Като съм се родила, майка ми ме изпратила в детски

Като съм се родила, майка ми ме изпратила в детски дома. Тя написала отвод незабавно след раждането ми. Била уплашена от неналичието на пръсти на ръцете ми.

— Такова извънредно дете няма бъдеще. Тя няма да откри нито брачен партньор, нито другари. Защо ми е такова задължение?

Попаднах в сиропиталище. То стана мой дом за четири дълги години. Станах другарка с учителите. Имах доста другари. Когато децата допираха ръцете ми с интерес, се майтапих, че съм анимационен воин. И на тях им липсват пръсти.

Вера ме научи на това. Тя от една година работеше в дома. Не знам за какво, само че станах обичаното й дете.

Моят кусур не ми създаваше комплекси. Научих се да давам отговор с усмивка на неуместни въпроси и да им давам отговор ловко. Никога не се срамих да демонстрирам ръцете си. Възприемах ръцете си като нещо неповторимо.

Родната ми майка не се поинтересъва от ориста ми. Вера ми показа, че майка ми в никакъв случай не е желала деца и пръстите са й послужили като причина за отхвърли.

Когато бях на пет години, братът на татко ми пристигна за мен.

Никой не знаел за съществуването ми, с изключение на майка ми.

Баща ми не съумял да ме вземе. Той умрял преди няколко седмици. Бил тежко болен и заболяването победила.

Мама живяла с татко ми три години. Те не формализирали връзката, тъй като тя не желала. Тя в никакъв случай не е говорила за деца. Криела бременността си до последно. Той не знаел нищо.

Жалко, че не видях татко си. Чичо Олег е прелестен човек. Двамата с татко ми били неразделни.

Олег живееше със брачната половинка и сина си. Приеха ме топло. Те не се опасяваха от моя „ недостатък “. Изобщо не му обърнаха внимание. Евгени, синът на Олег, попита преди какъв брой време са изчезнали пръстите ми? Отговорих умерено на въпросите му. Той реагира обикновено.

Така започнах своя нов живот отвън мизерията на детския дом.

Първите любовни трепети се появиха на шестнадесетгодишна възраст. Приятелят ми ме обичаше и почиташе. Той, като всеки съответен човек, видя в мен темперамент и характерност. Никога не обърна внимание на ръцете.

Семейството ми посрещна топло момчето.

Животът продължаваше. Пораснах.

Всяка година ставам все по-убедена в правотата на мислите си. Не виждам проблем с мян. Ръцете ми не са образец за хубост, само че в тях нямаше нищо извънредно или непоносимо.

Хората към мен въобще не се интересуват от пръстите ми. Майка ми е имала проблеми. Тя е гледала на света едностранчиво.

Тя се интересувала единствено от външната ми хубост. Не поискала да огледа в душата на детето си. От друга страна е хубаво, че ме напусна. Научих скъп житейски урок.