Откъде дойде македонската еуфория на президента
Казусът "Македония " ще бъде изучаван в по-спокойни времена като детонация на всеобща нервност. Именно като "Македония-я-я ", викът, с който водачът на "Има подобен народ " (ИТН) аргументира събаряне на държавното управление.
Няколко проучвания демонстрират, че до 2018 поддръжката на българските жители за абсолютно участие на Република Македония в Европейския съюз клони към 80%. След 2018 пропорциите се обръщат наобратно. Над 80% са даже срещу начало на договаряния, до момента в който Северна Македония не извърши редица условия.
Преобръщането не е естествен развой. То се дължи на нападателни политически акции. В тях президентът Радев изигра нездравословна роля.
За политически неутралния президент е ясно, че някои условия са неизпълними, тъй като не зависят от институциите на властта (такива са езикът на медиите и всеобщото говорене против България) и е неуместно да бъдат заявявани. Други засягат културната сфера (история, език) и не е ясно какви съответни ограничения ще решат въпроси от рода "Гоце е наш/ваш ".
Всички категории условия са надалеч от откритата логичност на интернационалните връзки и контракти. Политическите обединения се понесоха от известната националистическа вълна и настойчиво упорстваха за ред неизпълними условия. Дори по-прагматичните като "Продължаваме смяната " (ПП) и "Демократична България " (ДБ), частично ГЕРБ, избраха да мълчат, с цел да не понесат бъдещи електорални загуби.
Но президентът? Каква е в тази обстановка неговата функционалност?
Държавите и техните контракти
Когато подписват контракти, страните вземат участие като суверенни единици/субекти. Без приет външнополитически суверенитет страната не съществува в полето на интернационалните връзки. Той допуска, че една страна гледа на друга като на субект, неделима единица. Затова вътрешните особености на едната се изключват от договарянията с другата и назад.
Когато подписват контракти, страните вземат участие като суверенни единици
Обществени настроения и убеждения в една страна са безпредметна тематика в интернационалните взаимоотношения. Това мислене през днешния ден господства в схващанията за страна и интернационалните връзки. Но то не се вписва в портфолиото на крайни националисти и политически играчи.
В коя от двете категории попада българският президент Румен Радев? Той има решителен принос в тази мрачна история, която срина репутацията на България в западна посока. Макар че политически корумпирана България можеше да покаже, че най-малко външнополитически се държи като естествена страна. Затова президентът трябваше да предложи напълно друго мислене към Северна Македония. Вместо това той влезе в ролята на нещо като партия на партиите. Вземаше страна сходно на партия, само че непрекъснато повтаряше, че чака "партиите " да създадат еди-какво си, един тип партия на народен просветител.
За безпристрастен наблюдаващ приоритет не е въпросът за така наречен "национален интерес ", нито за "национална еднаквост ", нито за "национален блян " и прочие Национален интерес е изменяща се визия, тя се образува от политическия развой.
А изразът национална еднаквост е хлъзгава материя, той е комфортен за политическо масажиране, по тази причина е рисков и постоянно нездравословен. Национален блян или е банален израз (той значи "просперитет на България ", което се схваща от единствено себе си), или е някаква фикция от градския фолклор (България на 100 морета).
Важният въпрос е този за сигурността, а не фантазиите за националното
За виновния общественик предпочитаният въпрос за Северна Македония е този за сигурността и рисковете за нея. Този кръг проблеми визира не фантазиите за националното, а рисковете за стабилността на конституционния ред в България. Ако драмата с Македония се гледа в тази вероятност, цялото говорене за дълбоката история, езика, чий е Гоце и други би трябвало да мине на втори проект.
Рискът, наименуван Северна Македония
Северна Македония е надълбоко разграничена страна, през 2001 тя едвам не се разпадна при следващ спор сред двете съществени национални групи. Всички прилежащи страни имат към нея искания, които се свеждат до това, че – да го кажем напряко – (Северна) Македония не е действителна страна (както наподобява Украйна в очите на Русия). Накрая, Северна Македония има великански сив бранш, слаба стопанска система, 20% безработица през 2020.
Всичко това прави Северна Македония кълбо от опасности.
В случай на нова радикализация и спор, една разпаднала се Северна Македония ще създаде катастрофични талази към България. На първо време имиграционен напън с непредвидими мащаби, на второ - стопански безпорядък. Който мисли в параметри на сигурността, следва да сложи сходно развиване преди всичко и да се заеме с ръководство на съответния риск.
Президентът стана като партия с надзорни функционалности
Вместо да се опита да укротява националистическите пристрастености, да бъде посредник сред обединенията и да подкрепя прагматичните решения по редукция на опасности, президентът стана като партия с надзорни функционалности. Дълго споделяше националистическата настройка за никакви отстъпки. После разгласи, че френското предложение е най-хубавото. Ден по-късно отново се завъртя и заяви, че е могло да се реализира по-добро. В нито един миг не се чу глас на общественик, който мисли в измерения на сигурността. Дори единствено за предварителна защита за България е изключително значимо Северна Македония да стане допустимо най-бързо член на Европейски Съюз.
Защо президентът избира това държание
По нищо не пролича президентът Радев да се стреми към нещо в този проект. Вместо това той се опря на главния си източник на легитимност - директния избор - с цел да стои настойчиво на първа линия; с цел да подкрепи свалянето на държавното управление, което назова позорното му държание към Украйна "позорно "; с цел да се приближи по-бързо до следващото си служебно държавно управление. За да бъде значим фактор, ей по този начин, може би самоцелно.
Тази история демонстрира, че по силата на конституцията един упорит президент, какъвто в този момент е Радев, има интерес от разтърсен парламент, сложни болшинства, политическа дезориентация и социална почва за популизъм с съветски припеви. Неясната му роля в сянка нараства в мъгляви обстановки и той развива вкус към изпълнителната власт. Директният избор го инжектира с адреналин и той се хвърля да прави нещо "за народа ". И неизбежно стартира да организира своя политика. Тази президентска еуфория не е инцидентна, а изписан в конституцията риск.
*Становищата, изказани в рубриката "Мнение ", могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Няколко проучвания демонстрират, че до 2018 поддръжката на българските жители за абсолютно участие на Република Македония в Европейския съюз клони към 80%. След 2018 пропорциите се обръщат наобратно. Над 80% са даже срещу начало на договаряния, до момента в който Северна Македония не извърши редица условия.
Преобръщането не е естествен развой. То се дължи на нападателни политически акции. В тях президентът Радев изигра нездравословна роля.
За политически неутралния президент е ясно, че някои условия са неизпълними, тъй като не зависят от институциите на властта (такива са езикът на медиите и всеобщото говорене против България) и е неуместно да бъдат заявявани. Други засягат културната сфера (история, език) и не е ясно какви съответни ограничения ще решат въпроси от рода "Гоце е наш/ваш ".
Всички категории условия са надалеч от откритата логичност на интернационалните връзки и контракти. Политическите обединения се понесоха от известната националистическа вълна и настойчиво упорстваха за ред неизпълними условия. Дори по-прагматичните като "Продължаваме смяната " (ПП) и "Демократична България " (ДБ), частично ГЕРБ, избраха да мълчат, с цел да не понесат бъдещи електорални загуби.
Но президентът? Каква е в тази обстановка неговата функционалност?
Държавите и техните контракти
Когато подписват контракти, страните вземат участие като суверенни единици/субекти. Без приет външнополитически суверенитет страната не съществува в полето на интернационалните връзки. Той допуска, че една страна гледа на друга като на субект, неделима единица. Затова вътрешните особености на едната се изключват от договарянията с другата и назад.
Когато подписват контракти, страните вземат участие като суверенни единици
Обществени настроения и убеждения в една страна са безпредметна тематика в интернационалните взаимоотношения. Това мислене през днешния ден господства в схващанията за страна и интернационалните връзки. Но то не се вписва в портфолиото на крайни националисти и политически играчи.
В коя от двете категории попада българският президент Румен Радев? Той има решителен принос в тази мрачна история, която срина репутацията на България в западна посока. Макар че политически корумпирана България можеше да покаже, че най-малко външнополитически се държи като естествена страна. Затова президентът трябваше да предложи напълно друго мислене към Северна Македония. Вместо това той влезе в ролята на нещо като партия на партиите. Вземаше страна сходно на партия, само че непрекъснато повтаряше, че чака "партиите " да създадат еди-какво си, един тип партия на народен просветител.
За безпристрастен наблюдаващ приоритет не е въпросът за така наречен "национален интерес ", нито за "национална еднаквост ", нито за "национален блян " и прочие Национален интерес е изменяща се визия, тя се образува от политическия развой.
А изразът национална еднаквост е хлъзгава материя, той е комфортен за политическо масажиране, по тази причина е рисков и постоянно нездравословен. Национален блян или е банален израз (той значи "просперитет на България ", което се схваща от единствено себе си), или е някаква фикция от градския фолклор (България на 100 морета).
Важният въпрос е този за сигурността, а не фантазиите за националното
За виновния общественик предпочитаният въпрос за Северна Македония е този за сигурността и рисковете за нея. Този кръг проблеми визира не фантазиите за националното, а рисковете за стабилността на конституционния ред в България. Ако драмата с Македония се гледа в тази вероятност, цялото говорене за дълбоката история, езика, чий е Гоце и други би трябвало да мине на втори проект.
Рискът, наименуван Северна Македония
Северна Македония е надълбоко разграничена страна, през 2001 тя едвам не се разпадна при следващ спор сред двете съществени национални групи. Всички прилежащи страни имат към нея искания, които се свеждат до това, че – да го кажем напряко – (Северна) Македония не е действителна страна (както наподобява Украйна в очите на Русия). Накрая, Северна Македония има великански сив бранш, слаба стопанска система, 20% безработица през 2020.
Всичко това прави Северна Македония кълбо от опасности.
В случай на нова радикализация и спор, една разпаднала се Северна Македония ще създаде катастрофични талази към България. На първо време имиграционен напън с непредвидими мащаби, на второ - стопански безпорядък. Който мисли в параметри на сигурността, следва да сложи сходно развиване преди всичко и да се заеме с ръководство на съответния риск.
Президентът стана като партия с надзорни функционалности
Вместо да се опита да укротява националистическите пристрастености, да бъде посредник сред обединенията и да подкрепя прагматичните решения по редукция на опасности, президентът стана като партия с надзорни функционалности. Дълго споделяше националистическата настройка за никакви отстъпки. После разгласи, че френското предложение е най-хубавото. Ден по-късно отново се завъртя и заяви, че е могло да се реализира по-добро. В нито един миг не се чу глас на общественик, който мисли в измерения на сигурността. Дори единствено за предварителна защита за България е изключително значимо Северна Македония да стане допустимо най-бързо член на Европейски Съюз.
Защо президентът избира това държание
По нищо не пролича президентът Радев да се стреми към нещо в този проект. Вместо това той се опря на главния си източник на легитимност - директния избор - с цел да стои настойчиво на първа линия; с цел да подкрепи свалянето на държавното управление, което назова позорното му държание към Украйна "позорно "; с цел да се приближи по-бързо до следващото си служебно държавно управление. За да бъде значим фактор, ей по този начин, може би самоцелно.
Тази история демонстрира, че по силата на конституцията един упорит президент, какъвто в този момент е Радев, има интерес от разтърсен парламент, сложни болшинства, политическа дезориентация и социална почва за популизъм с съветски припеви. Неясната му роля в сянка нараства в мъгляви обстановки и той развива вкус към изпълнителната власт. Директният избор го инжектира с адреналин и той се хвърля да прави нещо "за народа ". И неизбежно стартира да организира своя политика. Тази президентска еуфория не е инцидентна, а изписан в конституцията риск.
*Становищата, изказани в рубриката "Мнение ", могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ