Като деца са ни учили да бъдем добри момчета и

Като деца са ни учили да бъдем „ положителни ” момчета и девойки, което, естествено, загатва, че не сме били такива. Научили са ни, че сме положителни, в случай че си разтребваме стаята или в случай че получаваме положителни оценки. Малцина от нас са научени, че в основата си са положителни. Малцина от нас са усетили абсолютно утвърждение, възприятието, че ги ценят поради това, което са, а не поради това, което вършат. И това е по този начин не тъй като сме отгледани от чудовища. Отгледани сме от хора, които са били отгледани по същия метод. Това написа в книгата си „ Завръщане към любовта “, Мериън Уилямсън, авторката, синтезирала мистичната книга „ Курс на чудесата “. 
Всъщност от време на време точно хората, които ни обичат най-вече, са се чувствали виновни да ни научат да се борим. Защо? Защото светът е нечовечен и те са желали да успеем. Трябваше да станем толкоз луди, колкото е светът, или в никакъв случай не бихме намерили място за себе си в него. Трябваше да реализираме, да вземем тапия, да влезем в университет. Най-странното е, че вместо да се научим на дисциплинираност от тази вероятност, ние сами си отнехме възприятието за мощ и го изместихме в някакви външни източници. Загубихме чувството за личната си мощ. Научихме се на боязън, боязън, че такива, каквито сме, не сме задоволително положителни.
Страхът не подтиква към учене. Той ни обгръща. Зашеметява ни. Прави ни невротични. Още като младежи множеството от нас бяха грубо разрушени. Любовта, сърцата ни, същинския ни Аз бяха непрекъснато обезсилвани от хора, които не са ни обичали, и от такива, които са ни обичали. Без обич ние започнахме постепенно, само че несъмнено да се разделяме.
Уилямсън счита, че дяволът, в случай че въобще го има, е единствено в мозъка на хората. Че той е зла мисъл. В реалност не съществува демон, който сграбчва душите ни, но в мозъците ни има необикновено мощна наклонност да възприемаме без обич, споделя авторката на „ Завръщане към любовта “. 
Според нея цялата ни мрежа от усещания от позицията на страха, произлизащи от първото подправено разбиране за нашата обособеност от Бог и един от различен, се назовава его. Тук думата „ его ” се употребява в по-различен смисъл от този в актуалната логика на психиката. Използвана е в смисъла, в който са я употребявали античните гърци - като разбиране за дребния, изолиран Аз. Фалшиво разбиране, неистина за това, кои и какви сме в реалност. Въпреки че тази неистина е нашата невроза, която изживяваме в нетърпим боязън, ние настойчиво отхвърляме да излекуваме раната.
Изолираността от любовта е дълбока хилавост. Това е личната ни мощ, обърната против нас. …Егото живее собствен псевдо-живот и сходно на всички живи същности, се бори с всички сили за оцеляването си. Колкото и неуместен да е животът ни, колкото и мъчително да е нашето обезсърчение, това е животът, който познаваме, и ние се вкопчваме в остарялото, вместо да опитаме нещо ново. Повечето от нас по един или различен метод се отвращават от себе си. Невероятно е какъв брой крепко се държим за това, от което сме се молили да се освободим. Егото е като компютърен вирус, който нападна ядрото на една система. То като че ли ни разкрива една мрачна паралелна галактика, една действителност на страха и на болката, които не съществуват, а единствено ни се привиждат. Преди да падне, Луцифер бил най-красивият ангел в Рая. Егото е любовта към себе си, трансформирала се в ненавист.
Егото е като гравитационно поле, построено от йоните на мисленето със боязън, което ни отдалечава от любовта в сърцата ни. Егото е вътрешната ни мощ, обърната против нас. То е толкоз мъдро, колкото сме и ние, красноречиво като нас самите, и действено като нас самите. Спомняте ли си притчата за дявола с медения език? Егото не идва при нас с думите: “Здрасти, аз съм твоята себененавист. ” То не е неуместно, тъй като и ние не сме. Напротив, то споделя такива неща: “Здравей, аз съм твоят пораснал, зрял, разумен Аз. Ще ти оказа помощ да станеш номер едно. ”
После стартира непрекъснато да ни поучава да се грижим за себе си за сметка на другите. Учи ни на нарцисизъм, лакомия, наказание и еснафщина. Но спомнете си, ние всички сме едно цяло: каквото дадем на другите, даваме го на себе си. Каквото им отнемем, лишаваме го от себе си. Винаги, когато изберем страха, вместо любовта, се отхвърляме от насладите на Рая. Чувстваме се изоставени от любовта в същата степен, в която и ние я изоставяме.