има сходен проблем, наложително би трябвало да потърсим здравна помощ, която ни насочва към експерти по детско-юношеско психологично здраве. Лечението включва наставнически тренинг за справяне, поведенческа терапия с детето, тренинг за обществени умения, както и съответни медикаментозни препарати. Не сте сами и няма място за позор.

Как да си оказваме помощ в всекидневието?

В никакъв случай не реагирайте нападателно по отношение на постъпките на детето си. Обяснете му с мек звук кое е редно и кое не, с разбираеми за него думи.
Същевременно не бъдете прекомерно снизходителни и не се отнасяйте с него като с болно дете, тъй като то не е. Повишаването на тона ви, при положение, че то прекали, е изцяло задоволително.
Не изисквайте прекалено много от него. Бъдете търпеливи и последователно въвеждайте нови отговорности.
Не поставяйте няколко задания за извършване по едно и също време. Разделяйте ги една от друга и оптимално ги опростявайте.
Никога не критикувайте личността на детето си и не го сравнявайте с връстниците му. Критикувайте постъпката, обяснете за какво тя не е редна. Измислете наказване за неприятните действия и надлежно поощрения за положителните. Така детето по-ясно ще разбере причинно-следствената връзка.
Следете детето да не се преуморява. При този вид деца доста по-лесно настава раздразнителност и нервност. Ограничете визитите на шумни места с доста хора, където детето може да се превъзбуди прекалено много.
Не забравяйте за дългите разходки в парка и физическата интензивност (запишете го на спорт или правете дружно извършения у дома) - детето би трябвало да изразходва градивно силата си.
Намерете дружно техники за усмиряване. Разберете какво обича да прави детето ви и му намерете занимание - рисуването да вземем за пример работи доста успокояващо на такива деца. Ако пък това не е неговото занятие, не спирайте да го наблюдавате, до момента в който не откриете обичаната му игра- наложително е то да има опция да прави това, което обича.
Бъдете положителни и не пестете похвалите. Колкото по-ведри, спокойни и деликатни сте с детето си, толкоз по-ведро, умерено и деликатно ще става и то.