Защо са криви сметките на Румен Гечев
* Като вицепремиер позволи увеличение на държавния дълг със 120 милиарда за 6 месеца, в този момент бие паника за растежа на стопанска система
* С повишен експорт, ползване и рекордни налози няма по какъв начин Брутният вътрешен продукт да пълзи. Играта му е политическа
Бойко Борисов към този момент си знае - напусне ли рамките на България, зад тила му следва канонада от офанзиви. Последната му аудиенция в Брюксел не направи изключение. Този път обаче офанзивата бе двойна - координирана извън и от вътрешната страна. Класическа алена преса.
Докато в сърцето на Европейски Съюз министър председателят се обясняваше, че барселонското кроше, нанесено по достойнството му от европейските социалисти, е претоплена гозба, правилните велможи на Корнелия Нинова го удариха у нас по най-милото - растежът на стопанската система и рекордният БВП. И в случай че премиерските къща и жена зад граница бият по политическото и персонално добро име на Борисов, изказванията на аления народен представител Румен Гечев за операции с цифрите на Национален статистически институт могат да основат непоправими стопански вреди по имиджа на страната.
Подозрението, че съзнателно не е бил регистриран статистически импорт за 3,4 милиарда (закръглен от Гечев на 4 милиарда), с цел да се завиши изкуствено икономическият напредък, идва в точния за опозицията миг, когато подклажданите от тях страхове, че отхвърляме валутния ръб, към този момент изгубиха стойност пред хората и влизането ни в чакалнята на еврозоната изглеждаше повече от разумно.
Хвърлената от Гечев финансова бомба, че действителният ни растеж е 0,8%, а не 3,5 на 100, ни праща освен на опашката на икономическото развиване в Европа, само че и ни връща в безкрайната чакалня на непознати вложители и висок кредитен рейтинг. Нещо повече, залепя тежкото обвиняване на страната – че лъже страгетическия си сътрудник Европейски Съюз.
Няма спор, Гечев добре е премислил офанзива си
И разчита, че около вторачването в бандитската приватизация по време на ръководството на Иван Костов, всички са не запомнили по какъв начин банкрутира страната при кабинета на Виденов, в който Гечев му бе заместител. Оставаме настрани добре известните обстоятелства, че позволи изнасянето на зърното, хиперинфлацията и закриването на повече от 20 банки и над 200 предприятия. Излишно е да припомняме, че кредитният ни рейтинг тогава беше съпоставим с този на най-бедните африкански страни.
Но персоналната му виновност като вицепремиер по стопанската система бе точно в изповядването на обичаната му кейнсианска доктрина, че растежът на брутния вътрешен артикул би трябвало да става с увеличение на разноските на страната и то основно по линия на разпределяне на заеми на рискови предприятия, които след това минаха през разпродажба.
Така, единствено за шест месеца, от края на 1995 година до юни 1996 година, Гечев позволи увеличението на държавния дълг с близо 120 милиарда лв., което след това продъни държавния бюджет и докара българина до просешка сопа.
Но по този начин е в политиката - след повече 25 години, с чисто кредитно досие и нов костюм в Народното събрание, Румен Гечев през днешния ден самоуверено жонглира със статистическите числа, с цел да постави пръст в колелото на триумфа на сегашната стопанска система. Позовайвайки се на експертната си подготвеност от десетилетия и цитирайки азбучни истини в учебниците по макроикономика.
Нека да си напомним дружно.
По дифолт, измерването на Брутният вътрешен продукт се прави по два самостоятелни метода: способ на крайното потребление (разходен подход) и индустриален способ. Всеки от тях служи като коректив или простичко казано – като засечка на другия.
Къде е разликата?
При първия метод Брутният вътрешен продукт се дефинира по формула, при която се събират 5 съставния елемент: ползване (индивидуално и крайни разноски на домакинствата),крайните потребителски разноски на държавното управление, бруто образуването на главен капитал, изменението на запасите и външнотърговското салдо.
Да запончем с разбора на последния фактор. Аксиоматично, това е разликата сред вноса и износа. Години наред страдахме от гърговски недостиг, подбуден от висока стойност на импорта на първични материали и относително невисок експорт поради изгубени източни пазари и прохождащи стъпки в западните. Миналата година обаче донесе мощна смяна в тренда - рекорден износ от 3,3 на 100 растеж на годишна база като резултат от работата на стотици предприятия, които затвърдиха позициите си на европейските пазари и съумяха с конкурентноспособността си да излязат на нови. Някои от тях са получили рамо от страната, други - са пробили независимо. Резултатът е записан в балансите и Гечев има десетки способи да се снабди с тях, даже да няма капка религия в националната статистика.
Нещо повече - самите работодатели в края на предходната година регистрираха за първи път повишен растеж на стопанската система, задвижен освен от по-високо ползване, само че и от огромна стойност на експорта. При това с добавена стойност, тоест освен от експорт на първични материали.
Сигурно това е и повода, аленият икономист да бяга от данните за износа и да търси недостатъци единствено в отношението внос- ползване. Затова и непрестанно повтаря, че щом има 4 милиарда неотчетен импорт, което понижава общата стойност на импорта, няма по какъв начин да има растеж на потреблението.
Грешната му теза се базира на формулировката ползване. За
Гечев това е единствено персонално ползване
или крайните разноски на семействата. Като съзнателно изключва от разбора си потреблението на страната. Така, макроикономически, се назовават всички нейни разноски - от вложенията в автомагистрали и инфраструктура, до вложенията в здравна и обществена система.
Дори да предположим, че има някакъв спад в самостоятелното ползване (което на фона на увеличените заплати и сериозния растеж на бранша услуги е повече от съмнително), то той би се компенсирал в пъти от държавното.
И в случай че първият способ за пресмятане на Брутният вътрешен продукт, който Гечев сигурно е преподавал на студентите, към този момент е демоде в очите му, то дано проучваме втория - индустриалния.
Той се базира на осъществената добавена стойност. Отново не е нужна теорема, с цел да се потвърждава, че колкото по-голяма икономическа интензивност има в една страна, толкоз повече са приходите от налози - персонални и корпоративни. Единственото изключение би могло да настъпи, в случай че цялата добавена стойност в стопанската система потъва в сивия бранш. Но, за жал, цифрите за значително понижение на сивия бранш у нас през последните години са освен с горделивост оповестени от родното държавното управление, което Гечев подлага на критика, само че са и доказани от Брюксел. Особено в частта за контрабандата на цигари и алкохол.
По никакъв мотив Българска социалистическа партия не е оспорила, че за 2018, а и изключително за 2019 година, общите доходи от данъци са рекордни. Затова и при приемането на бюджета за 2020 година
никой от опозицията не скочи
против заложените от кабинета още по-големи приходи от налози. Те са вдигнати от 23 млрд лева на над 25 млрд.лева, или с над 8 %.
Е, по какъв начин има повече налози, в случай че няма засилена икономическа интензивност? И още: Как има нараснала стопанска активност, която да бъде облагана, а няма по-висок БВП?
Със сигурност, в случай че Гечев даде такава задача на първокурсниците от УНСС, ще провокира по-малко озадачение и повече смях.
Разбираемо, е че цифрите на националната статистика са бодил в очите Гечеви. Те ясно демонстрират, че растежът на Брутният вътрешен продукт у нас през последните три години е над 3%, а за четвъртото тримесечие на 2019 година той се е нараснал с 3.5%. Затова и по този индикатор България е измежду 5-те страни-отличнички, които са ченове на Европейски Съюз.
Ако Гечев има потребност от още макроикономически доказателства, елементарно може да огледа числата в салдото на Българска народна банка, институцията, на която явно повече има вяра, с цел да откри, че номиналният растеж на приходите от налози надскача инфлацията. Ако не желае да къса студенската си брошура, ще би трябвало да признае - Брутният вътрешен продукт пораства устойчиво, а не пълзи под 1 %.
Не може да се отхвърли, че Гечев ловко жонглира с данните, тъй като е наясно, че статистиката занапред ще трансформира първичните данни за изтеклата година и това ще става поетапно, до момента в който забележим окончателните данни едвам в края на есента, както всяка година.
Затова и в Евростат тримесечните национални сметки, които са експресните оценки за Брутният вътрешен продукт, са дефинирани като: „...най-ранната картина на стопанската система... " и нито един уважаващ себе си икономист не ги взема за дефинитивни.
Това е и повода вицепремиерът Томислав Дончев да прибегне до най-шантавия залог: " Обзалагам се, че растежът на стопанската система ще е непосредствен до сегашните данни. Обзалагам се, в това число на някой значим крак, че експресните данни и окончателните няма да се разграничават ".
В интерес на истината,
междинният ешелон служители можеха да спестят
крайното изявление на Дончев, в случай че бяха реагирали съответно на декларацията на Гечев още в петък. 5-дневното им безмълвие даде криле на фантазията на опозицията по-същия метод както прибързаното вкарване на смяната във валутния закон. Отделен въпрос е за какво никой от тях не е планувал, че новата европейска инструкция за митническите заявления може да сътвори информационен проблем.
Тепърва ще излиза наяве и кой или какво е принудило Гечев да гледа под лупа данните за вноса на нефта от Русия. И има ли това връзка с изявленията му от последните дни за загубата на Лукойл, където се преработва. Но в случай че съветската връзка тук звучи към момента подмолно, задоволително доказателства дават хора от " Позитано " за това, че нарасналата му интензивност има чисто партийна причина.
Източници на " Стандарт " разкриват, че икономистът е станал значим фактор в алената война за лидерския пост.
Пленумът на Българска социалистическа партия, който сподели, че 21 души в партията имат номинации за ръководител, извади на бял свят тъжната за Корнелия Нинова картина, че има конкуренция, каквото не са имали и сините водачи от времето на разпада при Пламен Юруков и Мартин Димитров.
Нещо повече. Над 13 номинации за Кирил Добрев вършат зам.-председателя на Българска социалистическа партия действителна опасност за Корнелия. Първите обиколки в страната " срещнаха " Нинова и Добрев в двата края на Русе. И по-пълната зала, за жалост на Корнелия, не бе нейната.
Докато Добрев заложи на политики за бъдещото развиване на Българска социалистическа партия, Нинова заложи на остарелия комунистически принцип - външния зложелател. И избра хора от миналато, на които да обещае високи постове отсега нататък. Един от тях е Румен Гечев.
Поразяваща уста, както го назоваха преди 25 години. Е, в този момент потвърди за следващ път прякора си.
* С повишен експорт, ползване и рекордни налози няма по какъв начин Брутният вътрешен продукт да пълзи. Играта му е политическа
Бойко Борисов към този момент си знае - напусне ли рамките на България, зад тила му следва канонада от офанзиви. Последната му аудиенция в Брюксел не направи изключение. Този път обаче офанзивата бе двойна - координирана извън и от вътрешната страна. Класическа алена преса.
Докато в сърцето на Европейски Съюз министър председателят се обясняваше, че барселонското кроше, нанесено по достойнството му от европейските социалисти, е претоплена гозба, правилните велможи на Корнелия Нинова го удариха у нас по най-милото - растежът на стопанската система и рекордният БВП. И в случай че премиерските къща и жена зад граница бият по политическото и персонално добро име на Борисов, изказванията на аления народен представител Румен Гечев за операции с цифрите на Национален статистически институт могат да основат непоправими стопански вреди по имиджа на страната.
Подозрението, че съзнателно не е бил регистриран статистически импорт за 3,4 милиарда (закръглен от Гечев на 4 милиарда), с цел да се завиши изкуствено икономическият напредък, идва в точния за опозицията миг, когато подклажданите от тях страхове, че отхвърляме валутния ръб, към този момент изгубиха стойност пред хората и влизането ни в чакалнята на еврозоната изглеждаше повече от разумно.
Хвърлената от Гечев финансова бомба, че действителният ни растеж е 0,8%, а не 3,5 на 100, ни праща освен на опашката на икономическото развиване в Европа, само че и ни връща в безкрайната чакалня на непознати вложители и висок кредитен рейтинг. Нещо повече, залепя тежкото обвиняване на страната – че лъже страгетическия си сътрудник Европейски Съюз.
Няма спор, Гечев добре е премислил офанзива си
И разчита, че около вторачването в бандитската приватизация по време на ръководството на Иван Костов, всички са не запомнили по какъв начин банкрутира страната при кабинета на Виденов, в който Гечев му бе заместител. Оставаме настрани добре известните обстоятелства, че позволи изнасянето на зърното, хиперинфлацията и закриването на повече от 20 банки и над 200 предприятия. Излишно е да припомняме, че кредитният ни рейтинг тогава беше съпоставим с този на най-бедните африкански страни.
Но персоналната му виновност като вицепремиер по стопанската система бе точно в изповядването на обичаната му кейнсианска доктрина, че растежът на брутния вътрешен артикул би трябвало да става с увеличение на разноските на страната и то основно по линия на разпределяне на заеми на рискови предприятия, които след това минаха през разпродажба.
Така, единствено за шест месеца, от края на 1995 година до юни 1996 година, Гечев позволи увеличението на държавния дълг с близо 120 милиарда лв., което след това продъни държавния бюджет и докара българина до просешка сопа.
Но по този начин е в политиката - след повече 25 години, с чисто кредитно досие и нов костюм в Народното събрание, Румен Гечев през днешния ден самоуверено жонглира със статистическите числа, с цел да постави пръст в колелото на триумфа на сегашната стопанска система. Позовайвайки се на експертната си подготвеност от десетилетия и цитирайки азбучни истини в учебниците по макроикономика.
Нека да си напомним дружно.
По дифолт, измерването на Брутният вътрешен продукт се прави по два самостоятелни метода: способ на крайното потребление (разходен подход) и индустриален способ. Всеки от тях служи като коректив или простичко казано – като засечка на другия.
Къде е разликата?
При първия метод Брутният вътрешен продукт се дефинира по формула, при която се събират 5 съставния елемент: ползване (индивидуално и крайни разноски на домакинствата),крайните потребителски разноски на държавното управление, бруто образуването на главен капитал, изменението на запасите и външнотърговското салдо.
Да запончем с разбора на последния фактор. Аксиоматично, това е разликата сред вноса и износа. Години наред страдахме от гърговски недостиг, подбуден от висока стойност на импорта на първични материали и относително невисок експорт поради изгубени източни пазари и прохождащи стъпки в западните. Миналата година обаче донесе мощна смяна в тренда - рекорден износ от 3,3 на 100 растеж на годишна база като резултат от работата на стотици предприятия, които затвърдиха позициите си на европейските пазари и съумяха с конкурентноспособността си да излязат на нови. Някои от тях са получили рамо от страната, други - са пробили независимо. Резултатът е записан в балансите и Гечев има десетки способи да се снабди с тях, даже да няма капка религия в националната статистика.
Нещо повече - самите работодатели в края на предходната година регистрираха за първи път повишен растеж на стопанската система, задвижен освен от по-високо ползване, само че и от огромна стойност на експорта. При това с добавена стойност, тоест освен от експорт на първични материали.
Сигурно това е и повода, аленият икономист да бяга от данните за износа и да търси недостатъци единствено в отношението внос- ползване. Затова и непрестанно повтаря, че щом има 4 милиарда неотчетен импорт, което понижава общата стойност на импорта, няма по какъв начин да има растеж на потреблението.
Грешната му теза се базира на формулировката ползване. За
Гечев това е единствено персонално ползване
или крайните разноски на семействата. Като съзнателно изключва от разбора си потреблението на страната. Така, макроикономически, се назовават всички нейни разноски - от вложенията в автомагистрали и инфраструктура, до вложенията в здравна и обществена система.
Дори да предположим, че има някакъв спад в самостоятелното ползване (което на фона на увеличените заплати и сериозния растеж на бранша услуги е повече от съмнително), то той би се компенсирал в пъти от държавното.
И в случай че първият способ за пресмятане на Брутният вътрешен продукт, който Гечев сигурно е преподавал на студентите, към този момент е демоде в очите му, то дано проучваме втория - индустриалния.
Той се базира на осъществената добавена стойност. Отново не е нужна теорема, с цел да се потвърждава, че колкото по-голяма икономическа интензивност има в една страна, толкоз повече са приходите от налози - персонални и корпоративни. Единственото изключение би могло да настъпи, в случай че цялата добавена стойност в стопанската система потъва в сивия бранш. Но, за жал, цифрите за значително понижение на сивия бранш у нас през последните години са освен с горделивост оповестени от родното държавното управление, което Гечев подлага на критика, само че са и доказани от Брюксел. Особено в частта за контрабандата на цигари и алкохол.
По никакъв мотив Българска социалистическа партия не е оспорила, че за 2018, а и изключително за 2019 година, общите доходи от данъци са рекордни. Затова и при приемането на бюджета за 2020 година
никой от опозицията не скочи
против заложените от кабинета още по-големи приходи от налози. Те са вдигнати от 23 млрд лева на над 25 млрд.лева, или с над 8 %.
Е, по какъв начин има повече налози, в случай че няма засилена икономическа интензивност? И още: Как има нараснала стопанска активност, която да бъде облагана, а няма по-висок БВП?
Със сигурност, в случай че Гечев даде такава задача на първокурсниците от УНСС, ще провокира по-малко озадачение и повече смях.
Разбираемо, е че цифрите на националната статистика са бодил в очите Гечеви. Те ясно демонстрират, че растежът на Брутният вътрешен продукт у нас през последните три години е над 3%, а за четвъртото тримесечие на 2019 година той се е нараснал с 3.5%. Затова и по този индикатор България е измежду 5-те страни-отличнички, които са ченове на Европейски Съюз.
Ако Гечев има потребност от още макроикономически доказателства, елементарно може да огледа числата в салдото на Българска народна банка, институцията, на която явно повече има вяра, с цел да откри, че номиналният растеж на приходите от налози надскача инфлацията. Ако не желае да къса студенската си брошура, ще би трябвало да признае - Брутният вътрешен продукт пораства устойчиво, а не пълзи под 1 %.
Не може да се отхвърли, че Гечев ловко жонглира с данните, тъй като е наясно, че статистиката занапред ще трансформира първичните данни за изтеклата година и това ще става поетапно, до момента в който забележим окончателните данни едвам в края на есента, както всяка година.
Затова и в Евростат тримесечните национални сметки, които са експресните оценки за Брутният вътрешен продукт, са дефинирани като: „...най-ранната картина на стопанската система... " и нито един уважаващ себе си икономист не ги взема за дефинитивни.
Това е и повода вицепремиерът Томислав Дончев да прибегне до най-шантавия залог: " Обзалагам се, че растежът на стопанската система ще е непосредствен до сегашните данни. Обзалагам се, в това число на някой значим крак, че експресните данни и окончателните няма да се разграничават ".
В интерес на истината,
междинният ешелон служители можеха да спестят
крайното изявление на Дончев, в случай че бяха реагирали съответно на декларацията на Гечев още в петък. 5-дневното им безмълвие даде криле на фантазията на опозицията по-същия метод както прибързаното вкарване на смяната във валутния закон. Отделен въпрос е за какво никой от тях не е планувал, че новата европейска инструкция за митническите заявления може да сътвори информационен проблем.
Тепърва ще излиза наяве и кой или какво е принудило Гечев да гледа под лупа данните за вноса на нефта от Русия. И има ли това връзка с изявленията му от последните дни за загубата на Лукойл, където се преработва. Но в случай че съветската връзка тук звучи към момента подмолно, задоволително доказателства дават хора от " Позитано " за това, че нарасналата му интензивност има чисто партийна причина.
Източници на " Стандарт " разкриват, че икономистът е станал значим фактор в алената война за лидерския пост.
Пленумът на Българска социалистическа партия, който сподели, че 21 души в партията имат номинации за ръководител, извади на бял свят тъжната за Корнелия Нинова картина, че има конкуренция, каквото не са имали и сините водачи от времето на разпада при Пламен Юруков и Мартин Димитров.
Нещо повече. Над 13 номинации за Кирил Добрев вършат зам.-председателя на Българска социалистическа партия действителна опасност за Корнелия. Първите обиколки в страната " срещнаха " Нинова и Добрев в двата края на Русе. И по-пълната зала, за жалост на Корнелия, не бе нейната.
Докато Добрев заложи на политики за бъдещото развиване на Българска социалистическа партия, Нинова заложи на остарелия комунистически принцип - външния зложелател. И избра хора от миналато, на които да обещае високи постове отсега нататък. Един от тях е Румен Гечев.
Поразяваща уста, както го назоваха преди 25 години. Е, в този момент потвърди за следващ път прякора си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ