Казвам се Наталия и съм на 44 години. Всеки прави

Казвам се Наталия и съм на 44 години. Всеки прави неточности, изключително когато е млад. Аз не съм изключение. Вече съм била омъжена два пъти, в този момент съм в третия си брак.

С втория ми брачен партньор родихме прелестно момче, в този момент е на 16 години. Много е интелигентен, предстоящ медалист, счита да става доктор. Но го виждам извънредно рядко.

Живее при вуйна си, по-голямата сестра на брачна половинка ми, на 100 км от мен. А аз пребивавам с щерка ми и нейния татко – третият ми брачен партньор.

Когато описвам историята на живота си, виждам главно едно нещо в очите на хората – наказание! Само в случай че знаеха аз коло осъждам себе си! Ако можех да върна времето с днешния си ум.. щях да направя всичко по противоположния метод и в този момент синът ми щеше да е с мен.

Бащата на Павел беше проектант. Отначало всичко беше наред при нас, усетих, че съм намерила най-хубавия мъж. Но с времето започнах да виждам, че нещо се трансформира. И то не в положителния смисъл.

Съпругът ми можеше да стартира да плаче изведнъж, а в идващия миг ме сграбчваше за врата и не можех да усетя земята под краката си.

Бях доста обезпокоена за брачна половинка си и с ловкост съумях да отида с него на доктор. След проучвания се оказа, че мъжът ми има психологично заболяване. Бях сломена.

Той не искаше да се лекува, а аз не можех да понасям такова отношение. Реших да се разведа, само че той не искаше да ме пусне… Последните шест месеца от живота ми с него живях в боязън, за себе си и за детето. Но всичко се подреди и най-после той ми даде бракоразвод.

След още шест срещнах сегашния си брачен партньор. Беше по-млад от мен, само че това въобще не ме притесняваше. Преместих се да пребивавам при него. До него се усещах млада и мечтана жена. И тъкмо това ми трябваше толкоз доста!

Оженихме се и направихме невероятна женитба. Но година по-късно, когато общото ни дете беше на един месец, той ме изправи пред избор. Най-лошият избор в живота ми. Или махам сина ми Павел от вкъщи ни, или ще ме изостави…

Не желаех щерка ми да пораства без баща… Не знам какво ме е стимулирало тогава. Спомням си, че имах единствено 3 дни за размисъл. Синът ми отиде да живее при вуйна си, защото татко му умря няколко месеца преди този момент решение.

Днес дребната ми щерка е на три години. Тя поддържа връзка с по-големия си брат. Макар и брачният партньор ми не е удовлетворен от това.

Говоря със сина си съвсем всеки уикенд. Ходя на родителските срещи, с него постоянно се разхождаме и пазарим. Но виждам, че той не е подготвен да приказва с мен на всички тематики. И ме боли, че има вяра повече на вуйна си, в сравнение с мен.

Но не се окайвам. Сама съм си отговорна за това. Аз направих този избор. Просто се опасявах да остана сама цялостен живот! Бях толкоз уплашена, че остави сина си самичък. Дотолкова, че избрах мъжа си пред детето си.

Съпругът ми ме принуди да напусна работа, тъй като давах цялата си заплата на сина си. А напълно неотдавна претърпях сериозна интервенция. Мисля, че в случай че имах опция да работя и да си изкарвам хляба, всичко това нямаше да се случи и детето ми щеше да е с мен!

Затова желая да се обърна към всички дами по света: не забравяйте, че вашето дете е най-ценното богатство, което имате в живота си! Борете се за него, обичайте го и го уважавайте!