Като кажете думата Циклади, може и да срещнете много празни

Като кажете думата Циклади, може и да срещнете доста празни погледи. Затова прибягвате към дипломатичната демонстрация на сякаш повърхностно хвалене, която американците назовават name-dropping, тоест – включване на известни имена в историите си и от слушателите се чака незабавно да схванат защо иде тирада. Вместо Циклади, казвате, „ Бях за малко на Миконос и Санторини “, и готово! Всички към този момент знаят, че сте почивали по същите места, където го вършат и холивудските артисти или известните спортисти. Браво!

Хваленето с цялостна мощ продължава и в обществените мрежи – със фотоси с трите трите църкви със сините куполи в Санторини, или на четирите вятърни мелници в Миконос на фона на залеза. И... по едно време се сещате, че дори май не сте чули там гръцка тирада поради безбройните непознати гости. Неслучайно английският ПР специалист Ник Еде неотдавна подреди двата острова измежду най-кичозните и „ вулгарни “ дестинации в света.

За благополучие, по пътя сред Санторини и  Миконос фериботите, плаващи из Егея, може да ви оставят за 2-3 дни на в един остров, който се намира по средата сред другите два по-известни – Наксос. Тук човек идва най-много поради себе си. Не поради суетата, а тъй като желае да види и едно по-автентично лице на Цикладите.

Миконос си има мелниците, Санторини – трагичните гледки към кратера на епичния морски вулкан, само че пък Наксос си има действителни гръцки хора, чийто живот не е обвързван единствено с това да посрещат и изпращат туристи. Не че и такива няма – просто Наксос притегля с това, че там може да откриете каквото се сетите.

Ако инцидентно сте в въодушевление да катерите планини, макар безкрайното слънце и неспирния егейски вятър ‚мелтеми‘, ето го връх Зас, най-високия на Цикладите и носещ името на самия древен господ Зевс (но на локален диалект). С неговите 1004 метра може да не наподобява като огромно предизвикателство, само че пък в тези условия ще ви се стори двойно по-висок. Като бонус по пътя можете да посетите и пещерата, в която, съгласно легендата, Зевс е прекарал детството си, до момента в който се е криел от татко си - титана Кронос.

Наксоската планина крие и други забавни неща, ако не сте по сложните преходи. Има чаровни планински селца като Филоти, Халки или Апирантос, с улици, постлани с мрамор (наксоският мрамор е скъп още от антични времена и можеш да посетите и кариера за рандеман, която впечатлява с гигантските каменни блокове).



В землищата на първите две села, скрити и забравени измежду маслиновите горички, ще намерите чаровни византийски църквички на по хиляда години. Когато се наситите на гледки и история, може да седнете под лозата в някоя таверна, да вземем за пример При Янис в Халки, и до момента в който останалите туристи гледат с изненада въртящите се шишове със свинско " кондосувли " над жаравата, да си поръчате ярешко месо, несъмнено, с картофи. Може и да наподобява необичайно, само че в действителност този остров е най-известен в цяла Гърция със своите картофи. Нещо като Самоков в България.

Всъщност Наксос е най-плодородният от Цикладите, които по принцип са много сухи, оголени и прашни. Ако дойдете тук напролет или ранното лято, ще се изненадате какъв брой по-зелен е този остров от своите съседи. Планината притегля облаци и дъжд и по този начин земеделието е много по-развито. Друга локална горделивост в тази сфера е необикновен цитрус, наименуван китрон. В близката дестиларна в Халки казаните са непокътнати в истинския им тип от преди 100 години и може да опитате от локалния ликьор, също наименуван китрон, който обаче се прави от листата на дървото, а не от плодовете.

За тези, които не си падат по планините, има задоволително забавни плажове и исторически забележителности около брега. Главният град (наречен Хора, както на всички места из островите), си има типичната цикладска бяла лабиринтена архитектура, изключително в старинната част. Тя се възвишава като рид над останалия град и е запазила величието на своето венецианско минало. Да, тъкмо по този начин. Наксос е бил столицата на целия архипелаг още от 13-и век, когато кръстоносците превземат елементи от Византийската империя. Цикладите става притежание на венецианската фамилия херцози и те си построяват палат, от който ръководят архипелага до 1566 година.

Вървейки из криволичещите алеи, сводове и остарели портали, ще се почувствате изгубени обратно във времето, е и добър метод да се скриете от безмилостните лъчи на слънцето. Сега към този момент бързо излиза наяве за какво е строено по този начин и за какво всичко е варосано в бяло.

Ако желаете да се снимате с други туристи и дружно да изпратите слънцето – нещо като Джулай морнинг, само че вечерта, и това го има в Наксос. И то всяка вечер. Трябва единствено да отидете на дребния скалист полуостров, който стърчи отвън Хора-та и на който е ситуиран изящен античен правоъгълник, издялан от мрамор. Въпреки че наподобява на тайнствен портал към друго измерение, в действителност той е единствената останка от античен храм на Аполон.

След като се заснемете с ефимерната хубост на залеза, е време за таверните край пристанището. Ако сте фенове на кулинарните открития, тук несъмнено няма да останете разочаровани. Препоръчвам два локални рибни специалитета. Единият се споделя „ гуна “ и съставлява цяла сушена ден-два скумрия с билки.



Другият специалитет може да се открие на юг, на плажа Алико. Този плаж има бледен, съвсем бял пясък, който прелестно контрастира с кедровите гори, които обкръжават линията. След плажа може да се отбиете в близката таверна и да поръчате „ салатури “ – топла салата от месото на риба склон, придруженa с чаша бяло наксоско вино с цитрусови нотки.

Последен съвет - не снимайте нищо от това (или го снимайте за спомен), само че най-малко не го публикувайте във Facebook или Инстаграм! Понякога е добре да изпитате вътрешна естетика, която не може да се опише със фотография, видео и емоджита.
Текстът е част от бр. 117 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.