Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е

Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е Любовта.

Тя е първият действителен облик, с който е почнало основаването на света. От нея излизат всички останали действителни облици.

Ако човек не може да разбере Любовта, какъв брой по-мъчно ще разбере облиците, които са произлезли от нея. Нещастията на актуалните хора се дължат на това, че те не схващат, нито познават Любовта.

Вие би трябвало да приложите Любовта един към различен като един популярен закон, с цел да се познавате.

Велико нещо е да познавате един човек. Ако вие познавате и най-обикновения човек с Любовта, ще се учудите на огромното незнание на хората във връзка с него.

Такова велико благосъстояние се крие във всяка душа! Затворена е тази душа. Един популярен свят има във всяка душа. Да я познаеш със закона на Любовта – това значи да познаваш света, в който тя живее.

Срещате едно малко момченце и не му обръщате внимание. Казвате, че било грозно. Не, погледнете го деликатно да видите какъв брой е красива душата му. Как се познава? Вижда се тази хубост, само че би трябвало да имате Любов в сърцето си, с цел да я видите.

Има един закон, който дефинира бързината на придвижването на телата. Този закон има отношение към Любовта.

Колкото повече обичаш някого или нещо, толкоз по-бързо се движиш, толкоз с по-голяма скорост отиваш към него.

За светлината се знае, че се движи с огромна експедитивност. Защо е по този начин? Защото изтича от центъра на Любовта. Следователно: светлината е еманация на Любовта.

Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на Любовта. Мощна е Любовта.

Ето за какво, когато Мъдростта и Истината желаят да предадат по-голяма експедитивност на своите сили, те ги прекарват през центъра на Любовта.

Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на Любовта, с цел да им дадат по-голям подтик. Това се отнася и до индивида.

Който е бърз, преносим, с натоварен живот, той е в центъра на Любовта.

Ако няма тези качества, той излиза от различен център.

Мнозина се запитват за какво страдат, за какво боледуват, за какво са обременени. Защото са вън от центъра на Любовта.

И Христос, като говорeл на заболели и страдащи, имал предпочитание да ги вкара в центъра на Любовта, дето няма премеждия и заболявания. Страданието и насладата са граници на Любовта.

Щом влезеш в Любовта, страданието се трансформира в наслада. Щом излезеш от Любовта, насладата ти се трансформира в страдалчество.

Може ли човек да влиза и излиза от центъра на Любовта? Може, несъмнено.

За образец: когато човек влиза в по-гъста среда, той среща противодействие, заради което скоростта му се понижава. Това предизвиква страдалчество.

И назад, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се понижава, скоростта на придвижването му се усилва и той се радва.

Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се употребява от положителните условия на живота, това е Любовта.

Последвайте Четилище в Телеграм: