Историкът и изкуствовед д-р Пламен Петров е новият директор на общинска художествена галерия – Казанлък
Казанлък. След извършен конкурс за длъжността „ шеф “ на Художествена изложба – Казанлък в края на месец юли (29.07.2021 г.) комисия избра всред трима претенденти доктор Пламен Валентинов Петров - български историк и изкуствовед. Това оповестиха от пресцентъра на Общината.
Комисията, образувана от представители на Министерство на културата, Общинска администрация, районни културни институти, синдикални организации в областта на културата, оцени качествата на претендентите въз основа на предпазените концепции и извършеното събеседване.
Така в идващите пет години Художествена изложба – Казанлък ще бъде ръководена от доктор Пламен Валентинов Петров.
Той е роден на 6 август 1983 година във Велико Търново.
През 2010 година е признат в компетентност „ История на изкуството “ при Национална художествена академия, а година по-късно е назначен като организатор при Софийска градска художествена изложба, където работи до 2019 година След като се дипломира в НХА, продължава образованието си в магистърска стратегия „ Старобългаристика “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Паралелно с образованието си там учи и в магистърска стратегия „ Сравнително изкуствознание “ при Нов български университет.
През 2020 година пази дисертация при катедра „ Нова и модерна история “ на СУ „ Св. Климент Охридски “ с началник проф. доктор Евгения Калинова, отдадена на връзките сред властта и художествено-творческата интелигенция в България през 70-те години на ХХ в. Дисертацията му прераства в монография, която Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ издава през 2021 година под заглавието „ Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век “. Книгата е съпроводена от пространни обобщение на френски, немски и британски език.
В залите на Софийска градска художествена изложба Пламен Петров осъществя планове, фокусирани към историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 година Сред тях са „ Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина “ (2014), „ Свободният избор. Първите дами художнички “ (2015), „ Голото мъжко тяло 1856 – 1944 “ (2017), „ Елиезер Алшех и „ естетиката на безобразието “ (2018). Негови кураторски решения са показвани в Националната изложба на Армения, в Градската изложба на Атина, в българските културни центрове в Париж, Виена, Прага, Варшава, Берлин и други Съвместно с голям брой галерии в страната и свои сътрудници инициира провеждането на значими проучвателен планове като „ Художниците на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ (2014), „ В сянката на Ориента “ (2017) и други
Между 2009 година и 2011 година е измежду постоянните създатели на списание „ L’Europeo “. От 2014 година до 2018 година е редактор и създател в списанията „ A-specto “ и „ InGlobo ”, където разгласява десетки текстове за история и изкуство.
Д-р Пламен В. Петров има зад тила си голям брой публицистични, анализаторски и художествени текстове, редица монографии и студии, измежду които „ Случаят „ Олга Круша “ (2020), „ Художественият отдел на Първото българско ревю – Пловдив 1892 година “ (2019), „ Войната на молива “ (2018) и други Участва в редица проучвателен планове и изложения, в това число театрални, научни конференции и колегиуми, осъществените изложения с негово присъединяване от 2011 година до момента са повече от 40.
Той е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници, на Царското исторически общество, Съюза на българските публицисти. Носител е на диплом за принос в културата „ Златен век “, 2013 година
Комисията, образувана от представители на Министерство на културата, Общинска администрация, районни културни институти, синдикални организации в областта на културата, оцени качествата на претендентите въз основа на предпазените концепции и извършеното събеседване.
Така в идващите пет години Художествена изложба – Казанлък ще бъде ръководена от доктор Пламен Валентинов Петров.
Той е роден на 6 август 1983 година във Велико Търново.
През 2010 година е признат в компетентност „ История на изкуството “ при Национална художествена академия, а година по-късно е назначен като организатор при Софийска градска художествена изложба, където работи до 2019 година След като се дипломира в НХА, продължава образованието си в магистърска стратегия „ Старобългаристика “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Паралелно с образованието си там учи и в магистърска стратегия „ Сравнително изкуствознание “ при Нов български университет.
През 2020 година пази дисертация при катедра „ Нова и модерна история “ на СУ „ Св. Климент Охридски “ с началник проф. доктор Евгения Калинова, отдадена на връзките сред властта и художествено-творческата интелигенция в България през 70-те години на ХХ в. Дисертацията му прераства в монография, която Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ издава през 2021 година под заглавието „ Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век “. Книгата е съпроводена от пространни обобщение на френски, немски и британски език.
В залите на Софийска градска художествена изложба Пламен Петров осъществя планове, фокусирани към историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 година Сред тях са „ Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина “ (2014), „ Свободният избор. Първите дами художнички “ (2015), „ Голото мъжко тяло 1856 – 1944 “ (2017), „ Елиезер Алшех и „ естетиката на безобразието “ (2018). Негови кураторски решения са показвани в Националната изложба на Армения, в Градската изложба на Атина, в българските културни центрове в Париж, Виена, Прага, Варшава, Берлин и други Съвместно с голям брой галерии в страната и свои сътрудници инициира провеждането на значими проучвателен планове като „ Художниците на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ (2014), „ В сянката на Ориента “ (2017) и други
Между 2009 година и 2011 година е измежду постоянните създатели на списание „ L’Europeo “. От 2014 година до 2018 година е редактор и създател в списанията „ A-specto “ и „ InGlobo ”, където разгласява десетки текстове за история и изкуство.
Д-р Пламен В. Петров има зад тила си голям брой публицистични, анализаторски и художествени текстове, редица монографии и студии, измежду които „ Случаят „ Олга Круша “ (2020), „ Художественият отдел на Първото българско ревю – Пловдив 1892 година “ (2019), „ Войната на молива “ (2018) и други Участва в редица проучвателен планове и изложения, в това число театрални, научни конференции и колегиуми, осъществените изложения с негово присъединяване от 2011 година до момента са повече от 40.
Той е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници, на Царското исторически общество, Съюза на българските публицисти. Носител е на диплом за принос в културата „ Златен век “, 2013 година
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ