Новият директор на Художествена галерия – Казанлък Пламен Петров: Залагам на търсенето на баланс между работата с колекцията, с местната художествена общност и внасяне на гостуващи експозиции
Казанлък. Новоназначеният шеф на Художествената изложба в Казанлък доктор Пламен Петров показа пред медиите своята стратегия за развиване на институцията, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус “ . Д-р Петров разясни, че един от претекстовете да избера Художествената изложба в Казанлък е, че сбирката и е една от най-интересните и скъпи художествени сбирки, които се съхраняват в страната, отвън столицата. А вторият претекст е, че институцията е обозрима като размер и добре подредена, и стопанисвана през годините. Той дефинира и някои от проблемите за Галерията, като съгласно него, един от тях е неналичието на експертиза във връзка с реституция, във връзка с изкуствоведската и на историческата част. „ И това през годините е обособило сбирката като неразучена, недобре социализирана в общественото пространство. С моите искания на изкуствовед и човек, който е работил във втората по величина изложба в страната, в разнообразни проучвателен екипи, смятам, че бих могъл да допринеса да бъде обезщетен този недостиг във връзка с разпространение на сбирката “, сподели новият шеф на Галерията в Казанлък.
Според доктор Петров другият огромен недостиг въобще на музейните институции в страната, в това число и на Художествена изложба – Казанлък е недобре водената и несистематично провежданата просветителна политика, както и обособяването на галерията в един културен център – действително работещ, възпитаващ, генериращ действителни изгоди за района или за града, в който е позиционирана институцията. Петров изрази мнение, че това се дължи на неналичието на добре готови фрагменти, а също и на финансовите измерения на провежданите политики.
„ Това са двете огромни направления, в които на мен ми се желае и имам вяра, че ще преминем дружно с екипа на институцията през идващите пет години, в посока да създадем транспарантно протичащото се в Галерията, да дадем бистрота на сбирката като я цифровизираме и споделим в общото пространство, без опасения, че цифровото ще ощети галерията и хората няма да влязат в нея “, разясни Петров.
Превръщане на институцията в място за шерване, на място за разговор сред другите изкуства, - това е друга тенденция, в която ще работят новият шеф на галерията и неговия екип. Петров дефинира като не по-малко значима посока, в която ще работи с екипа на галерията по-адекватното ситуиране на къщите музеи на Ненко Балкански и на Дечко Узунов, които са филиали на галерията, в Културния календар на Казанлък и на страната.
По отношение на изложбения проект Петров акцентира, че за 2021 година Галерията има начертан подобен проект и той ще бъде изпълнен, а за проект, в правенето на който ще взе участие той, може да се приказва чак през 2022 година, която ще бъде отдадена на творчеството ан Иван Милев с цикъл от събития. Другата значима посока, в която ще се върви, отвън това, че всяка последваща година, концепцията на шефа на галерията ще бъде отдадена на някое от имената свързани с Казанлък, е въвеждането наняколко платформи, които ще имат за цел да трансформират отношението на другите видове публики на институцията. Първо, ще се стартира с една платформа, която звучи познато, като „ Картина на месеца “. Тя ще бъде съпроводена с въвеждането на нови медийни средства, с цел да бъде по-комуникативна и за младата аудитория.
През 2022 година ще стартира да работи една просветителна платформа, която ще има за цел да притегли подрастващи изкуствоведи, които да бъдат на самобитен практикум в Галерията в Казанлък. „ Градът несъмнено е една от люлките на проучване на изкуството във фигурата на Иван Енчев – Видю. В този смисъл Казанлък е уместно място за генериране на сходни практикуми “, сподели Петров. Той разясни също, че в идващите години ще бъдат въведени и други платформи, като реституция на къщи, като лято в музея и други, които ще бъдат фокусирани върху решаването на разнообразни проблеми и компенсирането на дефицити, които институцията има. Един от най-големите дефицити е неналичието на реставратор, което, по думите на доктор Петров, е много компрометиращо за действието на Галерията, тъй като главната и функционалност е да съхранява и да опазва. В този смисъл той акцентира, че това би трябвало да бъде обвързвано с намирането на средства, с които в Галерията в Казанлък да бъдат привлечени специалисти, които да реставрират картини.
Друг значим миг в активността на новия шеф на галерията е основаването на живописен съвет към Галерията, самостоятелен външен орган, при установяване на Художествения годишен проект. Ще бъдат обявявани сесии, в които ще могат да бъдат внасяни оферти към институцията, които ще бъдат обсъждани от Художествения съвет, в който ще вземат участие и художници от локалната конструкция на Съюза на българските художници. В този съвет, с изключение на шефа на Галерията, ще има и външни специалисти.
В умозаключение доктор Пламен Петров сподели: „ В моята идея за развиването на Галерията аз залагам и на търсенето на баланс сред работата с сбирката, работа с локалната художествена общественост и внасяне на гостуващи експозиции в града “.
Славяна ГАЙДАРОВА
Според доктор Петров другият огромен недостиг въобще на музейните институции в страната, в това число и на Художествена изложба – Казанлък е недобре водената и несистематично провежданата просветителна политика, както и обособяването на галерията в един културен център – действително работещ, възпитаващ, генериращ действителни изгоди за района или за града, в който е позиционирана институцията. Петров изрази мнение, че това се дължи на неналичието на добре готови фрагменти, а също и на финансовите измерения на провежданите политики.
„ Това са двете огромни направления, в които на мен ми се желае и имам вяра, че ще преминем дружно с екипа на институцията през идващите пет години, в посока да създадем транспарантно протичащото се в Галерията, да дадем бистрота на сбирката като я цифровизираме и споделим в общото пространство, без опасения, че цифровото ще ощети галерията и хората няма да влязат в нея “, разясни Петров.
Превръщане на институцията в място за шерване, на място за разговор сред другите изкуства, - това е друга тенденция, в която ще работят новият шеф на галерията и неговия екип. Петров дефинира като не по-малко значима посока, в която ще работи с екипа на галерията по-адекватното ситуиране на къщите музеи на Ненко Балкански и на Дечко Узунов, които са филиали на галерията, в Културния календар на Казанлък и на страната.
По отношение на изложбения проект Петров акцентира, че за 2021 година Галерията има начертан подобен проект и той ще бъде изпълнен, а за проект, в правенето на който ще взе участие той, може да се приказва чак през 2022 година, която ще бъде отдадена на творчеството ан Иван Милев с цикъл от събития. Другата значима посока, в която ще се върви, отвън това, че всяка последваща година, концепцията на шефа на галерията ще бъде отдадена на някое от имената свързани с Казанлък, е въвеждането наняколко платформи, които ще имат за цел да трансформират отношението на другите видове публики на институцията. Първо, ще се стартира с една платформа, която звучи познато, като „ Картина на месеца “. Тя ще бъде съпроводена с въвеждането на нови медийни средства, с цел да бъде по-комуникативна и за младата аудитория.
През 2022 година ще стартира да работи една просветителна платформа, която ще има за цел да притегли подрастващи изкуствоведи, които да бъдат на самобитен практикум в Галерията в Казанлък. „ Градът несъмнено е една от люлките на проучване на изкуството във фигурата на Иван Енчев – Видю. В този смисъл Казанлък е уместно място за генериране на сходни практикуми “, сподели Петров. Той разясни също, че в идващите години ще бъдат въведени и други платформи, като реституция на къщи, като лято в музея и други, които ще бъдат фокусирани върху решаването на разнообразни проблеми и компенсирането на дефицити, които институцията има. Един от най-големите дефицити е неналичието на реставратор, което, по думите на доктор Петров, е много компрометиращо за действието на Галерията, тъй като главната и функционалност е да съхранява и да опазва. В този смисъл той акцентира, че това би трябвало да бъде обвързвано с намирането на средства, с които в Галерията в Казанлък да бъдат привлечени специалисти, които да реставрират картини.
Друг значим миг в активността на новия шеф на галерията е основаването на живописен съвет към Галерията, самостоятелен външен орган, при установяване на Художествения годишен проект. Ще бъдат обявявани сесии, в които ще могат да бъдат внасяни оферти към институцията, които ще бъдат обсъждани от Художествения съвет, в който ще вземат участие и художници от локалната конструкция на Съюза на българските художници. В този съвет, с изключение на шефа на Галерията, ще има и външни специалисти.
В умозаключение доктор Пламен Петров сподели: „ В моята идея за развиването на Галерията аз залагам и на търсенето на баланс сред работата с сбирката, работа с локалната художествена общественост и внасяне на гостуващи експозиции в града “.
Славяна ГАЙДАРОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ