Най-големите ни грехове - I
Казват, че да грешиш е човешко, а да прощаваш божествено, само че в днешно време като че ли непрестанно бъркаме и доста рядко прощаваме с цялото си сърце. Но едно е да сгрешиш и напълно друго да извършиш грях. Казват, че прегрешението е неточност с непоправими последици. Но знаем и, че Библията споделя друго- че, в случай че откровено се разкаем, ще бъдем избавени. А знаем ли какво е същинско смирение? Ходили ли сте в миналото да се изповядате? Помните какво е определението за индулгенция, нали? Търговия с вярата на хората. И към днешна дата като че ли продължаваме да търгуваме с вярата си. Не, не в този смисъл, несъмнено! Но не сте ли се замисляли по какъв начин се пробвате да поправите сторено зло? Аз все по-често се сблъсквам с извинения, не съдържащи думи, а подкупващи с предмети и дейности. Което, признайте, може да е опрощение, само че не е това, което идва от душата, не е същинско покайване за дадени дейности. И в случай че въпреки всичко съумяваме същински да съжалим за своя постъпка, дали това ни прави по-малко неверни или в очите на засегнатия постоянно оставаме опетнени? Всъщност, кои наши действия се дефинират като неверни и какъв брой постоянно вършим грехове? И дали днешните ни грехове не са малко по-различни от тогавашните? Дали през днешния ден одобряваме изневярата за грях или просто заявяваме: “съжалявам, беше неточност. ”
Нека стартираме от това, с което всеки от нас си е служил не един път в живота си.
Лъжа
Първата причина, заради която хората губят доверие един в различен. Лъжата удължава казуса, тъй като рано или късно става ясно. И в реалност, даже с най-елементарната неистина, ние залъгваме най към този момент себе си. Много по-лесно е да кажеш истината, тъй като тя те кара да се чувстваш свободен. Резултати от изследване са разкрили, че лъжата участва на 20% в всекидневието на 2-годишните деца и в 80% при шестгодишните. 70% от тинейджърите лъжат всекидневно, а при 10-минутен диалог 60% от хората употребяват по 2-3 лъжи.
Изневяра
Днес от ден на ден се стремим да удовлетворим своите потребности непременно. А от там идва и желанието ни да бъдем с някой различен, да усетим нещо ново, да вземем нещо, което ни липсва или просто да се отдадем на един момент без да мислим за следствията. Любовта като че ли от дълго време даде зелена светлина на похотта. Започнахме да обичаме егоистично и някак премерено. И до момента в който преди прелюбодейството е било непростителен грях, през днешния ден сме по-склонни да го приемем просто като човешка неточност.
Егоизъм
Все по-успешно и бързо се научаваме на него. Затваряме сърцата си за непознатото благополучие или злощастие и бродим само из дебрите на личните си наслади и несгоди. Казват, че егоизмът е естествен и ни е характерен. Някои го бъркат с инстинкта за самозапазване. И въпреки всичко и той има граници, от които не трябва да излизаме. Защото, когато желаеме да получаваме любов и схващане, би трябвало първо ние да дадем. Понякога ни е належащо единствено да спрем да подлагаме на критика, да се съпоставяме и състезаваме с другите, с цел да разберем своето Аз и потребността си да го сложим преди всичко, без това да наранява хората към нас. Да обичаш и цениш себе си е доста друго от това да поставяш себе си на фундамент, невиждайки останалите, без които по този начин или другояче не можеш да живееш пълноценно.
Лицемерие
Лицемерието като път към триумфа се е трансформирало в метод на оцеляване. Нима не сте срещали тези дружелюбните, постоянно усмихнати хора, които непрекъснато ви вършат похвали, а в следствие разбирате, че тъкмо те са ви злепоставили през вчерашния ден пред шефа или са осуетили проектите ви? Те са на всички места и си служат с лъжата непрестанно, крадат с цялостни шепи от нашия свят, карайки ни да им се доверим. Но каквото и да вършим, не трябва да забравяме, че лицемерието е голям човешки минус, привилегия на слабия. Силните в никакъв случай не си служат с него.
Горделивост
Може би едно от най-големите ни провинения, един от седемте смъртни гряха на християните. Липсата на почитание към близките, не зачитането на никой и мисълта, че всичко ни е разрешено, са прекомерно постоянно срещани в наши дни. Оказва се, че единствено към 5% от хората не са подвластни на този грях. Една поговорка гласи, че горделивостта отпътува на кон, а се връща пеша. Горделивостта може да ни аргументи голяма тъга, даже да не ни разреши да желаяме нещо от боязън да не се изложим или да изглеждаме недостойни и подценени.
Алчност
Ето още един грях, който “превъзнасяме ”. Живеем във време, в което непрекъснато се създава нещо ново и ново, а ние непрестанно желаеме и желаеме. Стремежът ни към материални богатства, пари, власт и мощ е неспиращ. Напоследък като че ли сме поставили знак за тъждество сред алчността и упоритостта, а те нямат нищо общо. Явно по този начин оправдаваме от време на време грандоманските си стремежи. Смело можем да заявим, че от алчността води началото си друга огромна злина- престъпността. Народът е споделил, че очи от гледане се ненасищат. Може би по тази причина по всякакъв начин се опитваме да наситим ръцете си.
Завист
Казват, че е едно от най-нездравословните, разрушителни усеща, които могат да се пробудят у човек. Тя поражда негативизъм, експанзия, спорове. Понякога я бъркаме с отправена рецензия, само че съвсем постоянно можем да я усетим. Завистта се стреми към неуспеха на другите, гледа в непознатата чиния. Завистниците непрекъснато недоволстват против положителната кариера или щастливото семейство на заобикалящите ги, без да се стремят към личния си триумф. Демокрит е споделил, че завистта слага началото на раздора сред хората.
Гняв
Дали е грях или не, можем да поспорим, тъй като е възприятие, от което мъчно може да се избяга. Всеки има моменти в живота си, когато е отчаян, засегнат, отритнат, губещ хладнокръвие. Това са страсти, които са ни безпределно присъщи, само че и които могат доста да ни навредят. С всеки минал ден като че ли ставаме все по-недоволни, по-избухливи, по-лесно засягащи се и разгневяващи се. Доказано е, че честото дразнене може да ни докара сърдечно заболяване, стомашни проблеми, меланхолия, бодърствуване.Продължава:
Най-големите ни грехове - II
Нека стартираме от това, с което всеки от нас си е служил не един път в живота си.
Лъжа
Първата причина, заради която хората губят доверие един в различен. Лъжата удължава казуса, тъй като рано или късно става ясно. И в реалност, даже с най-елементарната неистина, ние залъгваме най към този момент себе си. Много по-лесно е да кажеш истината, тъй като тя те кара да се чувстваш свободен. Резултати от изследване са разкрили, че лъжата участва на 20% в всекидневието на 2-годишните деца и в 80% при шестгодишните. 70% от тинейджърите лъжат всекидневно, а при 10-минутен диалог 60% от хората употребяват по 2-3 лъжи.
Изневяра
Днес от ден на ден се стремим да удовлетворим своите потребности непременно. А от там идва и желанието ни да бъдем с някой различен, да усетим нещо ново, да вземем нещо, което ни липсва или просто да се отдадем на един момент без да мислим за следствията. Любовта като че ли от дълго време даде зелена светлина на похотта. Започнахме да обичаме егоистично и някак премерено. И до момента в който преди прелюбодейството е било непростителен грях, през днешния ден сме по-склонни да го приемем просто като човешка неточност.
Егоизъм
Все по-успешно и бързо се научаваме на него. Затваряме сърцата си за непознатото благополучие или злощастие и бродим само из дебрите на личните си наслади и несгоди. Казват, че егоизмът е естествен и ни е характерен. Някои го бъркат с инстинкта за самозапазване. И въпреки всичко и той има граници, от които не трябва да излизаме. Защото, когато желаеме да получаваме любов и схващане, би трябвало първо ние да дадем. Понякога ни е належащо единствено да спрем да подлагаме на критика, да се съпоставяме и състезаваме с другите, с цел да разберем своето Аз и потребността си да го сложим преди всичко, без това да наранява хората към нас. Да обичаш и цениш себе си е доста друго от това да поставяш себе си на фундамент, невиждайки останалите, без които по този начин или другояче не можеш да живееш пълноценно.
Лицемерие
Лицемерието като път към триумфа се е трансформирало в метод на оцеляване. Нима не сте срещали тези дружелюбните, постоянно усмихнати хора, които непрекъснато ви вършат похвали, а в следствие разбирате, че тъкмо те са ви злепоставили през вчерашния ден пред шефа или са осуетили проектите ви? Те са на всички места и си служат с лъжата непрестанно, крадат с цялостни шепи от нашия свят, карайки ни да им се доверим. Но каквото и да вършим, не трябва да забравяме, че лицемерието е голям човешки минус, привилегия на слабия. Силните в никакъв случай не си служат с него.
Горделивост
Може би едно от най-големите ни провинения, един от седемте смъртни гряха на християните. Липсата на почитание към близките, не зачитането на никой и мисълта, че всичко ни е разрешено, са прекомерно постоянно срещани в наши дни. Оказва се, че единствено към 5% от хората не са подвластни на този грях. Една поговорка гласи, че горделивостта отпътува на кон, а се връща пеша. Горделивостта може да ни аргументи голяма тъга, даже да не ни разреши да желаяме нещо от боязън да не се изложим или да изглеждаме недостойни и подценени.
Алчност
Ето още един грях, който “превъзнасяме ”. Живеем във време, в което непрекъснато се създава нещо ново и ново, а ние непрестанно желаеме и желаеме. Стремежът ни към материални богатства, пари, власт и мощ е неспиращ. Напоследък като че ли сме поставили знак за тъждество сред алчността и упоритостта, а те нямат нищо общо. Явно по този начин оправдаваме от време на време грандоманските си стремежи. Смело можем да заявим, че от алчността води началото си друга огромна злина- престъпността. Народът е споделил, че очи от гледане се ненасищат. Може би по тази причина по всякакъв начин се опитваме да наситим ръцете си.
Завист
Казват, че е едно от най-нездравословните, разрушителни усеща, които могат да се пробудят у човек. Тя поражда негативизъм, експанзия, спорове. Понякога я бъркаме с отправена рецензия, само че съвсем постоянно можем да я усетим. Завистта се стреми към неуспеха на другите, гледа в непознатата чиния. Завистниците непрекъснато недоволстват против положителната кариера или щастливото семейство на заобикалящите ги, без да се стремят към личния си триумф. Демокрит е споделил, че завистта слага началото на раздора сред хората.
Гняв
Дали е грях или не, можем да поспорим, тъй като е възприятие, от което мъчно може да се избяга. Всеки има моменти в живота си, когато е отчаян, засегнат, отритнат, губещ хладнокръвие. Това са страсти, които са ни безпределно присъщи, само че и които могат доста да ни навредят. С всеки минал ден като че ли ставаме все по-недоволни, по-избухливи, по-лесно засягащи се и разгневяващи се. Доказано е, че честото дразнене може да ни докара сърдечно заболяване, стомашни проблеми, меланхолия, бодърствуване.Продължава:
Най-големите ни грехове - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ